Южнобългарски коридел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ареал на разпространение на южнонобългарския коридел

Южнобългарски коридел е българска порода овце с предназначение добив на вълна и месо.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Породата е разпространена в стопанства в селища, намиращи се в област Ямбол. Породата е създадена чрез сложно възпроизводително кръстосване на мести породи овце в полупланинските и някой равнини райони от Южна България, първо с кочове от тънкорунни породи, а след това с кочове от породите Севернокавказка овца и Коридел. При породообразуването в някои стада получените женски кръстоски са заплождани с кочове от породите Линкълн и Ромни-марш. По-рядко са заплождани и от кочове от немската порода Мерино лонгвале. Призната е за порода през 1992 г.

Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 78 индивида.

Рисков статус – в критично състояние.

Описание и характеристика на породата[редактиране | редактиране на кода]

Главата е бяла, средно голяма с права профилна линия и кичур вълна над челото. Тялото и коремът са добре зарунени. Опашката е дълга, тънка и достига под скакателната става. По краката имат кафеви или черни петна.

Вълната е бяла с копринен блясък и добре изразена къдравост. Имат бял или светлокремав серей.

Овцете са с тегло 55 – 60 kg, а кочовете 90 – 100 kg. Средният настриг на вълна е 5 – 5,5 kg при овцете и 10 – 12 kg при кочовете. Плодовитостта е в рамките на 120 – 130%. Средната млечност за лактационен период е 100 – 150 l.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Породи селскостопански животни в България, Авторски колектив, Каталог, Второ преработено издание, издателсво ИФО Дизайн ООД, ISBN 978-954-92216-3-3, 2008 г. стр.86

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]