Юлиус Шайнер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Юлиус Шайнер (на немски: Julius Scheiner; 25 ноември 1858 – 20 декември 1913) е немски астрофизик, роден в Кьолн. Той получава образование в Бон. Впоследствие става става асистент в астрофизичната обсерватория в Потсдам през 1887 г.. През 1895 е назначен за председател на катедрата по астрофизика в Берлинския универстит. През 1898 г. вече е главен наблюдател на астрофизичната обсерватория в Постдам. Шайнер обръща специално внимание на небесната фотография и пише редица научни трудове:

Спектрален анализ на звездите (1890); Учебник по звездна фотография (1897); Радиация и температура на слънцето (1899); Изграждането на Вселената (1901); Последният труд става толкова известен, че се сдобива с трето издание (1909). През 1899 г. той започва издаването на Фотографска карта на небето.

Приписва му се и разработването на първата система за измерване на чувствителността на фотографските емулсии през 1894 г. [1] Scheinergrade, която също вдъхновява по-късния стандарт DIN 4512 за измерване на скоростта на филма.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Martin Riat. Graphische Techniken – Eine Einführung in die verschiedenen Techniken und ihre Geschichte. E-Book, 3. German edition, Burriana, spring 2006), based on a Catalan book: Martin Riat. Tècniques Gràfiques: Una introducció a les diferents tècniques i a la seva història. 1. edition, Aubert, September 1983, ISBN 84-86243-00-9.