Японска баня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Японска баня, реконструкция от 14 век

Японската баня значително се различава от банята, като процес и помещение, с които са свикнали европейците. Като цяло азиатците са свикнали да прекарват повече време в банята, отколкото европейците или маериканците. Всъщност „вземането на баня“ още от древни времена се е превърнало в ритуал за японците, при който си почива не само тялото, но и духа на човека. Даже има и поговрка, която в превод гласи следното: „Офуро е най-голямото лакомство за душата и най-голямото лекарство за тялото“ [1]

Офуро[редактиране | редактиране на кода]

Офуро (お風呂) е основна част от японската баня. Представлява кръгла дървена вана с пейка. Традиционно е изработена от дърво – кедър. В днешни дни може да се видят такива и от пластмаса. По форма тази вана наподобява бъчва. Температурата на водата вътре достига до 50 градуса.

Освен офуро в японската баня има също: правоъгълна дървена вана пълна с нагорещени до 50 – 70 градуса кедрови стърготини (нарича се фураго)[1], правоъгълна дървена вана с топли обли камъни и място за почивка.[2]

История на Японската баня[редактиране | редактиране на кода]

В Будизма се смята, че животните не трябва да бъдат убивани. Съответно нямало откъде да се набави една от основните съставки на сапуна – животинската мас. Затова японците са прибегнали до друго решение – къпане с много гореща вода. Освен това японската баня се е смятала и за отлично средство за каляване на организма през зимата, която температурите падат до -40 градуса и нивото на влажността е високо.

Наред с това се смятало, че „абсолютен войн“ е този, който се свърже с 4-те елемнта – земя (дървената вана), огън (високата температура), вода (водата във ваната), въздух (парите от ваната).[2]

Етапи на Офуро[редактиране | редактиране на кода]

Ритуалът за „взимане на вана“ в Япония се състои от следните етапи:

  1. Взима се топъл душ, за да може тялото предварително да свикне с високата температура, а и порите да се отворят частично.
  2. Потапяне в дървената вана, в която температурата достига до около 50 градуса. Смята се, че при такава висока температура, човек може да се „изчисти“ достатъчно добре и без да ползва сапун. Към водата може да се добавят морска сол, розови листенца или етерични масла. Във ваната се престоява между 5 и 15 минути. Тялото трябва да е потопено до гърдите, за да не се натоварва сърцето от топлината.
  3. След като човек излезе от ваната се подсушава добре и се потапя във ваната с нагорещените кедрови стърготини, като се покрива цялото тяло с тях. Към тях могат да се добавят билки. Кедровите стърготини попиват потта, порите се отварят и попиват по-добре етеричните масла. Ефектът от сухата баня е пълно отпускане на мускулите и освобождаване от напрежението. [3]
  4. Следва ваната със затоплението до 40-45 градуса обли камъни, където тялото се масажира.
  5. На финала човек се отдава на почивка, пиейки чай.[4]

Полезни ефекти[редактиране | редактиране на кода]

Офуро е преди всичко средство за релаксация и освобождаване от стреса. Въпреки това учени от Япония установяват и редица ползи от този ритуал:[4]

  • подобрява функциите на сърдечно-съдовата система
  • стимулира функционирането на бъбреците
  • подпомага обмяната на веществата
  • облекчава ставни и ревматични проблеми
  • заздравява и почиства кожата

Противопоказания[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки редицата положителни ефекти от японската баня, тя не е подходящ избор за всеки. Специалистите съветват хора с остри хронични заболявания и онкологични заболявания да избягват японската баня. Не е подходяща и за бременни, деца под 3 години, хора страдащи от епилепсия, стенокардия, хипертония, туберколоза, сърдечна недостатъчност. [5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]