A

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Буква A a
Latin alphabet Aa.svg
Латиница
   Aa Bb Cc Dd  
Ee Ff Gg Hh Ii Jj
Kk Ll Mm Nn Oo Pp
Qq Rr Ss Tt Uu Vv
  Ww Xx Yy Zz  

A е първата буква от латинската азбука. Използва се практически във всички азбуки на латинска основа.[1] Буквата идва от гръцката буква алфа (Α, α), финикийската алеф, и етруската А.[2][3][4] Обозначава най-вече гласният звук [æ], но понякога и други вариянти на този звиук, на пример [ɑː] или [ɑːr]. Ползва се в състава на диграфи (например в латинския език – ae, а по-късно в транскрипцията – æ) или се снабдява с диакритични знаци.

История[редактиране | редактиране на кода]

За буквата А се предполага, че произлиза от египетските йероглифи и протосемското писмо. Към 1600 пр. Хр. във финикийската азбука се появява буква наречена буква А. Нейното име е родствено от древните гърци.

Egyptian hieroglyphic ox head
Египетски йероглиф
„волска глава“
Proto-semitic ox head
Протосемитска
„волска глава“
Phoenician aleph
Финикийския алеф
Greek alpha
Гръцката алфа
Etruscan A
Етруската A
Roman A
Римското A

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [[1]]
  2. [[2]]
  3. [[3]]
  4. [[4]]