Dysphagia lusoria

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Dysphagia lusoria (или Bayford-Autenrieth dysphagia) е състояние, характеризиращо се с трудно преглъщане, причинено от аберантна лява субклавична артерия. Състоянието е открито от David Bayford през 1761 г. и за първи път описано официално от него през 1787 г.[1]

Епоним[редактиране | редактиране на кода]

David Bayford нарича състоянието така, защото на латинскиlusus naturæ означава „естествена аномалия“. Дисфагия на Bayford-Autenrieth е епоним за Bayford и Autenrieth.

Патофизиология[редактиране | редактиране на кода]

По време на развитието на аортата и по точно на аортната дъга, ако проксималният сегмент на дясна 4 дъга изчезне вместо дисталният сегмент, дясната субклавична артерия излиза от аортната дъга като последен клон. После тя продължава зад хранопровода (много рядко пред хранопровода или дори пред трахеята), за да осигури кръвоснабдяването на дясната ръка. Това води до компресия върху хранопровода и съответно до дисфагия. Възможно е това състояние да е причина за кървене от горен гастроинтестинален отдел, което да доведе до хематемеза или мелена.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Лечението се състои в хирургична корекция. Реконструкция или лигатура на аберантната дясна сублавична артерия като достъпът може да е чрез стернотомия или през шийна област. 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Asherson N (януари 1979).