La Espero

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

La Espero („Надеждата“) е стихотворение от Людвик Заменхоф, инициатора на езика есперанто. Често се използва като химн на есперанто и се пее под съпровод на триумфална музика, композирана от Фелисиан дьо Менил през 1909 г.

Людвик Заменхоф

Някои есперантисти не харесват използването на думата „химн“ за стихотворението, твърдейки, че тя носи религиозна или националистична окраска.

Заменхоф пише само девет оригинални стихотворения на есперанто.[1] Стихотворението La Espero е публикувано през 1890 г. и бързо става популярно. Още през същата година Заменхоф поръчва създаването на музиката на шведския есперантист и член на Кралската академия на науките Клас Адолф Аделшьолд. През януари 1892 г. вестник „La Esperantisto“ приветства творбата и подчертава, че това е „първата оригинална музикална творба в нашия език“.

Текст[редактиране | редактиране на кода]

La Espero[редактиране | редактиране на кода]

En la mondon venis nova sento,
tra la mondo iras forta voko;
per flugiloj de facila vento
nun de loko flugu ĝi al loko.

Ne al glavo sangon soifanta
ĝi la homan tiras familion:
al la mond' eterne militanta
ĝi promesas sanktan harmonion.

Sub la sankta signo de l' espero
kolektiĝas pacaj batalantoj,
kaj rapide kreskas la afero
per laboro de la esperantoj.

Forte staras muroj de miljaroj
inter la popoloj dividitaj;
sed dissaltos la obstinaj baroj,
per la sankta amo disbatitaj.

Sur neŭtrala lingva fundamento,
komprenante unu la alian,
la popoloj faros en konsento
unu grandan rondon familian.

Nia diligenta kolegaro
en laboro paca ne laciĝos,
ĝis la bela sonĝo de l' homaro
por eterna ben' efektiviĝos.

Надеждата[редактиране | редактиране на кода]

В света дойде ново чувство,
през света преминава мощен вик;
с крилата на лек вятър
нека сега лети от място на място.

Не към кръвожаден меч
то привлича човешкото семейство:
на вечно воюващия свят
обещава свещена хармония.

Под свещения символ на надеждата
се събират мирни бойци
и бързо нараства делото
чрез труда на надяващите се.

Хилядолетните стени стоят здрави
между разделените народи,
но ще паднат упоритите прегради,
разбити със свещената любов.

На основата на неутрален език,
разбирайки се един друг,
народите ще направят в съглашение
един голям семеен кръг.

Нашите старателни колеги
в мирен труд няма да се уморят,
докато красивата мечта на човечеството
не се осъществи за вечно добро.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Королевич А. И. „Книга об эсперанто“. Киев. Наукова думка. 1989. стр. 148. isbn 5-12-000985-9