O Fortuna

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ръкопис на „Кармина Бурана“

„O Fortuna“ е средновековна латинска голиардска поема, написана в началото на XIII век, част от сборника Кармина Бурана“. Тя е оплакване за Фортуна, неумолимата съдба, която управлява както боговете, така и хората в римската и гръцката митологии.

През 1935 – 1936 г. „O Fortuna“ е създадена по музика на немския композитор Карл Орф, като част от Fortuna Imperatrix Mundi – началното и крайното движение на неговата кантата Кармина Бурана. За първи път се изпълнява от Франкфуртската опера на 8 юни 1937 г. Изпълнението трае малко повече от две минути и половина.

Поема[редактиране | редактиране на кода]

В оригинал В превод


O Fortuna velut luna statu variabilis,
semper crescis aut decrescis; vita detestabilis
nunc obdurate et tunc curat ludo mentis aciem,
egestatem, potestatem dissolvit ut glaciem.

Sors immanis et inanis, rota tu volubilis,
status malus, vana salus semper dissolubilis,
obumbrata et velata michi quoque niteris;
nunc per ludum dorsum nudum fero tui sceleris.


Sors salutis et virtutis michi nunc contraria,
est affectus et defectus semper in angaria.
Hac in hora sine mora corde pulsum tangite;
quod per sortem sternit fortem, mecum omnes plangite!

О, Фортуна, като луната си – постоянно в промяна,
винаги растяща или спадаща. Омразен живот,
първо труден и после лесен, както си го представиш,
нищета и власт стопяваш като лед.

Съдба, чудовищна и празна, въртиш си колелото, надвиснала отмъстително.
С благосъстояние лъжовно и винаги нищожно, сенчесто
и забулено тровиш мене също. Сега като на игра
на голия си гръб нося твоето престъпление.

Съдба, в здраве и целомъдрие, заставаш срещу мен –
възнасяйки ме и смазвайки ме, винаги ме заробваш.
Така че, в този час, без да се бавиш, дръпни пулсиращата струна.
Откакто чрез вярата поваляш силните, всички ридаят с мен![1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]