Opus pelasgicum

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Опус пелазгикум (на латински: Opus pelasgicum), е строителна техника, известна в архитектурата на древна Елада от предгръцкия период.

Характеризира се със зидани конструкции от големи каменни блокове в неправилни геометрични форми с дялани лица. Каменните редове са неправилни, а получените кухини се запълват с малки по размер дялани каменни отломъци.

Техниката е описана около I век пр. Хр. в труда De Architectura на римския архитект и теоретик на архитектурата Марк Витрувий Полион.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ваклинов, Станчо. Археология. София, Наука и изкуство, 1973. с. 154.