Пасифлора

	Пасифлора
	Passiflora pardifolia
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	Същински еудикоти (c. eudicots)
(без ранг):	Суперрозиди (Superrosids)
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Малпигиецветни (Malpighiales)
семейство:	Страстоцветни (Passifloraceae)
род:	Пасифлора (Passiflora)
	Научно наименование
	Passiflora Linnaeus, 1753
	Синоними
	Disemma Labill., 1825;
	Пасифлора в Общомедия
	[ редактиране ]

Пасифлора (Passiflora) или още „страстниче“, „цвете на страстта“ и др. е род пълзящи, топлолюбиви растения, които цъфтят в жълто, синьо, червено и много други багри.

Разпространение

Произлизат от Северна Америка, Южна Америка, Австралия. Познати са над 500 вида. За родина на пасифлората водят спор няколко латиноамерикански държави – Аржентина, Бразилия и Перу. Там гъстотата на диворастящите лиани от този род е най-голяма. За кръстници на цветето на страстта се смятат католическите мисионери в Южна Америка. Името произхожда от испанското „pasión“ – „passion flower“, като мисионерите го нарекли така в чест на Страстите Христови. Всяка част от растението е именована на последните дни на Христос. Разперените пръсти на листата – на Светото разпятие, десетте петали и сепали – верните апостоли, нишковидната коронка на цвета – трънливия венец, чашковидният плодник – на Светия Граал и т.н.

Отглеждане

Пасифлората е катереща се лиана, която се захваща успешно за дървета, сводове, арки, така също и за огради. Любимо изложение на пасифлората е южното. Тя е изключително светлолюбиво растение, а позиционирането ѝ спрямо слънцето е от особено важно значение за цъфтежната фаза, която продължава от май до септември. Ако цветето е разположено на по-сенчесто място, няма да цъфти така, както ако е на пряко слънцеогряване. Полива се обилно през летния сезон, пасифлорите обожават влажната почва през лятото. Ако се пръска с вода редовно, ще има прекрасни зелени и свежи листа и обилен цвят. Размножават се чрез семена и резници и разделяне на коренища. Желателно е използването на вкоренител при залагането на резниците.

Цветовете на пасифлорите са най-впечатляващата част – в бели, сини, жълти, червени и виолетови комбинации. Плодовете на някои пасифлори са ядливи, например маракуята.

В България някои видове пасифлора се отглеждат на открито – по дворове и градини. В южните части на България се чувства добре и понася леко меките зими. Спорно е дали преди зазимяването, през есента, трябва да се подрязва или лианата да се остави. Практикуват се и двата метода.

Видове

Passiflora amalocarpa
Passiflora amethystina
Passiflora aurantia
Passiflora caerulea
Passiflora capsularis
Passiflora citrina - една от малкото цъфтящи в жълто пасифлори
Passiflora coccinea
Passiflora edulis
Passiflora helleri
Passiflora holosericea
Passiflora incarnata
Passiflora karwinskii
Passiflora ligularis
Passiflora mucronata
Passiflora murucuja
Passiflora quadrangularis
Passiflora racemosa
Passiflora serratifolia
Passiflora tarminiana
Passiflora tenuifila
Passiflora tulae
Passiflora vitifolia
Passiflora yucatanensis