Poena cullei

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Poena cullei (от латински "наказание в торбата"[1]) е вид смъртно наказание в Древен Рим, традиционно прилагано за осъдените за убийство на родител. Състои се в зашиване в кожен чувал, в който понякога се поставят различни живи животни (змии, но също петли, кучета, маймуни) и който след това се хвърля във вода. Наказанието вероятно възниква през II век пр. Хр. и се периоди на прекъсване се прилага в Източната Римска империя до X век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Richard A. Bauman (2005), Crime and Punishment in Ancient Rome, London & New York: Routledge, reprint of 1996 edition, ISBN 0-203-42858-7, p. 23.