Направо към съдържанието

Август фон Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Август фон Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн
граф на Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн
Роден
Починал
27 август 1735 г. (72 г.)

Управление
Период1723 – 1735
Герб
Семейство
БащаГустав
Братя/сестриХайнрих Албрехт (Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн)
Шарлота фон Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн
ДецаХайнрих Ернст Август фон Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн
Карл Фридрих Вилхелм фон Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн

Август Давид фон Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн (на немски: August David zu Sayn-Wittgenstein-Hohenstein; * 14 април 1663, Клетенберг; † 27 август 1735, Витгенщайн) от рода Зайн-Витгенщайн, е пруски политик, от 1723 до смъртта си граф на Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн с резиденция в двореца „Витгенщайн“ при днешния град Бад Ласфе в Северен Рейн-Вестфалия.

Той е третият син на граф Густав фон Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн (1633 – 1700) и съпругата му Анна де Ла Плац (1634 – 1705), дъщеря на Франсоа де Ла Плац († 1666), вицеграф на Махо. Внук е на граф Йохан VIII фон Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн (1601 – 1657) и графиня Анна Августа фон Валдек-Вилдунген (1608 – 1658). Правнук е на граф Лудвиг II фон Зайн-Витгенщайн (1571 – 1634) и Юлиана фон Золмс-Браунфелс. Пра-правнук е на граф Лудвиг I фон Зайн-Витгенщайн († 1605) и Елизабет фон Золмс-Лаубах.[1] По-големите му братя са бездетният Хайнрих Албрехт (1658 – 1723) и нежененият Карл Фридрих (1661 – 1686, убит във Виена). Сестра му Шарлота (1661 – 1725) е омъжена на 20 юни 1689 г. за граф Карл Лудвиг Албрехт фон Зайн-Витгенщайн (1658 – 1724).

От декември 1701 до 27 декември 1710 г. Август е главен дворцов маршал в двора на пруския крал Фридрих I. На 19 януари 1703 г. той става рицар на Ордена „Черен орел“.

Той е член на кабинета на „тримата графове“, заедно с пруския премиер-министър граф Йохан Казимир Колб фон Вартенберг (1643 – 1712) и тайния военен съветник и губернатор на Берлин граф Александер Херман фон Вартенслебен (1650 – 1734), който от 1702 до 1710 г. 8 години силно влияе и определя политиката на Кралство Прусия.

През 1801 г. представителите на линията Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн са издигнати в ранг имперски князе.

Първи брак: през 1703 г. във Вайлбург с графиня Конкордия фон Зайн-Витгенщайн (* 1679; † 6 юни 1709), дъщеря на граф Фридрих Вилхелм фон Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн (1647 – 1685) и съпругата му графиня Шарлота Луиза фон Лайнинген-Дагсбург-Харденбург (1652 – 1713). Те имат децата:[2]

  • Шарлота София (1705 – 1787), омъжена 1726 г. за граф Кристиан Николаус Йохан фон Бар († 1765)
  • Карл Фридрих Вилхелм (1708 – 1756), граф на Зайн-Витгенщайн-Хоенщайн, женен I. на 6 май 1738 г. за принцеса Августа Албертина фон Насау-Зиген (1712 – 1742), II. на 12 юни 1743 г. за нейната сестра Елизабет Хедвиг фон Насау-Зиген (1719 – 1789), дъщеря на княз Фридрих Вилхелм I Адолф фон Насау-Зиген
  • София Поликсена Конкордия (1709 – 1781), омъжена на 23 (24) септември 1728 г. за княз Фридрих Вилхелм II фон Насау-Зиген (1706 – 1734)

Втори брак: на 3 януари 1715 г. с графиня Албертина Амалия фон Лайнинген-Вестербург (* 12 октомври 1686; † 26 март 1723), дъщеря на граф Хайнрих Кристиан Фридрих Ернст фон Лайнинген-Вестербург (1665 – 1702) и Албертина Елизабет фон Зайн-Витгенщайн (1661 – 1716). Те имат децата:

  • Anton Balthasar König: August David zu Sayn-Wittgenstein-Hohenstein. In: Biographisches Lexikon aller Helden und Militairpersonen, welche sich in Preußischen Diensten berühmt gemacht haben. Band 4. Arnold Wever, Berlin 1791, S. 243 (August David zu Sayn-Wittgenstein-Hohenstein, Wikisource [PDF]).
  • Werner Schmidt: Friedrich I. – Kurfürst von Brandenburg, König in Preußen. Heinrich Hugendubel Verlag, München 2004, ISBN 3-424-01319-6
  • Victor Loewe: Sayn-Wittgenstein-Hohenstein, August Graf zu. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 43, Duncker & Humblot, Leipzig 1898, S. 616 – 619.
  • Hans-Bernd Spies: Sayn-Wittgenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 482 f. (Digitalisat).
  • Ulf Lückel, Andreas Kroh: Das Fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Hohenstein. Deutsche Fürstenhäuser. Bd. 11. Börde, Werl 2004. ISBN 3-9809107-1-7.