Направо към съдържанието

Аз бях спътник на Слънцето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аз бях спътник на Слънцето
Я был спутником Солнца
РежисьориВиктор Моргенщерн
СценаристиВладимир Капитановски
Владимир Шрейберг
В ролитеПавел Махотин
Владимир Емелянов
Георгий Шамшурин
Анатолий Шамшурин
ОператорОлег Самуцевич
Георгий Ляхович
РазпространителМоснаучфилм
Союзмултфилм
Жанрфантастика
Премиерамай 1959 година
Времетраене67 минути
Страна СССР
Езикруски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

„Аз бях спътник на Слънцето“ (на руски: Я был спутником Солнца) е съветски фантастичен филм от 1959 година.

Малкият Андрей (Анатолий Шамшурин) намира на масата в апартамента телеграма, изпратена от баща му Игор Петрович (Владимир Емелянов), в която той моли майка му да прибере в сейфа всички документи, защото иначе Андрей може да разбере цялата истина. В любопитството си, момчето отваря сейфа и в него намира стари чертежи, играчка, снимка на непознат човек, изрезки от вестници, в които се пише за изстрелването на изкуствени спътници, и ленти с някакви записи. Андрей поставя първата лента във видеофона и вижда на нея последните минути от полета на същия този непознат човек от снимката. На втората лента е записана част от научна конференция, където човекът обяснява за някакви странни явления в космоса, близо до Слънцето. Той няма точни доказателства за това, но знае как да го изучи. Попадайки в такава зона на космическия кораб се поврежда електрониката, което може да доведе до катастрофа, а при положение, че полетите до Луната и Слънцето са ежедневие, този проблем е доста актуален.

Тридесет години по-късно, Андрей (Павел Махотин) вече е астронавт, летял стотици пъти до Луната. Сега той се оттегля и започва научна разработка върху създаването на материал, който да може да защити хората от вредните лъчения. Многобройните опити завършват успешно и е построен експериментален кораб. Веднъж кораба с опитни животни на борда си донася тревожна новина. Един от приборите е засякъл еднократно, но силно повишение на нивото на радиация. Пристигайки на Земята първоначално макакът Рене не показва признаци на лъчева болест, но скоро състоянието и започва рязко да се влошава и на двадесет и първия ден, тя изпада в предсмъртна агония. Анализ на траекторията на полета показва, че критичния момент е настъпил по време на прибирането на кораба към Земята. След видеосъбеседване с Лунната база се поражда хипотезата, че корабът е попаднал в зона с изменена материя. Може би професор Калинин, непознатия човек от снимката, все пак е бил прав. Теорията получава косвено потвърждение. Облъчването на Рене съвпада с момента, в който в противометеоритното оръдие е имало няколко атомни заряда, вместо един. Заради отказа на електрониката те са се търкали един в друг и са създали радиационно поле вътре в кораба, от което външната обвивка не може да те предпази.

По молба на Андрей, научните работници изчисляват траекторията на полета на Слънчевата станция на професора, непосредствено преди нейното изчезване. С помощта на нов кораб, зареден с противометеоритно оръдие, смятат да изпратят нова експедиция към Слънцето. За да покажат колко опасен е този експеримент, участниците в новата конференция показват запис, излъчен от професора, непосредствено преди неговата гибел. От него става ясно, че всъщност Андрей е негов син. При така стеклите се обстоятелства, учените удовлетворяват молбата на Андрей той лично да се заеме с изследването на този феномен.

Достигайки до точката, през която по-рано е преминал първия експериментален кораб с Рене на борда, ракетата на Андрей изгубва връзка с Лунната база. След това идва срещата с метеоритния дъжд. Андрей стреля с оръдието, но му свършват снарядите. Измъквайки се като по чудо невредим от срещата с каменните блокове, Андрей достига до изгубената лаборатория на своя баща. Той я прикача и я прибира в транспортния отсек. Неуспявайки бързо да се измъкне от непроходимата зона, Андрей решава да пренасочи цялото атомно гориво към спасителната капсула и да изпрати лабораторията към Земята. По този начин ще бъде спасен ценен научен материал, но космонавта и неговия кораб ще се превърнат във вечни спътници на Слънцето.

На Земята обработват данните, събрани от професор Калинин и достигат до извода, че все пак има надежда Андрей да бъде спасен. Зоната трябва частично да се пробие с радиолъчи и така кораба ще може да се освободи и да поеме по обратния път. Всичко завършва благополучно.[1]

Край на разкриващата сюжета част.
  1. Информация за Я был спутником Солнца // astrotek.ru. Архивиран от оригинала на 2014-12-23. Посетен на 23 декември 2014. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Я был спутником Солнца“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​