Алексей Павлов (геолог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алексей Павлов
Алексей Петрович Павлов
руски геолог

Роден
Починал
ПогребанГермания

Националност Русия
Учил въвФизико-математически факултет на Московския университет
Научна дейност
ОбластГеология
Учил приГ. Е. Щуровский
Работил вМосковски държавен университет
Семейство

Подпис
Алексей Павлов в Общомедия

Алексей Петрович Павлов (1 декември 1854, Москва, Русия - 9 септември 1929, Бад Тьолц, Германия) е руски геолог.

От 1905 г. е член-кореспондент на Академията на науките на Санкт Петербург, академик е от 1916 г. От 1925 г. е академик на Академията на науките на СССР. Професор е в Московския университет от 1886 г.

Работи върху палеонтологията, стратиграфията, тектониката, геоморфологията, инженерната геология, хидрологията, кватернерна геология, историята на геоложките знания. Въвежда термините „синеклиза“, „делувий“, „сифозия“. Автор е на Теорията за делувиалния произход на льоса, дава класификация на свлачищата и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва (1879) Физико-математическия факултет на Московския университет. След дипломирането си до 1881 г. преподава химия и естествознание в училище в Твер. През 1884 и 1886 г. защитава съответно магистърска и докторска дисертация.

От 1916 г. е заместник-председател на Дружеството на природолюбителите на Москва. Член е на редица руски и чуждестранни научни общества, включително в Лондонското геологическо дружество и на Френското геологическо дружество, което му присъжда златен медал (1926).

Алексей Павлов е женен за Мария Павлова – руска и съветска палеонтоложка и почетен член на Академията на науките на СССР.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]