Направо към съдържанието

Алма-матер

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Алма-матер (на латински: alma mater, буквално: „майка-хранителка“)[1][2][3] е термин, използван в Древен Рим за наричане на богините-майки, по-специално Кибела и Церера, а в средновековното християнство – на Дева Мария.

Днес, по традиция идваща от средновековието, понятието се използва за ласкателно или шеговито наименование, с което студентите наричат университетите си.[1][2][3] Право да наричат един университет „Алма-матер“ имат само неговите възпитаници, за които той е „майка-хранителка“.

В България понятието традиционно се използва и като съществително собствено име по отношение на най-старото висше учебно заведение в страната, СУ „Св. Климент Охридски“,[4][5] включително от възпитаници на други университети.

  1. а б РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК // Посетен на 2020-12-22.
  2. а б Официален правописен речник на българския език. С., БАН, Просвета, 2012, с. 153
  3. а б Речник на чуждите думи в българския език. Състав. М. Филипова-Байрова и др. С., БАН, 1982, с. 56
  4. Туртуриков, Георги. Кратък терминологичен речник по история. Стара Загора, ISBN 954-91341-1-3, 2003, първо издание.
  5. „Алма Матер: СУ сгреши, че се довери на професионализма на Симеон Дянков“, в. „Дневник“, 29 октомври 2010 г.