Анализ на Портър на петте конкурентни сили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Модел на петте конкурентни сили

Анализ на петте конкурентни сили е рамка за индустриален анализ и разработване на бизнес стратегия, формирана от Майкъл Портър в Харвардското бизнес училище през 1979. Тя базирана на икономиката на индустриалната организация при извличането на петте основни сили, които определят конкурентната интензивност и оттам атрактивност на пазара. Атрактивност в този контекст се отнася до общата печелившост на индустрията. „Неатрактивна“ индустрия е такава, при която комбинацията от тези пет сили действа към сваляне на общата доходност. Изключително неатрактивна индустрия е такава, при която печалбите на всички фирми са сведени до 0.

Портър отнася тези пет сили към микросредата, в контраст на по-общия термин на макросредата.

Петте сили – модел на конкурентността[редактиране | редактиране на кода]

Според този модел конкуренцията на печелившите пазари е функция от пет конкурентни сили:

Интензитет на конкурентните сили[редактиране | редактиране на кода]

Интензитетът на конкурентната борба е висок, когато:

  • съществуват голям брой конкуренти
  • браншът расте
  • постоянните разходи в бранша са високи (поради което фирмите се опитват да намалят разходите за единица изделие като увеличават производството)
  • диференциацията на продукта в бранша е ниска
  • разходите на клиентите за прехвърляне от един доставчик на друг са ниски
  • бариерите за излизане от бранша са високи
  • търсенето в бранша расте бавно
  • в бранша може да се провежда ценови дъмпинг

Сила при преговори от страната на клиента[редактиране | редактиране на кода]

Клиентът е силен при преговори, когато:

  • концентрацията му е по-висока от тази на доставчика
  • клиентът е ключов (прави много покупки)
  • диференциацията на продуктите, предлагани в бранша, е малка
  • цената на превключване към нов доставчик е ниска
  • съществуват възможности за заместване на продукта
  • има голям брой конкуренти
  • опасността от навлизането му в един бранш е голяма
  • делът на разходите на клиента за даден продукт са значителни

Сила при преговори от страната на доставчика[редактиране | редактиране на кода]

Доставчикът има силна позиция, когато:

  • има голяма концентрация на един пазар
  • липсват заместители на неговия продукт или услуга
  • клиентът не е от значение
  • разходите за прехвърляне към нов доставчик са високи
  • има заплаха от навлизане на доставчика в бранша на клиента

Опасност от продукти-заместители[редактиране | редактиране на кода]

Опасността от продукти-заместители е висока, когато:

  • ефективността на фирмите, които произвеждат заместители е висока (следователно цената на заместителите пада)
  • е възможно сравнение на продуктите и то е в полза на заместителя
  • разходите за превключване към продукт-заместител са ниски
  • качеството на продукта-заместител е по-високо
  • продуктът-заместител е по-евтин
  • разходите при използването на заместителя са по-ниски
  • има тенденция на пазара да се използва заместителя
  • има тенденция сред потребителите да използват заместителя
  • при условие, че дистрибуцията или достъпността до заместителя е по-висока

Опасност от навлизане на нови конкуренти[редактиране | редактиране на кода]

Заплахата за навлизане на нови конкуренти е голяма, когато:

  • икономиите от мащаба са малки
  • диференциацията на продукта е ниска и не може да се очаква, че клиентът ще бъде лоялен
  • потребността от начален капитал е ниска
  • разходите за прехвърляне към друг продукт са ниски
  • няма фирма, която да контролира каналите за дистрибуция и да възпира ново навлизане
  • необходимите знания и умения не са съществена пречка за навлизане на нова организация
  • достъпът до суровини и материали е лесен
  • има държавни субсидии
  • достъпът до технологии и ноу-хау е лесен
  • липсва значим ефект от кривата на опита
  • липсва държавна регулация и други административни бариери за навлизане.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Porter five forces analysis в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​