Анафорично местоимение
Анафоричните местоимения в старобългарския език произлизат от стари показателни местоимения. Те не се използват за посочване, а заместват лица и предмети, които вече са споменати, но не са граматически субект в изречението.
Местоименията се изменят по род (мъжки, женски и среден), число (единствено, множествено и двойствено) и падеж.
От анафоричните местоимения в съвременния български са оцелели само отделни кратки местоименни форми.
Още в старобългарския след предлог е можело да се получава начално N, което се нарича епентетично. Този елемент определя възходящата звучност.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- „Старобългарски език“, Кирил Мирчев