Направо към съдържанието

Анри Велики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анри Велики
херцог на Бургундия
Роден
948 г.
Починал
ПогребанОксер, Франция
Управление
Период965 – 1002
НаследникОто Вилхелм (Бургундия)
Други титлиграф на Невер, Оксер, Отюн, Авалон и Бон
Семейство
РодРобертини
БащаХуго Велики
МайкаХедвига Саксонска
Братя/сестриБеатрис Френска
Ото
Хуго Капет
ДецаОто Вилхелм

Одо-Анри (или Йод-Анри; * 946, † 15 октомври 1002), наричан Велики, е граф на Невер, Оксер, Отюн, Авалон и Бон и херцог на Бургундия от 965 г. до своята смърт.

Той е втори син на Хуго Велики и Хедвига Саксонска и по-млад брат на краля Хуго Капет.

До смъртта на по-големия си брат Ото (херцог на Бургундия) през 965 г. Анри е послушник в манастир. Бургундските графове гласуват и го избират за наследник на Ото.

През 973 г. Одо-Анри се жени за Герберга от Макон († 11 декември 986/991), вдовицата на италианския крал Адалберт II, пребиваваща в изгнание в Отюн. Анри получава за наследник доведен син – Ото-Гийом (Ото-Вилхелм).

Неговата втора съпруга от юни 992 г. е Герсенда от Гаскона († 15 октомври 1002), дъщеря на херцог Вилхелм II. Те се развеждат през 996 г. Третата му съпруга от 998 г. е Матилда от Шалон († 1005/1019), дъщеря на граф Ламберт, която се омъжва втори път за Готфрид I от Семюр (Дом Семюр). С нея той има през 999 г. дъщеря, Арамбурга от Бургундия, която се омъжва през 1015 г. за Далмас от Семюр. Освен това той има от непозната жена извънбрачен син с името Одо (Eudes), който става 1004 г. вицеграф на Бон.

Смята се, че Анри няма други законни наследници. Допуска се, че има извънбрачни връзки, от които се раждат деца, дали началото на линията графове на Вержи.

  • Maurice Chaume, Les origines du duché de Bourgogne. Première partie: Histoire politique. Jobard, Dijon 1925 (Scientia-Verlag, Aalen 1977, ISBN 3-511-04440-5).
  • Jean Richard, Heinrich I. (ursprgl. Name: Odo), Hzg. v. Burgund. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). 4, Artemis & Winkler, München/Zürich 1989, ISBN 3-7608-8904-2, Sp. 2067
Одо Херцог на Бургундия (965 – 1002) Ото-Вилхелм