Ото Вилхелм (Бургундия)
Ото Вилхелм или Ото-Гийом (Otto Wilhelm, на френски: Otte-Guillaume, * 958; † 21 септември 1026) от Дом Бургундия-Иврея е граф на Бургундия (995–1026).
Той е син на Адалберт II († 30 април 971), който е маркграф на Иврея и 950-961 г. съ-крал на Италия с баща му крал Беренгар II, и на Герберга от Макон († 11 декември 986/991), наследничка на графство Макон.
Майка му се омъжва през 973 г. за Хайнрих Велики (херцог на Бургундия), който осиновява Ото и го прави свой наследник. През 982 г. Ото получава градствата Макон и Невер, 995 г. графството Бургундия (Франш Комте), и след смъртта на Хайнрих (15 октомври 1002) е претендент за титлата херцог на Бургундия. Хайнрих има при смъртта си и една дъщеря на четири години.
Френският крал Робер II, племенник на Хайнрих, обаче взема херцогството през 1004 г. за себе си и за Ото остава само свободното графство Бургундия, което принадлежи към Свещената Римска империя.
Ото Вилхелм се жени два пъти:
- 982 г. за Ерментруда от Roucy († 5 март 1002/1005), вдовица на граф Обри II от Макон (Дом Макон) и дъщеря на граф Райналд от Roucy (Дом Roucy);
- пр. 1016 Аделхайд Анжуйска (или Аделаида, или Бланш) от Анжу († 1026), дъщеря на граф Фулко II, вдовица на граф Стефан (Étienne) от Gévaudan, разведена съпруга на Луи V, крал на Франция, и отново вдовица на Вилхелм I, маркграф на Прованс и граф на Арл.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Тий има деца само от първиия си брак:
- Гуидо I, (* 975 † 1004), 997 граф на Макон; ∞ 991 Aelis от Макон, дъщеря на граф Liétald II от Макон
- Матилда, (* 975, † 1005), ∞ 989 Ландри, граф на Невер († 1028)
- Герберга, (* 985, † 1020/1023); ∞ 1002 Вилхелм II от Прованс († 1018)
- Райналд I (Renaud I), (* 990, † 3/4 септември 1057), 1026 граф на Бургундия; ∞ пр. 1 септември 1016 Аделеиде (Юдит) от Нормандия († 1037), дъщеря на граф Рихард II
- Агнес, (* 995, † 10 ноември 1068 духовничка); ∞ I 1019 Вилхелм V, херцог на Аквитания († 1030); ∞ II 1 януари 1032, разведена 1049/1052, Готфрид II Мартел, граф на Анжу († 1060)
- ? Бено, архидякон в Лангрес
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Jean Richard, Ott-Wilhelm. Lexikon des Mittelalters (LexMA). 6, Artemis & Winkler, München/Zürich 1993, ISBN 3-7608-8906-9, Sp. 1590.
