Ото Вилхелм (Бургундия)
Ото Вилхелм или Ото-Гийом (Otto Wilhelm, на френски: Otte-Guillaume, * 958; † 21 септември 1026) от Дом Бургундия-Иврея е граф на Бургундия (995–1026).
Той е син на Адалберт II († 30 април 971), който е маркграф на Иврея и 950-961 г. съ-крал на Италия с баща му крал Беренгар II, и на Герберга от Макон († 11 декември 986/991), наследничка на графство Макон.
Майка му се омъжва през 973 г. за Хайнрих Велики (херцог на Бургундия), който осиновява Ото и го прави свой наследник. През 982 г. Ото получава градствата Макон и Невер, 995 г. графството Бургундия (Франш Комте), и след смъртта на Хайнрих (15 октомври 1002) е претендент за титлата херцог на Бургундия. Хайнрих има при смъртта си и една дъщеря на четири години.
Френският крал Робер II, племеник на Хайнрих, обаче взема херцогството през 1004 г. за себе си и за Ото остава само свободното графство Бургундия, което принадлежи към Свещената Римска империя.
Ото Вилхелм се жени два пъти:
- 982 г. за Ерментруда от Roucy († 5 март 1002/1005), вдовица на граф Обри II от Макон (Дом Макон) и дъщеря на граф Райналд от Roucy (Дом Roucy);
- пр. 1016 Аделхайд (или Аделаида, или Бланш) от Анжу († 1026), дъщеря на граф Фулко II, вдовица на граф Стефан (Étienne) от Gévaudan, разведена съпруга на Луи V, крал на Франция, и отново вдовица на Вилхелм I, маркграф на Прованс и граф на Арл.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Тий има деца само от първиия си брак:
- Гуидо I, (* 975 † 1004), 997 граф на Макон; ∞ 991 Aelis от Макон, дъщеря на граф Liétald II от Макон
- Матилда, (* 975, † 1005), ∞ 989 Ландри, граф на Невер († 1028)
- Герберга, (* 985, † 1020/1023); ∞ 1002 Вилхелм II от Прованс († 1018)
- Райналд I (Renaud I), (* 990, † 3/4 септември 1057), 1026 граф на Бургундия; ∞ пр. 1 септември 1016 Аделеиде (Юдит) от Нормандия († 1037), дъщеря на граф Рихард II
- Агнес, (* 995, † 10 ноември 1068 духовничка); ∞ I 1019 Вилхелм V, херцог на Аквитания († 1030); ∞ II 1 януари 1032, разведена 1049/1052, Готфрид II Мартел, граф на Анжу († 1060)
- ? Бено, архидякон в Лангрес
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Jean Richard, Ott-Wilhelm. Lexikon des Mittelalters (LexMA). 6, Artemis & Winkler, München/Zürich 1993, ISBN 3-7608-8906-9, Sp. 1590.
