Преглед на кода на Аполо 15

{{Космически кораб Аполо
|емблема	                = Apollo 15-insignia.png
|NSSDC ID №                     = 1971-063А
|команден модул	                = позивна: '''„Индевър“''' (CM-112)
|сервизен модул	                = SM-112
|лунен модул	                = позивна: '''„Фалкон“''' (LM-10)
|ракета носител                 = [[Сатурн V]] (SA-510)
|екипаж		                = 3
|старт		                = [[26 юли]] [[1971]] г.<br>13ч. 34м. 00с. [[UTC]]<br>[[Космически център Джон Ф. Кенеди|Космически център Кенеди]] [[Флорида]]<br>(LC 39A)
|кацане на лунен модул          = [[30 юли]] [[1971]] г.<br>22ч. 16м. 29с. [[UTC]]<br> Хедлей рил <br>26° 7' 55,99" N <br> 3° 38' 1,90" E
|работа на лунната повърхност   = 19ч. 7м. 53с.
|общ престой на Луната          = 2д. 18ч. 54м. 53с.
|лунни образци                  = 77 кг.
|лунар Роувър                   = LRV-1
|кацане на Земята               = [[7 август]] [[1971]] г. <br>20ч. 45м. 53с. [[UTC]] {{coord|26|7||N|158|8||W|}}
|продължителност на полета      = 12д. 7ч. 11м. 53с.
|апогей		                = 171.3 км.
|перигей	                = 169.5 км.
|орбитален период	        = 1ч. 28м. 24с.
|инклинация	                = 29.679°
|окололунни орбити              = 74
|общо време на лунна орбита	= 6д. 1ч. 12м. 41с.
|апоселений	                = 315 км.
|периселений		        = 106.9 км.
|орбитален период Луна	        = 
|инклинация Луна	        = 
|картинка                       = Apollo 15 crew.jpg
|описание                       = Скот, Уордън, Ъруин
|пр_мисия                       = [[Файл:apollo 14-insignia.png|35px]] [[Аполо 14]]
|сл_мисия                       = [[Файл:apollo-16-LOGO.png|35px]] [[Аполо 16]]
}}

'''Аполо 15''' ({{lang|en|Apollo 15}}) е деветата пилотирана мисия от програмата [[Аполо]] и четвъртата мисия кацнала [[Луна]]та. За пръв път е използван [[Лунар Роувър]] и за пръв път е изследвана лунната повърхност извън [[лунно море]]. При приводняването не се отваря един от основните спирачни парашути, но това не оказва фатално въздействие върху екипажа.

Мисията трае от [[26 юли]] [[1971]] г. до [[7 август]] 1971 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://www.hq.nasa.gov/alsj/a15/a15.html |заглавие=www.hq.nasa.gov |достъп_дата=2007-01-26 |архив_дата=2012-01-17 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20120117185009/http://www.hq.nasa.gov/alsj/a15/a15.html }}</ref>

== Екипаж ==
{| class="wikitable"
|-
! style="background:#aaaaff; width:150px; text-align:left" | Пост
! style="background:#aaaaff; width:200px" | Астронавт

|-
| style="background:#fafafb" | Командир
| style="background:#f9f9f9; text-align:center" | [[Дейвид Скот]]<br>''три космически полета''

|-
| style="background:#f3f3f3" | Пилот на командния модул
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Алфред Уордън]]<br>''един космически полет''

|-
| style="background:#f3f3f3" | Пилот на лунния модул
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Джеймс Ъруин]]<br>''един космически полет''
|}

<small>* Броят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия</small>.

== Дублиращ екипаж ==
{| class="wikitable"
|-
! style="background:#aaaaff; width:150px; text-align:left" | Пост
! style="background:#aaaaff; width:200px" | Астронавт

|-
| style="background:#fafafb" | Командир
| style="background:#f9f9f9; text-align:center" | [[Ричард Гордън]]<br>''два космически полета''

|-
| style="background:#f3f3f3" | Пилот на командния модул
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Ванс Бранд]]<br>

|-
| style="background:#f3f3f3" | Пилот на лунния модул
| style="background:#f0f0f0; text-align:center" | [[Харисън Шмит]]<br>
|}

<small>* Броят на полетите за всеки астронавт е преди и включително тази мисия</small>.

== Общи сведения ==
Космическият кораб за първи път е снабден с модул с научни инструменти (на [[английски език]]: ''Scientific Instrument Module – SIM'' – научен инструментален модул) и доставя до Луната малък изкуствен спътник, стартиран в края на мисията. По пътя обратно към Земята, пилотът на командния модул [[Алфред Уордън]] направи първото [[излизане в открития космос]] в междупланетното пространство, за да демонтира и прибере заснетите фотофилми.

Командният модул на кораба (СМ-112) „Индевър“ ({{икона|en|Endeavour}} – „устрем“) е кръстен на легендарния кораб „Индевър“, с който британския пътешественик и откривател [[Джеймс Кук]] прави първото си околосветско пътуване през 1768 – 1771 г. Лунният модул (LM-10) е наречен „Фалкон“ ({{lang|en|Falcon}} – „сокол“) – талисмана на Академията на ВВС и [[USAF]] на САЩ. Всички членове на екипажа са офицери от USAF.

За първи път е използвано лунно превозно средство – [[Лунар Роувър]], с помощта на който са изминати общо 27.9 km и са събрани и доставени на Земята 77 кг проби от лунната почва.

== Нововъведения по време на полета ==
За изпълнение на предвидената програма „Аполо 15“ е трябвало да достави на Луната 1815 кг полезен товар повече от „[[Аполо 14]]“. Това е разликата между прогнозната маса на лунния модул с подобренията по него – 16 330 кг (масата на предишните е 14 515 кг). Тя е разпределена така: [[Лунар Роувър]] (около 209 кг), масата на допълнителното научно оборудване и консумативи (кислород, вода, храна), необходими за престоя на астронавтите на Луната в продължение на 3 дни. За да се постигне това увеличаване на полезния товар е необходимо да се коригира схемата на полета и да се направят редица промени в дизайна и конструкцията на ракетата-носител и космическия кораб.

=== Изменение на схемата на полета ===
Преди всичко е „снижена“ височината на околоземната орбита (преди преминаването на траектория за полет към [[Луна]]та) от 185 до 170 км. Диапазона на [[азимут]]а при излитане е от 72 – 96° до 80 – 100°. Азимута при „Аполо 15“ е около 90°. Друга оперативна промяна е и лекото намаляване резерва от гориво. Допълнителни възможности за увеличаване на полезния товар дали и сезонните фактори: по-благоприятно въздействие на старта дават юлските температури и ветрове отколкото януарските.

=== Промени в конструкциите на ракетата-носител и космическия кораб ===
Направени са промени в конструкцията на първата степен ([[S-IC (степен)|S-IC]]) на ракетата-носител [[Сатурн V]]. Двойно (от 8 на 4) е намален броят на двигателите за отделянето на първата от втората степен). Променени са соплата на всичките пет основни кислородно-керосинни двигатели ''F-1'', което позволява пълно използване на течния кислород в четирите периферни двигателя и малко по-продължителна работа на централния. Във втората степен [[S-II (степен)|S-II]] е подобрена системата за поддържане на горивото под налягане. Три други подобрения на втората степен са използвани вече на „[[Аполо 14]]“: на централния двигател на тръбопровода за доставка на течен кислород е поставен допълнително нагнетател (акумулатор) за газообразен хелий, добавено е дублиращо устройство за аварийно изключване на централния двигател и са поставени опростени клапани подаване на гориво на всичките пет двигатели ''J-2'' на втората степен. Тази промяна намалява вибрациите и дава възможност за по-ефективна работа на двигателите. На „Аполо 15“ има и още една оригинално решение. В случай на незадействане на аварийното изключване на централния двигател, може да бъде дистанционно изключен на стартовата площадка, а в полет – включен, с цел избягване на грешни команди на системите за контрол на полета.

Въз основа на поуките от аварията „[[Аполо 13]]“ е изменена конструкциите на командния и сервизния модул на „Аполо 15“, с цел подобряване тяхната надеждност и безопасност. В сервизния модул е добавено допълнително захранваща батерия, еднаква с петте батерии на [[лунен модул|лунния модул]], премахнати са смесващите устройства на криогенните кислородни резервоари и термостат-превключвателите от отоплителния кръг на кислородните резервоари. В сервизния модул е инсталиран трети криогенен резервоар за кислород с капацитет от 145 кг и клапан, който в извънредна ситуация може да се затвори и да изолира този резервоар от горивната система и да поддържа само животоподдържащите системи на командния модул. Добавен е и трети водороден резервоар с капацитет от около 12 кг, който заедно с третия кислороден резервоар ще осигурява допълнителна електроенергия за кораба. На външната страна на сервизния модул са монтирани перила и ръкохватки за краката, които са за улесняване на космическата разходка на пилот на командния модул по пътя обратно към Земята. Модулът с научни инструменти е бил изолиран от останалата част на сервизния модул чрез топлоизолация.

Извършени са промени и на [[лунен модул|лунния модул]] на „Аполо 15“ в сравнение с „Аполо 14“, въпреки че външно са почти идентични.
* Увеличен е капацитета на всички батерии на кацащата степен от 400 на 415 амперчаса. Добавена е и пета батерия. Общият капацитет е увеличен до 2075 амперчаса.
* На кацащата степен е добавен втори резервоар за вода с капацитет от около 170 литра.
* На кацащата степен е монтиран втори резервоар с газообразен кислород обем около 39 кг кислород за зареждане на ранцевите системи за животоподдържане на скафандрите за разходки по повърхността.
* Добавена е система за съхраняване на 1200 cm³ урина на човек на ден и 100 cm³ на кондензат от ранцевите животоподдържащи системи на човек на час.
* Инсталирана е допълнителна термоизолация за по-дълъг престой на лунната повърхност.
* Разширени са товарните отделения на кацащата степен (за доставяне на [[Лунар Роувър]] и на научното оборудване (''Modular Equipment Stowage Assembly – MESA'', „хранилище за модулно оборудване“). Капацитета им е увеличен от 91 кг (на „Аполо 14“) до 272 кг за сегашната мисия.
* С около 25 см е удължено соплото на двигателя за кацане.
* Увеличаването размера на горивните резервоари на кацащата степен с 8,5 cm увеличава капацитета им на 521 кг, което дава възможност да се удължи времето на „висене“ на лунния модул над повърхността на 157 секунди (на „Аполо 14“ е 140 секунди).

=== Нова схема на връзка със Земята ===
В предишните полети връзката е осъществяване чрез антена, монтирана на лунния модул. По време на тази мисия обаче екипажът на „Аполо 15“ ще е много по-подвижен (с „Lunar Rover“), и има нужда от нова комуникационна система, която да работи, дори когато превозното средство „изчезне“ от погледа на лунния модул. За това е разработена т.нар. Лунен предавател на информация ({{lang|en|Lunar Communications Relay Unit – LCRU}}) с размерите на малък куфар. Той се закрепва отпред на „Lunar Rover“, но е проектиран и да се пренася на ръка. Лунният предавател на информация може да работи в няколко режима: 1) мобилен – когато „Ровърът“ е в движение; 2) стационарен – по време на престой; 3) преносим – в случай на повреда на „Lunar Rover“ единия от астронавтите ще трябва да го носи в ръка и 4) режим на дистанционно управление – операторите от Земята могат да насочват камерата и променят нейния ъгъл на наклон, когато астронавтите се отдалечават от лунния автомобил или по време на излитането на лунния модул.

В последния режим, предавателят работи заедно с друга новост – устройство за контрол на телевизионна камера по команда от Земята ({{lang|en|Ground Controlled Television Assembly – GCTA}}). Лунния предавател на информация има три антени: 1) късовълнова параболична антена за предаване на цветен телевизионен сигнал с диаметър около 1 м (предава сигнал когато астронавтите са на място и те я насочват ръчно към земята); 2) късовълнова спирална антена (за връзка когато астронавтите са в движение с „Lunar Rover“ и параболичната не е разгъната и 3) УКВ-антена, предаваща гласа на астронавтите и телеметрични данни от раниците с животоподдържащите системи. Всички заедно, позволяват астронавтите да поддържат надеждна връзка със Земята, далеч от лунния модул и за първи път става възможно прякото наблюдение действията на екипажа на екран през цялата им дейност извън модула.

=== Оборудване на астронавтите ===
Предвиденият двойно по-дълъг престой на лунната повърхност предполагал и увеличаване ресурса на ранцевата животоподдържаща система (в сравнение с „[[Аполо 14]]“):
* налягането в основните кислородни резервоари се увеличава от 69 на 97 атмосфери.
* обемът на водата (за охлаждане на скафандрите) е увеличена от 3,9 на 5,2 литра;
* капацитетът на батерията е увеличен от 279 до 390 W.h (ват-часа);
* масата на [[сорбент]]а, поглъщащ въглеродния диоксид, в патроните с литиев хидроксид е увеличен от 1,36 на 1,415 кг;

Подобрените скафандри на астронавтите осигурявали по-голяма мобилност и по-комфортна работна среда – добавена е гъвкава става в кръста (за по-лесно накланяне при разполагане на оборудване и събиране на скални образци и по-удобно „возене“ на „Ровър“) и шията.

== Полет към Луната ==
[[Файл:Apollo 15 launch.jpg|мини|Старта на „Аполо 15“]]
Старта на космическия кораб „Аполо 15“ е успешно даден в 13:34 UTC на [[26 юли]] [[1971]] г. 2 минути и 41 секунди след старта, на височина около 70 км над Земята става разделянето на [[S-IC (степен)|първата]] и [[S-II (степен)|втората]] [[многостепенна ракета|степен]] на ракетата-носител. Около 6-ата минута, на височина 163 км, корабът вече летял практически хоризонтално, набирайки необходимата [[орбитална скорост]] от около 7,8 км/сек. На 10-ата минута са изключени двигателите на втората степен и 1 секунда след това третата степен ([[S-IVB]]) се отделя от втората като единственият и двигател заработва веднага. 11 минути и 34 секунди след старта по команда на бордния компютър е изключен двигателят на третата степен и „Аполо 15“ излиза на разчетната орбита (апогей 171,3 км и перигей 169,5 км) за последващ преход за траектория към Луната. Масата на кораба в орбита е 140 510 кг, което и до днешни дни е най-голямата маса, изведена в орбита с помощта на една ракета-носител. 2 часа и 50 минути след старта, на втората обиколка, в района на [[Хавайски острови|Хавайските острови]] двигателят на третата степен на „Аполо 15“ е отново включен. Работи 5 минути и 51 секунди и ускорява кораба до скорост 10 827 км/сек. Скоро след това, на разстояние 6767 км от Земята (скоростта заради земната гравитация „пада“ до 7674 км/сек) екипажът започва маневри за скачване с [[лунен модул|лунния модул]]. [[Алфред Уордън]], пилот на командния модул, в ръчен режим с помощта на двигателите на системата за ориентация извежда „Индевър“ от третата степен и извършва обръщане на кораба на 180° със скорост 2° в секунда. За сближаване той включва за 4 секунди двигателите за ориентация. В този момент скоростта на сближаване между „Индевър“ и „Фалкон“ е около 0,03 м/сек. След скачването се задействат четирите [[пироболт]]а, с помощта на които лунния модул е прикрепен към третата степен, пружините оттласкват степента от скачените кораби със скорост 0,25 м/сек.

Когато „Индевър“ и „Фалкон“ се отдалечават на разстояние около 150 м, третата степен, по команда от Земята е малко отклонена и е включен нейния двигател, което я отдалечава още повече. След около 3 денонощия, тя пада на повърхността на Луната.

През първите 2 – 3 дни, по пътя за Луната астронавтите [[Дейвид Скот]] и [[Джеймс Ъруин]] правят проверки на системите на лунния модул. В края на третия ден корабът се намира на разстояние 353 374 км от Земята, а скоростта му пада до 0,893 км/сек. След това тя започва да се увеличава поради привличането на Луната.

На 29 юли е направена корекция на орбитата с помощта на основния двигател на командния модул. Той е включен и корабът се ускорява до скорост 1211 км/сек. В това време разстоянието до Луната е около 23 000 км. След 78 часа 31 минута 49 секунди от старта, след като корабът за първи път се „скрива“ зад Луната, неговият основен двигател е включен за 6 минути и 38 секунди, а скоростта му намалява на 914,4 м/сек. „Аполо 15“ излиза на окололунна орбита с [[апоселений]] 313 км и [[периселений]] 109,3 км.

Орбитата на „Аполо 15“ имала голям наклон. В предишните мисии орбитите са близки до плоскостта на [[екватор]]а. След 4 часа астронавтите извършват маневра за въвеждане на кораба в орбита на снижаване.
[[Файл:Tsiolkovskiy crater Apollo 15.jpg|ляво|мини|300x300px|[[Циолковски (кратер)|Кратера Циолковски]] – снимка от екипажа на „Аполо 15“]]

До [[Аполо 12]] включително тази маневра се извършва само от лунния модул, откачен от командно-служебния, след което следвало снижаване и кацане. От [[Аполо 14]], в орбита на снижаване преминава целия кораб с командно-служебния и лунния модули, което позволило да се икономиса гориво в резервоарите на кацащата степен на лунния модул и да се увеличи масата на полезния товар. 82 часа 39 минути и 48 секунди от старта над обратната страна на Луната, извън зоната на радиовръзка със Земята е включен основния двигател на командно-служебния модул. Той работил 24 секунди, което забавило скоростта на кораба на 65,2 м/сек. „Аполо 15“ излиза на елиптична орбита на снижаване апоселений 108,9 км и периселений 17,6 км.

== Команден модул ==
Командният модул се намира в Националния музей на [[Военновъздушни сили на САЩ|Военновъздушните сили на САЩ]] в [[Дейтън]], щата [[Охайо]].
[[Файл:Apollo 15 flag, rover, LM, Irwin.jpg|мини|[[Джеймс Ъруин]] с [[Лунар Роувър|автомобила-луноход]] и лунния модул]]

[[Файл:Apollo 15 descends to splashdown.jpg|мини|ляво|Аполо 15 се приводнява в [[Тихия океан]] на 7 август 1971 г. с два изправни парашута]]

== Източници ==
<references />

== Външни препратки ==
* [http://www.maniacworld.com/Apollo-15-Launch.htm Видео на изстрелването] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20080622070521/http://www.maniacworld.com/Apollo-15-Launch.htm |date=2008-06-22 }} на Аполо 15
* [http://www.hq.nasa.gov/alsj/a15/a15.html Още информация от НАСА] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20120117185009/http://www.hq.nasa.gov/alsj/a15/a15.html |date=2012-01-17 }}

{{commons|Apollo 15}}

{{Програма Аполо}}

[[Категория:Аполо]]
[[Категория:Космически полети]]