Направо към съдържанието

Арбогаст от Страсбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Арбогаст от Страсбург
Arbogast de Strasbourg
епископ на Страсбург
Свети Арбогаст влиза в Страсбург, 15 век
Свети Арбогаст влиза в Страсбург, 15 век

Роден
Починал
678 г.
Канонизация
Празник21 юли
Арбогаст от Страсбург в Общомедия

Арбогаст от Страсбург (на немски: Arbogast von Straßburg; на ирландски: Arascach; на френски: Arbogast de Strasbourg; на латински: Arbogastus; † ок. 618/658/678, Страсбург) е мисионер във Франкската империя, Светия и епископ на Страсбург през 7 век. Чества се в католическата църква на 21 юли.[1] Той е основател на манастир (Abbatiale Saint-Jean-Baptiste) в Сюрбур в Елзас.

Произход и управление

[редактиране | редактиране на кода]
Свети Арбогаст, катедралата на Страсбург

Той е роден в Ирландия или Шотландия с името Arascach, според други сведения той е от Южна Франция.

Абатството Свети Арбогаст в Сюрбур

Арбогаст идва ок. 550 г. като мисионер в Елзас и живее в гората на Хагенау. Понеже, според легендата, съживява след ловно произшествие синът на франкския крал Дагоберт II от Австразия (* 652; † 679) от династията Меровинги,[2] Дагоберт го прави епископ на Страсбург.[3]

Като епископ на Страсбург той строи църкви и манастири и се грижи за процъфтяването на града. Арбогаст е смятан за главен основател на християнството в Елзас. Още като жив той е много почитан. По-късно пред портите на Страсбург се построява манастир с неговото име.

Светата легенда разказва, че Арбогаст ходил със сухи крака по една река, лекувал болни, пъдел демони и потушавал конфликти. Към него се молят притив болки в краката, умора и депресия.

Епископ Удо IV фон Страсбург († 965) пише неговата вита „s. Arbogasti, episcopi Argentoratensis“.

  1. St. Arbogast, Catholic Encyclopedia
  2. MYTHISCHE ORTE: Die dankbaren Toten. Die Wehrkirche St. Arbogast und ihre wiederentdeckten Bilder, in: Badische Zeitung vom 20. August 2014
  3. Albert Knoepfli: Die legende des hl. Arbogast, in: Die reformierte Kirche St. Arbogast in Oberwinterthur. Gesellschaft für Schweizerische Kunstgeschichte (GSK), Bern 1984, S. 19, ISBN 3-85782-354-2 (Schweizerische Kunstführer, Band 354).