Белуджистан (Пакистан)
Белуджистан بلوچِستان | |
Страна | Пакистан |
---|---|
Столица | Куета |
Площ | 347 190 km² |
Население | 7 914 000 души (2011) 22,8 души/km² |
Губернатор | Мухаммад Хан Ачакзаи |
Официален сайт | www.balochistan.gov.pk |
Белуджистан в Общомедия |
Белуджистан е провинция в Пакистан с площ от 347 190 км² и население 11 934 339 души (2009). Административен център е град Куета.
История
[редактиране | редактиране на кода]География
[редактиране | редактиране на кода]Разположена е в западната част на страната, на границата с Иран. Има излаз на Арабско море.
По площ е най-голямата от всички пакистански провинции (347 190 км²), което съставлява около 44% от цялата територия на страната. Гъстотата на населението е много ниска, поради планинския релеф и оскъдните водни източници. Столицата Куета е единствения по-голям град и е разположена в най-населената североизточна част на провинцията, близо до афганистанската граница. На брега на Арабско море, в град Гвадар, с помощта на китайски строителни компании се изгражда голямо пристанище и военна морска база.
Административно деление
[редактиране | редактиране на кода]Провинцията е поделена на 27 окръга.
Население
[редактиране | редактиране на кода]етнос | процент |
---|---|
белуджи | 36,31% |
пущуни | 25,07% |
брахуи | 20,68% |
синдхи | 8,29% |
сераики | 3,08% |
други | 6,57% |
Политика
[редактиране | редактиране на кода]Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че е най-голямата провинция по площ, Белуджистан произвежда едва около 5% от БВП на Пакистан. Извън столицата Куета, инфраструктурата и индустрията са почти неразвити. Поради сухия климат и липсата на пътища, основният поминък на местното население е скотовъдството.
Едни от най-големите находища на мед в света са открити в окръг Чагай, в северозападната част на Белуджистан. Предполагаемият годишен добив на мед е между 900 хиляди и 2 милиона тона. Разработва се от най-голямата минна компания в света BHP Billiton, съвместно с пакистанското правителство.
В южната част на Белуджистан, на брега на Индийския океан при град Гвадар, се изгражда с помощта на китайското правителство огромно пристанище (обща стойност на инвестициите над 2 милиарда щ.д.), което се предвижда да бъде център на енергийните доставки от Близкия изток и централно азиатските държави към Китай. Инвестира се и в крайбрежна магистрала, която да свърже Гвадар с Карачи.