Бенгалски език
Бенгалски език বাংলা | |
/ˈbaŋla/ | |
Страна | Бангладеш, Индия |
---|---|
Регион | Бенгалия |
Говорещи | 207 000 000 |
Писменост | Бенгалска писменост |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Индоирански Индоарийски Източни индоарийски Бенгалоасамски Бенгалски | |
Официално положение | |
Официален в | Бангладеш |
Регулатор | Бенгалска академия |
Кодове | |
ISO 639-1 | bn |
ISO 639-2 | ben |
ISO 639-3 | ben |
Карта на разпространение на езика | |
Бенгалски език в Общомедия |
Бенгалският език (на бенгалски: বাংলা, [ˈbaŋla](звук)) е индоарийски език, произлизащ от областта Бенгал и включваща съвременната държава Бангладеш, индийския щат Западен Бенгал, както и части от индийските щати Трипура и Асам.
Езикът използва своя собствена бенгалска писменост. С почти 300 милиона говорещи,[1] бенгалският е шестият по разпространение език в света.[2][3]
Заедно с останалите източни индоарийски езици, бенгалският се обособява около 1000 – 1200 година от магадхийския пракрит, който от своя страна произлиза от санскрит. Днес бенгалският е основният език, говорен в Бангладеш, и вторият по разпространение в Индия.[4][5] Със своята дълга и богата литературна традиция, бенгалският език обединява културно разнородната област Бенгал и съществен елемент на бенгалския национализъм. Привързаността към езика е една от основните причини за конфликтите, довели до разделянето на Пакистан и създаването на независимата държава Бангладеш.
История
[редактиране | редактиране на кода]Както и останалите източни индоарийски езици, бенгалският произлиза от източните средни индоарийски езици, говорени на Индийския субконтинент. Магадхийският пракрит и пали, най-старият известен говорим език в региона и езикът на Буда, се развиват в началото на първото хилядолетие в джайнисткия пракрит.[6][7] В края на хилядолетието той, както и останалите северноиндийски пракрити, започва да отстъпва място на езиците апабхранша.[8] В източната част на субконтинента местен представител на тези езици е абахата, от който се развиват три групи диалекти – бихарска, орийска и асамско-бенгалска. Някои автори отнасят времето на това разделение към много по-ранен период, около 500 година,[9] но езикът не е статичен – паралелно съществуват множество варианти, а много автори от това време пишат на по няколко диалекта.
Обикновено в историята на бенгалския се разграничават три периода:[8]
- Старобенгалски (900/1000 – 1400): сред известните текстове е „Чаряпада“, сборник с религиозни песни; появяват се местоименията „ами“, „туми“ и други, както и глаголни инфлексии, като „-ила“, „-иба“; по това време или малко по-рано се обособява орийския език, а малко след него – и асамския.
- Среднобенгалски (1400 – 1800): представителен текст от този период е „Шрикришна Киртана“ на Чандидас; елизия на краесловния звук „о“; разпространение на съставните глаголи; влияние на персийския.
- Новобенгалски (след 1800): скъсяване на глаголите и местоименията.
Исторически по-близък до пали, бенгалският е подложен на по-силно санскритско влияние през среднобенгалския период, както и по време на Бенгалското възраждане през 19 – 20 век.[10] Между съвременните индоарийски езици в Южна Азия бенгалският и маратхийският запазват най-значителна лексикална основа, свързана с пали и санскрит, оставайки по-слабо повлияни от персийския и арабския.[11]
До 18 век няма известни опити за документиране на бенгалската граматика. Първият бенгалски речник и граматика, „Vocabolario em idioma Bengalla, e Portuguez dividido em duas partes“, е съставен от португалския мисионер Мануел да Асумпсану между 1734 и 1742 година, когато той пребивава в имението Бхавал.[12] Английският филолог Натаниъл Браси Халхед съставя през 1778 година бенгалска граматика („A Grammar of the Bengal Language“), която става първата бенгалска печатна книга.[1] През 1832 година своя граматика издава и местния просветен деец Рам Мохан Рой.[13]
През 1951 – 1952 година бенгалският език попада в центъра на политическите конфликти в тогавашния Източен Пакистан.[14] Макар че това е езикът на голямото мнозинство от населението в тази област, законът налага урду като единствен национален език.[15] На 21 февруари 1952 година демонстрация на студенти и общественици срещу това положение в Университета на Дака е разпръсната от армията и полицията, при което загиват няколко души. През 1999 година ЮНЕСКО обявява 21 февруари, годишнината от този инцидент, за Международен ден на майчиния език.[16][17]
Географско разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Книжовна и разговорна форма
[редактиране | редактиране на кода]Писменост
[редактиране | редактиране на кода]Бенгалската писменост е абугида, произлизаща от древноиндийската писменост брахми и използвана от редица други езици от региона.
Фонология
[редактиране | редактиране на кода]Граматика
[редактиране | редактиране на кода]Лексика
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Asiatic Society of Bangladesh. Banglapedia, the national encyclopedia of Bangladesh. Dhaka, Asiatic Society of Bangladesh, 2003. (на английски) Архив на оригинала от 2011-07-25 в Wayback Machine.
- ↑ Statistical Summaries // ethnologue.com. Ethnologue, 2005. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 3 март 2007. (на английски)
- ↑ Languages spoken by more than 10 million people // encarta.msn.com. Encarta Encyclopedia, 2007. Архивиран от оригинала на 2007-03-04. Посетен на 3 март 2007. (на английски)
- ↑ Languages of India // Посетен на 2 септември 2009. (на английски)
- ↑ Languages in Descending Order of Strength – India, States and Union Territories – 1991 Census // Census Data Online. Office of the Registrar General, India. p. 1. Архивиран от оригинала на 14 юни 2007. Посетен на 19 ноември 2006. (на английски)
- ↑ Shah 1998, с. 11.
- ↑ Keith 1998, с. 187.
- ↑ а б Bhattacharya 2000.
- ↑ Sen 1996.
- ↑ Tagore 1996, с. 222.
- ↑ Chisholm 1910, с. 489.
- ↑ Rahman, Aminur. Grammar // Banglapedia. Asiatic Society of Bangladesh. Архивиран от оригинала на 2011-09-26. Посетен на 19 ноември 2006.
- ↑ Wilson 1982, с. 155.
- ↑ Baxter 1997, с. 62 – 63.
- ↑ Ali 2001, с. 25.
- ↑ Amendment to the Draft Programme and Budget for 2000 – 2001 (30 C/5) (PDF) // General Conference, 30th Session, Draft Resolution. UNESCO, 1999. Посетен на 27 май 2008. (на английски)
- ↑ Resolution adopted by the 30th Session of UNESCO's General Conference (1999) // International Mother Language Day. UNESCO. Архивиран от оригинала на 2016-10-26. Посетен на 27 май 2008. (на английски)
- Цитирани източници
- Ali, Shaheen Sardar et al. Indigenous Peoples and Ethnic Minorities of Pakistan: Constitutional and Legal Perspectives. Routledge, 2001. ISBN 0700711597. (на английски)
- Baxter, C. Bangladesh, From a Nation to a State. Westview Press, 1997. ISBN 0813336325. (на английски)
- Bhattacharya, T. Bangla (Bengali) // Encyclopedia of World's Languages: Past and Present (Facts About the World's Languages). New York, WW Wilson, 2000. ISBN 0824209702. (на английски) Архив на оригинала от 2006-06-25 в Wayback Machine.
- Chisholm, H. The Encyclopædia Britannica: A Dictionary of Arts, Sciences, Literature and General Information. Cambridge, England; New York: At the University Press, 1910. OCLC 266598. (на английски)
- Keith, Arthur Berriedale. The Sanskrit Drama. Motilal Banarsidass Publ, 1998. ISBN 8120809777. (на английски)
- Sen, D. Bengali Language and Literature. International Centre for Bengal Studies, Calcutta, 1996. (на английски)
- Shah, Natubhai. Jainism: The World of Conquerors. Sussex Academic Press, 1998. ISBN 1898723311. (на английски)
- Tagore, Rabindranath et al. The English Writings of Rabindranath Tagore. Sahitya Akademi, 1996. ISBN 8126000945. (на английски)
- Wilson, A.J et al. The States of South Asia: Problems of National Integration. Essays in Honour of W. H. Morris-Jones. University of Hawaii Press, 1982. ISBN 0824811836. (на английски)