Беседа:Панагюрище

Панагюрската община е една от 11-те общини на Пазарджишка област. Намира се в северозападната й част. На север граничи с общините от Софийска област Мирково, Чавдар, Златица, Пирдоп и Копривщица , на изток - с община Стрелча, на юг - с общините Пазарджик и Лесичово, и на запад - с община Ихтиман от Софийска област. В тези граници тя заема площ 598.5 кв. км (13.4% от площта на областта), което я поставя на четвърто място сред общините на област Пазарджик - след Велинград, Батак и Пазарджик. Във физикогеографски план тя включва:

на запад - източните склонове на средногорския рид Белица; на север - главното било на Средна гора (само в района на "Медет" границата е на север от главното било); на изток - преминава в Стрелчанското поле; на юг - Бъта-Банската котловина и част от последните южни разклонения на Същинска Средна гора, като постепенно преминава в най-западните части на Пловдивско-Пазарджишкото поле. Макар и встрани от големите пътища в древността и средновековието, Панагюрският край изминава свой ранен исторически път на развитие. Археологическите паметници в околностите на града свидетелстват за древното му минало. Десетки надгробни могили са останали от времето на тракийските племена, населявали тези земи.

На 5 км южно от Панагюрище е разположена крепостта Красен - военен, административен, стопански и духовен център на Панагюрския край през късната античност и средновековието (ІV-ХІV век).

Самият град Панагюрище е основан в драматичните времена след османското нашествие на Балканите – в края на ХV век. Името си градът придобива от малкия панаир, който се устройвал на брега на реката (панагюр е синоним на панаир в югозападните български говори).

В годините на робството Панагюрище получава официално със султански ферман статут на войнишко селище. От това последват редица привилегии – право на относително самоуправление, освобождаване от някои данъци и др., което спомага за запазване на съзнанието за народностна принадлежност и свободолюбивия дух на жителите му.

Бурен икономически и културен подем градът бележи в началото на ХІХ век.

На основата на традиционния скотовъден поминък се развиват редица занаяти.

През 1839 г. с усилията на цялото население е издигната голяма двуетажна сграда за мъжкото училище, а през 1843 е построена и сградата на девическото училище. В тях преподават хора с високо за времето си образование. В Панагюрище учителстват Марин Дринов - основоположникът на българската историческа наука, един от създателите и пръв председател на БАН, и Нешо Бончев - първият български литературен критик. Главна учителка в девическото училище е 20-годишната национална героиня Райна Попгеоргиева. Към мъжкото училище е уредена библиотека с 2000 тома български и чужди книги, между които имало и средновековни ръкописи на хартия и кожа.

В такава обстановка на икономически и духовен подем идеята за национално освобождение намира горещ прием в Панагюрище още по времето, когато Апостолът на българската свобода Васил Левски полага основите на революционната организация. През есента на 1870 г. той основава в града таен комитет.

През пролетта на 1876 г. в Панагюрище идват апостолите Георги Бенковски и Панайот Волов, за да превърнат града в център на ІV революционен окръг. Заедно с местните революционни дейци, начело на които стои Павел Бобеков, те разгръщат трескава подготвителна дейност, която утвърждава Панагюрище като център на бъдещото въстание.

Върховен момент в подготовката му е историческото събрание на Оборище – ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ. На 8 км западно от Панагюрище на 14 април 1876 г. се събират делегатите на народа, дошли да изразят неговата непоколебима воля за борба.

Скъпа цена заплаща градът за свободата на България. По време на Априлското въстание стотици загиват, изгаря цялата чаршия с повече от 100 дюкяна, 400 от най-представителните сгради са опожарени заедно с църквите и училищата.

Погромът не може да изтръгне националните идеали от душите на панагюрци. Градът отново се възправя в сетнешните съдбоносни събития за България – Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 2 септември 1885 г. панагюрци първи развяват знамето на Съединението и организират революционна акция за сваляне на румелийската власт.

Във войните за защита на отечеството (1912-1918 и 1944-1954 г.) Панагюрище дава свидни жертви. По бойните полета загиват 387 офицери, подофицери и войници.

Понесъл тежки материални и човешки жертви, загубил пазарите си, градът трудно се въздига след Освобождението.

Първата грижа е възстановяването на църквите като духовна опора на гражданите, чийто възрожденски дух е гаранция за по-сетнешния просперитет на Панагюрище. Съвременният град носи белезите и противоречията на ХХ век, в последната четвърт на който се оформя окончателно днешният му облик - с много доброволен труд и с помощта на държавата като признание за заслугите на този край към българската история.

http://bulgaria.domino.bg/panagyurishte/

http://panagyurishte.hit.bg/index.htm

"през времето на еничарите градът е бил длъжен да дава т.нар. кръвен данък "- ще ми каже ли някой кое точно е това време? 14 в.? 15 в.? 16 в.? 17 в.? еничари има до края на Османската империя, друг е въпросът, че тяхната функция се корумпира. Георгиалександров2 (беседа) 10:38, 15 октомври 2020 (UTC)

Не е добре формулирано и без източник е проблематично. Подозирам, че става въпрос за статута на Панагюрище като войнуганско селище. --Boll Weevil (беседа) 21:46, 27 октомври 2020 (UTC)

Личности

Има нужда от сериозна преработка и приоритизиране. Сега има много, със статия в уикипедия, които липсват. Други са вътре, които нямат. Смятам, че е добре да се скъси списъка и останат най-изявените панагюрци, подредени хронологично по рожденна дата и да се добави линк към категорията Категория:Родени в Панагюрище за останалите. --Boll Weevil (беседа) 21:02, 27 октомври 2020 (UTC)