Преглед на кода на Ботаника

[[Файл:Diversity of plants (Streptophyta) version 2.png|thumb|дясно|250px|Обект на науката ботаника са [[Растение|Растенията]]]]
'''Ботаниката''' ({{lang|grc|βοτάνη|паша, фураж, трева}}) наричана още '''фитология''', е [[наука]] за устройството, [[еволюция]]та, разпространението, значението и [[класификация]]та на [[растение|растенията]], процесите в тях и взаимоотношенията им със заобикалящата ги среда. Тя изучава всички аспекти на растенията като [[растеж]], [[размножаване]], [[метаболизъм]], [[болест]]и и [[еволюция]]. В миналото ботаниката е изучавала и гъбите и вирусите, които в съвременнта биология са обособени съответно в [[микология]]та и [[вирусология]]та.

== Област и приложение ==
Както и другите форми на живот, растенията могат да бъдат изучавани на различни нива – [[молекула|молекулярно]], [[генетика|генетично]] и [[биохимия|биохимично]], разглеждайки [[органела|органелите]], [[клетка|клетките]], [[тъкан]]ите, [[орган (анатомия)|органите]] или биологичното разнообразие на цели растения. На най-високото ниво, растенията се разглеждат в [[популация|популации]], [[съобщество|съобщества]] и [[екосистема|екосистеми]]. На всяко стъпало в тази йерархия, ботаниците се интересуват от класификацията ([[таксономия]]), структурата ([[анатомия]]) и функцията ([[физиология]]) на растенията.

В миналото ботаниците изучавали всички организми, които не били смятани за животни. Това включвало [[гъби]] (сега изучавани в [[микология]]та), [[бактерия|бактерии]] и [[вирус]]и ([[микробиология]]).

== История на ботаниката ==
[[Файл:Botany.jpg|мини|Традиционни инструменти на ботаник]]

=== Ранна ботаника ===
Историята на ботаниката води началото си още от [[античност]]та, с опити за [[класификация на растенията]]. Такива записи за достигнали до нас от няколко древни култури. Примери могат да се открият в древноиндийски свещени книги, антични [[Зороастризъм|зороастрични]] писания, както и в записи от [[древен Китай]].

[[Елада|Елинистичния свят]] създава редица творби посветени на ботаниката като ''Historia Plantarum'' (История на растенията) и ''De Materia Medica'' (Медицински субстанции).

Творби посветени на ботаниката се срещат и в средновековната мюсюлманска култура в това число [[Ибн Вахшия]] (''Набатианско земеделие''), [[Абу Ханифа Динавари]] (828 – 896 г) ''Книга за растенията'' и [[Ибн Басал]] ''Класификация на почвите''.

=== Ранната модерна ботаника ===
[[Файл:H J N Crantz Classis cruciformium.jpg|мини|''Classis cruciformium'' на [[Хенрих Иохан Непомук фон Кранц|Кранц]], 1769]]
Немският лекар [[Леонхарт Фукс]] (1501 – 1566 г) е един от тримата бащи на модерната ботаника наред с [[Ото Брунфелс]] (1489 – 1534 г) и [[Йероним Бок]] (1498 – 1554 г).<ref>{{Citation |title=Early herbals – The German fathers of botany |url=http://www.museumwales.ac.uk/en/852/?article_id=131 |accessdate=2011-11-01 |archivedate=2012-06-29 |archiveurl=https://archive.today/20120629144256/http://www.museumwales.ac.uk/en/852/?article_id=131 }}</ref>

[[Валерий Кордус]] (1515–1554) създава през 1546 епохален труд [[фармакопея]]та ''Dispensatorium''.<ref>[http://www.bookrags.com/research/valerius-cordus-scit-0312/ Valerius Cordus | Science and Its Times: 1450-1699 Summary]</ref> През 16 век италианеца [[Улисе Алдрованди]] прилага научен подход за изучаване на растенията. През 1665 г с помощта на ранния микроскоп [[Роберт Кук]] открива [[клетка|клетките]] в [[карк]]а, а малко по-късно и в живи растения. Германците [[Якоб Теодор Клайн]] и Леонхарт Фукс, швейцарецът [[Конрат фон Геснет]] и британецът [[Никълъс Кълпепър]] публикуват своите трудове върху медицинските приложения на билките.

През [[18 век]] [[класификация на растенията|класификационната система на растенията]] е изкуствена и обслужва единствено нуждите за идентифицирането им. В нея растенията са групирани по таксони в зависимост от малко на брой, лесно различими белези. Последствията от това е една систематика, която в голямата си част не отразява естествената филогенетична връзка между растенията. С пристигането в Европа на огромен брой новооткрити растения от различните части на света към колониалните империи, много на брой растения стават обект на изследване, което налага и преосмисляне на класификационната им система.

През 1754 [[Карл Линей]] поделя растителното царство на 25 класа. Един от тях ''Cryptogamia'', включва всички растения с прикрити репродуктивни части мъхове, папрати, водорасли и гъби.<ref name="Hoek, Mann and Jahns 95">Hoek, C. van den, Mann, D.G. and Jahns, H.M. 2005. ''[http://books.google.co.uk/books?id=xuUoiFesSHMC&printsec=frontcover Algae: An Introduction to Phycology]''. Cambridge University Press, Cambridge. ISBN:0 521 30419 9</ref>

С нарастващото познание за анатомията, морфологията и жизнения цикъл води осъзнаването, че съществуват повече естествени връзки между растенията от половата система използвана от Линей. [[Адансон]] (1763), [[Антони де Юсей]] (1789) и [[Кандол]] (1819) предлагат различни алтернативни, естествени систематики, които са добре приети повсеместно. Идеята за [[естествен отбор]] като движещ механизъм на [[еволюция]]та води до изучаването на еволюционните връзки филогенетичната класификация на растенията.

Сериозен тласък на ботаниката дава първата „модерна“ клига на, [[Матиас Шлайден]] ''Grundzuge der Wissenschaftlichen'' (Основен куср на познанието), издадена в Англия през 1849 под името ''Principles of Scientific Botany'' (Принципи на научната ботаника).<ref>{{Harvnb|Morton|1981|p=377}}</ref>

=== Модерна ботаника ===
Значителна част от съвременните познания за растенията са получени чрез изучаването на моделни растения като ''[[Arabidopsis thaliana]]''. Този плевел от семейството на синапа е един от първите, чийто геном е секвениран. Секвенирането на [[ориз]]овия (''Oryza sativa'') относително малък геном, както и широкото международно изследване го превръща във важен модел за изучаването на [[житни]]/[[трева]]/[[едносемеделни]].<ref>{{Cite journal | doi = 10.2307/3870991 | title = Genome Relationships: The Grass Model in Current Research | year = 2000 | author = Devos, Katrien M. | journal = The Plant Cell | volume = 12 | pages = 637–646 | url = http://www.plantcell.org/cgi/content/full/12/5/637 | format = free full text | pmid = 10810140 | last2 = Gale | first2 = MD | issue = 5 | pmc = 139917 | jstor = 3870991 | archive-url = https://web.archive.org/web/20080607052236/http://www.plantcell.org/cgi/content/full/12/5/637 | archive-date = 2008-06-07 | access-date = 2011-11-01 }}</ref> Друг тревист вид ''[[Brachypodium distachyon]]'' също спомага за изучаването на генетичните, клетъчните и молекулярно биологичните особености на растенията от умерения пояс. ''[[Chlamydomonas reinhardtii]]'' (едноклетъчно зелено [[водорасло]]) е друг растителен модел с изключителни заслуги за изучаването и разбирането на тайните на клетъчната биология.

През 1998 е публикувана филогенията на цветните растения основана на анализа на [[ДНК]] секвенции на повечето семейства на покритосеменните. в резултат на това мащабно изследване получиха отговор важни въпроси като кое семейство е най-ранния представител в генеалогията на покритосеменните. Знаейки филогенетичната връзка между растенията учените могат по-лесно да проследят процеса на еволюция при растенията като разгадаят неговите най-интимни тайни.

== Клонове на ботаниката ==
* [[Анатомия на растенията]] – наука, изучаваща вътрешното устройство на растенията;
* [[Бриология]] - изучава [[мъх]]ове, [[чернодробни мъхове]] и [[папрат]]и
* [[Еволюция на растенията]] – изучава (проследява) развитието на растенията през различните геоложки времена и до днес както и някои смели предположения за бъдещето на растителния свят;
* [[Екология]] – проучва отношенията между организмите както и между тях и околната среда.
* [[Лесовъдство]] – изучава рационалното използване на горите
* [[Криптоботаника]] – псевдо наука изучаваща несъществуващи според общоприетата наука растения
* [[Морфология (биология)|Морфология]] – наука, изучаваща външното устройство на растенията;
* [[Палеоботаника]] – изучава фосилните растения
* [[Палинология]] - изучава [[полен]]ите и [[спори]]те
* [[Растениевъдство]] – изучава културните растения
* [[Систематика на растенията]] (фитосистематика) – изучава класифицирането на растенията в систематични единици (таксони) според общи белези;
* [[Физиология на растенията]] (фитофизиология) – изучава процесите, извършващи се в растителните организми;
* [[Фитогеография]] – занимава се с разпространението на растенията;
* [[Фитопатология]] – болестите по растенията

Съществуват и науки, представляващи клонове на тези изброени ботанически науки. Такива са: [[фитоцитология]], [[фитохистология]] и др.

== Бележити ботаници ==
* [[Теофраст]] (c. 371 – c. 287 пр. Хр.), баща на ботаниката.
* [[Педаний Диоскурид]] (около. 40-90 сл. Хр.), лекар, фармацевт, токсиколог и ботаник, автор на ''Περὶ ὕλης ἰατρικής'' (''De Materia Medica'').
* [[Абу Ханифа Динавари]] (828-896), персийски ботаник, историк, географ и т.н.
* Абу ал-Абас ал-Набати (c. 1200), андалуски ботаник и агроном, пионер в експерименталната ботаника.
* [[Ибн ал-Байтар]] (у. 1248), Андалуски учен, ботаник, фармацевт, лекар автор на една от най-големите ботанични енциклопедии.
* [[Леонардо да Винчи]] (1452–1519).
* [[Карл Линей]] (1707–1778), шведски ботаник, лекар, зоолог създател на бинерната номенклатура. Баща на съвременната таксономия и екология.
* [[Еме Бонплан]] (1773–1858), френски изследовател и ботаник, придружил Александър фон Хумболт в Южна Америка.
* [[Огюстен Пирам дьо Кандол]] (1778–1841), идеолог на „войнствена природа“, повлиял [[Чарлз Дарвин]].
* [[Дейвид Дъглас]] (1799–1834), шотландски ботаник и изследовател на Северна Америка и Китай, донесъл множество растения в Европа.
* [[Джоузеф Далтон Хукър]] (1817–1911), английски ботаник и изследовател.
* [[Ричард Спрюз]] (1817–1893), английски ботаник и изследовател на амазонската флора.
* [[Грегор Мендел]] (1822–1884), монах и учен изследвал наследствеността на белезите при градинския грах. Баща на генетиката.
* [[Томас Хъксли]] (1825–1895), английски биолог, застъпник на дарвиновата теория.
* [[Чарлз Сарджънт]] (1841–1927), американски ботаник.
* [[Лутър Бурбанк]] (1849–1926), американски ботаник и пионер в агрономството.
* [[Л.Дж. Ф. Бръмбъл]] (1904–1965), английски ботаник редактор на списание Nature.
* [[Джордж Ледярд Стебинс, младши]] (1906–2000), водещ в областта на еволюционната биология на 20 век.
* [[Изабела Абът]] (1919–2010), водещ световен учен в сферата на хавайските морски треви; открила над 200 вида.

== Източници ==
<references/>

{{Биология (клонове)}}
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|Биология}}

[[Категория:Ботаника| ]]