Преглед на кода на Букурещки договор (1913)

{{към пояснение|Букурещки договор|Букурещки договор}}
{{Международно споразумение
| име            = Букурещки договор
| пълно име      = 
| картинка       = Balkan Wars Boundaries.jpg
| пояснение      = Балканите след [[Балканска война|Първата]] (горе) и след [[Втора балканска война|Втората балканска война]] (долу)
| вид            = 
| чернова        = 
| подписан       = 10 август 1913 г.
| място          = [[Букурещ]], [[Румъния]]
| подпечатан     = 
| в сила от      = 
| условия        = 
| изтичане       = 
| страни по акта = 
| подписали      = 
| страни         = {{знаме|България}}<br>{{знаме|Румъния}}<br>{{знаме|Сърбия|1882}}<br>{{знаме|Гърция|old}}<br>{{знаме|Черна гора|1910}}
| ратифицирали   = 
| депозитар      = 
| език           = 
| wikisource     = 
| бележки        = 
}}
[[Файл:Reuter telegram about Treaty of Bucharest, 1913.pdf|дясно|мини|250п|Телеграма на Ройтерс с текста на договора, 10 август 1913 г.]]
'''Букурещкият договор''', сключен на 28 юли (10 август по [[нов стил]]) 1913 г. между [[Румъния]], [[Сърбия]], [[Черна гора]] и [[Гърция]], от една страна, и [[България]], от друга, е един от двата договора (наред с [[Цариградски договор|Цариградския]]), които слагат край на [[Междусъюзническа война|Втората балканска война]].

Под натиска на румънските войски, достигнали околностите на [[София]], България е принудена да отстъпи [[Южна Добруджа]] на Румъния и да се откаже от претенциите си за [[Македония (област)|Македония]]. Съгласно договора [[Сърбия]] получава [[Вардарска Македония|Вардарския]], а [[Гърция]] – [[Егейска Македония|Егейския дял]] на областта. За [[България]] остават [[Пиринска Македония|Пиринският край]] и [[Западна Тракия]]. Тя отказва да приеме тези условия за окончателни и по време на [[Първа световна война|Първата световна война]] се присъединява към [[Централни сили|Централните сили]], за да потърси реванш от Сърбия.<ref>Stavrianos, L. ''The Balkans since 1453''. C. Hurst & Co. Publishers, 2008. ISBN 1-85065-551-0, p. 540</ref>

По преценка на [[Едуард Грей]] ([[Великобритания|британски]] външен министър през 1905 – 1916) „''всеки мир на Балканите бе невъзможен, докато Букурещкият договор съществуваше''“.<ref>„''Any future Balkan peace was impossible so long as the treaty of Bucharest remained.''“ (цитиран от Stavrianos, L. ''The Balkans since 1453''. C. Hurst & Co. Publishers, 2008. ISBN 1-85065-551-0, p. 540</ref>

== Предистория ==
=== Свикване на Букурещката конференция ===
Две седмици след началото на Междусъюзническата война България изпада във военна безизходица. Докато основните ѝ сили воюват в [[Македония (област)|Македония]] срещу сърби и гърци, от север в страната нахлуват румънски войски, а от югоизток – османски. На 5 юли правителството на [[Васил Радославов]] обявява, че е съгласно да отстъпи на Румъния [[Южна Добруджа]], и иска примирие. В отговор румънският министър-председател [[Титу Майореску]] отправя покана към воюващите страни за мирни преговори в [[Букурещ]]. България откликва първа и изпраща свои представители в румънската столица на 13 юли. Три дни по-късно в Букурещ пристигат и делегациите на бившите български съюзници – Гърция, Сърбия и Черна гора.<ref name="statelova479">Стателова, Ел., Попов, Р., Танкова, В. ''История на българската дипломация 1879 – 1913 г.'' Фондация Отворено общество, София 1994, ISBN 954-520-038-3, стр. 479 – 482</ref>

=== Делегати ===
* '''Румъния''': Титу Майореску (председател на конференцията), Александре Маргиломан (министър на финансите), Таке Йонеску (министър на вътрешните работи), др.
* '''Гърция''': [[Елевтериос Венизелос]] (министър-председател), [[Димитриос Панас]] (пълномощен министър), [[Николаос Политис]], др.
* '''Сърбия''': [[Никола Пашич]] (министър-председател), [[Михайло Ристич (дипломат)|Михайло Ристич]] (пълномощен министър в Букурещ), Мирослав Спалайкович, др.
* '''Черна гора''': [[Янко Вукотич]] (министър-председател), Иван Матанович.
* '''България''': [[Димитър Тончев]] (финансов министър), [[Иван Фичев]] (началник на генералния щаб), [[Сава Иванчов]], [[Симеон Радев]], [[Константин Станчов]], др.<ref name="IBD-II-215"/>

=== Преговори ===
[[Файл:Bulgaria in 1913 geographic map-bg.svg|мини|300п|Територия на България според Букурещкия и Цариградския договор от 1913 година]]

Букурещката конференция започва на 17 юли. В това време военните действия продължават, защото Сърбия и Гърция настояват за уговаряне на мирните условия преди огънят да бъде прекратен. [[Битка за Кресненския пролом|Успешният отпор]] на българите край [[Кресненски пролом|Кресненския пролом]] обаче склонява Гърция на примирие (18 юли). На 21 юли е постигнато споразумение за новата граница между България и Румъния, но усилията на българските дипломати да спечелят румънска подкрепа срещу сърби и гърци остават безуспешни. Българо-сръбските и българо-гръцките гранични въпроси са уредени до 24 юли. Първоначално Пашич предлага за граница река [[Струма]]. Това предложение не е прието, но българите са принудени да се откажат от [[Щип]], [[Радовиш]] и [[Кочани]], които владеят до войната. Венизелос поисква цялото [[Егейско море|егейско]] крайбрежие до село [[Макри]] (няколко километра западно от [[Дедеагач]]), но под натиска на останалите участници в конференцията намалява претенциите си. [[Русия]] и [[Австро-Унгария]] се намесват в полза на България в преговорите за [[Кавала]], но Венизелос си издейства подкрепа от други две велики европейски сили – [[Франция]] и [[Германия]]. В крайна сметка българските делегати отстъпват Кавала под заплахата на Майореску, че румънските войски ще окупират [[София]].<ref name="statelova479"/><ref name="spasov316"/>

== Клаузи на договора ==
=== Териториални ===
България отстъпва на Румъния областта на север и изток от линията [[Тутракан]] – [[Кранево|Екрене]], включително двете селища (чл. II). София признава за сръбски териториите на запад от вододела на [[Вардар]] и [[Струма]] заедно с горното поречие на [[Струмешница]] (чл. III). Българо-гръцката граница е прокарана по билото на [[Беласица]] на изток до устието на [[Места]] (чл. V).<ref name="IBD-II-215">{{Георгиев Трифонов 2|215-218}}</ref> Така в пределите на Гърция влизат редица градове и области, завзети от българите през [[Балканска война|войната с Османската империя]] – [[Кукуш]], [[Сяр]], [[Драма (град)|Драма]] и [[Кавала]].<ref name="spasov316">Спасов, Л. ''Дипломация през Балканската и Междусъюзническата война'', стр. 316 – 317. В: Александров, Ем. (ред.) ''История на българите''. Т. IV. Издателство „Знание“ ЕООД, София 2003, ISBN 954-621-213-X</ref>

=== Военни ===
С чл. VI на договора българското правителство се задължава да сведе в кратък срок армията си до мирновремения ѝ състав. Демобилизацията трябва да бъде извършена ден след като армейските щабове на страните по договора си разменят официални съобщения за подписването му.<ref name="IBD-II-215"/>

Изтеглянето на чуждестранните войски от българска територия трябва да започне след разпускането на българските запасняци и да продължи най-много 15 дни (чл. VII). Дотогава румънската армия остава зад демаркационна линия между [[Свищов]] и [[Ловеч]] (на изток), [[Лом]] и [[Берковица]] (на запад), [[Арабаконак]], [[Мирково]] и [[Златица]] (на юг).<ref name="IBD-II-215"/>

В срок от две години (до 1915) България трябва да срине всички укрепления по новата граница с Румъния и се ангажира да не строи нови около [[Русе]], [[Шумен]] и в 20-километров периметър от [[Балчик]] (чл. II).<ref name="IBD-II-215"/>

=== Други ===
Договорът урежда размяната на военнопленниците „''по възможност в най-скоро време''“ и финансови компенсации за разходите по издръжката им (чл. IX). Определя се 15-дневен срок за ратифициране на договора и обмен на ратификациите (чл. X). Предвиждат се също смесени комисии за подялба на имуществото и капиталите на общините, разделени от новите граници (чл. II, III, V).<ref name="IBD-II-215"/>

== Източници ==
{{Уикиизточник|Букурещки мирен договор от 1913 година}}
<references />

{{Национално-регионални въпроси на Балканите}}
{{Портал|Политика|Македония|История на България|Гърция|Румъния|Сърбия}}

[[Категория:Договори на България]]
[[Категория:Договори на Черна гора]]
[[Категория:Договори на Румъния]]
[[Категория:Договори на Сърбия]]
[[Категория:Договори на Гърция]]
[[Категория:Мирни договори]]
[[Категория:Междусъюзническа война]]
[[Категория:История на Македония]]
[[Категория:История на Добруджа]]
[[Категория:История на Букурещ]]
[[Категория:1913 година в Румъния]]