Преглед на кода на Българска азбука

{{Кирилски азбуки
|Изображение=Cyrillic letter Yer.svg}}

[[Файл:Българската Азбука - Кирилица във всеки стил на шрифт Times New Roman2.svg|мини|300px|Българската азбука (кирилица) във всеки стил на шрифта Times New Roman2]]

[[Файл:Българската Азбука на Кирилица Панграма4.png|мини|300px|Българската азбука (кирилица) в Панграма, шрифт Times New Roman и RomanCyrillic Std, стил нормален (normal), курсив (italic), получер (bold), получер курсив (bold italic), наклонен (oblique), получер наклонен (bold oblique).]]

[[Файл:Bulgarian cursive alphabet.png|мини|300px|Вариант на българската ръкописна азбука]]
'''Бъ̀лгарската а̀збука''' е тази, чрез която се извършва писменото предаване на книжовния [[български език]]. Представлява основата на [[кирилица]]та и съдържа следните 30 букви (в скобите е показано произношението на буквите при четенето им поотделно, докато при четене на инициали в [[абревиатура|съкращения]] буквите на съгласните звуци обикновено се произнасят с добавена гласна „е“ или „а“ вместо „ъ“):

{| align=center cellpadding=6 cellspacing=0 style="text-align:center;"
|-
|'''[[а|А а]]'''{{Br}}(а)||'''[[б|Б б]]'''{{Br}}(бъ)<br>||'''[[в|В в]]'''{{Br}}(въ)<br>||'''[[г|Г г]]'''{{Br}}(гъ)<br>||'''[[д|Д д]]'''{{Br}}(дъ)<br>||'''[[е|Е е]]'''{{Br}}(е)<br>||'''[[ж|Ж ж]]'''{{Br}}(жъ)<br>||'''[[з|З з]]'''{{Br}}(зъ)<br>||'''[[и|И и]]'''{{Br}}(и)<br>||'''[[й|Й й]]<ref>„й“ (и кратко) не е „ѝ“ (и ударено).</ref>'''{{Br}}(и кратко)<br>
|-
|'''[[к|К к]]'''{{Br}}(къ)<br>||'''[[л|Л л]]'''{{Br}}(лъ)<br>||'''[[м|М м]]'''{{Br}}(мъ)<br>||'''[[н|Н н]]'''{{Br}}(нъ)<br>||'''[[о|О о]]'''{{Br}}(о)<br>||'''[[п|П п]]'''{{Br}}(пъ)<br>|||'''[[р|Р р]]'''{{Br}}(ръ)<br>||'''[[с|С с]]'''{{Br}}(съ)<br>||'''[[т|Т т]]'''{{Br}}(тъ)<br>||'''[[у|У у]]'''{{Br}}(у)<br>
|-
|'''[[ф|Ф ф]]'''{{Br}}(фъ)<br>||'''[[х|Х х]]'''{{Br}}(хъ)<br>||'''[[ц|Ц ц]]'''{{Br}}(цъ)<br>||'''[[ч|Ч ч]]'''{{Br}}(чъ)<br>||'''[[ш|Ш ш]]'''{{Br}}(шъ)<br>||'''[[щ|Щ щ]]'''{{Br}}(штъ)<br>||'''[[ъ|Ъ ъ]]'''{{Br}}(ер голям)<br>||'''[[ь|Ь ь]]'''{{Br}}(ер малък)<br>||'''[[ю|Ю ю]]'''{{Br}}(йу)<br>||'''[[я|Я я]]'''{{Br}}(йа)<br>
|}

== История ==
{{вижте също|Глаголица|Кирилица}}
През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „[[За буквите]]“ („''О писмєньхъ''“) на старобългарския писател [[Черноризец Храбър]], а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 855/863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с [[кирилица]] – азбука, създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в началото на X век. Тя представлява [[гръцка азбука|гръцката азбука]] с добавени опростени варианти на глаголическите букви за онези букви от глаголицата, които нямали гръцки съответствия – това са буквите '''б''', '''ж''', '''ч''', '''ш''', '''щ''', '''ѧ''', '''ѫ''', '''ъ''', '''ь''', '''ѣ''', '''ю''', '''ѩ''', '''ѭ'''. Най-старите български писмени паметници са от края на X и от началото на XI в.

Доказателства за факта, че глаголицата е по-стара от кирилицата, са следните: на първо място, най-старите български писмени паметници, като [[Зографско четвероевангелие|Зографското евангелие]], [[Мариинско евангелие|Мариинското евангелие]], [[Синайски молитвеник|Синайският молитвеник]] и др., са написани с глаголица; на второ място, глаголическите писмени паметници притежават по-старинни езикови черти; на трето място, някои книжовни паметници, писани с кирилица върху пергамент, върху който е имало глаголическо писмо, но е остъргано, та са останали само следи от него – това са т.нар. палимпсести, каквото е и [[Боянски палимпсест|Боянското евангелие]] от XIII в.

Най-ранно засвидетелстван старобългарски текст с кирилица е надписът на чъргубиля Мостич, висш сановник при [[Симеон I|цар Симеон Велики]] и [[Петър I (България)|цар Петър.]] Следва го надпис върху каменна плоча от 993 г., поставена от [[цар Самуил]] в памет на неговите родители и брат му.

Масово използван в България до първата четвърт на XIX век е традиционният вариант на кирилицата, в който спорадично са използвани и буквите [[Ћ]] и [[Џ]], добавени през XIV – XV век.

Ключов момент в историята на българската азбука са [[1830|30-те години на XIX век]], когато става преминаването от традиционната кирилица към руската [[Граждански шрифт|гражданска азбука]] на цар [[Петър I (Русия)|Петър I]], която е нейна модификация. Преминаването е улеснено от материалното превъзходство на руската литература ([[Печатна преса|печатни преси]], [[книгоиздаване]]) и от разпространението по онова време на [[Панславизъм|панславянските]] идеи. Българската гражданска азбука взима от старата кирилица и буквата [[Голям юс|Ѫ (голяма носовка)]] и [[Ѭ|Ѭ (йотирана голяма носовка)]], които липсват в руската азбука, за сметка на [[Ы]] и [[Э]], които не се употребяват в българската азбука. От руската гражданска азбука е възприета и буквата [[Я]], която постепенно замества старобългарската буква {{Старобългарски|Ꙗ}} ([[йотирано а|йотувано '''а''']]). Съвременната българска кирилица добива окончателния си вариант при правописната реформа от [[1945]] г., когато са премахнати буквите [[Ят|Ѣ (ят)]] и [[Голям юс|Ѫ (голяма носовка)]].

Съществува и [[българска кирилица]], която модернизира и компенсира някои от основните недостатъци на създадената от Петър I азбука: липса на разлика между малки и главни букви, липса на графично разнообразие (горни и долни дължини). След 2014 г. има гражданска инициатива за популяризиране на тази форма на азбуката.

== Клавиатурна подредба ==
{{основна|Клавиатурна подредба по БДС}}
[[Файл:Bulgarian BDS layout.svg|мини|400п|Българската клавиатурна подредба по БДС 5237:1978]]
[[Файл:Bulgarian new BDS layout.svg|мини|400п|Българската клавиатурна „БДС“ подредба по БДС 5237:2006]]
''Клавиатурната подредба по БДС 5237:1978'' (действаща от 1 януари 1978 г.) е основната българска подредба за писане с българската азбука, като включва и допълнителни букви от [[руска азбука|руската азбука]] (''э'' и ''ы'' на мястото на ''ѣ'' и ''ѫ'' спрямо подредбата от преди реформата). Тя, заедно с [[Фонетична подредба|фонетичната подредба]], са най-използваните за писане на кирилица от български потребители.

Подредбата по БДС се използва най-напред при пишещите машини. При нея няма връзка между символите на кирилица и тези в подредбата QWERTY. Например при подредбата БДС буквата „О“ отговаря на буквата „F“ от QWERTY подредбата, докато при фонетичната клавиатура съответната буква на кирилица е „Ф“.

Подредбата „БДС“ е оптимизирана за писане на [[български език]], като включва и допълнителни букви от [[руски|руския език]], като най-често използваните букви (О, Н, Т и А), както и Э (обратно Е) са поставени така, че да се печатат с по-силните пръсти – показалец и среден. Подредбата е от тип, при който буквите на гласните и полугласните звуци са поставени от едната страна на клавиатурата, а на повечето съгласни – от другата (с цел двете ръце да се редуват възможно най-често). Българските машинописци са печелили международни състезания по машинопис,<ref>Сп. „Космос“, 1964 г., бр. 1, стр. 45 – първо място за Антон Макариев</ref> печатайки със скорост от над 1000 знака в минута, което е съизмеримо със скоростта на говорене.
[[Файл:Bulgarian Cyrillic- Traditional and Modern.svg|мини|Традиционна и съвременна форма на българската кирилица]]

== Бележки ==
<references/>

== Вижте също ==
* [[Букви и звукове в българския език]]
* [[Българска брайлова азбука]]
* [[Старобългарска азбука]]
* [[Банатски българи#Език|Банатска българска азбука]]
* [[Македонска азбука]]
* [[Азбуки, базирани на кирилицата]]
* [[Българска кирилица]]

[[Категория:Български език|Азбука]]
[[Категория:Кирилица]]
[[Категория:Азбуки]]