Преглед на кода на Българска марксистка историография

'''Българската марксическа историография''' е официално направление в развитието на [[Българска историография|българската историография]] след [[9 септември 1944]] г.

Налага се в повечето от случаите принудително на научната общност във връзка с установената [[тоталитаризъм|тоталитарна]] [[диктатура]] от [[болшевизъм|болшевишки]] тип в [[България]].

== Същност ==
Българската марксическа историография има за цел да приведе българската историография в съответствие с [[идеология|идеологическите]] тези на [[марксизъм|марксизма]]-[[ленинизъм|ленинизма]]. В изпълнение на поставената задача от [[БКП]] се пристъпва към охулване на неудобни на властта български [[историк|историци]] от „буржоазния период“, както означават периода преди Деветосептемврийския преврат. На национално съвещание на историците през [[1948]] година най-известните [[име]]на на българската [[медиевистика]] са охарактеризирани с [[клише]]та като представители на [[Филологически формализъм|„филологическия формализъм“]] ([[Васил Златарски]], [[Петър Ников]]) и „идеалистически носители на националистически и фашистки възгледи“ (в лицето на [[Петър Мутафчиев]]).

Същността на процеса към идеологизация на българската историография през този [[период]] се съдържа в думите на [[Георги Димитров]], изречени през [[1946]] година: {{цитат|Ние се нуждаем като хляб и въздух от своя собствена марксическа философия на нашата история.|Георги Димитров, 1946 г.}} Първият виден представител на новото направление в българската историография е [[Александър Бурмов]], който се опитва да подчини методологическите изследвания в историографията на [[догма|догмите]] на марксизма-ленинизма. Програмен [[характер]] в тази насока носи публикуваната в [[списание]] „[[Исторически преглед]]“ [[статия]] на Бурмов от [[1945]] година, озаглавена „Феодализмът в България“. В процеса към идеологизация на българската историография активна роля със своите статии и внушения играе списание „Исторически преглед“.

== Периодизация ==
След [[Априлски пленум|Априлския пленум]] се забелязва постепенно охлаждане на процеса към идеологизация на българската историография. Има белези и за реабилитация на някои от тезисите и класиците в българската историография. Налице е, и известна доза толерантност към някои от трудовете на видните български историографи. Постепенно дейците на тази нова насока в развитието на българската марксическа историография се групират в кръга около [[Людмила Живкова]].

== Институционализация ==
Главен идеологически стожер и рупор на марксическата историография е [[Институт по история на БКП|института по история на БКП]] към [[ЦК на БКП]].

== Последствия ==
Българската марксическа историография нанася сериозен удар върху обективното и безпристрастно изследване на [[История на България|българската история]], осуетявайки и забавяйки [[наука|научните]] дирения, разработки и представяния в историографията.<ref>{{cite book |last= Гюзелев |first= Васил |authorlink= Васил Гюзелев |title= Апология на средновековието |year= 2004 |publisher= „Класика и Стил“, ISBN 954-9964-98-1}}</ref>

== Източници ==
<references />

== Вижте също ==
* [[Историография]]
* [[Българска историография]]
* [[Марксическа историография]]
* [[Съветска историография]]
* [[Главлит (България)]]

[[Категория:Българска историография|*]]
[[Категория:Исторически материализъм]]
[[Категория:Комунистическа пропаганда]]