Български месеци
Имената на годишните месеци от григорианския календар, кодифицирани в съвременния книжовен български език, произлизат от съответните латински наименования.
Старобългарските имена на месеците са коренно различни от латинските наименования. Старобългарските имена не се използват понастоящем. Запазени са само в някои диалекти и във фолклора. Родствени са с наименованията на месеците у някои други славяни – хървати, чехи, поляци, украинци, белоруси, украинци. Не се използват от Българската православна църква, която си служи с имената от латински произход.
Славянските (старобългарските) имена на месеците са свързани със земеделието и климата. Някои имена имат варианти в различни региони на България.
| Номер | Имена на латински | Имена на съвременен български | Старобългарски имена[1] | Значение на старобългарските имена | Прабългарски имена[2][3] |
|---|---|---|---|---|---|
| 1 | ianuarius | януари | просинец колог коложег голям сечко |
слънцето просиява (започва да грее по-дълго) горящ дънер |
алем |
| 2 | februarius | февруари | сечец сечко малък сечко |
студът сече | тутом |
| 3 | martius | март | сух | сух месец | читем |
| 4 | aprilis | април | брезов | месец на брезите | твирем |
| 5 | maius | май | изок | вид скакалец | вечем |
| 6 | iunius | юни | тревен | месец на тревата | шехтем |
| 7 | iulius | юли | чръвен | червеи, от които се добива червена боя | сетем |
| 8 | augustus | август | зарев | от глагола зарева (рев на елени) | есем |
| 9 | september | септември | руен | руен ('жълто-червен') – от есенните багри | девем |
| 10 | october | октомври | листопад | месец на падащите листа | елем |
| 11 | november | ноември | груден | земята става на грудки от студ | елнем |
| 12 | december | декември | студен | студен месец | алтом (елтем) |