Валтер Герлах
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Валтер Герлах Walter Gerlach | |
| германски физик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Тюбингенски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Физика |
| Работил в | Гьоте университет Франкфурт на Майн Тюбингенски университет Гьотингенски университет Мюнхенски университет Лудвиг-Максимилиан |
| Известен с | Експеримент на Щерн-Герлах |
| Валтер Герлах в Общомедия | |
Валтер Герлах (на немски: Walter Gerlach) е германски физик.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 август 1889 г. в Бибрих, днес част от агломерацията Висбаден. Следва в Тюбингенския университет, където се дипломира през 1912 г., а през 1916 г. се хабилитира. От 1917 г. е частен доцент в Гьотингенския университет „Георг-Август“, през 1921 г. става професор във Университета „Йохан Волфганг Гьоте“ във Франкфурт на Майн, а през 1924 г. – професор в Тюбинген. Заедно с Ото Щерн работят в областта на магнитните свойства на атома. От 1929 г. завежда катедрата по експериментална физика в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“.
През 1940 г. е избран за член на Академия „Леополдина“. През 1957 г. става президент на Германското физично дружество.
През 1970 г. Валтер Герлах е награден с Федерален кръст за заслуги към федерална република Германия.
Умира на 10 август 1979 г. в Мюнхен.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Die chemische Emissions-Spektralanalyse, 3 Bände, Leipzig: Voss, 1930, 1933, 1936
- Die experimentellen Grundlagen der Quantentheorie, Vieweg, Braunschweig 1921. (дигитализация в archive.org)
- Atomabbau und Atombau: die physikalische Analyse der Atome, Jena: Fischer 1923
- Materie, Elektrizität, Energie: Grundlagen und Ergebnisse der experimentellen Atomforschung, Dresden: Steinkopff 1926
- (в съавторство с Макс Хартман) Naturwissenschaftliche Erkenntnis und ihre Methoden (Springer, 1937)
- Die Quantentheorie. Max Planck sein Werk und seine Wirkung. Mit einer Bibliographie der Werke Max Plancks (Universität Bonn, 1948)
- Probleme der Atomenergie (Biederstein Verlag, 1948)
- Wesen und Bedeutung der Atomkraftwerke (Oldenbourg, 1955)
- Die Sprache der Physik, Bonn: Dümmler 1962
- Humanität und naturwissenschaftliche Forschung, Vieweg 1962
- Physik in Geistesgeschichte und Pädagogik, Köln, Aulis 1964
- Johannes Kepler. Leben und Werk (Piper Verlag, München 1966)
- Michael Faraday: (1791 – 1867) Zum 100. Todestag, Oldenbourg 1968
- (редактор) Das Fischer Lexikon – Physik (Fischer Bücherei, 1969)
- Physik des täglichen Lebens – Eine Anleitung zu physikalischem Denken und zum Verständnis der physikalischen Entwicklung (Fischer Bücherei, 1971)
- (редактор) Physik. Neuasugabe Unter Mitarbeit Von Prof. Dr. Josef Brandmüller (Fischer Taschenbuch Verlag, 1978)
- (в съавторство с Дитрих Хан) Otto Hahn – Ein Forscherleben unserer Zeit (Wissenschaftliche Verlagsgesellschaft, WVG, Stuttgart 1984)
- (в съавторство с Марта Лист) Johannes Kepler: Der Begründer der modernen Astronomie München, (Piper Verlag GmbH, 1987)
|
