Преглед на кода на Вангард (линеен кораб, 1944)

{{Плавателен съд
 |име = „Вангард“
 |име-оригинал = HMS Vanguard (23)
 |снимка = HMS Vanguard (1946).jpg
 |заглавие = Линкорът „Вангард“ през 1950 г.
 |емблема = 
 |флаг = {{флагификация|Великобритания|ВМС}}
 |тип = [[Линеен кораб]]
 |производител = ''John Brown and Company'' в [[Клайдбанк]], [[Великобритания]].
 |поръчан = [[14 март]] [[1941]] г.
 |започнат = [[2 октомври]] 1941 г.
 |завършен = [[30 ноември]] [[1944]] г.
 |начало = [[9 август]] [[1946]] г.
 |край = [[7 юни]] [[1960]] г.,<br>утилизиран към края на [[1962]] г.
 |състояние = извън експлоатация
 |клас = 
 |тонаж = 
 |дължина = 248,3 m<br>(максимална)
 |ширина = 32,9 m<br>(максимална)
 |газене = 10,4 m
 |задвижване = 4 [[парна турбина|парни турбини]] ''Parsons'';<br>8 [[Водотръбен котел|парни водотръбни котли]] „адмиралтейски“ тип;<br>4 [[гребен винт|гребни винта]];<br>130 000 [[конска сила|к.с.]]
 |скорост = 30 [[възел (скорост)|възела]]<br />(56 [[километър в час|km/h]])
 |водоизместимост = 45 200 t (стандатна)<br />52 250 t (пълна)
 |броня  = [[брониран пояс|главен пояс]]: 343 – 356 mm;<br>[[траверса|траверси]]: 305 mm;<br>[[бронирана палуба|палуба]]: 64 – 152 mm;<br>[[барбет]]и ГК: 305 – 325 mm;<br>[[оръдеен купол|кули ГК]]: 150 – 343 mm;<br>[[оръдеен купол|кули СК]]: 38 – 25 mm;<br>[[бойна рубка]]: 25 – 75 mm
 |ХАС = 
 |радиоелектронно оборудване = 
 |екипаж = 1995 души<br>
 |РЛС = 
 |автономност дистанция = 8400 [[морска миля|морски мили]] при 14 възела ход; 5350 мили при 25 възела ход
 |разход на гориво = 
 |оръдия = 4x2 [[15" морско оръдие Mk I|381 mm]];<br />'''[[Зенитно оръдие|Зенитна артилерия]]:'''<br />8x2 [[5,25" QF Mark I|133 mm]];<br />10x6, 1x2 и 11x1 [[Bofors L60|40 mm]]
 |ракети = 
 |торпеда = 
 |други = 
 |самолети = 
 |източник = 
}}
'''Вангард''' ({{lang|en|HMS Vanguard (23)}}) е [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|британски]] [[линеен кораб]] от периода на [[Втората световна война]]. Той е проектиран в периода 1939 – 1941 г. с оглед предполагащото се задържане на въвеждането в строй на линкорите от [[Линейни кораби тип „Лайън“|типа „Лайън“]] като по-бърз проект, при строителството на който може да се използват заделени 381-мм оръдейни установки, съхраняващи се на склад от 1920-те години. Независимо от ускореното строителство, заложеният през 1941 г. линкора не въведен в строй до края на войната, а след войната неговото дострояване още повече се забавя и той е приет на въоръжение едва през 1946 г., ставайки така последният влязъл в строй линкор в историята на корабостроенето, а също така и най-големият британски линкор. Следвоенната история на кораба, както и на другите линкори, преживели войната, се оказва сравнително къса. В първите следвоенни години „Вангард“ нееднократно е използван като [[кралска яхта]], извършвайки походи в [[ЮАР]], Средиземноморието. Освен това, линкора за известно време се използва като [[учебен кораб]], а в отделни периоди служил като [[флагмански кораб]] на [[Флот на метрополията|Флота на метрополията]]. От 1954 г. кораба е изведен в резерва и остава там до свалянето му от въоръжение и продажбата му за скрап през 1960 г.

== История на разработването ==
Към 1939 г. сроковете за построяването на новите линкори от типа „[[Линейни кораби тип „Лайън“|Лайън]]“ постоянно се сриват. Такава ситуация се получава основно поради големите срокове за разработка и довършване на новите 406-мм оръдия, които през 1939 г. съществуват само на хартия. Внедрението на 356-мм кули за линкорите от типа [[Линейни кораби тип „Кинг Джордж V“ (1939)|„Кинг Джордж]]“ е съпроводено с постоянни проблеми и е близко до критическото. Освен това, мощността на [[BL 14″/45 Mark VII|тези оръдия]] не удовлетворява британските адмирали. Оценката на предполагаемия баланс на силите по море, изложен в меморандума от 3 март 1939 г., също е песимистична. Неутрализацията на италианския флот на Средиземноморския театър е възложена на Франция. Предполага се, че към края на 1943 г. на немските „[[Шарнхорст (линеен кораб, 1936)|Шарнхорст]]“, „[[Гнайзенау (линеен кораб, 1936)|Гнайзенау]]“ и 5 последващи линкора ще противостоят два „[[Линейни кораби тип „Лайън“|Лайъна]]“, пет „[[Линейни кораби тип „Кинг Джордж V“ (1939)|Кинг Джорджа]]“, „[[Худ (линеен крайцер, 1918)|Худ]]“, „[[Рипалс (линеен крайцер, 1916)|Рипалс]]“ и „[[Ринаун (линеен крайцер, 1916)|Ринаун]]“. Достоверни данни за строителството на японските линкори от типа „[[Линейни кораби тип „Ямато“|Ямато]]“ няма в английското разузнаване, обаче англичаните предполагат, че в допълнение към 10 стари линкора японците ще въведат в строй четири нови линкора с 406-мм оръдия и два [[линеен крайцер|линейни крайцера]] с 320-мм оръдия. Англичаните на този театър могат да им противопоставят само два „Лайъна“, два „Нелсъна“, пет модернизирани линкора тип „[[Линейни кораби тип „Куин Елизабет“|Куин Елизабет]]“ и три бавни линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Ривендж“|Ривендж]]“. Линейните крайцери се предполага да служат в европейския театър, за това има остър дефицит за бързоходни тежки кораби.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|321|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=3}}

{| class=wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
!colspan="4"|Предполагаемо съотношение на силите към края на 1943 г.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|321|2}}
|-
!colspan="2"|Британия в Европа ||colspan="2"| Германия
|-
|линкори по програмата за 1939 г.<ref group="Коментари">Това са линкорите от типа „Лайън“, но към момента на съставяне на меморандума, през март 1939 г., окончателното решение за тях все още не е прието.</ref> || 2 || нови линкори<ref group="Коментари">„[[Бисмарк (линеен кораб)|Бисмарк]]“, „[[Тирпиц]]“ и три от [[Линейни кораби тип „H“|„типа H“]]</ref> || 5
|-
|„[[Линейни кораби тип „Кинг Джордж V“ (1939)|Кинг Джордж]]“ || 5 || „[[Линейни кораби тип „Шарнхорст“|Шарнхорст]]“ || 2
|-
|линейни крайцери<ref group="Коментари">„[[Худ (линеен крайцер, 1918)|Худ]]“, „[[Рипалс (линеен крайцер, 1916)|Рипалс]]“ и „[[Ринаун (линеен крайцер, 1916)|Ринаун]]“</ref> || 3 || „[[Тежки крайцери тип „Дойчланд“|Дойчланд]]“ || 3
|-
!ВСИЧКО || 10 || ВСИЧКО || 7+3
|-
!colspan="2"|Британия в Далечния Изток ||colspan="2"| Япония
|-
|„Лайън“ || 2 || нови линкори<ref group="Коментари">Британците предполагат, че това ще бъдат линкори с 406-мм оръдия. Всъщност „[[Ямато (кораб)|Ямато]]“ и „[[Мусаши (кораб)|Мусаши]]“ са въоръжени с 460-мм оръдия</ref> || 4
|-
|„[[Линейни кораби тип „Нелсън“|Нелсън]]“ || 2 || „[[Линейни кораби тип „Нагато“|Нагато]]“ || 2
|-
|„[[Уорспайт (линеен кораб, 1913)|Уорспайт]]“<ref group="Коментари">Три линкора от типа „[[Линейни кораби тип „Куин Елизабет“|Куин Елизабет]]“ преминали модернизация</ref> || 3 || „[[Линейни кораби тип „Фусо“|Фусо]]“ || 2
|-
|„[[Баръм (линеен кораб, 1914)|Баръм]]“<ref group="Коментари">Линкори от типа „Куин Елизабет“ не преминали модернизация</ref> || 2 || „[[Линейни кораби тип „Исе“|Исе]]“ || 2
|-
|„[[Линейни кораби тип „Ривендж“|Роял Соверен]]“ || 3 || „[[Линейни крайцери тип „Конго“|Конго]]“ || 4
|-
| || || нови линейни крайцери || 2
|-
!ВСИЧКО || 12 || ВСИЧКО || 16
|}

При така сложените обстоятелства англичаните си спомнят за четирите [[15" морско оръдие Mk I|381-мм кули Мк I]], останали след преоборудването в [[самолетоносач]]и [[линеен крайцер|линейните крайцери]] от типа „[[Корейджъс (линеен крайцер, 1916)|Корейджъс]]“. В рамките на евтино палиативно решение се предлага да се използват тези кули за построяването на бързоходен добре защитен линкор с [[водоизместимост]] 40000 [[тон|дълги тона]] и скорост 30 възела. След модернизация предполагаемото време за експлоатация на кулите трябва да бъде не по-малко от 25 години. Основната задача на новия кораб трябва да бъде лов на предполагаемите 320-мм линейни и многобройните 203-мм [[тежък крайцер|тежки японски крайцери]]. И ако наличието на първите е хипотетично, то вторите представляват реална заплаха, тъй като британските крайцери явно са по-слаби от тях по всички параметри. Това по същество е възраждането на концепцията за линейния крайцер, такъв „нео-[[Худ (линеен крайцер, 1918)|Худ]]“. Съгласно замисъла, при необходимост, той трябва да влезе в [[Линейна тактика|линията]] и да противостои на 406-мм линкори. Ако така полученият хибрид е удачен, е възможно да се построят еднотипни му кораби, с използването на освободилите се изваждането от състава на флота 381-мм кули на линкорите от типа „Ривендж“.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|321|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=3}}

Предложението е разгледано и одобрено от Морския [[щаб]]. На отдела по военноморско проектиране е поставена задачата да разработи предварителен проект за линкор с водоизместимост 40000 т, скорост 30 възела и осем 381-мм оръдия. Направени са три предварителни проекта. Проекта „15А“ има водоизместимост около 38 000 т. Проекта „15С“, спрямо проекта „15В“, се отличава само с това, че се предлага използването на силовата установка, разработена за „Лайън“. Чертежите за нея вече са направени и това значително съкращава сроковете на разработка. Самият отдел по разработване препоръчва варианта „15В“, но решават да строят „15С“, надявайки се на съкращаване на сроковете за строителството. Отдела по военноморско проектиране получава заданието да започне разработката на работните чертежи.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|321|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=3}}

Хода на разработката е прекъснат от началото на Втората световна война. На 11 септември 1939 г. всички работи по проекта са спрени. Към проекта се връщат, когато през декември 1939 г. от него се заинтересува [[Уинстън Чърчил]]. Той харесва възможността за кратък срок да получи линеен кораб, дефицит от които има във флота. През февруари 1940 г., по разпореждане на Чърчил, работите са възобновени. На 27 февруари 1940 г. на съвещание в [[Адмиралтейство на Великобритания|Адмиралтейството]] са внесени уточнения в техническото задание. В частност, появява се изискването да се постави тънък пояс в краищата, да се увеличи дебелината на бронирането на подкуполните отделения на средния калибър, да се оборудва брониран спомагателен рулеви пост на кърмата. В състава на въоръженията са включени четири [[ракетна пускова установка|установки]] за противовъздушните неуправляеми ракети UP. Установките са тежки и по-късно са признати за малкоефективни. Единственият плюс от тяхното включване в проекта става запаса от водоизместимост, който се появява след техния демонтаж.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|322|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=3}}

С оглед тези изисквания е разработен 41 200 т проект „15D“. Той е утвърден на 20 май 1940 г. В проекта са вносени многочислени изменения, свързани с получения опит от експлоатацията на линкорите от типа „Кинг Джордж“. За забавянето на проектирането способства и спирането, от юни до октомври 1940 г., на работата поради голямото натоварване на самото бюро. Измененията водят до окончателния проект „15Е“, който е приет от Съвета на Адмиралтейството на 17 април 1941 г.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|322|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=4}}

Поръчката за построяване е издадена на 14 март 1941 г. на фирмата „[[John Brown & Company|Джон Браун и Ко]]“. Пълният комплект чертежи постъпва в корабостроителницата след 10 дена и на 2 октомври се състои официалното залагане на линкора. На 3 ноември новият кораб получава името „Вангард“.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|322|2}} [[Нападение над Пърл Харбър|Нападението над Пърл Харбър]] и [[Битка при Куантан|гибелта на „Принс оф Уелс“ и „Рипалс“]] правят строежа на новия линкор въпрос с най-висок приоритет. Адмиралтейството разчита да го въведе в строй до края на 1944 г. Броя на заетите с неговия строеж е доведен до 3,5 хил., обаче даже след спиране на
работите над строящия се крайцер „[[HMS Blake (1945)|Белерофон]]“ и търговските съдове във фирмата „Джон Браун“ не достигат квалифицираните кадри. Работите забележимо изостават от първоначалния график. В средата на 1942 г. даже изниква идеята да се преправи полуготовия линкор в самолетоносач. Обаче, разбирайки ниската бойна ефективност на такъв преправен самолетоносач, се отказват от идеята.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|325|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=4}}

В процеса на строителството е отчетен опита от гибелта на линкора „[[Принс оф Уелс (линеен кораб, 1939)|Принс оф Уелс]]“ и след неговия анализ е подобрена [[конструктивна противоторпедна защита|противоторпедната защита]], а броя на зенитните [[автоматично оръдие|автомати]] е увеличен до 76 40-мм и 12 20-мм. Стандартната водоизместимост става такова като на „Худ“, достигайки 42 300 т, а запаса гориво се увеличава до 4850 т. На 30 ноември 1944 г. „Вангард“ е [[Спускане на вода на плавателен съд|спуснат на вода]]. [[Спускане на вода (церемония)|Церемонията]] по кръщаване провежда [[Елизабет II|принцеса Елизабет]]. Дострояването на вода до края на войната не е завършено. След войната темпа на работа се забавя и линкора излиза на изпитания едва през април 1946 г.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|325|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=4}} Общата стойност на построяването му съставя 11 530 503 [[британска лира|фунта]]. Въоръжението без отчитане началната стойност на покупка на кулите на главния калибър струва на британската [[хазна]] 3 186 868 фунта.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|339|2}}
{| class=wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
!colspan="8"|Данни за проектите на линкора „Вангард“{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=4}}
|-
!Проект || 15А || 15В || 15С || 15D || 15Е || „Вангард“<br>септември 1942 г.|| „Вангард“<br>1946 г.
|-
!align="right"|Дължина максимална, [[метър|м]]
| 236,4 || 245,5 || 245,5 || 246,7 || 246,7 || 247,8{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|325|2}} || 248,2{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|339|2}}
|-
!align="right"|Ширина, м
| 31,7 || 32 || 32 || 32,2 || 32,9 || 32,9 || 32,9
|-
!align="right"|[[Газене]], средно, м
| 8,8 || 9,1 || 9,1 || 9 || 8,9 || 9,09 || 9,38
|-
!align="right"|[[Мощност]], максимална, [[конска сила|к.с.]]
| 110 000 || 143 000 || 130 000 || 130 000 || 130 000 || 130 000 || 130 000
|-
!align="right"|[[Скорост на кораб|Скорост]], максимална, [[възел (скорост)|въз.]]
| 29,2 || 31 || 30 || 30,25 || 30,25 || || 30
|-
!align="right"|Запас гориво, дълги т
| 3800 || 3800 || 3800 || 3800 || 4100 || 4850 || 4950
|-
!colspan="8"|Разпределение на тегата, д. т
|-
!align="right"|Корпус
| 14 300 || 15 500 || 15 500 || 15 600 || 16 100 || 16 500 || 18 657
|-
!align="right"|Брониране
| 14 000 || 14 450 || 14 300 || 15 500 || 15 200 || 15 350 || 14 741
|-
!align="right"|[[съдова енергетична установка|Енергетична установка]]
| 2750 || 3450 || 3200 || 3250 || 3250 || 3150 || 3251
|-
!align="right"|Въоръжение
| 5900 || 5900 || 5900 || 5750 || 5950 || 6100 || 6718
|-
!align="right"|Оборудване
| 1100 || 1100 || 1100 || 1100 || 1100 || 1200 || 1247
|-
!align="right"|Стандартна [[водоизместимост]]
| 38 050 || 40 400 || 40 000 || 41 200 || 41 600 || 42 300{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|335|2}} || 44 614{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|335|2}}
|}

== Конструкция ==
=== Корпус ===
[[Файл:British battleship HMS Vanguard (23) underway c1947.jpg|320px|мини|ляво|HMS Vanguard около 1947 г.]]
Първоначално формата на корпуса на „Вангард“ почти не се различава от формата на корпуса на „Кинг Джордж“. Поради изискването да се осигури възможност за стрелба [[корабна артилерия#класификация|с главния калибър]] при нулев ъгъл на възвишение право по [[Нос (корабоплаване)|носа]], [[палуба]]та на последните няма подем към носа. Поради това палубата постоянно е заливана с вода и „Кинговете“ са смятани за „мокри“ кораби.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=4}} При това на практика такава стрелба води до разрушаване на палубата, което я прави невъзможна. За това се отказват от аналогично изискване и новият линкор получава наклонен [[нос (корабоплаване)|форщевен]] и значителен подем на палубата към носа. При все че височината на надводния [[борд]] в средата на кораба е 6,9 м, и практически същата, като при „Кинг Джордж“, при форщевена тя съставя 11,2 м, срещу 8,45 м. По-висока е и при [[кърма (корабоплаване)|кърмата]] – 7,8 м срещу 7,2 м. „Вангард“ има три вълнореза – един по средата на полу[[бак]]а и два пред носовите кули на главния калибър. Благодарение на всичко това той не се забива във водата при вълнение, той е „сух“ даже при лошо време и има добра мореходност до пълния си ход на 30 възела. По този показател се смята за най-добрия линкор на Британия, а и в света.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=5}}

{| class=wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
!colspan="7"|Сравнителна височина на надводния борд пр британските линкори, м{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|336|2}}
|-
!кораб ||„Кинг Джордж V“|| „Лайън“ || Проект 15D || Проект 15Е || „Вангард“<br>1942 г.|| „Вангард“<br>1946 г.
|-
!align="right"|По носа
| 8,46 || 8,53 || 9,91 || 9,91 || 11,18 || 11,28
|-
!align="right"|Център
| 6,93 || 6,86 || 6,86 || 7,01 || 6,91 || 7,01
|-
!align="right"|По кърмата
| 7,24 || 7,47 || 7,47 || 7,62 || 7,52 || 7,77
|}

„Вангард“ се счита за достатъчно устойчива оръдейна платформа – периода на люлеене съставя при него 14,3 секунди, примерно толкова, колкото и на „Кинг Джордж“. Поради дългия корпус [[мореходни качества|маневренността]] не е превъзходна, но спрямо нея няма особени възражия. Корабадо бре слуша [[рул (морски термин)|руля]] и на пълен ход, при максимално превемтване на руля яо борда на 35[[градус (ъгъл)|°]], има [[Диаметър на циркулация|диаметър на тактическата циркулация]] около 1000 м. При това максималният [[крен]] съставлява 7,5°. На пълен ход, след подаване на „пълен назад“, времето за пълно спиране е 4,75 минути. Единственият неприятен момент е вибрацията при пълно завъртане на руля при скорости около 20 възела, поради което такова не се препоръчва.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=5}}
{| class= wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
|-
!rowspan="2"|Параметри на [[Устойчивост (корабоплаване)|устойчивостта]]{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|335|2}} ||colspan="4"| при [[крен]]уването през юни 1946 г. ||colspan="2"| при наличие на пробойни <br>над бронираната палуба (1946 г.)
|-
! стандартна<br>водоизместимост || олекотен<br>кораб || бойна<br>водоизместимост || пълна<br>водоизместимост || олекотен<br>кораб || пълна<br>водоизместимост
|-
!align="right"|водоизместимост, д. т
| 44 500 || 45 116 || 50 145 || 51 420 || 45 116 || 51 420
|-
!align="right"|метрични т
| 45 212 || 45 838 || 50 947 || 52 243 || 45 838 || 52 243
|-
!align="right"|[[метацентрична височина]], м
|1,76 || 1,80 || 2,28 || 2,50 || 1,10 || 1,89
|-
!align="right"|ъгъл на максималния възстановяващ момент, [[градус (ъгъл)|°]]
| 35 || 35 || 34,4 || 35 || 14 || 10
|-
!align="right"|ъгъл на загуба на устойчивост, °
| 60,5 || 60,7 || 65,3 || 68 || 25 || 18
|}
В сравнение с предходните типове е подобрено разделянето на отсеци. Числото на водонепроницаемите отсеци е доведено до 27. При това за първи път водонепроницаемите [[преграда (корабоплаване)|прегради]] са вдигнати до главната палуба и по краищата. Към всички тези отсеци има водонепроницаеми вертикални шахти. Общият брой на водонепроницаемите помещения под главната палуба е 1059. Десет прегради над средната палуба, за предотвратяване на бързото разпространение на водата, също са водонепроницаеми.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=5}}

От гледна точка организацията на борбата за [[живучест]], целият кораб е разбит на 6 секции със собствен [[дивизион]] по борбата за живучест и негови ръководители. Всяка секция има свой пост за енергетика и живучест. Освен тях има главен и спомагателни постове. Делението на секции позволява по-бързо, на място, от ръководителя на дивизиона, да се приемат решения по извънредната ситуация при нарушаване на комуникациите. Но това изисква по-голяма координация на работите на работещите в съседните секции хора.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=5}}

Условията за обитаемост са планирани към по-добро. Линкора е разчетен за действия във всяка географска ширина. За експлоатация в условията на северните ширини се използва отопляване чрез пара в болшинството постове и системи на въоръжението. За служба в [[тропици]]те има система за [[климатизация]] в отсеците под [[бронирана палуба|броневата палуба]] и над нея във всички помещения с „нежна“ апаратура – помещенията на операторите на радарите, изчислителните центрове [[Система на управление на огъня|системите за управление на артилерийското въоръжение]], пункта за управление на авиацията, [[Радиостанция|радиостанциите]] и т.н. Под повърхността, граничещите с външната среда стени, за топлоизолация имат [[азбест]]ови изолации.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=6}}

Независимо от предприетите усилия, условията на обитание не са идеални. Според първоначалния проект, при използването на кораба като [[флагман]]ски, [[екипаж]]а трябва да се състои от 76 [[офицер]]а и 1412 [[старшина|старшини]] и [[матрос]]и. Постоянното увеличаване на [[зенитно оръдие|зенитното въоръжение]], на радарните системи и за управление води до препълването на редица помещения при бойна тревога. Особено това се касае до такива помещения, като бойният информационен център. За да се избегне скупчването на екипажа в работните и спалните помещения, управлението по корабостроене издава специален меморандум, според който екипажа не трябва да надвишава 1975 души, в т.ч. 115 офицера.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=6}}

=== Брониране ===
Схемата на брониране на цитаделата на „Вангард“ практически повтаря схемата на „Кинг Джордж“ и „Лайън“. От една страна за разработката на друга схема просто няма достатъчно време и тя би струвала допълнителни разходи. От друга страна тя така и не е проверена в реално сражение, за това и британците просто нямат основания да смятат, че тя е неефективна. [[Брониран пояс|Главният пояс]] има дължина 140 м и е направен от [[Цементирана броня на Круп|цементирана броня]]. Поради невъзможността да се произведат броневи плочи с височина 7,3 м, той е съставен от три хоризонтални реда плочи. Редиците плочи са насложени една спрямо друга – средният е на половин плоча относно горния и долния. Първите два реда са с постоянна дебелина, долният ред е клиноиден, изтъняващ се към долния си край. Плочите се крепят към обшивката с броневи [[болт]]ове, а в района на стиковете се стиковат помежду си с помощта на [[Шпонка|шпонки]]. Дебелината на главния пояс е намалена с 1 [[дюйм]] (25,4 мм) в сравнение с „Кинг Джордж“ – в района на погребите той е с дебелина 356 мм (вместо 381 мм) и 343 мм в централната част (вместо 356 мм). В долната си част по цялата дължина той стига до 114 мм. Зад крайните кули, по носа и в кърмата, главния пояс примерно на 12 м продължава в преходен пояс. той защитава погребите от попадения при остри [[курс]]ови ъгли. Дебелината на този пояса постепенно намалява от 343 мм до 305 – 260 мм. Затварянето на главния пояс е чрез [[траверса|траверси]] с дебелина 305 мм. При най-неизгодни условия на посрещане пояса защитава 381-мм снаряди погребите на дистанции от 75 – 80 [[кабелт]]а и машините на 85 – 90 каб.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=6}}

Според опита от бойните действия незащитените краища лесно се разрушават даже от [[снаряд]]и на [[разрушител]]и и крайцери и от осколките на голямокалибрените снаряди и бомби, което води до обширни наводнения. Наличието на напречни водонепроницаеми прегради помага малко, тъй като и те също могат да бъдат пробити. За това при „Вангард“ не се използва схемата „[[всичко или нищо (брониране)|всичко или нищо]]“ и краищата получават бронева защита. Главният пояс в краищата продължава в пояс от немецементирана броня с дебелина 51 – 64 мм. В носовата част той има височина 2,45 м и завършва на 3,5 м от [[нос (корабоплаване)|форщевена]]. На кърмата той е по-висок – 3,4 м и прикрива [[румпелно отделение|рулевите отсеци]]. Благодарение на формата на корпуса той има значителен наклон в горния си ръб навън. Допълнително са поставени 25-мм надлъжни прегради. Пояса се счита за „противоосколъчен“ и основното му предназначение е защитата от осколки и локализация на повредите от снарядите на крайцери и разрушители. При благоприятни ъгли на среща на снаряда с бронята той трябва да защитава от бронебойните снаряди на средните калибри и да осигурява нелоша защита от по-често използваните при тях фугасни снаряди.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=7}}
{| class=wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
!colspan="3"|Максимална далечина на пробиване на 64-мм броня при попадение на снаряд по нормалата{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|328|2}}
|-
![[Калибър]], [[милиметър|мм]] || [[маса]] на снаряда, [[килограм|кг]] || далечина, м
|-
|152 || 50,8 || 16 500
|-
|150<ref group="Коментари">немски снаряд</ref> || 45,5<ref>{{cite web|url=http://www.navweaps.com/Weapons/WNGER_59-60_skc25.php|title=Germany 15 cm/60 (5.9") SK C/25|last=Tony DiGiulian|date=17 септември 2016|description=Характеристики 150-мм орудия 15 cm/60 SK C/25, стоявшего на немецких лёгких крейсерах|lang=en|accessdate=2016-10-16}}</ref> || 18 300
|-
|133 || 37,2 || 11 900
|-
|120 || 28,1 || 10 500
|-
|120 || 22,7 || 5900
|-
|114 || 24,9 || 9600
|}

Главната [[бронирана палуба]] върви по горния ръб на главния пояс, над погребите има дебелина 152 мм и 127 мм над останалата част от [[цитадела]]та. Над погребите е настелен допълнителен слой от 37 мм, което дава сумарна дебелина на защитата от 7,5 дюйма (190 мм). По носа броневата палуба продължава с дебелина 125-мм от носовия траверс до края на 280-мм броня. Нататък на цялото протежение на „противоосколъчния“ пояс тя има дебелина 64 мм, завършвайки на 3,5 м от форщевена. В тази палуба има колкото се може по-малко отвори, като най-големият от тях е на котвената шахта. В кърмовия край броневата палуба е с по-голяма дебелина – 114 мм, тъй като прикрива [[валопровод]]ите и рулевите механизми. Тя се затваря от траверса с дебелина 100 мм, поставена по задната стена на рулевото отделение.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=8}}

На „[[Принс оф Уелс (линеен кораб, 1939)|Принс оф Уелс]]“ в боя му с „[[Бисмарк (линеен кораб)|Бисмарк]]“ снаряд пробива борда, леките прегради на [[Конструктивна противоторпедна защита|противоторпедната защита]] (ПТЗ) и засяда в 44-мм противоторпедна преграда. За щастие на англичаните, той не детонира. Но, осъзнавайки възможните последствия от такъв взрив, на „Вангарде“ в района на погребите допълнително са поставени 37-мм надлъжни прегради.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=8}}

Традиционно за британското линкоростроене, желаейки да се икономисат макар и десетина тона броня, бронирането на [[барбет]]ите е направено с променлива дебелина по кръга. Най-дебели са страничните стени. Вътрешните, прикрити от другия барбет или надстройките и краищата имат по-малка дебелина. Над главната бронева палуба барбетите на 2-ра, 3-та и 4-та кули в сектора 30° по двете страни от [[диаметрална плоскост|диаметралната плоскост]] имат дебелина 280 мм. На 4-та кула по-близкият към краищата вътрешен 280-мм сектор е 33°. Следващият сектор от 25° върви с дебелина 305-мм. Страничните стени имат 330 мм. При носовата кула №1 предният сектор има дебелина 305 мм и само по 20° на всяка страна от диаметралната плоскост. Но вътрешните сектори с 280-мм и 305-мм броня са по-широки – по 45° на борд.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=8}}{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p=294}}

Независимо от трагичните последствия от попадението на снаряд в [[бойна рубка|бойната рубка]] на „Принс оф Уелс“ в [[битка в Датския пролив|боя в Датския пролив]], на „Вангард“ британците не изменят на своята концепция за нейното брониране. Считайки, че вероятността от попадение в бойната рубка не е голяма, дебелината на нейната броня е значително намалена спрямо линкорите на другите страни.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=8}} Предната стена на [[рубка]]та има дебелина 76 мм, останалите стени и покрива – 63,5 мм.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|339|2}}

Нивото на противоосколъчната защита на объектите по мостиците и надстройките значително нараства. Болшинството постове и органи на управление на кораба получават защита от нецементирана броня с дебелина от 25 до 51 мм.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=9}}
{| class=wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
!colspan="3"|Теглови съставляващи на бронирането на проекта 15Е през 1942 г.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|328|2}}
|-
|align="left"|Вид брониране|| [[тон|дълги тона]]||метрични тона
|-
|align="left"|Главен пояс, включая продължението по носа и към кърмата извън цитаделата || 4666 || 4740,9
|-
|align="left"|Траверси || 516 || 524,3
|-
|align="left"|Барбети || 1500 || 1524,1
|-
|align="left"|Главна палуба, включая усилванията при барбетите || 4153 || 4219,7
|-
|align="left"|Долна палуба по носа || 362 || 367,8
|-
|align="left"|Долна палуба по кърмата || 578 || 587,3
|-
|align="left"|Допълнителни прегради || 75 || 76,2
|-
|align="left"|Бойна рубка || 44 || 44,7
|-
|align="left"|Кърмова резервна бойна рубка и комуникационни тръби || 57 || 57,9
|-
|align="left"|Брониране на КДП || 31 || 31,5
|-
|align="left"|Противоосколъчен пояс в краищата || 218 || 221,5
|-
|align="left"|Противоторпедна преграда || 1375 || 1397,1
|-
|align="left"|Допълнително брониране на погребите || 626 || 636,0
|-
|align="left"|Брониране на димоходите || 52 || 52,8
|-
|align="left"|Противоосколъчни прегради в краищата || 33 || 33,5
|-
|align="left"|Каземати на 133-мм оръдия || 443 || 450,1
|-
|align="left"|Кръгови усилвания на преградите || 80 || 81,3
|-
|align="left"|Броневи решетки|| 24 || 24,4
|-
|align="left"|Противо[[куршум]]но брониране на мостиците || 110 || 111,8
|-
|align="left"|Брониране на 133-мм кули || 17 || 17,3
|-
|align="left"|Подложка под бронята || 40 || 40,6
|-
!align="left"|ВСИЧКО|| 15 000 || 15 240,8
|}

=== Конструктивна подводна защита ===
Защитата на „Кинг Джордж“ се основава на резултатите от изследванията по програмата „Джоб-74“ и е разчетена на противостояние на [[торпедо|торпеда]] със заряд от 454-кг [[Тротилов еквивалент|ТНТ]]. Опита показва, че такава конструкция е неефективна. В Сиамския залив „Принс оф Уелс“ фактически излиза от строй след попадения на две авиационни торпеда с двойно по-слаб заряд. А след шест такива той отива на дъното. Като причина за този провал се сочи недостатъчната височина на надлъжните прегради, достигащи само до нивото на долната палуба, тяхното погрешно [[Нит (крепежен елемент)|нитовано закрепване]] в горната част към стоманените корпусни конструкции, възможността за наводняване на помещенията отгоре на ПТЗ, прикрити само с лека преграда от корабостроителна стомана, малката дълбочина (само 4 м) на зоната за разширение на газовете. Към това и големите празни наводнени обеми извън противоторпедната преграда (ПТП) водят до необходимост от [[Контранаводнение|контранаводняване]] на отсеците на ПТЗ по противоположния борд, което снижава ефективността на тяхната работа.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=9}}

Независимо от явния провал на конструкцията на подводната защита на „Кинг Джорджовете“, на „Вангард“ тя не претърпява съществени изменения. Наистина, приети са редица мерки по отстраняването на проявилите се недостатъци. Подводната защита се състои от три слоя. Първият най-близък към борда празен отсек служи като камера за разширение и неговата задача е да разпределя налягането на взрива на колкото се може по-голяма площ. Средният отсек работи като амортизираща камера – той е запълнен с течност и неговата задача е погасяването на ударната сила на взривната вълна и намаляване на скоростта на осколките от обшивката. Вътрешният отсек е празен, за да се изключи хидравличния удар от средния отсек към последващите слоеве на ПТЗ. Вътрешната граница на този отсек е броневата противоторпедна преграда (ПТП) с дебелина от 37 до 44 мм. Между нея и вътрешните отсеци се намира още и малък филтрационен отсек, задачата на който е удържа течовете преминали през ПТП. Дълбочината на ПТЗ в сравнение с „Кинг Джордж“ е увеличена, но в най-широкото ѝ място все пак не превишава 4,75 м. При това в района на крайните кули тя намалява до 2,6 – 3 м. Също така недостатъчна е и в района на носовите [[Котелно отделение|котелни отделения]].{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=9}}

Горната част на ПТЗ е усилена, а височината на всичките противоторпедни прегради е увеличена с едно междупалубно разстояние и достига вече до нивото на средната палуба. Това увеличава обемите на камерата за разширение и снижава вероятността от разрушаване на горната част на ПТЗ. Положени са грижи за водонепроницаемостта на отсеците разположени зад бронята в района на [[водолиния]]та. При „Принс оф Уелс“ на това място се намират душовете, през нехерметичните стени и таван на които се разпространява наводняването. Душовете са пренесени с палуба по-горе – вече те се намират на средната палуба.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=9}}
{| class=wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
!colspan="5"|Характеристики на противоторпедната защита по дължината на кораба{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|328|2}}
|-
![[Шпангоут]] || Място || Дълбочина на ПТЗ || Дебелина на ПТП, мм || Здравина на ПТЗ<br>в кг ТНТ, разчетна
|-
| 74 || Предна част на погреба на първата кула || 2,62 || 44,45 || 213
|-
| 92 || Между погребите на първата и втората кула || 3,58 || 44,45 || 395
|-
| 110 || Задна част на погреба на втората кула || 4,14 || 44,45 || 544
|-
| 134 || Начало на носовото котелно отделение || 4,09 || 38,1 || 445
|-
| 156 || Между носовите машинно и котелно отделения || 4,29 || 38,1 || 499
|-
| 178 || Начало на кърмовите котелни отделения || 4,57 || 38,1 || 590
|-
| 200 || Между кърмовите котелни и машинни отделения || 4,29 || 38,1 || 499
|-
| 222 || Край на кърмовото машинно отделение || 4,32 || 38,1 || 590
|-
| 236 || Край на погребите на кърмовите 133-мм оръдия || 3,96 || 44,45 || 490
|-
| 247 || Предна част на погреба на четвъртата кула || 3,61 || 44,45 || 408
|-
| 283 || Задна част на погреба на четвъртата кула || 2,97 || 44,45 || 272
|}

=== Енергетична установка ===
Конструкцията на [[Съдова енергетична установка|силовата установка]] е доста консервативна, тъй като е взета от проекта на „Лайън“, а за него, на свой ред, е заимствана от „Кинг Джордж“. За това параметрите на [[пара]]та – [[налягане]] 28 атм., [[температура]] 370[[градус Целзий|°С]], са ниски не само по мерките на 1940-те, но и за 1930-те години. Техническата изостаналост на британската [[промишленост]] не позволява да се създаде за [[парна турбина|турбозъбчатия агрегат]] двустепенен [[Механичен редуктор|редуктор]]. За това е използван едностепенен с предавателно число 1:10.{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p=297}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=10}}

За по-голяма [[живучест]] четиривинтовата силова установка е разбита на 4 блока с индивидуално задвижване на всеки [[гребен винт]]. Във всеки блок влизат котелно отделение с два котела, турбинно отделение и отсек за спомагателните механизми. Всеки блок има индивидуална система за подаване на гориво, вода и масло. Също за увеличаване на живучестта котелните и турбинните отделения по двата борда се редуват в [[шахмат]]ен ред. При това валовете на външните винтове се получават значително по-дълги от вътрешните.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=10}}

Главният проблем е необходимостта от увеличаване на потребната [[мощност]] на силовата установка във връзка с ръста във водоизместимостта. Конструкторите решават тази задача по най-простия начин – чрез форсиране на турбините. Ако според първоначалния проект мощността на един блок трябва да бъде 30 000 [[конска сила|к.с.]] при 245 [[оборот в минута|об/мин]] на валовете, то в края на 1942 г. е приет форсиран режим с мощност на блок от 32 500 к.с. при 250 об/мин. Това дава сумарна мощност от 130 000 к.с. и осигурява 30 възела при стандартна водоизместимост от 42 300 т и 28,5 – 29 възела при пълно около 48 500 – 49 100 т. Макар проектната водоизместимост да е превишена с 2000 т, на изпитанията „Вангард“ развива 31,57 възела при 256,7 об/мин, мощност към валовете от 135 650 к.с. и водоизместимост 45 720 т. Благодарение на удачните обводи на корпуса, през юли 1946 г., на [[мерна миля|мерната миля]] при Еран той показва скорост 30,38 възела при водоизместимост от 51 070 т. Мощността съставя 132950 к.с. при 250,6 об/мин. Тъй като британците на изпитанията не са правили прекомерно форсиране на силовата установка, има основания да се предполага, че „Вангард“ може да развие скорост и над 31,5 възела.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|329|2}}{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p=297}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=10}}

Парата изработват осем трибарабанни [[парен котел|котела]] „адмиралтейски“ тип. Максималното работно налягане в котлите съставлява 32 [[Атмосфера (единица)|атм]], на входа в турбините то е 28 атм.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|329|2}}{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p=297}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=11}}

Във всяко машинно отделение се намира една [[Парна турбина|турбина]] за високо и една за ниско налягане за преден ход със задвижване на вал през двойна косозъбна предавка. Турбината за заден ход е изпълнена в един корпус с турбината ниско налягане. Първоначално се предлага да се поставят крайцерски турбини с присъединяването им през зубен редуктор, но в края на 1942 г. се отказват от тях, желаейки да икономисат допълнителни 100 т тегло. Въпреки това то нараства за сметка на другите агрегати и в крайна сметка теглото на силовата установка си остава на проектното ниво от 3250 д. т.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|329|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=11}}

Всичките четири винта са трилопастни с [[диаметър]] 4,5 м и са направени от [[манган]]ов [[бронз]]. На „Принс оф Уелс“ зоните на въртене на винтовете се припокриват примерно с 0,5 м, което води до изваждане от строя на два вала в резултат на едно торпедно попадение. За това при „Вангард“ разстоянието между осите на вътрешните и външните валове е увеличено от 10,2 до 15,7 м.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|329|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=11}}

Неприятна особеност на силовата установка е появата на вибрация при високите обороти, особено силна при 200 об/мин съответстващи на скорост от 24 възела. Едно от решенията на този проблем е използването на различни режими за работата на външните и вътрешните валове. Същата скорост, при по-малка вибрация, се достига при въртене на вътрешните валове със скорост 222 об/мин, а на външните със 174 об/мин. Също е взето решение да се заменят вътрешните винтове с петлопастни. Но всички тези мерки не решават окончателно проблема и при скорост от 24 възела е въведено ограничението за преместване на руля с не повече от 10°.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|334|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=11}}

Изходя от опита от експлоатацията на „Кинг Джорджовете“, е увеличена височината на просвета в турбинните и котелните отделения и е поставена по-мощна [[вентилация]]. Според резултатите от анализа на гибелта на „Принс оф Уелс“ е отделено по-щателно внимание на конструкцията на агрегатите и на нейната удароустойчивост. Предвидено е допълнително охлаждане на парата и отстраняване на [[кондензат]]а. Подобрена е конструкцията на предната част на [[огнище|огнищата]] и [[инжектор]]ите. Повишена е удароустойчивостта на [[футеровка]]та на огнищата, която при „Кинг Джорджовете“ е склонна към разпукване от удари. За намаляване на последствията от взрив са използвани предохранителни устройства. Благодарение на изолацията на турбинните отделения и херметизацията на турбините те могат да работят при частично и даже напълно наводнени турбинни отделения. Главните вентили на паропроводите получават освен ръчно дистанционно хидравлично задвижване с управление от централния пост или от специален пост за управление на машинната установка. За разлика от типа „Кинг Джордж“ това позволява да се управлява машинната установка при пълно наводняване на турбинното отделение. Също е предвиден независим „кръстосан“ паропровод между четирите блока машини, което позволява да се подава пара към турбините от блок, в който са излезли от строй котлите. Невъзможността от такова превключване е една от причините за бързата загуба на ход от линкора „Принс оф Уелс“. Още една причина за бързото му наводняване е разрушения от откъсналия се вал [[валопровод]]. За това не може да се направи много. Всичко, което е направено, освен раздалечаването на линиите на валовете, е да се подобри херметичността на салниците на валопроводите.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=11}}

Още един нерешен проблем е далечината на плаване. Поради едностепенния редуктор [[КПД]] на турбините при крайцерски ходове е ниско и силовата установка се получава оптимизирана за режима на пълен ход. Приети са мерки за намаляване на часовия разход на гориво от 363 до 290 г/к.с. на час. Запаса гориво, вместо 4100 т по проект, е увеличен до 4425 т [[нефт]] и 427 т [[дизелово гориво]]. Това е направено за сметка на разширяване на бордовите цистерни в средната част на корпуса с 0,7 м използването на отсеците на двойното дъно под крайните кули на главния калибър. Последните следва да се изразходват най-напред поради взривоопасността им от подводни взривове. Независимо от предприетите мерки, заложеното през 1941 г. изискване за далечина от 14 000 мили на 10 възела не е изпълнено. При чисто дъно на най-икономичния ход от 14 възела далечината на плаване съставя около 8400 мили. В умерените ширини след 6 месечна служба в резултат на обрастването на дъното хода пада до 13 възела, а далечината до 7400 мили. В тропиците спадането е още по-голямо – до 11,5 възела и 6100 мили съответно. Малко по-добре „Вангард“ се държи на високите скорости на хода. При чисто дъно далечината на 20 възела съставлява 6950 мили, на 25 възела – 5350 мили, 3380 на 28 и 3600 на 29,5 възела. След половин година служба за пълния ход тези цифри падат с 8% за северните води и с 19% в [[тропици]]те, за умерените ходове спадането е по-голямо – със 17% и с 35% съответно.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|334|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=11}}
{| class=wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
!colspan="4"|[[Далечина на плаване]], [[морска миля|мили]]{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|334|2}}
|-
!rowspan="2"|[[Скорост на кораб|Скорост]], [[възел (скорост)|възела]] ||rowspan="2"| При чисто<br>дъно|| colspan="2"| След 6 [[месец]]а служба
|-
! в умерените<br>ширини || в тропиците
|-
|align="right"|[[Крайцерска скорост|Икономичен ход]]<ref group="Коментари">14 възела при чисто дъно. След половин година служба в умерените ширини тази скорост пада до 13 възела и до 11,5 в тропиците.</ref> || 8414 || 7413 || 6100
|-
|align="right"|15 || 8250 || 7150 || 5700
|-
|align="right"|20 || 6950 || 5800 || 4500
|-
|align="right"|25 || 5350 || 4400 || 3350
|-
|align="right"|29,5 || 3600 || 3350 || 2900
|}

=== Електрооборудване и спомагателни механизми ===
Според първоначалния проект на „Вангард“ е предвидено поставянето на 6 турбо[[генератор]]а и 2 [[дизелов двигател|дизел]]-[[генератор]]а изработващи [[постоянен ток]] с [[електрическо напрежение|напрежение]] 222 [[волт|В]]. Всички те са обединени в затворена магистрала. Опита от войната, особено загубата на електрозахранване при крайцера „[[Белфаст (лек крайцер, 1938)|Белфаст]]“ след натъкването му на дънна [[морска мина|мина]], води до преразглеждане на състава и компоновката на оборудването. При спуска на вода на „Вангард“ има 4 турбогенератора с мощност по 480 к[[ват|Вт]] и 4 дизел-генератора по 450 кВт. Генераторите са разположени в 8 отделни помещения. Два турбогенератора се намират в отсеци отстрани на носовите котелни отделения. Още два, предназначени за резервно захранване на стоянка, стоят в отсека за спомагателните генератори между предните турбинни отделения. Два дизел генератора се намират пред носовото КО, отстрани на погребите на 133-мм оръдия. Още два са разположени отстрани на задните турбинни отделения. По цялата дължина на корпуса, под броневата палуба, се намират 18-е разпределителни помещения, обединяващи генераторите с консуматорите на тока.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|334|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=12}}

Първоначално резервният запас от прясна вода е 390 тона, но по-късно, през 1947 г. е решено отначало да се увеличи до 490 т, а през 1948 г. е доведен до 590 тона. При влизането в строй линкора носи един опреснител с производителност 200 т вода за денонощие и три по 100 т. Първият служи за основните нужди на кораба, в т.ч. и по време на стоянка. Трите други са разпределени между отделните помещения. Един от тях е специален типа и няколко години след началото на службата е признат за непрактичен и заменен с опреснител с производителност 200 т на ден.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|334|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=12}}

За снабдяване със сгъстен [[въздух]] под високо налягане се използват 4 [[компресор]]а по 95 к.с. Този въздух се използва за продухване на стволовете на оръдията, стартерите на дизелите и т.н. Съществува и магистрала с ниско налягане, обслужвана от два компресора по 26 к.с.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|334|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=12}}

Механизмите на [[хидравлика]]та на кулите на главния калибър включват 4 помпи с турбозадвижване, намиращи се в отделни отсеци. Работното налягане на помпите е 80 атм, производителността – до 28 литра в минута.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|334|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=12}}

=== Въоръжение ===
==== Главен калибър ====
{| class=wikitable „standard“ style="text-align: center"
|-
!colspan="5"|Бронепробиваемост на оръдията на британски линкори{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=12}}
|-
!colspan="2"|дистанция ||colspan="3"| Разчетна бронепробиваемост<br>вертикална/хоризонтална<br>по круповска броня, мм
|-
| [[кабелт|кбт]] || м || [[15" морско оръдие Mk I|381-мм Mk-I]]<br>„Вангард“ || [[BL 16″/45 Mark I|406-мм Mk-I]]<br>„Нелсън“ || 406-мм Mk-II<br>„Лайън“
|-
|75 || 13 890 || 353/50 || 366/49 || 449/36
|-
|100 || 18 520 || 297/79 || 310/72 || 389/82
|-
|125 || 23 150 || 259/109 || 261/99 || 335/112
|-
|150 || 27 780 || 229/145 || 224/130 || 292/143
|}
Главният калибър на „Вангард“ се състои от осем [[15" морско оръдие Mk I|42-калибрени 381-мм оръдия Mark I]] в четири двуоръдейни [[оръдеен купол|кули]]. От една страна, такъв избор е стъпка назад в сравнение с планиращите се 406-мм установки за „Лайъните“ и поставените на американските линкори. Към това оръдието е по-слабо по балистичните си характеристики от 380-381-мм оръдия на линкорите на другите европейски страни. Обаче всъщност бронепробиваемостта на 381-мм оръдия не е толкова кардинално по-лоша, отколкото е на 406-мм оръдия на „Нелсън“, и на всички дистанции е по-добра от бронепробиваемостта на 356-мм оръдия на „Кинг Джордж“.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=12}}

При това поставянето на по две двуоръдейни кули в носа и кърмата е най-добрата, от гледна точка на управлението на огъня, конфигурация. Запаса 381-мм оръдия и снаряди за тях е голям. Самата конструкция на оръдията и установките е надеждна и отработена. 381-мм оръдие обладава добра [[Групиране на попаденията|кучност на огъня]] и, благодарение на възможността да се зарежда при произволен ъгъл на възвишение и отработената конструкция на установката, обладава добра практическа [[скорострелност]]. Конструкцията на кулите изисква внасянето на редица изменения. Бронирането на кулите е явно недостатъчно. Челната плоча има дебелина само 229 мм, а покрива – 114 мм. Ъгълът на възвишение е ограничен и далечината на стрелба не превишава 12 мили (22,5 км). Пламенепроницаемостта на установката, проектирана преди [[Ютландска битка|Ютландското сражение]], също не удовлетворява изискванията на 1940-те години. Стоящите на кулите 4,6 м далекомери също трябва да се заменят.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=13}}

Най-напред е заменена челната плоча с 343-мм с по-високи [[бойница|амбразури]], позволяващи да се даде на оръдията ъгли на възвишение до 30°. Портовете за оръдията се получават доста големи и се налага прикриването им отгоре със специални бронирани капаци. Покрива е заменен със 152-мм плочи от нецементирана броня. От покривите е свалена командирската куличка, пречеща на стрелбата на издигнатата кула над покрива на долната. В качеството на противотежест на нарастналото предно тегло, пода на кулите е усилен от 51 до 76 мм. Бойното отделение и системата за подаване са оборудвани с пламенепроницаеми екрани. Вместо 4,5-метровите [[далекомер]]и са поставени 9-метрови. За първи път в британската флота кулите на главния калибър (ГК) получават дистанционно силово управление за хоризонталното насочване.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|325|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=13}}
[[Файл:The Royal Navy during the Second World War A20419.jpg|Модернизираните 381-мм кули Mk IN на линейния крайцер „Ринаун“. Добре се виждат бронираните капаци, поставени над увеличените амбразури на оръдията.|мини]]
Системата за подаване на [[боеприпаси]] за новите кули са модернизирани за новите удължени 879-кг [[Бронебоен снаряд|бронебойни снаряди]]. [[Станина|Станините]], [[Цапфа|цапфите]] и [[противооткатни устройства|противооткатните устройства]] са усилени за възможност да се използват усилени заряди от 220,4 кг [[кордит]] марка SC-300, придаващи на бронебойния снаряд [[начална скорост на куршума|начална скорост]] от 805 [[метър в секунда|м/с]]. Използването на усилените заряди води до силно износване на [[цев|ствола]] и на практика в условията на мирно време те не се използват. Щатният [[метателен заряд|заряд]] съобщава на снаряда начална скорост от 785 м/с.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=15}}

След всички изменения въртящото се тегло на кулите съставя 855 дълги т, с 20 т повече, отколкото е по проект.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=13}} Допълнителното тегло на въоръжението се получава за сметка на увеличаването на теглото на [[Командно-далекомерен пост|командно-далекомерния пост]] (КДП) от 63 до 70 т, по-мощните и тежки хидравлични механизми (от 63 до 70 т), течния носител (от 80 до 91 т) и още 20 т допълнително анти[[Корозия|корозионна]] смазка.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|326|2}}

Скоростта на хоризонталното насочване съставя 2°/сек, а на вертикалната 5°/сек. Техническата скорострелност не се изменя и съставя 2 [[изстрел]]а в минута. Модернизираните кули получават индекса Mk IN, същият, както кулите на модернизираните през 1930-те години линкори и линейни крайцери.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=13}}

Един от проблемите става необходимостта от преправяне на системите за подаване. Към момента на създаване на установките преди [[Първата световна война]] общоприетата практика е поместването на снарядните [[Погреб за боеприпаси|погреби]] под [[Метателен заряд|зарядните]]. Счита се, че за взривоопасните погреби по-голяма опасност представляват [[Морска мина|мините]] и [[торпедо|торпедата]]. Към началото на [[Втората световна война]], според резултатите от Ютланд, осъзнават опасността от попадение на снаряди в погребите, след което зарядния погреб започва да се разполага най-долу. Да се променя старата система за подаване напълно е много скъпо, за това разработчиците избират компромиса. Зарядният погреб е разположен най-долу, обаче зарядите от него се подават в междинно претоваръчно отделение, разполагащо се над снарядния погреб. Вече оттам зарядите се преместват по непроменената система за подаване. За допълнителна защита на претоваръчното отделение то има пламенепроницаеми врати, а зарядите в него се подават в специални пенали.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=13 – 14}}

При разчета за стандартна [[водоизместимост]] боезапаса е по норма 80 снаряда на ствол с такъв брой заряди за тях. Максималният боезапас при пълна водоизместимост съставлява по 114 снаряда и заряда на ствол.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|325|2}}

==== Среден калибър ====
[[Файл:HMS King George V secondary turret SLV Green.jpg|133-мм оръдия на линкора „[[Кинг Джордж V (линеен кораб, 1939)|Кинг Джордж V]]“|мини]]
[[Универсална артилерия|Универсалната артилерия]] повтаря тази на линкорите от типа „Кинг Джордж V“ – шестнадесет [[5,25" QF Mark I|133-мм универсални оръдия Mk I]] в двуоръдейни кули. Разглеждани са варианти за въоръжение с достатъчно успешните британски 114-мм зенитни и американските 127-мм оръдия. И двата варианта са отказани, защото на британските адмирали им харесва възможността със 133-мм 36,5-кг снаряд да спрат [[разрушител]] или да поразят [[крайцер]] на противника.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=14}}

Установките, разработени за „Кинг Джорджовете“, са критикувани заради недостатъчната си подвижност{{sfn|Кофман, Флагманы британского флота|2015|c=49}} и скорострелност.{{sfn|Кофман, Флагманы британского флота|2015|c=48}} „Вангард“ получава новите, по-съвършени установки Mark 1*.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|326|2}} Те имат по-голяма скорост на насочване – по 20 °/с във вертикалната и хоризонталната плоскости.<ref name="navweaps_133" />{{sfn|Campbell, Naval Weapons WW2|2002|p=46}} Бойното им отделение е препланирано. Установките също получават дистанционно силово задвижване RP10* за вертикалното и хоризонталното насочване.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|326|2}} Нараства и скорострелността. Според различните данни тя съставлява от 9<ref name="navweaps_133" /> до 18{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p=291}} изстрела в минута.<ref group="Коментари">Ди Джилиан счита, че цифрата е 18 изстрела в минута при Дулин и Харцке за установка. Т.е. за едно оръдие – 9 изстрела в минута. Обосновабо е с това, че Кемпбъл дава теоретичният цикъл на стрелба за оръдие от 5 – 6 сек, т.е. 10 – 12 изстрела в минута. Автомата за зареждане позволява да се доведе практическата скорострелност до теоретичната, но не се разбира как е възможно тя да се превиши</ref> Установките, заедно с оръдията, помпите, запасите и щатните [[Разчет (формирувание)|разчети]] тежат 854 т, което с 29 т надвишава проектната величина.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|326|2}}

Зареждането им е [[разделно зареждане|разделно]] [[гилза|гилзово]]. В боекомплекта влизат два типа снаряда – полубронебойните за надводни цели и [[фугас]]ни за въздушните. Данни за състава на боекомплекта на „Вангард“ няма, но към края на войната за 133-мм оръдия до половината фугасни снаряди имат радиолокационен [[взривател]].{{sfn|Campbell, Naval Weapons WW2|2002|p=44}} Двата типа снаряда имат своя линия за подаване от подемниците във вид на затворена верига. За гилзите с барута има отделна линия за подаване, отново разделна. Боеприпасите се съхраняват в общ погреб и се подават от него в претоваръчно отделение под кулата. Оттам те, чрез подемници, се подават в бойното отделение. Снарядите за надводните цели се подават хоризонтално, а за въздушните цели и зарядите – вертикално. За кулите №2 и №3 (средните, с ниво на надстройката над крайните) подаването се прекъсва на нивото на средната палуба в междинно претоваръчно отделение. Подаването на снарядите в междинното отделение върви хоризонтално, чрез кофен подемник. Горните линии за подаване при всички кули са еднакви. За разлика от установките на „Кинг Джордж“, с ръчно зареждане, новите установки получават автомат за зареждане и автомат за настройване на взривателя със закъснение.{{sfn|Campbell, Naval Weapons WW2|2002|p=46}}

==== Зенитна артилерия ====
{| class=wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
!Орудие|| [[реактивен снаряд|НУРС]]||colspan="3"| [[Vickers QF 2 pounder Mark VIII|40-мм „Пом-пом“]] ||colspan="6"| [[Bofors L60|40-мм „Бофорс“]]||colspan="3"|[[20 mm оръдие Oerlikon|20-мм „Eрликон“]]
|-
!Установка||UP 178-мм|| Mk VIII || Mk IV || {{s| ∑ }} || Mk VI || BUSTER || Mk II STAAG || Mk III || Mk VII || {{s| ∑ }} || Mk XIV || Mk XII ||{{s| ∑ }}
|-
!брой стволове
| || 8 || 4 || || 6 || 2 || 2 || 1 || 1 || || 6 || 2 ||
|-
!colspan="14"|Изменение в състава на зенитното въоръжение
|-
!проект 15Е, април 1941
|4 || 6 ||
! 48
| || || || ||
!
| ||
!
|-
!септември 1942{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|325|2}}
| || 9 || 1
! 76
| || || || ||
!
| || 12
! 24
|-
!юни 1943{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|327|2}}
| || ||
!
| 9 || 1 || || ||
! 56
| || 12
! 24
|-
!начало на 1945{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|327|2}}
| || ||
!
| 9 || 1 || || ||
! 56
| 6 || 14
! 64
|-
!април 1945{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|327|2}}
| || ||
!
| 9 || 1 || || 7 || 4
! 67
| || 9
! 18
|-
!1946{{sfn|:Roberts British Battleships of WW2|327|2}}
| || ||
!
| 10 || || 1 || || 11
! 73
| ||
!
|-
!1954{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p=302}}<ref group="Коментари">В източника погрешно се указва наличието на два двустволни автомата. Но то никога не надвишава една установка, за това в таблицата е показано наличието само на една.</ref>
| || ||
!
| 10 || || 1 || || 4
! 66
| ||
!
|-
!1956{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p=302}}
| || ||
!
| || || || || 4
! 4
| ||
!
|}

До проекта 15Е зенитното въоръжение трябва да повтаря типа „Кинг Джордж“ – шест осемстволни установки Mk VI [[Vickers QF 2 pounder Mark VIII|с 40-мм автомати „Пом-пом“]]. Установката Мк VI е тежка (16 тона) и заема много място. Но тя добре се вписва в британската теория за „огневия поток“, според която самолета на противника трябва да бъде пресрещан от завеса 40-мм снаряди. Наистина, към началото на войната „пом-пом“ вече е морално остарял – [[патронна лента|лентовото]] му [[Подаване на патрони в стрелковото оръжие|подаване]] е ненадеждна, а практическата скорострелност от 100 – 115 изстрела в минута също вече не е голямо достижение.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=15}}

В проекта 15D, в състава на зенитното въоръжение, са включвани четири установки UP [[реактивен снаряд|неуправляеми 178-мм зенитни ракети]]. Те преминават в проекта 15E,{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|324|2}} утвърден на 17 април 1941 г. Но опита от бойните действия показва тяхната безполезност и в спецификацията от септември 1942 г. те отсъстват. Според тази спецификация се планира поставянето на 12 двуоръдейни „ерликона“ с боезапас от 1800 снаряда на ствол.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|325|2}}

Към края на 1941 г. става ясно, че зенитното въоръжение на „Кинг Джорджвете“ е недостатъчно.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|326|2}} Обаче проблема с разполагането на допълнителни осемстволни установки „Пом-пом“ е малкото място. За щастие тогава решават, че авиационното въоръжение на линкорите показва своята практически пълна безполезност и е премахнато. Кърмовият комин е преместен напред и в средната част на кораба е направена допълнителна надстройка, на която са разположени [[катер]]ите и две допълнителни установки осемстволни установки „Пом-пом“. Но „хубавото“ място свършва и деветата установка Mk VI се налага да се постави на кърмата, в зоната на действие на дулните газове на кърмовите кули. Допълнително на кулата на ГК №2 е решено да се постави една четиристволна установка „Пом-поми“ Mk VII.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=15}} Боезапаса за „Пом-помите“, по проект, съставлява по 500 снаряда на ствол.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|325|2}}

В хода на войната британският флот започва да използва произвежданите по лиценз [[Bofors L60|40-мм автомати „Бофорс“]] и 20-мм „[[20 mm оръдие Oerlikon|Ерликони]]“. Англичаните разрабатват шестстволната установка „бофорси“ Mk VI. Нейният срок за приемане на въоръжение съвпада по време с влизането в строй на „Вангард“. През юни 1943 г. е прието решението да се заменят всичките осемстволни „пом-поми“ с шестстволни „бофорси“. Установката Mk VII решават да заменят с двустволната установка „бофорси“ Buster (Bofors Universal Stabilized Tachymetric Electric Radar).{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|327|2}} Към началото на 1945 г. се планира поставянето, също на надстройката, на шест четиристволни установки Mk XIV „ерликони“, с дистанционно насочване и на горната палуба на още 14 двустволни Mk XII с ръчно.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|327|2}}

Опита от финалните битки в Тихия океан показва недостатъчната ефективност на 20-мм автомати срещу [[камикадзе]]тата.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=15}} Също е взето решението да се откажат от производството на четиристволните „ерликони“. За това, през април 1945 г., се отказват от четиристволните и от част от двустволните „ерликони“, със замяната им на двустволни и едностволни установки „бофорс“. След обсъждането на няколко варианта за замяната, решават да оставят седем двустволни „ерликона“, а останалите двустволки да се заменят с едностволни установки „бофорс“ Mk III. Вместо четиристволните установки „ерликон“ е решено да се поставят две установки „ерликон“ Mk XII или Mk V и четири едностволни „бофорс“ Mk VII с механично задвижване.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|327|2}}

През април 1946 г. всички установки „ерликон“ и едностволните „бофорси“ са заменени с едностволните „бофорс“ Mk VII.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|327|2}} Последното изменение става включването в състава на въоръжението на автомата STAAG Mk II. Това е двустволна установка „бофорси“, но от принципно нов тип. Тя има автономно захранване и система за управление, разположени на самата установка Автомата STAAG изпреварва своето време, но е „суров“ и неговата автоматика често създава проблеми. Така, при въвеждането му в строй, зенитното въоръжение на „Вангард“ се състои от 73 40-мм „бофорса“ – десет шестстволни установки Mk VI, един автомат STAAG и 11 едностволни Mk VII.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=15}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|327|2}} Общият боезапас на „бофорсите“ съставлява 92 637 снаряда. Което е приблизително по 1269 на ствол.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|327|2}}

{| class=wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
!colspan="9"|Основни [[тактико-технически характеристики|ТТХ]] на използваните оръдия
|-
!align="right"|[[Оръдие]] || [[15" морско оръдие Mk I|15"/42 Mark I]]<ref>{{cite web|url=http://www.navweaps.com/Weapons/WNBR_15-42_mk1.php|title=United Kingdom/Britain 15-inch (38.1 cm) Mark I|author=DiGiulian, Tony|work=сайт navweaps.com|description=Описание орудия 15"/42 Mark I|lang=en|accessdate=2016-10-22}}</ref>
! [[5,25" QF Mark I|5.25"/50 Mark I]]<ref name="navweaps_133">{{cite web|url=http://www.navweaps.com/Weapons/WNBR_525-50_mk1.htm|title=Britain 5.25"/50 (13.4 cm) QF Mark I |author=DiGiulian, Tony|work=сайт navweaps.com|description=Описание орудия 5.25"/50 Mark I|lang=en|accessdate=2016-10-22}}</ref>
!colspan="2"| [[Vickers QF 2 pounder Mark VIII|Vickers 2-pdr Mark VIII]]<ref>{{cite web|url=http://www.navweaps.com/Weapons/WNBR_2pounder_m8.htm |title=Britain 2-pdr /4 cm/39 (1.575")/ Mark VIII |author=DiGiulian, Tony|work=сайт navweaps.com|description=Описание орудия Vickers 2-pdr Mark VIII|lang=en|accessdate=2016-10-22}}</ref>
!colspan="3"| [[Bofors L60|40 mm/56.3 QF Mark I]]<ref>{{cite web|url=http://www.navweaps.com/Weapons/WNUS_4cm-56_mk12.htm|title=Sweden Bofors 40 mm/60 (1.57") Model 1936.....Britain 40 mm OQF Marks I, III, IV, VIII, IX, X, XI, NI and NI/I|author=DiGiulian, Tony|work=сайт navweaps.com|description=Описание орудия 40 mm/56 Mark 1|lang=en|accessdate=2016-10-20}}</ref>{{sfn|Campbell, Naval Weapons WW2|2002|p=67}}
![[20 mm оръдие Oerlikon|20 mm/70 Mark I]]<ref>{{cite web|url= http://www.navweaps.com/Weapons/WNUS_2cm-70_mk234.htm|title=Switzerland Oerlikon 20 mm/70 (0.79") Mark 1|author=DiGiulian, Tony|work=сайт navweaps.com|description=Описание орудия 20 mm Mark 1 (Oerlikon)|lang=en|accessdate=2016-10-20}}</ref>{{sfn|Campbell, Naval Weapons WW2|2002|p=75}}
|-
!align="right"|[[Калибър]]/ [[дължина]] на [[цев|ствола]], калибри
| 381-мм/42 || 133-мм/50 ||colspan="2"| 40-мм/39 ||colspan="3"| 40-мм/56 || 20-мм/70
|-
!align="right"|Година на разработване
| 1912 || 1935 || colspan="2"|1923 ||colspan="3"| 1941<ref group="Коментари">Оръдие на шведската фирма „Бофорс“, произвеждано по лиценз</ref> || 1939<ref group="Коментари">Оръдие на швейцарската фирма „Ерликон“, произвеждано по лиценз</ref>
|-
!align="right"|[[Маса]] на оръдието без [[затвор (оръжие)|затвора]], кг
| 101 605 || 4632 ||colspan="2"| 259,5 ||colspan="3"| 508 || 20,865
|-
!align="right"|[[скорострелност]], [[изстрел]]а/[[минута]], теоретична
| 2 || 10 – 12 || colspan="2"| 115 || colspan="3"| 120 || 450
|-
!align="right"|практическа
| || 9|| colspan="2"|96 – 98 ||?||120|| 90<ref>{{Cite web|url=http://www.navweaps.com/Weapons/WNUS_4cm-56_mk12.php|title=USA Bofors 40 mm/60 Model 1936 – NavWeaps|last =DiGiulian|first =Tony|website =www.navweaps.com|language =en|accessdate=2017-06-07}}</ref> || 250 – 320
|-
!align="right"|тип [[артилерийски изстрел|зареждане]]
| [[заряден картуз|картузно]] || [[разделно зареждане|разделно]]-<br>[[гилза|гилзово]] || colspan="2"|[[артилерийски изстрел|унитарно]] || colspan="3"|унитарно || унитарно
|-
!align="right"|Маса на [[метателен заряд|заряда]], кг
| 196 кг SC280 || 8,19 кг SC || colspan="2"|0,13 кг HSCT/K 134 – 055 ||colspan="3"| 0,248 кг Cordite W || 0,029 кг NC
|-
!align="right"|Тип на [[снаряд]]а
| [[бронебоен снаряд|бронебоен]] <br>APC Mark XXIIb (6crh) || полубронебоен <br>SAP Mark II || colspan="2"|[[фугас]]ен HE HV || colspan="3"|фугасен || фугасен
|-
!align="right"|Маса на снаряда, кг
| 879 || 36,3 || colspan="2"|0,82 || colspan="3"|0,894 || 0,123
|-
!align="right"|[[Начална скорост на куршума|Начална скорост]], [[метър в секунда|м/с]]
| 749 || 792 ||colspan="2"| 701 ||colspan="3"| 853 || 844
|-
!align="right"|[[Живучест]] на ствола, изстрела
| 335 || 750 || colspan="2"| 7200 ||colspan="3"| 10 000 || 9000
|-
!align="right"|Максимална [[далечина на стрелба]]та, м
| 26 520 || 21 937 ||colspan="2"| 4572 ||colspan="3"| 9830 || 4389
|-
!align="right"|ефективна, м
| || ||colspan="2"| 1550{{sfn|Тяжелые крейсера|1997|c=16}} ||colspan="3"| 2285{{sfn|Тяжелые крейсера|1997|c=16}}{{sfn|Campbell, Naval Weapons WW2|2002|p=67}} || 915{{sfn|Тяжелые крейсера|1997|c=16}}
|-
!align="right"|досегаемост по височина, м
| || || colspan="2"| 3960 ||colspan="3"| 7160 || 3048
|-
!colspan="9"|Установка
|-
!align="right"|Обозначение || Mark I/N RP 12 || RP10 Mark I* || Mark V || Mark VII || Mark VI{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|425|2}} || Mk II STAAG{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|425|2}} || Mk VII{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|425|2}} || Mk V{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|425|2}}
|-
!align="right"|Брой стволове
| 3 || 2 || 8 || 4 || 6 || 2 || 1 || 2
|-
!align="right"|Маса на въртящата се част, т
| 828 || 96,5 || 15,3 || 8,7 || 21,8 || 17 || 1,6 || 1,1
|-
!align="right"|Ъгли на възвишение, °
| −4,5 / +30 || −5 / +70 || −10 / +80 || −10 / +80 || −15 / +90 || −10 / +90 || −5 / +90 || −10 / +70
|-
!align="right"|Скорост на насочване вертикална/хоризонтална, °/с
| 5 / 2 || 20 / 20 || 25/25 || 25/25 || || 24/26 || ||
|}

==== Авиационно въоръжение ====
В състава на авиационното въоръжение в проекта 15E влизат два [[самолет]]а и стартов [[катапулт]] D111H.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|324|2}} Катапулта трябва да е разположен на [[ют]]а заедно с подпалубен [[хангар]] за самолетите. При такова разположение средната част от надстройката се освобождава за разполагането на допълнително зенитно въоръжение. Такава схема за разполагане се използва при американските линкори и на френския „[[Гаскон (линеен кораб)|Гаскония]]“. Развитито на палубната [[авиация]] и [[Радиолокационна станция|радарите]] намалява потребността от корабни [[хидросамолет]]и и в крайна сметка се отказват от авиационното въоръжение.{{sfn|Dulin, Garzke|1980|p=292}}

==== Системи за управление на огъня ====
На „Вангард“ се постарават да създадат единна [[система за управление на огъня]], включваща в себе си оптични и електронни датчици, а също и аналогови изчислителни системи. Вместо основен и резервен пунктове за управление на стрелбата са поставени два [[Командно-далекомерен пост|командно-далекомерни поста]] (КДП) за управление на главния калибър, свързани с централния пост за обработка на информацията. Двата КДП за главния калибър – преден и заден – имат идентичен състав на оборудването и са снабдени с артилерийския радар „Тип 274“. Резервните постове са оборудвани в издигнатите кули на главния калибър. Всички те са съединени с поста за обработване на информацията, където има само един екран на радара „Тип 274“. Артилерийският офицер превключва този екран към сигнала на този КДП, който „гледа“ към целта.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=17 – 18}} Съществуват и няколко резервни варианта за дистанционното управление на оръдията на ГК. От носовия КДП може да се управляват кулите „A“ и „B“, а от кърмовия – кулите „X“ и „Y“. От кула „B“ може също да се управлява насочването на кулите „A“ и „X“. А от кула „X“ да се управлява кула „Y“.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|327|2}}

Възможностите на съществуващата към този момент британска система на управление на зенитния огън от КДП тип „HACS“ в няколкото ѝ модификации не устройва разработчиците на „Вангард“. Системата за обработване на данните при тях е достатъчно примитивна и не успява да обработва данните за стрелба по скоростни цели. Разработката на новата [[жироскоп|стабилизирана]] система TS1 в годините на войната не се развива повече от създаването на [[прототип]]. За това британците са принудени да закупят американските КДП Mk.37, но с британските радари „Тип 275“. Единствения минус на това решение е увеличаването на общото тегло на КДП от 44 (при използването на заложените в проекта HACS III) до 64 т. За сметка на това обаче сериозно са повишени възможностите на универсалната артилерия.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|327|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=18}}

На „Кинг Джордж“ четирите КДП за универсалната артилерия стоят в „[[квадрат]]“ – по два отпред и отзад. При такава схема е затруднено предаването на управлението на огъня от един КДП на друг при пресичане от самолета на [[курс]]а на кораба. За това на „Вангард“ е използвана „[[ромб]]ичната“ схема, каквато е при американските линкори. По един КДП стоят отпред и отзад на надстройките и още два стоят по бордовете в средната част на кораба. Също за управляването на огъня на четирите установки на всеки борд има резервна дистанционна система за управление от постовете за наблюдение на [[Противовъздушна отбрана|ПВО]]. Тя се използва основно за управление на стрелбата с осветителни снаряди.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|327|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=18}}

Всичките десет шестстволни установки „бофорс“ получават индивидуални стабилизирани КДП, снабдени с радара „Тип 262“. Всички комплектуващи са произведени, но поради мирния период част от капризното оборудване не е поставяно и се съхранява на брега. Напълно укомплектувана е само установката STAAG. Цялата система за управление на установката, включая системата за стабилизация, радара „тип 262“, аналоговия [[компютър]] и даже генератора за електродвигателите се намират на самата установка. Единичните установки „Бофорс“ имат само локално управление.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|327 – 328|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=18}}

Новъведението при „Вангард“ е бойният информационен пост. Той е добре защитен, разполагайки се под главната бронева палуба. Около долния боен пост се намират радарния пост с екраните на всички радари, помещението с операторите на изчислителните системи, поста за управление на ПВО. Тук се намира долния боен пост, в който са съсредоточени всички средства за управление на кораба. Този пост не е заложен в изначалния проект и е добавен в неговата конструкция вече след залагането на кораба. За определяне на взаимното разположение на помещенията и оборудването е създаден макет на този отсек в естествена големина. Постоянно увеличаващата се маса на радиоелектронното оборудване и персонал за неговото обслужване не е залаган в проекта изначално и води до теснота в тези помещения. Но за онова време постоянният ръст на обемите, заемани от електрониката, е обичаен проблем.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|328|2}}{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=18 – 19}}

==== Радиолокационно и електронно оборудване ====
Количеството и типа на радиоелектронното оборудване постоянно се изменят. При влизането в строй „Вангард“ е първият от корабите на британския флот с комбинирания [[Радиолокационна станция|радар]] „Тип 960“ с [[антена]] на [[Морски термини#Т|топа]] на [[гротмачта]]та. Този радар осигурява ранното откриване на корабите и самолетите на противника. В допълнение към него е поставен радара „Тип 277“ с антена на [[краспица]]та на [[фокмачта]]та. Той позволява да се засичат надводни цели и нисколетящите самолети. За целеуказание е поставен радара „Тип 293“ с антена пред фокмачтата. За разлика от единичните отметки за целите, отметките на своите кораби и самолети на екраните на всички тези радари се показват двойни. За различаване на целите има два приемника за системата за опознаване „свой-чужд“ „Тип 253“. За радарите „Тип 277“ и „Тип 293“ за същата цел служи предавателя „Тип 242“. Поставени са навигационните радари „Тип 268“ и „Тип 930“, използвани също и за откриването на надводни цели. Най-многобройни са артилерийските радари. На КДП на главния калибр стоят два радара „Тип 274“, на КДП за универсалния калибър – „Тип 275“. За управление на зенитната артилерия служат 11 радара „Тип 262“.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=19}}

Антените на всичките артилерийски радари и радарите „Тип 277“, „Тип 293“, „Тип 268“ и „Тип 930“ са стабилизирани. Големият брой радари повлича зад себе си и проблеми с тяхното разполагане. Така например радара „Тип 268“, поради своето положение, постоянно се затъмнява от гротмачтата, комина и задния КДП на универсалната артилерия. Радарите също създават смущения в работата на съседните системи. Така например радара „Тип 960“ заглушава сигнала на радарите „Тип 275“ за универсалния калибър. А УКВ радиостанцията за оперативна свръзка между корабите на съединението създава смущения за радарите „Тип 277“, „Тип 293“ и същите „Тип 275“.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=19}}

На „Вангард“ има голям брой средства за свръзка и [[радиопеленгация]]. Болшинството приемащи радиостанции се намират на мостиците на кулоподобната надстройка, а предаващите – на кърмовата надстройка. Радиопеленгаторите покриват целия диапазон честоти, в т.ч. и [[Ултракъси вълни|УКВ]], което е новост за онова време. Поставени са и прости средства за [[Радиоелектронна борба|РЕБ]] – детектори за радиолокационно облъчване и станции за създаване на смущения за локаторите на противника.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=19}}

[[компас|Магнитен компас]] на линкора няма. За целите на [[навигация]]та се използват три независими [[жирокомпас]]а със собствени източници на захранване и механизми.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=19}}

== История на службата ==
{| class=wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
!colspan="3"|Командири на кораба{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=105}}
|-
!Капитан || На английски език || Дата на поемане<br>на командването
|-
!colspan="3"|Флот на метрополията
|-
|кептън У. Дж. Егню || captain W. G. Agnew || 15 отктомври 1945 г.
|-
|кептън Ф. Р. Пархем || captain F. R. Parham || 29 март 1947 г.
|-
|кептън Дж. В. Гладсън || captain G. V. Gladsone || 28 юли 1949 г.
|-
|кептън Д. X. Хол-Томпсън || captain D. H. Hall-Thompson || 18 август 1950 г.
|-
|кептън Дж. С. С. Личфийлд || captain J. S. S. Litchfield || 21 декември 1951 г.
|-
|кептън Р. А. Юинг || captain R. A. Ewing || 18 януари 1953 г.
|-
|кептън Р. Дж. Теруит || captain Sir st J. Tyrwhitt || 12 май 1954 г.
|-
!colspan="3"|Резервен флот
|-
|командер Х. Дж. Барнард || commander H. G. Barnard || 1 януари 1955 г.
|-
|командер Дж. Н. Гарнет || commander J. N. Garnett || 9 януари 1956 г.
|-
|кептън А. Дж. По <br>(командващ резервния флот)|| captain A. G. Poe || 1 декември 1956 г.
|-
|кептън Н. У. Фишър <br> (командващ резервния флот) || captain N. W. Fisher || 3 юли 1958 г.
|}

Първият командир на „Вангард“ става назначеният на 15 октомври 1945 г. [[полковник|кептън]] (капиран 1-ви ранг) У. Дж. Егню. След завършване на цикъла на заводските и приемните изпитания линкора, на 9 август 1946 г., е включен в състава на флота.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=20}}

Скоро приема почетната роля на „[[кралска яхта]]“ за пътешествието на [[крал]] [[Джордж VI]] в [[Южна Африка]]. Тъй като краля трябва да пътува с цялото си семейство, линкора е обстойно подготвен за тази мисия. Той е изпратен в корабостроителницата в [[Плимът]], където от октомври до декември преминава преоборудване. [[Адмирал]]ските помещения са препланирани – изолирани са от останалите [[офицер]]ски помещения, получават собствена галерия. Обзавеждането не се отличава с голяма розкош, но в апартаментите на кралската чета са поставени мебелите, свалена от старата кралска яхта „Виктория енд Албърт III“ ({{lang|en|HMY Victoria and Albert III}}). Вместо 40-мм автомат STAAG на втората кула е оборудвана площадка за разходки, която може да се използва и като трибуна при престой.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=20}}

„Вангард“ излиза в морето на 31 януари 1947 г. Него, в качеството на ескорт, го съпровождат [[самолетоносач]], два [[крайцер]]а и [[разрушител]]. Похода продължава три месеца, в течение на които краля и неговата свита през по-голямата част от времето си провеждат на борда на линкора. В началото на похода „Вангард“ посещава френския [[Шербур-Октевил|Шербур]], където с 21 [[залп]]а е приветстван от излезлия насреща му линкор „[[Ришельо (линеен кораб, 1939)|Ришельо]]“. На 17 февруари корабите пристигат в [[Кейптаун]]. След това започва двумесечно плаване по протежение южния бряг на Африка. От до 6 – 10 март корабите посещават [[Саймонстаун]], от 10 до 24 март се намират в [[Салдана]], на 27 март в [[Източен Лондон]], от 28 до 31 март са в [[Порт Елизабет]], на 8 април в [[Дърбан]] и на обратния си път пак посещават Кейптаун, от 11 до 24 април. През май „Вангард“ се връща в [[Портсмът]]. Кралското семейство остава доволно от пътешествието и благодари на екипажа и капитана.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=20}}

На 29 май 1947 г. командир на „Вангард“ става кептън Ф. Р. Пархам.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=20}} След [[докуване]] в Плимът, линкора отново влиза за преоборудване. Преправени са ред [[Кубрик|кубрици]] и спомагателни помещения. През ноември 1947 г. „Вангард“ сменя в качеството на [[флагман]] на [[Флот на метрополията|флота на метрополията]] учебния линкор „[[Хау (линеен кораб, 1940)|Хау]]“. В началото на 1948 г. е планиран поредния кралски вояж в [[Австралия]] и [[Нова Зеландия]] и линкора пак е изпратен в корабостроителницата. Преустроени са кралските апартаменти, в умивалниците и душовете се появява гореща вода и те са направени от [[неръждаема стомана]]. В пералното помещение са поставени перални машини. На кораба се появява фризьорски салон и шивашко ателие. Пътешествието се планира като околосветско и за преминаването през [[Панамски канал|Панамския канал]] „Вангард“ получава [[буксир]]ни приспособления. Всички издаващи се устройства – задбортните ръкави за боклука, [[Трап (морски термин)|трапове]] – са свалени.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=21}}

Но поради заболяване на краля похода е отменен и линкор за два месеца отплава в [[Средиземно море]]. На 31 януари 1949 г. „Вангард“ отплава от Портланд за [[Гибралтар]]. Там той временно става флагман на Средиземноморския флот и на 5 март на него издига флага си командващия. В Средиземно море „Вангард“ участва в няколко маневри, провежда учебни стрелби и посещава няколко египетски, френски и италиански порта. На 22 юли 1949 г. линкора се връща в Плимът. На него е назначен нов командир – кептън Дж. В. Гладстоун.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=21}}
[[Файл:HelicopterLandingVanguardlarge.jpg|Една от небезопасните маневри – вертолет Westland Dragonfly на британския самолетоносач „Иластриъс“ каца на неоградената площадка на кърмата на линкора „Вангард“|мини]]
След докуване в [[Девънпорт (военноморска база)|Девънпорт]] „Вангард“ се връща в състава на учебната ескадра, ставайки неин флагман вместо линкора „[[Ансън (линеен кораб, 1940)|Ансън]]“.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=63}} През февруари 1950 г. е осъществен поход към Гибралтар. На път към дома, в нощта на 14 февруари при нос [[Финистере (нос)|Финистере]], оказва помощ на търпящия бедствие френски съд „Бофа“.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=65}} На 7 март 1950 г. в [[Дувър]] „Вангард“ приветства със салют пристигналия в Англия с официална визита френски президент [[Венсан Ориол]].{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=65}} През юни-юли 1950 г. се намира в поход по бреговете на [[Шотландия]] и [[Северна Ирландия]], по пътя посещавайки различни портове. В края на юли присъства на кралската [[регата]] в [[Солент]]. В края на първата седмица на август пристига в Портсмът. На 18 август 1950 г. към командването на линкора пристъпва кептън Д. X. Хол-Томпсън.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=67}}

На 15 септември 1950 г. „Вангард“, под флага на командващия флота Ф. Уайън, отплава за Гибралтар за провеждането на традиционните есенни учения на флота на Метрополията. В ученията, започващи на 20 октомври, вземат участие 20 бойни кораба от Флота на метрополията и канадска [[ескадра]]. В това влизат два самолетоносача, отработващи авиоатаки на „Вангард“. С края на ученията „Вангард“ посещава [[Сао Висенте (остров)|Сейнт Винсент]] на [[Кабо Верде]], [[Мадейра (остров)|Мадейра]] и [[Лисабон]]. Линкора се връща в Портсмът на 7 декември 1950 г. На 19 януари 1951 г. „Ванград“ отново отплава за Гибралтар за провеждане на противолодъчни учения с [[Шести флот на ВМС на САЩ]]. По време на ученията, на 10 февруари, линкора се сблъсква със самолетоносача „[[Индомитейбъл (самолетоносач, 1940)|Индомитейбъл]]“, но за щастие без сериозни последствия за двата.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=67}} С края на ученията „Вангард“ посещава [[Генуа]] и Вилфранш. На 14 март 1951 г. командващия флота спуска флага си и „Вангард“ влиза за седем седмичен ремонт в [[Девънпорт]].{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=68}}

На 8 май линкора, на рейда на Дувър, приветства с 21-залпов салют пристигането на яхтата „Данеброг“ ({{lang|en|HDMY Dannebrog}}) с [[Списък на Датските крале|краля]] и кралицата на Дания.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=68}} След това „Вангард“ става флагман на командващия учебната ескадра, [[контраадмирал]] Дик. През лятото линкора, в рамките на „демонстрирането на флага“, извършва редица посещения в британски портове, участвайки в различни тържествени мероприятия. Самият линкор при това е открит за посещения.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=68}} На 31 август{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=24}} флагман на учебната ескадра става „[[Индифатигъбъл (самолетоносач, 1942)|Индифатигъбъл]]“, а „Вангард“, на 16 септември 1950 г., влиза за петмесечен ремонт.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=68}} В хода на ремонта, за отстраняване на претоварването, са намалени обемите на цистерните за гориво.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=24}}

По време на ремонта, на 21 декември 1951 г., новият командващ на „Вангард“ става кептън Личфилд (J.S.S.Litchfield). В началото на 1952 г. постъпва разпореждането да се подготви линкора за нов кралски вояж. Кралските апартаменти отново са приведени в ред. Но на 6 февруари 1952 г. постъпва новината за смъртта на крал Джордж VI и вояжа е отменен.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=70}}

На 15 февруари 1952 г. „Вангард“ отплава за учебен поход в района на Гибралтар. На 13 май 1952 г. на линкора вдига своя флаг командващия флота на Метрополията и „Вангард“ излиза за учения в [[Северно море]] съвместно с [[Кралски военноморски сили на Нидерландия|холандския флот]].{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=72}} След ученията, от 28 юни до 4 юли,{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=24}} линкора посещава [[Ротердам]]. на 1 юли е посетен с визита от кралица [[Юлиана Нидерландска|Юлиана]] и [[Бернхард Нидерландски|принц Бернхард]]. По време на визитата линкора е отворен за посещения на публиката и е посетен от 10 000 души. На 10 юли „Вангард“ се връща в Портсмът.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=72}}
[[Файл:HMS Vanguard - Operation Mainbrace 1952 - I03681.jpg|„Вангард“ плава с 30-възлов ход по време на ученията „Мейнбрейс“ през 1953 г.|мини]]
През есента на 1952 г. линкора излиза в морето за участие в ученията на [[НАТО]] „Мейнбрейс“ ({{langi|en|Mainbrace}}), с финал на 23 септември 1953 г. След това посещава [[Норвегия]] и след непродължителна подготовка, за първи път, се насочва за учения в арктически води. „Вангард“ се връща в Портсмът на 1 декември 1952 г.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=72 – 75}} На 19 януари 1953 г. на борда на линкора се качва новият му командващ – кептън Р. Е. Юинг (R.A.E.Ewing). На следващия ден той се насочва за докуване в Гибралтар, където остава за пет седмици. На 2 март 1953 г. той излиза в морето за провеждането на учения и след техния край се връща в Портсмът на 25 март. Там участва в традиционните Дни на флота, по време на които кораба посещават 31 000 души.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=75}}

На 9 юни „Вангард“ отплава за [[Спитхед]]ския рейд, за подготовка за парада в чест на коронацията на кралица [[Елизабет II]]. „Коронационното ревю“ се състои на 15 юни 1953 г.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=79}} Линкора играе ролята на [[флагмански кораб]]. В тържествата вземат участие чуждестранни кораби. В т.ч. присъства съветският крайцер „[[Свердлов (лек крайцер, 1950)|Свердлов]]“.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=26}}

През септември 1953 г. „Вангард“ участва в ученията на НАТО „Маринер“ в Атлантика.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=82}} Тук той взаимодейства с американския линкор „[[Айова (линеен кораб, 1942)|Айова]]“. Това е последният случай на съвместни учения с британски и американски линкори.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=26}} Ученията завършват на 3 септември 1953 г., когато „Вангард“ поска [[котва]] в [[Грийнок (Шотландия)|Грийнок]].{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=82}} След пристигането си в Портсмът, на 26 ноември 1953 г., линкора влиза за двумесечен ремонт. На 21 януари 1954 г. „Вангард“ отплава от Портсмът за докуване в Гибралтар, което продължава до 10 март 1954 г.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=85}} След това той участва в ученията в Средиземно море съвместно с френски и холандски кораби, връщайки се в Портсмът на 1 април 1954 г. През пролетта, по време на традиционните Дни на флота, той е посетен от 34 000 души. На 13 май „Вангард“ участва в операцията „Лоялност“ – срещата на завръщащата се от околосветско пътешествие кралска яхта „[[HMY Britannia|Британия]]“ с кралица Елизабет II и [[Филип, херцог на Единбург|принц Филип]] на борда. „Вангард“ посреща кралицата с 21-залпов салют и я съпровожда с другите кораби до Портланд. След това линкора се насочва за седмична визита във френския [[Брест (Франция)|Брест]]. Последните десет дни на май „Вангард“ провежда в Портсмът. След това, през юни, той участва в учения, а в края на месеца доставя командващия на флота на конференцията на НАТО в [[Осло]]. На 11 ноември, в [[Хелсингбори]], на борда му се качва краля на [[Швеция]] [[Густав VI Адолф|Густав VI]]. Това е последната визита на коронована особа на борда на „Вангард“. На 21 юли 1954 г. линкора се връща в Портсмът и тук, на 24 юли 1954 г., на неговия борд се качва последният негов командир – кептън Р.Дж. Теруит.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=87}}

Срока на активната служба на „Вангард“ завършва. Британската империя се намира в дълбока икономическа криза и издържането на многобройните кораби за нея е непосилно бреме.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=27}} На 15 септември 1954 г., в Портсмът, на „Вангард“ е спуснат флага на командващия флота и на 25 септември линкора, за последен път, осъществява самостоятелен преход до Девънпорт. Там той влиза за достатъчно скъпоструващо преоборудване{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=27}} на стойност от 220 000 [[британска лира|фунта стерлинги]], при това по-голямата част от екипажа напуска кораба.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=87}}

Със завършването на ремонтните работи, на 5 март 1956 г., „Вангард“ е преведен в състава на Резервния флот. На неги издига флага си командващия резервния флот [[вицеадмирал]] Р. Дж. Онслоу. Постепенно от линкора са свалени многостволните, а след това и едностволните „бофорси“ и част от радиолокационното оборудване. Престоявайки три години при стената, на 1 ноември 1959 г., той предава флагманското звание на крайцера „[[Шефилд (лек крайцер, 1936)|Шефилд]]“. Линкора е изключен от списъците на флота и на 7 юни 1960 г. „Вангард“ спуска своя флаг. Скоро линкора е продаден за скрап на шотландската фирма BISCO („British Iron & Steel Corporation“){{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=28}} за 560 хил. фунта.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=92}} Към края на 1962 г. последната секция на кораба – отсеци от двойното дъно, е окончателно разкомплектована за метал.{{sfn|McCart, Vanguard|2001|p=93}}

Линкорът „Вангард“ е 12-ия кораб, носещ това име. След него то преминава към спусната на вода на 4 март 1992 г. [[Вангард (подводница, 1992)|атомна подводница]], [[Атомен подводен крайцер със стратегическо предназначение|въоръжена с балистични ракети]] „[[UGM-96A Трайдънт I С-4|Трайдънт]]“.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=28}}

== Оценка на проекта ==
Компромисността на проекта на новия британски линкор преди всичко се проявява във въоръжаването му с 381-мм оръдия. Тяхната бронепробиваемост макак и да е на нивото на 406-мм оръдия на „Нелсън“, значително отстъпва не само на 406-мм оръдия на американските и японските линкори, но и на 380-381-мм оръдия на европейските линкори от времето на Втората световна война. Макар надеждността и точността на стрелбата частично да компенсират това обстоятелство.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=13}}

{| class="wikitable" style="text-align:center"
|-
!colspan="4"|[[Зона на свободно маневриране|ЗСМ]] на „Вангард“ под огъня на чуждестранните линкори{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=31}}
|-
!rowspan="2"|Кораб ||rowspan="2"| Оръдие ||colspan="2"| Дистанция [[кабелт|кбт]], <br>при ъгъл на среща на<br>снаряда с бронята 90°
|-
! ЕУ || Погреби
|-
!align="right"| „Бисмарк“
| 380-мм || 97 – 101 || 94 – 157
|-
!align="right"|„Ришельо“
| 381-мм || няма || 124 – 147
|-
!align="right"|„Литорио“
| 381-мм || няма || 142 – 154
|-
!align="right"|„Вашингтон“
| 406-мм/45 Mk.6 || няма || 101 – 104
|-
!align="right"|„Айова“
| 406-мм/50 Mk.7 || няма || няма
|-
!align="right"|„Ямато“
| 460-мм || няма || няма
|}

Наклоненият пояс на италианския „Литорио“ и френския „Ришельо“ осигурява по-добра хоризонтална защита. С оглед на скоса защитеността на жизненно важните части на „Бисмарк“ също е по-висока. Обаче главният брониран пояс на „Вангард“, макар и да е малко консервативна конструкция, има по-голяма височина и осигурява нелоша защита от снарядите и голям запас [[плаваемост]].{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=29}} С хоризонталната му защита нещата са по-зле. Ако сумарната дебелина на бронята от 7,5 [[дюйм]]а (190 мм) в района на погребите е сравнима с най-добрите чуждестранни кораби, то дебелината на палубата в района на енергетичната установка е явно недостатъчна.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=7}} Всичко, на което англичаните трябва да разчитат, в случай на попадение на бомба или снаряд, е че благодарение на доброто разделяне на отсеци, падането на скорост няма на надвиши 3 – 5 възела. Не е удивително, че според разчетните [[Зона на свободно маневриране|зони на свободно маневриране]] в дуелна ситуация „Вангард“ изглежда най-зле сред всички линкори от последно поколение. Наистина, благодарение на високото качество на британската броня разчетните зони на свободно маневриране трябва да се коригират с 15 – 20 [[кабелт]]ови.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=29}}

{| class="wikitable" „standard“ style="text-align:center"
|-
!colspan="3"|ЗСМ чуждестранните линкори под огъня на<br>381-мм оръдия на линкора „Вангард“{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=31}}
|-
!кораб || ЗСМ, кбт
|-
!align="right"|„Бисмарк“
| 73 – 118
|-
!align="right"|„Ришельо“
| от 68
|-
!align="right"|„Литорио“
| от 90
|-
!align="right"|„Вашингтон“
| от 89 до 135
|-
!align="right"|„Айова“
| от 86 до 134
|-
!align="right"|„Ямато“
| от 75
|}

Важно е да се отбележи и това обстоятелство, че табличните данни не винаги позволяват да се предскаже резултата от реалния бой. Независимо от прекрасните балистични характеристики на италианските 381-мм оръдия на хартия, то те не успяват да постигнат нито едно попадение в британските кораби в боевете в Средиземно море. Главният пояс със скос на „Бисмарк“, най-верочтно не е бил пробит в неговия последен бой, даже при стрелба от дистанция 3 – 4 мили (5,5 – 4 км). Обаче това не е пречка за британските линкори да извадят немският кораб от строя, без да получат в отговор нито едно попадение. В тези сражения на преден план излизат надеждността във функционирането на системите на въоръжението в различните условия. И „Вангард“ с неговите надеждни оръдия и по-голямата [[площ]]а на противоосколъчна защита на мостиците и приборите за управление напълно може добре да се прояви във възможните боеве с немския „[[Тирпиц]]“ или италианския „[[Виторио Венето (линеен кораб)|Виторио Венето]]“.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=29 – 31}}

На Тихоокеанския театър, в сравнение с линкорите на другите страни, последният британски линкор би изглеждал откровено слабо. Той отстъпва по огнева мощ не само на „Айова“ и „Саут Дакота“, но и на „Вашингтон“. Още повече е по-слаб в сравнение с японските гиганти „[[Ямато (кораб)|Ямато]]“ и „[[Мусаши (кораб)|Мусаши]]“. Въпреки това, опита от войната в Тихия океан показва, че чистия дуел между линкори е маловероятен. В тези условия „Вангард“, с неговите многочислени радари и зенитна артилерия, добра защитеност по краищата и надстройките прекрасно ще изпълнява ролята на център на „[[бойна устойчивост|бойната устойчивост]]“ на авионосно-артилерийско съединение.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=31}}

Най-слабото място на английския линкор е конструктивната подводна защита. Такъв важен показател като дълбочината на ПТЗ при „Вангард“ е най-лошият сред аналозите. Макар и тя да е подобрена в сравнение с типа „Кинг Джордж“, закономерната е общата оценка на тази защита като посредствена.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=9}} Спорен момент се явява и слабото брониране на бойната рубка. Макар попадeние в рубката и да се счита за малковероятно, обаче такова попадeние в „[[Принс оф Уелс (линеен кораб, 1939)|Принс оф Уелс]]“ в Датския пролив показва, че това е възможно.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=8}}

По скорост на хода „Вангард“ отстъпва само на американската „Айова“. А по [[мореходни качества]] той е възможно най-добрият линкор в света.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=29}} Така например, на съвместните с флота на САЩ учения през септември 1953 г. вълните при „Вангард“ не достигат по-далеч от вълномолома на [[бак]]а. В същото време, на американския „Айова“ те се разхождат по цялата палуба. При това [[крен]]а на „Айова“ достига 26°, а при „Вангард“ е само 15°.{{sfn|Parkes|1990|p=689}} Водоизместимостта от 45 000 тона е възможно, разбира се, да се използва по-рационално. За сметка на преход към по-високи параметри на парата и по-мощни оръдия. Но липсата на време просто не дава на това да се осъществи.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=29}} Въпреки всичко, според комплексните си характеристики „Вангард“ се счита за най-добрия британски линкор.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=29}} Според мнението на британския историк Робъртс, неговата защита е добра, силовата установка надеждна, скоростта достатъчно висока, а въоръжението и мореходните качества са превъзходни. Такова съчетание на характеристиките, според него, няма нито един линкор.{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|417|2}} Макар британските корабостроители и да успяват да изпълнят поставената пред тях задача да успеят да пуснат новия линкор в строй преди края на световната война, британският флот получата единица с висока боеспособност. При това цената на построяването му от 11,53 [[милион]]а фунта стерлинги се оказва по-ниска, отколкотот при по-слабия „Кинг Джордж“.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=31}} Въпреки това, дните на линкорите са преброени и в послевоенния флот на Великобритания няма място за „Вангард“. Без да служи и 10 години, той е изваден в резерва и след това пуснат за скрап.{{sfn|Кофман, МК №4|2000|c=31}}

{| class="wikitable" style="margin-left: 8px; text-align: center;"
| align="center" colspan="9" | '''Сравнителни ТТХ на линкорите постройка 1930—1940-те г.<ref group="Коментари">Всички данни са проектни.</ref>'''
|-
! характеристики
! [[Линейни кораби тип „Кинг Джордж V“|„Кинг Джордж V“]]{{sfn|Линкоры Второй мировой|2005|с = 59}}{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|284|2}}
! [[Линейни кораби тип „Лайън“|„Лайън“]]{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|284|2}}
! „Вангард“{{sfn|Roberts British Battleships of WW2|318|2}}
! [[Линейни кораби тип „Саут Дакота“|„Саут Дакота“]]{{sfn|Линкоры Второй мировой|2005|с = 163}}
! [[Линейни кораби тип „Айова“|„Айова“]]{{sfn|Линкоры Второй мировой|2005|с = 168}}
! [[Линейни кораби тип „Бисмарк“|„Бисмарк“]]{{sfn|Линкоры Второй мировой|2005|с = 84}}
! [[Линейни кораби тип „Литорио“|„Литорио“]]{{sfn|Линкоры Второй мировой|2005|с = 102}}
! [[Линейни кораби тип „Ришельо“|„Ришельо“]]{{sfn|Линкоры Второй мировой|2005|с = 196}}
|-
| align="left" | Страна
| {{Флаг|Великобритания}}
| {{Флаг|Великобритания}}
| {{Флаг|Великобритания}}
| {{Флаг|САЩ}}
| {{Флаг|САЩ}}
| {{Икона-флаг|Нацистка Германия}}
| [[Файл:Flag_of_Italy_(1861-1946)_crowned.svg|20px]]
| {{Флаг|Франция}}
|-
| align="left" | [[Водоизместимост]], стандартна/пълна, [[регистров тон|т]]
| 37 316/42 751
| 41 200/ ?
| 45 214/52 245
| 37 970/44 519
| 48 425/57 540
| 41 700/50 900
| 40 724/45 236
| 37 832/44 708
|-
| align="left" | [[корабна артилерия|Артилерия]] на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]]
| 2×4, 1×2 – 356-[[милиметър|мм]]/45
| 3×3 – 406-мм/45
| 4×2 – 381-мм/42
| 3×3 – 406-мм/45
| 3×3 – 406-мм/50
| 4×2 – 380-мм/47
| 3×3 – 381-мм/50
| 2×4 – 380-мм/45
|-
| align="left" | Спомагателна артилерия
| 8×2 – 133-мм/50
| 8×2 – 133-мм/50
| 8×2 – 133-мм/50
| На първия 8×2 – 127-мм/38 <br> на останалите 10×2 – 127-мм/38
| 10×2 – 127-мм/38
| 6×2 – 150-мм/55<br> 8×2 – 105-мм/65
| 4×3 – 152-мм/55<br> 12×1 – 90-мм/50
| 3×3 – 152-мм/55<br> 6×2 – 100-мм/45
|-
| align="left" | [[зенитно оръдие|Зенитна артилерия]]<br> по проекту<ref group="Коментари">В хода на военните действия леката зенитна артилерия на всички линкори е чувствително усилена.</ref>
| 4×8 – 40-мм/40
| 6×8 – 40-мм/40
| 10×6 + 1×2 <br>+ 11×1— 40-мм/56
| 3×4 – 28-мм
| 15×4 – 40-мм,<br> 60×1 – 20-мм
| 8×2 – 37-мм<br> 12×1 – 20-мм
| 8×2 и 4×1 – 37-мм<br> 8×2 – 20-мм
| 4×2 – 37-мм<br>4×4 и 2×2 – [[13,2 mm Hotchkiss M1929|13,2-мм]]
|-
| align="left" | Главен [[брониран пояс]], мм/наклон, [[градус (ъгъл)|градуса]]
| 356 – 381{{sfn|Линкоры Второй мировой|2005|с = 253}}
| 381
| 343 – 356
| 310/19°
| 307/19°
| 320
| (70 + 280)/8°
| 330/15,14°
|-
| align="left" | [[бронирана палуба|Брониране на палубите]], мм
| 127…152
| 152…203
| 127…152
| 37 + 127…135
| 38 + 121…147
| 50…80 + 80…95
| 45 + 90…162
| 150…170 + 40
|-
| align="left" | Брониране на [[оръдеен купол|кулите]] на главния калибър, чело/покрив, мм.
| 324 / 149
| 381 / 203
| 324 / 149
| 457 / 184
| 457 / 184
| 360 / 180
| 380 / 200
| 430 / 170
|-
| align="left" | Брониране на [[бойна рубка|бойната рубка]], стени/покрив, мм
| 76…102/38
| 76…114/51
| 64…76/38
| 406/184
| 444/184
| 350 / 220
| 250 / 120
| 340 / 170
|-
| align="left" | Дълбочина на [[конструктивка противоторпедна защита|ПТЗ]] на дълбочина 1/2 [[газене]]
| 3,96
| ?
| 4,57{{sfn|Линкоры Второй мировой|2005|с = 253}}
| 5,45
| 5,45
| 5,5
| 7,57
| 7
|-
| align="left" | Сумарна дебелина на [[преграда (корабоплаване)|преградите]] на КПЗ, мм
| 57 DS (ПТП 44,5 DS)
| ПТП 44,5 DS
| 63 DS (ПТП 38 DS)
| 150 STS, HTS
| 150 STS, HTS
| 53 Ww
| 71 ER
| 77
|-
| align="left" | [[съдова енергетична установка|Енергетична установка]], [[конска сила|к.с.]]
| 110 000
| 130 000
| 130 000
| 130 000
| 210 000
| 138 000
| 130 000
| 150 000
|-
| align="left" | Максимална [[скорост на кораб|скорост]], [[възел (скорост)|възела]]
| 28
| 30
| 30,5
| 27,5
| 32,5
| 29
| 30
| 31,5
|-
|}

== Коментари ==
{{references|group=Коментари}}

== Източници ==
<references />

== Литература ==
* {{cite
|автор = Балакин С. А., Дашьян А. В. и др.
|заглавие      = Линкоры Второй мировой
|място         = М.
|издателство  = Коллекция, Яуза, Эксмо
|дата= 2005
|isbn = 5-699-14176-6
|ref = Линкоры Второй мировой
}}
* {{cite
|автор=Кофман В. Л.
|заглавие=Линейный корабль „Вэнгард“
|място=Москва
|издателство=Моделист-конструктор
|дата=2000
|страници=32
|серия=Морская коллекция № 4 (34) / 2000
|тираж=5000
|ref = Кофман, МК №4}}
* {{cite
|автор         = Кофман В. Л.
|заглавие      = Флагманы британского флота. Линкоры типа „Кинг Джордж V“
|място         = М.
|издателство  = Яуза, ЭКСМО
|дата= 2015
|страници       = 160
|isbn          = 978-5-699-79828-5
|ref           = Кофман, Флагманы британского флота
}}
* {{cite|автор=Донец А. И. |часть= 1|ссылка часть= |заглавие=Тяжелые крейсера типа „County“ |ответственный= |издание=второе |място=Владивосток |издателство=Рюрикъ |дата=1997 |страници=50 |серия=Крейсера Британии |isbn= |тираж= 500|ref=Тяжелые крейсера}}
* {{cite
|автор       = Campbell, John.
|заглавие      = Naval Weapons of World War Two
|място         = London
|издателство = Convay Maritime Press
|дата= 2002
|том         = 
|pages       = 
|allpages    = 
|isbn        = 0-87021-459-4
|ref         = Campbell, Naval Weapons WW2
}}
* {{cite
|автор=McCart, N.
|заглавие=HMS Vanguard 1944 – 1960. Britain's Last Battleship
|място=Лискард
|издателство=Maritime Books
|дата=2001
|страници=120
|isbn=0-90777-183-1
|ref = McCart, Vanguard}}
* Raven, Alan. Roberts, John. British Battleships of World War Two: The Development and Technical History of the Royal Navy's Battleships and Battlecruisers from 1911 to 1946. – London: Arms and Armour Press, 1976. – 436 p. – ISBN 0-85368-141-4.
* {{cite
|автор          = Robert O. Dulin, William H. Garzke.
|часть          = 
|заглавие       = British, Soviet, French and Dutch Battleships of World War II
|оригинал       = 
|ссылка         = 
|ответственный  = 
|издание        = 
|място          = London
|издателство   = Jane's Publishing Company, Ltd.
|дата= 1980
|volume = 
|pages          = 
|allpages       = 391
|серия          = 
|isbn           = 0-7106-0078-X
|ref            = Dulin, Garzke
}}
* {{cite
|автор          = Parkes, Oscar
|часть          = 
|заглавие       = British Battleships
|оригинал       = 
|ссылка         = 
|ответственный  = 
|издание        = 
|място          = Annapolis, Maryland
|издателство   = Naval Institute Press
|дата= 1990
|volume = 
|pages          = 
|allpages       = 
|серия          = 
|isbn           = 1-55750-075-4
|ref            = Parkes
}}

== Външни препратки ==
* [http://www.navypedia.org/ships/uk/brit_bb1_vanguard.htm VANGUARD battleship (1946)] {{икона|en}}
* [http://www.maritimequest.com/warship_directory/great_britain/battleships/vanguard_1944/hms_vanguard_1944.htm www.maritimequest.com] {{икона|en}}
* [http://www.maritimequest.com/warship_directory/great_britain/pages/battleships/vanguard_class_overview.htm www.maritimequest.com] {{икона|en}}
* [https://www.battleships-cruisers.co.uk/vanguard.htm Battleships-Cruisers.co.uk] {{икона|en}}
* [http://ship.bsu.by/ship/100922 ship.bsu.by] {{икона|ru}}
* {{commonscat-inline|HMS Vanguard (ship, 1946)}}
{{Линейни кораби след 1922 година}}
{{Линкори-дредноути на Кралските ВМС на Великобритания}}
{{Превод от|ru|HMS Vanguard (1944)|102233441}}

[[Категория:Линейни кораби по проекти|В]]
[[Категория:Британски линейни кораби]]