Направо към съдържанието

Втора англо-маратхска война

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Втора англо-маратхска война
Битката при Асай, картина от Д. С. Страдлър.
Информация
Период1803 – 1805 г.
МястоИндия
РезултатРешителна британска победа
Страни в конфликта
Британска източноиндийска компания Маратхска империя
Командири и лидери
Джерард Лейк
Артър Уелсли
Даулатрао Синдхиа
Рагходжи II Бхонсле
Яшвантрао Холкар
Пиер Кюилиер-Перон
Сили
27 300300 000
Втора англо-маратхска война в Общомедия

Втората англо-маратхска война (1803 – 1805) е вторият конфликт между Британската източноиндийска компания и Маратхската империя в Индия.

През октомври 1802 г. пешва Баджи Рао II е победен от Яшвантрао Холкар, владетел на Индор в битката при Пуна. Той бяга под закрилата на британците и през декември същата година сключва договора от Басейн с Британската източноиндийска компания, сдавайки територия за поддръжката на спомагателна войска и съгласявайки се да не се договаря с друга сила. Британците също трябва да възпират френското влияние в Индия.

Този акт от страна на пешва, техният номинален господар, ужасява и отвращава маратхските старейшини; по-специално синдхските владетели на Гвалиор и бхонсалските владетели на Нагпур и Берар оспорват споразумението.

През септември 1803 синдхските сили губят от лорд Джерард Лейк в битката при Делхи и от лорд Артър Уелсли в битката при Асай. След няколко месеца, през ноември Лейк побеждава друга синдска войска в битката при Лансвари, последвана от победата на Уелсли на силите на клана Бхонсле в битката при Аргаон (днес Адгаон) на 29 ноември.[1] Владетелите на Холкар се включват във войната със закъснение и принуждават британците да сключат мир.

Уелсли, който след това побеждава Наполеон при Ватерло, по-късно отбелязва, че Асай е била по-трудна от Ватерло.[1]

На 17 декември 1803 г. Рагходжи II Бхонсле от Нагпур подписва договора от Деогаон в Ориса с британците след битката при Ласвари и отстъпва провиницята Катак (която включва бреговата част на Ориса, княжествата на Ориса, Баласор, части от Миднапорския окръг на Западен Бенгал).

На 30 декември 1803 г., крал Даулат Синдхиа подписва договорът от Сурджи-Анджангаон с британците след битката при Асай и битката при Аргаон и отстъпва на британците Рохтак, Гурагон, Ганг-Ямуна Доаб, региона Делхи-Агра, части от Бунделкхандм, части от Гуджарат и форт Ахмаднагар.

Яшвантрао Холкар обаче започва бойни действия с британците, осигурявайки си подкрепата на раджата на Бхаратпур. С договора от Раджгхат, Холкар си възвръща много от териториите. Махараджите на Холкар запазват контрол и владение над голяма част от Раджастан.

  1. а б Wolpert, Stanley. A New History of India. 8th. New York, NY, Oxford UP, 2009. ISBN 978-0-19-533756-3. с. 410 – 1.