Преглед на кода на Глаголица

[[Файл:Таблица съ глаголица.png|мини|320x320пкс|Глаголицата]]

'''Глаго̀лицата''' е [[азбука]], създадена от византийските духовници [[Кирил и Методий]] в периода между 855 и 862 година. Предназначена за превод на богослужебна литература за [[християнство|християнската]] църква във [[Великоморавия]], тя става и първата азбука, специално адаптирана за писане на [[славянски езици]].

На глаголица са били написани първите преводи на църковна литература, с които [[св. Кирил]] и [[св. Методий]] и техните [[Седмочисленици|ученици]] са разпространявали [[християнство]]то във [[Великоморавия]] и [[Панония]] през [[9 век|IX век]].

На глаголица са били написани и първите български оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от [[Киевски листове|Киевските листове]], в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на [[западни славяни|западните славяни]].

== Произход и значение на името ==
Названието ''глаголица'' идва от думата ''глаголъ'', означаваща ''„дума“'' (такова е и названието на буквата ''Г''). Тъй като ''глаголати'' означава ''говоря'', глаголицата поетично е наричана ''„знаците, които говорят“''.

Самото название е образувано от удвоения общославянски корен ''*gol'' (срв. стб. глаголъ, глаголати, и др., без удвоение: гласъ, гласити, глашати)<ref>{{Cite journal|last=Илчев|first=Петър|date=1985|editor-last=Динеков|editor-first=Петър|title=Глаголица|url=|journal=Кирило-Методиевска енциклопедия|publisher=БАН|publication-place=София|volume=1|pages=491 – 509|via=}}</ref>.

Названието на азбуката на чешки е ''hlaholice'', на словашки – ''hlaholika'', на полски – ''głagolica'', на руски – ''глаголица'', на хърватски и сръбски – ''glagoljica (глагољица)''.

== История ==
[[Файл:Bascanska ploca.jpg|мини|300px|Башчанската плоча (11 век) – един от най-старите запазени глаголически текстове]]

През [[863]] г. Константин-Кирил Философ и брат му Методий са изпратени от [[Византия|византийския]] император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] да покръстят [[Западни славяни|западните славяни]] и да организират богослужение във [[Великоморавия]]. Това е станало по молба на великоморавския княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. За тази цел Константин-Кирил Философ създал една нова [[азбука]] – ''глаголицата''. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Константин Философ и Методий.

През септември [[885]] г. папа [[Стефан VI]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз [[Святополк I|Святополк]] защитава интересите на Франкската империя и така през [[886]] г. и учениците на Константин-Кирил Философ и Методий са били принудени да избягат в [[Първа българска държава|България]]. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение там. С глаголица и [[кирилица]] (създадена в [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] в края на [[IX век]]) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.

Някои от учениците са посетили [[Хърватско]] и [[Далмация]], където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в [[Бохемия]], където използването ѝ е частично възстановено през [[10 век|X]] и [[XI век]].

В продължение на няколко века глаголицата и кирилицата се употребяват заедно, като постепенно кирилицата измества глаголицата през [[Средновековие]]то. Отделни откъси или думи, писани с глаголица, се откриват в кирилски ръкописи до XIV век.

С глаголица са писали и в [[Русия]], но доста рядко. В Хърватско глаголицата в т.нар. ъглест или [[хърватска глаголица|илирийски вариант]] се запазва най-дълго – до средата на XVII в., но дори в края на XIX в. там излиза от печат богослужебна книга на нея.

От IX век нататък, в зависимост от предназначението на текста, се развиват различни типове писмо – устав, полуустав, попгерасимово писмо, под силно влияние на гръцкия ''минускул'' (бързопис).

Усъвършенства се и начинът на оформяне на ръкописната книга. Под влияние на украсата във византийските ръкописи през [[13 век|XIII]] – [[14 век|XIV век]] в славянските книги се налагат три стила:
* [[Заставка|заставки]] – украсени композиции преди началото на блок;
* [[инициал]]и – украсена начална буква;
* [[Концовка|концовки]] – завършителни орнаментални мотиви, оформящи края на текста.

Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси – като [[Томичов псалтир|Томичовия псалтир]] около [[1360]] г., [[Лондонско евангелие|Лондонското евангелие]] от [[1356]] г., [[Манасиева летопис|Манасиевата летопис]] от [[1344]]-[[1345|45]] г., [[Мюнхенски сръбски псалтир|Мюнхенския сръбски псалтир]] от края на XIV век, [[Киевски псалтир|Киевския псалтир]] от [[1397]] г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.

През [[1483]] г. във [[Венеция]] е отпечатана първата книга с глаголица, като печатната глаголица в голяма степен имитира ръкописната.

В Далмация глаголицата се използва широко, главно в религиозни текстове на местните католици, до началото на XIX век.<ref name="алекзандър">{{cite | фамилия-част = Алекзандър | име-част = Ронел | автор-част-препратка = Ронел Алекзандър | заглавие-част = Език и идентичност: съдбата на сърбохърватския език | фамилия = Даскалов | име = Румен | съавтори = Чавдар Маринов (ред.) | заглавие = Преплетените истории на Балканите. Том 1. Национални идеологии и езикови политики | място = София | издател = Издателство на Нов български университет | дата = 2013 | isbn = 978-954-535-793-0 | страница = 371}}</ref> В сегашни дни тя се използва само като локално писмо на католическата епархия Крижевци в Хърватия.

== Глаголица и кирилица ==
Доказателствата, че глаголицата е първото славянско писмо, могат да се обобщят по следния начин:

# Следите от глаголическа писмена дейност в [[Моравия]] и [[Панония]]. В ранни глаголически ръкописи и в текстове, преписи на старинни произведения, се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на светите [[Кирил и Методий]] в западнославянските говорни области.
# Глаголицата е оригинална азбука. Нейният създател е бил добре подготвен „граматик“, който е познавал отлично византийската писменост, но същевременно е имал познания за различни други графични системи. Писмената система, която е успял да създаде, почива на добре премислена езикова организация.
# „[[За буквите]]“ на [[Черноризец Храбър]] свидетелства, че първата славянска азбука е била създадена от Константин-Кирил Философ. Списъкът на буквите в това произведение, който може да се възстанови по архаични по текст преписи, съвпада в състава си с най-ранните абецедари (списъци на букви) – Преславския, Мюнхенския, Парижкия Abecenarium Bulgaricum, както и със запазените старобългарски творби с азбучен акростих.
# В глаголицата могат да се проследят звукови особености, някои от които се срещат в т. нар. [[Рупски говори|рупски български говори]].
# Практиката при [[палимпсест]]ите е била да се използват глаголически оригинали, върху които се е писало на кирилица, а не обратното<ref>{{Цитат книга|last=Велчева|first=Боряна|title=Старите български ръкописи и техният език|year=1983|month=|publisher=Народна просвета|location=София|isbn=|pages=45 – 47}}</ref>.

== Състав и структура ==
Глаголицата съдържа около 44 букви в зависимост от варианта. 24 от оригиналните 38 букви са изведени от [[Графема|графеми]] на средновековния гръцки [[минускул]]. Предполага се, че буквите ''Ша'', ''Ща'' и ''Ци'' са извлечени от [[северносемитското писмо]] – [[Фонема|фонемите]], които тези букви представят, не съществуват в гръцкия, но са доста разпространени във всички славянски езици. Произходът на останалите букви е неизвестен. За някои от тях се предполага, че произлизат от древноеврейски и самарянски ръкописи, с които Кирил се е запознал по време на пътуването си до [[хазари]]те.

Според петербургските филолози М. И. Привалова и Г. М. Прохоров глаголицата е мисионерска азбука, подобна по структура и функция с църковното грузинско писмо [[хуцури]] и други източни азбуки. Повечето букви в глаголицата действително наподобяват хуцури по облик, а броят им в двете азбуки е почти еднакъв (38 – 40). При това „съответните звуци на речта се представят чрез видоизменяне на един и същ знак“, а повечето букви имат цифрово значение за разлика от кирилицата, в която цифрово значение имат само заимстваните от гръцката азбука. Тази теория води началото си от края на [[19 век]] и нейни основоположници са Е. М. Гастер ([[1887]] г., [[Лондон]]) и Р. Абихт ([[1895]] г., [[Лайпциг]]).

Глаголицата е съставена само от един вид букви – няма главни и малки букви. Според графическото си представяне, азбуката се развива в две форми: българска (''обла глаголица'') и [[хърватска глаголица|хърватска]] (''ъглеста глаголица'').

== Характеристика ==
Глаголицата има два варианта: объл и ъглест.

В облия вариант преобладават кръгове и плавни криви, докато при ъглестия се срещат доста прави ъгли, а понякога и трапеци. Вижте [http://kodeks.uni-bamberg.de/AKSL/Schrift/GlagolVergleichAlphabet.htm изображение на двата варианта].

Българската обла глаголица е по-старият вариант. С течение на времето колелцата загубват кръглия си характер и стават ъгловати и начупени. Основните писмени паметници с използвана глаголица са от Х век. Най-известните сред тях са: [[Зографско четвероевангелие]], [[Асеманиево евангелие]], [[Мариинско евангелие]], [[Рилски глаголически листове]], [[Охридско евангелие]], [[Мюнхенски абецедар]], [[Синайски псалтир]]. Историческите източници са свързани главно с места, свързани с непосредствената дейност на Кирил и Методий и техните последователи в [[Моравия]], [[Панония]] и [[Охрид]].

Хърватската (ъглеста) глаголица се използва от хърватските католици. До края на 11 век не се е различавала от българската глаголица. По-късно буквите стават остри, високи и тесни, тъй като са писани с право перо.

Всички букви имат свои имена, като повечето от тях са приети и за кирилските букви: ''аз, буки, веди, глагол, добро, есть'' и т.н. Буквите имат и числена стойност – първите десет за единиците, вторите – за десетиците, третите – за стотиците. Съществува разлика в означаването на числата в глаголицата и в гръцката азбука. Численият ред в глаголицата е оригинален и не следва гръцкия буквен ред.

[[Файл:ZographensisSmall.jpg|мини|180px|Зографското четвероевангелие – глаголически паметник от X в.]]
[[Файл:CodexVaticanusSlavicus3Gagoliticus.jpg|мини|180px|Асеманиевото евангелие – глаголически паметник от X-XI в.]]
[[Файл:Psalterium Sinaiticum 2N, fol1r.jpg|мини|180px|Синайският псалтир – глаголически паметник от X-XI в.]]
[[Файл:Codex Marianus, fol 36r.jpg|мини|180px|Мариинското евангелие – глаголически паметник от XI в.]]
Следната таблица представя всички букви в глаголицата:

* самата буква (объл вариант);
* името ѝ;
* нейният звуков еквивалент;
* съответната гръцка буква, за която тази буква е използвана;
* и съответната ѝ съвременна кирилска буква (ако съществува).

{| class="wikitable"
|-
! Буква !! Unicode !! Име !! Звук !! Числена стойност !! Връзка с гръцкия !! Връзка с кирилицата
|-
| {{гл|а}} || style="font-size:x-large;" | Ⰰ || Аз || а || 1 || Alpha (Α) || А
|-
| {{гл|б}} || style="font-size:x-large;" | Ⰱ || Буки || б || 2 || || Б
|-
| {{гл|в}} || style="font-size:x-large;" | Ⰲ || Веди || в || 3 || Beta (Β) || В
|-
| {{гл|г}} || style="font-size:x-large;" | Ⰳ || Глагол || г || 4 || Gamma (Γ) || Г
|-
| {{гл|д}} || style="font-size:x-large;" | Ⰴ || Добро || д || 5 || Delta (Δ) || Д
|-
| {{гл|е}} || style="font-size:x-large;" | Ⰵ || Есть || е || 6 || Epsilon (Ε) || Е
|-
| {{гл|ж}} || style="font-size:x-large;" | Ⰶ || Живете || ж || 7 || || Ж
|-
| {{гл|дз}} || style="font-size:x-large;" | Ⰷ || Дзело || дз || 8 || || S („дз“)
|-
| {{гл|з}} || style="font-size:x-large;" | Ⰸ || Земля || з || 9 || Zeta (Ζ) || З
|-
| {{гл|и1}}, {{гл|и2}} || style="font-size:x-large;" | Ⰹ, Ⰺ || Йота || и || 10 || Iota (Ι) || Й, I
|-
| {{гл|и}} || style="font-size:x-large;" | Ⰻ || Иже || и || 20 || Eta (Η) || И
|-
| {{гл|гь}} || style="font-size:x-large;" | Ⰼ || Герв || г' || 30 || || Г' („гь“), сръбско {{кирилица|Ђ}} („джь“))
|-
| {{гл|к}} || style="font-size:x-large;" | Ⰽ || Како || к || 40 || Kappa (Κ) || К
|-
| {{гл|л}} || style="font-size:x-large;" | Ⰾ || Люди || л || 50 || Lambda (Λ) || Л
|-
| {{гл|м}} || style="font-size:x-large;" | Ⰿ || Мислете || м || 60 || Mu (Μ) || М
|-
| {{гл|н}} || style="font-size:x-large;" | Ⱀ || Наш || н || 70 || Nu (Ν) || Н
|-
| {{гл|о}} || style="font-size:x-large;" | Ⱁ || Он || о || 80 || Omicron (Ο) || О
|-
| {{гл|п}} || style="font-size:x-large;" | Ⱂ || Покой || п || 90 || Pi (Π) || П
|-
| {{гл|р}} || style="font-size:x-large;" | Ⱃ || Рци || р || 100 || Rho (Ρ) || Р
|-
| {{гл|с}} || style="font-size:x-large;" | Ⱄ || Слово || с || 200 || Sigma (Σ) || С
|-
| {{гл|т}} || style="font-size:x-large;" | Ⱅ || Твердо || т || 300 || Tau (Τ) || Т
|-
| {{гл|у}} || style="font-size:x-large;" | Ⱆ || Ук || у || 400 || Upsilon (Υ) || У
|-
| {{гл|ф}} || style="font-size:x-large;" | Ⱇ || Ферт || ф || 500 || Phi (Φ) || Ф
|-
| {{гл|х}} || style="font-size:x-large;" | Ⱈ || Ха || х || 600 || Chi (Χ) || Х
|-
| {{гл|от}} || style="font-size:x-large;" | Ⱉ || От || о || 700 || Omega (Ω) || използвана само за<br> възпроизвеждане на гръцки
|-
| {{гл|ц}} || style="font-size:x-large;" | Ⱌ || Ци || ц || 900 || || Ц
|-
| {{гл|ч}} || style="font-size:x-large;" | Ⱍ || Черв || ч || 1000 || || Ч
|-
| {{гл|ш}} || style="font-size:x-large;" | Ⱎ || Ша || ш || 2000 || || Ш
|-
| {{гл|щ}} || style="font-size:x-large;" | Ⱋ || Ща || щ || 800 || || Щ
|-
| {{гл|ъ}} || style="font-size:x-large;" | Ⱏ || Ер голям || ъ || 3000 || || Ъ
|-
| {{гл|ъй}} || style="font-size:x-large;" | Ⰺ || Еры || ы || || || Ы
|-
| {{гл|ь}} || style="font-size:x-large;" | Ⱐ || Ер малък || ь || || || Ь
|-
| {{гл|я}} || style="font-size:x-large;" | Ⱑ || Ят (е-двойно) || ѣ || 4000 || || {{кирилица|ѣ}} (произнася се „е“ или „я“), премахната през 1945
|-
| [[Файл:GlagolitsaJo.gif|Йот|15px]] || style="font-size:x-large;" | Ⱖ || Я || я || || || Я
|-
| {{гл|ю}} || style="font-size:x-large;" | Ⱓ || Ю || ю || 5000 || || Ю
|-
| {{гл|ен}} || style="font-size:x-large;" | Ⱔ || Юс малък || е<sup>н</sup> || || || ѧ, не се употребява
|-
| {{гл|йен}} || style="font-size:x-large;" | Ⱗ || Юс малък йотиран || йе<sup>н</sup> || || ||ѩ, не се употребява
|-
| {{гл|он}} || style="font-size:x-large;" | Ⱘ || Юс голям (носовка) || о<sup>н</sup> || || ||{{кирилица|ѫ}} (чете се „ъ“, „о<sup>н</sup>“), премахната от българския през 1945
|-
| {{гл|йон}} || style="font-size:x-large;" | Ⱙ || Юс голям йотиран || йо<sup>н</sup> || || ||ѭ, не се употребява
|-
| {{гл|фт}} || style="font-size:x-large;" | Ⱚ || Тита || Т ||  || Theta || {{кирилица|ѳ}}, използвана само за<br> възпроизвеждане на гръцки
|-
| {{гл|и3}} || style="font-size:x-large;" | Ⱛ || Ижица || и ||  || Upsilon || {{кирилица|ѵ}}, премахната от руския през 1917
|}

== Уникод ==
Глаголицата е въведена за първи път в уникод версия 4.1. Областта на знаците е U+2C00 – U+2C5E. Вижте: * [http://www.unicode.org/charts/PDF/U2C00.pdf Unicode таблица (PDF)]

Във версия 12.1 са добавени надредни глаголически букви (област: 1E000–1E02F). Вижте: * [https://www.unicode.org/charts/PDF/U1E000.pdf Unicode таблица (PDF)]

== Вижте също ==
* [[Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост]]
* [[Кирилица]]
* [[Шльокавица]]
* [[Списък на глаголическите текстове]]

== Външни препратки ==
{{commons|Glagolitsa}}
* [https://localfonts.eu/freefonts/glagolitic-free-fonts/ Безплатни глаголически шрифтове]
* [http://www.hr/darko/glagoljica/gl-font.html Глаголически шрифтове]
* [http://stari.nsk.hr/Bastina/knjige/Misal/misal.html Mисал 1483 – хърватски първотисак] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121210043605/http://stari.nsk.hr/Bastina/knjige/Misal/misal.html |date=2012-12-10 }}
* [http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Vrbnicki_statut/Vrbnicki_statut.html Върбнички статут 1380/1527] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130525073911/http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Vrbnicki_statut/Vrbnicki_statut.html |date=2013-05-25 }}
* [http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Istarski_razvod/Istarski_razvod.html Истарски развод 1325/1546] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130525072444/http://db.nsk.hr/Bastina/knjige/Istarski_razvod/Istarski_razvod.html |date=2013-05-25 }}
* [https://keyboardingonline.net/glagolitic-keyboard/bg Онлайн глаголическа клавиатура]

== Литература ==
* Селищев, А. М. Старославянский язык. Т.1. Москва, 1951, [http://www.promacedonia.org/pdf/seliscev_staroslavjanskij.html 35 – 67]
* Fučić, B. Glagoljski natpisi. – Djela Jugoslavenske Akademije Znanosti i Umjetnosti (Zagreb), 57, 1982. 420 p.
* Fullerton, Sharon Golke: ''Paleographic Methods Used in Dating Cyrillic and Glagolitic Slavic Manuscripts''. (In: Slavic Papers No. 1.) Ohio, 1975. 93 p.
* [[Ватрослав Ягич|Jagić, V.]] Glagolitica: Würdigung neuentdeckter Fragmente. Wien, 1890.
* Miklas, H. (Hrsg.) Glagolitica: zum Ursprung der slavischen Schriftkultur. Wien, 2000.
* Steller, Lea-Katharina: [http://fullextra.hu/modules.php?name=News&file=print&sid=782 A glagolita írás]. – In: B. Virághalmy, L. Paleográfiai kalandozások. Szentendre, 1995. ISBN 963-450-922-3
* Vais, J. [http://kodeks.uni-bamberg.de/AKSL/Grammatik/VajsAbecedarium/index.htm Abecedarivm Palaeoslovenicvm in usum glagolitarum]. Veglae, [Krk], 1917. XXXVI, 74 p.
* Vajs, J. [http://ksana-k.narod.ru/menu/slave/vajs_1932.html Rukovet hlaholske paleografie: Uvedení do knizního písma hlaholskeho] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160305011358/http://ksana-k.narod.ru/menu/slave/vajs_1932.html |date=2016-03-05 }}. Praha, 1932. 178 p, LIV. tab.

== Източници ==
<references />
* Емил Георгиев, „Нашето Аз Буки Веди“ – София, 1981 г.

== Бележки ==
<references />

{{Писмености}}

[[Категория:Глаголица| ]]
[[Категория:Старобългарски език]]
[[Категория:Кирил и Методий]]