Преглед на кода на Говор

{{към пояснение|Говор|Говор (пояснение)}}
'''Говорът''', още и '''субдиалектът''', е разновидност на езика и [[социолингвистика|социолингвистичен]] термин ([[идиолект]]) за обозначение на неголяма, като правило териториално свързана общност от носители на даден език. Говорът е основна структурна единица на езика.<ref name="Языкознание">{{Цитат уеб |уеб_адрес=http://lingvisticheskiy-slovar.ru/description/govor/122 |заглавие=Языкознание. Большой энциклопедический словарь / Гл. ред. В. Н. Ярцева. — 2-е изд. — М.: Большая Российская энциклопедия, 1990 |достъп_дата=2011-04-08 |архив_дата=2011-07-15 |архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20110715081300/http://lingvisticheskiy-slovar.ru/description/govor/122 }}</ref> Отличава се в рамките на езика с някои свои специфични черти на ниво езикова структура – например [[фонетика|фонетични]] като в случая със западнобългарските и източнобългарски говори, разделяни от [[ятова граница|ятовата граница]].

На ниво [[сравнително езикознание]], говорът е общоприет като най-ниска величина на раздробяване на даден език, която притежава във висша степен определени и постоянни (неизменни) характеристики, способни несъмнено да го идентифицират. Говорът като правило се отнася за сравнително малки демографски общности и служи между членовете им за общи потребности при постоянство в езиковата [[комуникация]]. По тези причини даден говор може да се отнася и за съвсем малки и обособени общности – градчета, паланки, села. Някои говори представляват изключително интересен [[феномен]] и по тази причина са обект на специално изследване и изучаване като например говорът на т.нар. [[галиполски сърби]], на чийто говор известният сръбски езиковед и диалектолог [[Павле Ивич]] е посветил специална студия.<ref>[http://www.ikzs.com/index.php?stranica=opis&knjiga=306&j=cir www.ikzs.com]</ref>

По принцип делението на говорите е на териториален признак, но може да бъде и на социален, в който случай обектът на изследване и изучаване от социолингвистиката са [[жаргон]]ите, които на по-високо социално ниво прерастват в [[групов говор]]. Други видове социални диалекти са ''[[таен говор|тайните говори]]'', известни още като ''[[арго]]'', както и ''[[класов говор|класовите говори]]'', които днес са напълно изчезнали в Европа.

Териториалните говори от своя страна се поделят на [[преходен говор|преходни]], [[смесен говор|смесени]], [[майчин говор|майчини]], [[преселнически говори|преселнически]] и [[островни говори]] (тук се имат предвид останали в пълна изолация чуждоезикови общности), пример за които е говорът на т.нар. галиполски сърби, които по преданията им са от [[Поморавие]]то, и са определяни от сръбските езиковеди като общност, успяла да опази говора си в гръцка и турска езикова среда, и чийто говор е старопоморавски и отнасян от Павле Ивич към [[смедеревско-вършецки говор|севернопоморавския днешен такъв]], класифициран като старощокавски сръбски диалект, чийто [[диалектен континуум]] достига досами [[Белград]]. Също така интересен феномен са [[малоазийски български говори|малоазийските български говори]] сред [[малоазийски българи|малоазийските българи]].

== Източници ==
<references />

== Вижте също ==
* [[Макс Мюлер]]
* [[Арии]]

[[Категория:Социолингвистика]]
[[Категория:Диалектология]]