Договор за разлика

Договорът за разлика (CFD) е договор между две страни – трейдър и брокер за размяна на разликата в цената на даден актив към момента на сключване на договора (откриване на позиция) и неговата стойност в края на договора (затваряне на позиция).

CFD могат да се търгуват с акции, облигации, фючърси, стоки, индекси, валути и криптовалути.

CFD не са разрешени в редица страни, като САЩ. Тъй като собствеността върху CFD не е собственост върху актив, в някои страни, като Великобритания, не е нужно да плащате данък върху покупката или продажбата.

История

CFD са създадени в Англия през 50-те години от хедж фондове, за да получат достъп до търговия с висок ливъридж. Първоначално CFD бяха достъпни само за институционалния инвеститор. Днес те са много популярен инструмент за търговия сред малките инвеститори по целия свят.

Основен пример

Инвеститорът предполага, че акциите на компания N ще поскъпнат. Акциите на компанията са на стойност 100 долара. Инвеститорът има 1000$.

Вариант 1 (директен): той може да закупи 10 акции (1000$/100$)

Вариант 2 (CFD): брокерският ливъридж 1:10 ви позволява да правите сделки 10 пъти по-голям от вашия депозит, т.е. 10 000$ (1000$ * 10), което е равно на 100 акции.

Ако акция се покачи до 101$:

При вариант 1 инвеститорът ще получи печалба от 10$ (10 акции * 1$)

При вариант 2 инвеститорът ще получи печалба от 100$ (100 акции * 1$)

Ако акция се понижи до 99$:

При вариант 1 инвеститорът ще загуби 10$ (10 акции * 1$)

При вариант 2 инвеститорът ще загуби 100$ (100 акции * 1$)

Ако акции паднат до 90$:

При вариант 1 инвеститорът ще загуби 100$ от своите 1000$ и ще продължи да търгува

И при вариант 2 инвеститорът ще загуби всичките си 1000$. Ако цената на акцията падне под 90$, инвеститорът ще дължи на брокера.