Дъщерята на полка

Дъщерята на полка
Композитор	Гаетано Доницети
Либретист	Жул-Анри Верноа дьо Сен Жорж Жан-Франсоа Баяр
Премиера	11 февруари 1840 г.
Дъщерята на полка в Общомедия

„Дъщерята на полка“ (на френски: La fille du règiment) е комична опера в две действия от Гаетано Доницети по френското либрето на Жул-Анри Верноа и Жан-Франсоа Баяр. Доницети пише тази опера по време на пребиваването си в Париж. Либретото е преведено на италиански с незначителни промени от Калисто Баси и италианската версия на операта е известна като La figlia del regimento.

История на творбата

„Дъщерята на полка“ е представена за пръв път на 11 февруари 1840 г. в Опера комик, Париж, а след това и в Ла Скала, Милано – на 30 октомври 1841. Представена е на английски език в Сърей Тиътър, Лондон на 21 декември 1847 г. и е репетирана за същия спектакъл на италиански с Джени Линд. За първи път е поставена в Ню Орлеанс на 7 март 1843 г., а скоро след това и в Ню Йорк, като ролята на Мари е била любима за Джени Линд, Хенриет Зонтаг, Паулин Лука и Аделина Пати. В Метрополитън Опера е поставена с Марсела Сембрич и Чарлз Джилибърд (Сулпиз) през 1902 – 3 г. На същата сцена се завръща през 1909 с Луиза Тетрацини, Джон Маккормак (Тонио) и отново Чарлз Джилибърд, а по-късно и с Фрида Хемпел и Антонио Скоти на 17 декември 1917 г.

Най-известната ария от операта е „Ah! mes amis, quel jour de fête!... Pour mon âme“ (“Ах! Приятели мои, какъв празник“) на Тонио от първото действие, популярна като „връх „Еверест“ за тенорите. Тя завършва с 9 горни до, като в оригиналната партитура Доницети пише 8 (4 по 2), а по-късно добавя още едно. Трудност добавя и факта, че тя е сравнително рано в спектакъла и така оставя малко време на певеца за разпяване. Много тенори я пеят с горно си, особено като се има предвид, че нотите са бързо една след друга и изискват значително пъргав глас. Най-известното изпълнение на партията на Тонио е на Лучано Павароти, най-често в партньорство с Джоан Съдърланд. Първо я играят в Ковънт Гардън през 1966 – 67, после (с Мирела Френи) на италиански в Ла Скала, 1968 и накрая през 1972 г. в Метрополитън Опера, пак със Съдърланд. Пресата тръби тогава, че Павароти „прескача като на спортна обиколка Бичърз Бруук (конно състезание) горните до със самоувереност и оставя всички без дъх“, за което е извикан 17 пъти на бис. Записите на всички тези представления се продават с нестихващ успех. По-съвременно забележително изпълнение е това на Хуан Диего Флорез в Ла Скала, като „чупи 74-годишното ембарго за бисовете в легендарния милански театър“. Флорез се представя като Тонио и в Метрополитън на 21 април 2008 г. с Натали Десе като Мари. Този спектакъл е излъчен на видео с високо качество на картината в кинотеатрите на 26 април 2008 г. Финалът на този спектакъл е осъвременен към Първата световна война с появяването на малки танкове.

По специални поводи в ролята на Херцогинята се кани първокачествена примадона, дори може да е оттеглила се от сцената. Така например в представлението в Метрополитън през 1972 г. с двойката Съдърланд-Павароти, Херцогинята е Люба Велич, а в постановката с Десе-Флорез – Монсерат Кабайе.

В България „Дъщерята на полка“ се поставя за пръв път от ОФД Русе в Русенската опера през 2009 г.

Действащи лица

Роля	Партия	Екип на световната премиера, 11 февруари 1840 (Париж)
Мари, перачка на военен полк	колоратурен сопран	Джулиета Боргезе
Тонио, млад тиролец	тенор	Мечене Мария де л'Изл
Сулпиз, Сержант	бас	Анри Дешайне
Маркиза Беркенфелд	контра-алт	Мари-Жули Холингер
Хортензиус, камериер на маркизата	бас	Д. Дельони-Рике
Полковник	бас	Жорж-Мари Винсент Палианти
Един селянин	тенор	Анри Бланшар
Херцогинята на Кракенторп	речитативна роля	Маргерит Бланшар
Нотариус	речитативна роля	Леон
Френски войници, тиролци, домашната прислуга на Херцогинята

Действието се развива в Тирол, войниците са австрийски, но на сцената са обрисувани като френски. Действието в италианската версия е в Швейцария, вместо в Тирол.

Съдържание

Акт I

Тиролските планини

Ужасната маркиза Биркенфелд и камериерът ѝ Хортензиус спират своето пътуване към Австрия, заради избухналата престрелка. Маркизата чува от селяните, че френските войски са се оттеглили и това я кара да коментира доста грубо французите въобще (ария на Маркизата „Pour une femme de mon nom“).

Сулпиз, сержант от 21-ви полк, уверява всички, че хората му ще възстановят мира и реда в селото. Придружава го Мари – талисманът, или „дъщерята“ на неговия полк, тъй като тя е сираче. Сулпиз я разпитва за младежа, с когото я е видял, а тя му обяснява, че това е Тонио – тукашен тиролец, който веднъж е спасил живота ѝ. Войските на 21-ви полк пристигат и водят един пленник. Мари с ужас установява, че това е същият този Тонио, който обяснява, че не шпионира, а търси нея. Докато тя се опитва да го спаси, той се разпива с войниците и удрят наздравици като първи приятели (ария на Мари „Chacun le sait“).

На Тонио е наредено да следва войниците навсякъде. Той обаче успява да избяга и отива право при Мари, за да ѝ се обясни в любов. Докато двамата флиртуват Сулпиз ги изненадва, а Мари сконфузено разяснява на Тонио, че тя може да се омъжи само за войник от 21-ви полк.

Маркизата иска от Сулпиз ескорт до замъка си. Когато чува името Беркенфелд, сержантът си спомня едно писмо, намерено с малката Мари до бойното поле. Маркизата в крайна сметка признава, че тя знае кой е бащата на момичето и че то е отдавна изчезналата дъщеря на нейната сестра. Детето било оставено на грижите ѝ, но се изгубило. Предвзетата маркиза е шокирана от грубите обноски на момичето – тя се държи досущ като войник. Решава да вземе Мари под грижите си в замъка и да я възпита и образова. В това време Тонио е приет в полка и вече може да се ожени за любимата си (ария на Тонио „„Ah! mes amis“). Мари обаче тъжно му съобщава, че заминава, оставяйки него и любимия си полк си (ария на Мари „Il faut partir“).

Акт II

Замъкът на Беркенфелд

Маркизата замисля да омъжи Мари за херцога на Кракенторп. Сулпиз също е в замъка – възстановява се от контузия, получена на фронта. Заставен е от Маркизата да ѝ помогне да осъществи плана си. Сега Мари има урок по пеене, а нейната леля ѝ акомпанира на пианото. Окуражено от присъствието на сержантът, момичето вмъква в песента военни нотки и фрази, докато Маркизата губи самообладание от нерви (терцет на Мари, Маркизата и Сулпиз „Le jour naissait dans la bocage“). Ядосана, Маркизата напуска залата, Сулпиз излиза след нея. Останала сама, Мари се отнася в мисли за смисълът на парите и общественото положение (ария на Мари „Par le rang et l’opulence“). Внезапно тя чува войнишки марш и изпада в буйна радост, когато полка изпълва цялата зала. Дава им тон за песен – патриотичен химн (ария на Мари с хор „Salut à la France“). Тонио и Сулпиз са отново с Мари, младежът спокойно може да поиска ръката ѝ. Но Маркизата дори не трепва от признанието му пред племенницата ѝ, че тя е целият му живот (ария на Тонио и дует с Мари „Pour me rapprocher de Marie“). Тя студено заявява на Мари, че е сгодена за друг мъж, подходящ за положението ѝ и казва на Тонио да се маха оттук. Насаме със Сулпиз Маркизата признава истината: Мари всъщност е нейна незконна дъщеря, която тя е изоставила, страхувайки се от позора.

Влиза Хортензиус и съобщава началото на сватбеното тържество, оглавявано от майката на младоженеца – херцогиня ди Кракенторп. Мари отказва да напусне стаята си и Сулпиз, увещаващ я с всички средства, накрая се принуждава да ѝ каже, че Маркизата е нейна майка. Мари е смаяна – сега как да излезе срещу майка си... тя ще трябва да се омъжи за този, когото не обича. Точно когато е напът да подпише брачния си договор, като буря нахлуват войниците от 21-ви полк, начело с Тонио, за да спасят своята „дъщеря“. Гостите с ужас научават, че Мари е обикновена перачка. Погнусата на благородниците обаче бързо се сменят с респект, когато тя им разказва как е израснала и как не може да се отблагодари никога на войниците за това, което са направили за нея. Маркизата този път се трогва от доброто сърце на дъщеря си, че накрая ѝ позволява да се омъжи за Тонио. Всички са щастливи и пеят „Поздрав на Франция“ („Salut à la France“).

Записи

Година	Екип (Мари, Тонио, Сулпиз, Маркизата)	Диригент Оркестър и хор	Издател
1950	Лина Палюги Чезаре Валети Сесто Брускантини Рина Корси	Марио Роси Оркестър и хор „Лирика“, Милано	Warner-Fonit (италианска версия)
1968	Джоан Съдърланд Лучано Павароти Спиро Малас Моника Синклер	Ричард Бонинг Оркестър и хор на Ковънт Гардън	Decca
1986	Джун Андерсън Алфредо Краус Антоан Гарсин Хелия Т'Хезан	Бруно Кампанела Оркестър и хор на Парижка национална опера	EMI
	Едита Груберова Деон Ван Дер Валт Ханс Вернер Бюнц Роза Лагеца	Марчело Пани Минхенски радио оркестър Баварски радио хор	Nightingale
2007	Натали Десе Хуан Диего Флорез Алесандро Корбели Фелисити Палмър	Бруно Кампанела Оркестър и хор на Ковънт Гардън	Virginia Classic

Външни препратки

• Либрето на френски език (French Wikisource)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата La fille du régiment в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​