Ейнар Херцшпрунг
| Ейнар Херцшпрунг Ejnar Hertzsprung | |
| датски химик и астроном | |
.jpg) Херцшпрунг (дясно) с Карл Шварцшилд пред Гьотингенската обсерватория, 1909 г. | |
| Роден |
8 октомври 1873 г.
|
|---|---|
| Починал | 21 октомври 1967 г.
Роскиле, Дания |
| Научна дейност | |
| Област | химия, астрономия |
| Работил в | Лайденски университет |
| Известен с | Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел |
| Ейнар Херцшпрунг в Общомедия | |
Ейнар Херцшпрунг (на датски: Ejnar Hertzsprung) е датски химик и астроном. Заедно с Хенри Ръсел, разработва диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел в периода 1911 – 1913 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ейнар Херцшпрунг е роден на 8 октомври 1873 г. в Копенхаген. Завършва столично училище през 1892 г. След това записва да учи химическото инженерство в Санкт Петербург в периода 1899 – 1901 г.
През 1913 г. определя разстоянията до няколко цефеиди чрез паралакс,[1] като по този начин успява да калибрира връзката, открита от Хенриета Суон Ливит, между цефеидния период и светимостта. Той използва тази връзка за да направи приблизителна оценка на разстоянието до Малкия Магеланов облак. В периода 1919 – 1946 г. Херцшпрунг работи в Лайденската обсерватория в Нидерландия, като от 1937 г. ѝ е директор. Сред учениците му в Лайден е Герард Кайпер.
Най-големият му принос към астрономията е разработването на система за класификация на звездите, поделяща ги по спектрален тип, етап в еволюцията и светимост. Така наречената диаграма на Херцшпрунг-Ръсел се използва и до днес като система за класификация, обясняваща видовете звезди и звездната еволюция. Освен това той открива и два астероида.[2]
Жена му, Хенриета (1881 – 1956), е дъщеря на холандския астроном Якобус Каптейн. Херцшпрунг умира в Роскиле през 1967 г. Астероидът 1693 Херцшпрунг е кръстен в негова чест.[3]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hertzsprung, E. Über die räumliche Verteilung der Veränderlichen vom δ Cephei-Typus // Astronomische Nachrichten 196 (4692). 1913. S. 201 – 208. (на немски)
- ↑ Schmadel, Lutz D. (1627) Ivar // Dictionary of Minor Planet Names – (1627) Ivar. Springer Berlin Heidelberg, 2003. ISBN 978-3-540-29925-7. DOI:10.1007/978-3-540-29925-7_1628. с. 129.
- ↑ Schmadel, Lutz D. (1693) Hertzsprung // Dictionary of Minor Planet Names – (1693) Hertzsprung. Springer Berlin Heidelberg, 2003. ISBN 978-3-540-29925-7. DOI:10.1007/978-3-540-29925-7_1694. с. 135.
|
