Елизабет София Мария фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург
Елизабет София Мария фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург Elisabeth Sophie Marie von Schleswig-Holstein-Norburg | |
княгиня на Брауншвайг-Волфенбютел | |
Родена |
12 септември 1683 г.
|
---|---|
Починала | |
Погребана | Волфенбютел, Федерална република Германия |
Религия | лутеранство |
Управление | |
Период | 1714 – 1731 |
Други титли | принцеса от Шлезвиг-Холщайн-Норбург; херцогиня на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Норбург-Пльон; херцогиня на Брауншвайг-Люнебург |
Семейство | |
Род | Дом Олденбург |
Съпруг | Август Вилхелм (12 септември 1710 – 23 март 1731) |
Елизабет София Мария фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург в Общомедия |
Елизабет София Мария фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург (на немски: Elisabeth Sofie Marie von Schleswig-Holstein-Norburg; * 12 септември 1683, Волфенбютел; † 3 април 1767, Брауншвайг) е принцеса от Шлезвиг-Холщайн-Норбург и чрез женитби принцеса и 2 години херцогиня на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Норбург-Пльон и херцогиня на Брауншвайг-Люнебург и от 1714 до 1731 г. княгиня на Брауншвайг-Волфенбютел.[1]
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Тя е третото дете на принц Рудолф Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Норбург (1645 – 1688) и съпругата му Бибиана фон Промниц-Плес (1649 – 1688), дъщеря на граф Зигмунд Зайфрид фон Промниц († 1654) и Катарина Елизабет фон Шьонбург († 1650).[2] Внучка е на херцог Фридрих фон Шлезвиг-Холщайн-Норбург († 1658) и принцеса Елеонора фон Анхалт-Цербст († 1680).
След смъртта на нейния баща тя расте в двора на нейните опекуни, херцозите Антон Улрих и Рудолф Август, във Волфенбютел.[3]
Елизабет София Мария се омъжва на 8 октомври 1701 г. във Волфенбютел за брауншвайгския полковник наследствения принц Адолф Август фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Пльон (* 29 март 1680; † 29 юни 1704), син на херцог Йохан Адолф фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Пльон († 1704) и принцеса Доротея София фон Брауншвайг-Волфенбютел († 1722). Той умира в Пльон на 24 години от туберкулоза. Те имат един син[4][5] Леополд Август (* 11 август 1702; † 4 ноември 1706), който умира на 4-годишна възраст.
На 12 септември 1710 г. в Аренсбьок тя се омъжва за втори път за бездетния си братовчед наследствения принц Август Вилхелм фон Брауншвайг-Волфенбютел (* 8 март 1662; † 23 март 1731) от род Велфи, третият син на херцог Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел († 1714) и Елизабет Юлиана фон Холщайн-Норбург († 1704). Тя е третата му съпруга. Бракът е бездетен. Август Вилхелм има едновременно връзка с мъже.[6]
На почти 60 години Елизабет София Мария започва да събира библии на различни езици. Тя има колекция от 1161 библии. Автор е и на религиозни творби. През септември 1764 г. тя дава библиотеката си в Брауншвайг от ок. 4900 книги, между тях 1161 библии, на „Херцог Август библиотеката“ във Волфенбютел.
Елизабет София Мария умира на 3 април 1767 г. на 83 години в нейното вдовишко владение в Брауншвайг. Погребана е в гробницата на църквата „Света Мария“ във Волфенбютел.
-
Елизабет София Мария,
портрет от Христоф Бернхард Франке, пр. 1729 -
Елизабет София Мария,
портрет от Балтазар Денер, 1747
Съчинения
[редактиране | редактиране на кода]- Kurzer Auszug etlicher zwischen den Katholiken und Lutheranern streitigen Glaubenslehren, aus des Concilii zu Trient, und der Göttlichen Schrift eigenen Worten, wie auch der hierbeigefügten Päbstlichen Glaubens-Bekänntnis und Religions-Eide treulich gefasset, und zum nöthigen Unterricht, was jeder Theil glaubt und glauben soll, an’s Licht gestellt. Wolfenbüttel 1714.
- Eine deutlichere Erklärung der Glaubenslehren, so in den 12 Briefen des Jesuiten Seedorf’s enthalten, nach dem Glaubensbekenntnis, welches die Protestanten in Ungarn bei ihrem Uebertritte zur römischen Kirche schwören müssen. Braunschweig 1750.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Werner Arnold: Die Bibelsammlung. In: Herzog August Bibliothek Wolfenbüttel. Westermann, Braunschweig 1978, S. 42 – 49.
- Georg Ludolph Otto Knoch: Bibliotheca Biblica. Das ist Verzeichnis der Bibel-Sammlung, welche die durchlauchtigste Fürstin und Frau Elisabeth Sophia Maria erst verwittwete Herzogin zu Braunschweig und Lüneburg […] in mancherley Sprachen, absonderlich der teutschen durch D. Mart. Luthern, gesammlet u. in dero Bücher-Schatz auf dem grauen Hofe, der christlichen Kirche zum Besten aufgestellet hat. Braunschweig 1752.
- Georg Ludolph Otto Knoch: Historisch-critische Nachrichten von der braunschweigischen Bibelsammlung. Hannover und Wolfenbüttel 1754.
- Maria Munding, Heimo Reinitzer: Elisabeth Sophie Marie, in: Biographisches Lexikon für Schleswig-Holstein und Lübeck, Band 11, Neumünster 2000, S. 91 – 94, ISBN 3-529-02640-2, korrigierte ISBN 3-529-02640-9.
- Heimo Reinitzer: Biblia deutsch. Luthers Bibelübersetzung und ihre Tradition. In: Ausstellungskataloge der Herzog August Bibliothek. Nr. 40, Herzog August Bibliothek, Wolfenbüttel 1983, ISBN 3-88373-037-8.
- Ulrike Gleixner: Die lesende Fürstin. Büchersammeln als lebenslange Bildungspraxis. In: Vormoderne Bildungsgänge: Selbst-und Fremdbeschreibungen in der Frühen Neuzeit. Juliane Jacobi (Hrsg.), Böhlau Verlag, Köln-Weimar-Wien 2009, S. 207 – 225, ISBN 978-3-412-20492-1.
- Ulrike Gleixner: Lutherbildnisse im Dienst fürstlicher Selbstdarstellung. In: Luthermania. Ansichten einer Kultfigur. Hg. v. Hole Rößler. Wiesbaden 2017 (Ausstellungskataloge der Herzog August Bibliothek Wolfenbüttel, Nr. 99), S. 306 – 309.
- Horst-Rüdiger Jarck: Braunschweigisches Biographisches Lexikon. 8. bis 18. Jahrhundert, S. 57, Braunschweig 2006
- O. Hauser, W. Hunke, W. Müller: Das Haus Glücksburg und Europa. Verlag Mühlau, 1988. ISBN 3-87559-058-9
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 289.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Oldenburg 10, genealogy.euweb.cz
- ↑ Elisabeth Sofie Marie af Holsten-Nordborg, roskildehistorie.dk
- ↑ Rudolph zu Solms-Laubach. Geschichte des Grafen-und Fürstenhauses Solms. Frankfurt am Main, C. Adelmann, 1865. с. 361.
- ↑ Elisabeth Sophie Marie von Schleswig-Holstein-Sonderburg in Norburg, thepeerage.com
- ↑ Elizabeth Sophie Marie von Schleswig-Holstein, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Paul Derks: Die Schande der heiligen Päderastie. Homosexualität und Öffentlichkeit in der deutschen Literatur 1750 – 1850, Verlag Rosa Winkel, Berlin 1990, S. 34f.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Geschichte der Ortschaft Sophiental Архив на оригинала от 2017-09-23 в Wayback Machine., Gemeinde Wendeburg
- Geschichte der Ortschaften Fürstenau und Vechelade, Gemeinde Vechelde
|