Емил Гале
| Емил Гале Émile Gallé | |
| френски художник, работил със стъкло | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 23 септември 1904 г.
Нанси, Франция |
| Погребан | Нанси, Франция |
| Националност |  Франция |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | ар нуво |
| Емил Гале в Общомедия | |
Емѝл Галѐ (на френски: Émile Gallé, Нанси, 8 май 1846 – Нанси, 23 септември 1904) е френски художник, работил със стъкло, считан за един от най-значимите представители на течението ар нуво във Франция.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Гале е син на производител на фаянс и мебели. Изучава философия, ботаника и рисуване. Обучава се да работи със стъкло в Майсентал и се връща да работи във фабриката на баща си след Френско-пруската война. В ранните си работи използва прозрачно стъкло, декорирано с емайл, но скоро възприема оригинален стил като изработва предмети от тежко, непрозрачно стъкло, гравирано с флорални мотиви. В кариерата му настъпва подем след Световното изложение в Париж през 1878 г.
Десет години по-късно той отново се представя успешно на Световното изложение в Париж през 1889 г. като междувременно е успял да постигне международна известност. Със своя стил, характеризиращ се с акцент върху натурализма и флоралните мотиви, Гале е сред водещите фигури на разрастващото се течение ар нуво. [1]
Той продължава да прилага в работата си експериментални техники като използване на метално фолио и мехурчета въздух. Също така спомага за развитието на стъкларската индустрия като основава работилница за масово производство на предмети по негов дизайн, както и по дизайн на други художници. Предприятието работи до 1936 г., като в най-силния си период ангажира 300 работници и занаятчии, сред които и известния майстор на стъкло Южен Росо.
Гале пише книга за изкуството, озаглавена „Écrits pour l'art 1884 – 89“, която е публикувана през 1908 г., след смъртта му.
Той участва в организирането на вечерни училища за работническата класа (l’Université populaire de Nancy). Касиер е на клона в Нанси на Френската лига за защита на правата на човека (Ligue Française pour la Défense des Droits de l’Homme) и през 1898 г., излагайки на риск кариерата си, става един от първите активно включили се в защитата на Алфред Драйфус. Гале публично осъжда арменския геноцид, защитава румънските евреи и се изказва в защита на ирландските католици, въстанали срещу Великобритания. [2]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]- Творби на Гале
-
Ваза с цветя, ок. 1880 -
Ваза с лилии и маргарити, 1896 -
Супник, фаянс, края на XIX в. -
Ваза с орхидея и надпис – цитат от белгийския поет Морис Метерлинк, 1898
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ William Warmus. Emile Galle: Dreams into Glass. Corning: The Corning Museum of Glass, 1984. Каталог от изложба, който включва няколко страници от Ecrits pour l'art на Гале в превод на английски (pp.181 – 9)
- ↑ Emile Gallé: maître de l'art nouveau, François Le Tacon; prologue by Henri Claude. 2004 – ISBN 2-7165-0620-5.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) ((en)) Сайт за Гале, създаден от учащи в колежа „Емил Гале“ – Академия Нанси-Мец – Франция Архив на оригинала от 2007-03-20 в Wayback Machine.
- ((en)) „Emile Galle – Poetry in Glass“ Архив на оригинала от 2008-07-03 в Wayback Machine., WorldCollectorsNet.com
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Émile Gallé в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
