Ерве Базен

Ерве Базен
Hervé Bazin
	Ерве Базен Hervé Bazin
френски писател
	През 1993 г.
Роден	Jean-Pierre Hervé-Bazin 17 април 1911 г. Анже, Франция
Починал	17 февруари 1996 г. (84 г.) Анже, Франция
Погребан	Франция
Националност	Франция
Учил в	Парижки хуманитарен факултет
Работил	писател
Литература
Псевдоним	Hervé Bazin, Jean Marbolivien
Жанрове	роман
Награди	Prix Guillaume-Apollinaire; Prix Prince-Pierre-de-Monaco; Prix de l'Humour noir
Семейство
Баща	Жак-Ерве Базен
Уебсайт	Страница в IMDb
	Ерве Базен в Общомедия

Ерве Базен (на френски: Hervé Bazin) е френски писател, автор на няколко стихосбирки и множество романи. Член на Академията Гонкур от 1958 г. и неин председател от 1973 г. до края на живота си. Като противник на ядреното въоръжаване, през 1979 г. е отличен с Ленинска награда за мир.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Роден е на 17 април 1911 г. в Анже. Завършва литература в Сорбоната. за дебютната си стихосбирка „Денят“ през 1947 г. получава наградата „Аполинер“ (на френски: Prix Guillaume Apollinaire). Въпреки този успех Базен се преориентира към писането на романи, първоначално изпълвани с автобиографичен материал, свързан с травми от детството му. В по-късните книги психологията отстъпва на свободното творчество^[2] и хумористичната му книга „Да оскубем птицата“ получава наградата за черен хумор „Ксавие Форнере“. При една равносметка, Ерве Базен е „достоен приемник и продължител на отдавнашни традиции във френската литература“^[3].

Умира на 17 февруари 1996 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Jour, poèmes (Денят, стихосбирка), 1947
À la poursuite d'Iris, poèmes, 1948
Vipère au poing, (автобиографичен роман), 1948
La Tête contre les murs, (роман, написан от авг. 1948 г. до февр. 1949 г.), 1949
La Mort du petit cheval, (продължение на автобиографичния роман от 1948, написан от дек. 1949 до авг. 1950 г.), 1950
Семейство Рьозо. Превод от френски език Ерма Гечева. София: Народна култура, 1971, 368 с.^[4]
Le bureau des mariages, nouvelles, 1951
Lève-toi et marche, roman, écrit en 1951, publié en 1952
Стани и ходи. Роман. Превод от френски език Ерма Гечева. София: Народна младеж, 1966, 244 с.
Humeurs, poèmes (Настроения, стихосбирка), 1953
Contre vents et marées, roman, 1953
L'Huile sur le feu, roman, écrit d'oct. 1953 à février 1954, publié en 1954
Qui j'ose aimer, roman, écrit de novembre 1955 à oct. 1956, publié en 1956, puis en 1966
La Fin des asiles, essai/enquête, 1959
Au nom du fils, roman (В името на сина, роман), écrit d'avril 1959 à septembre 1960, publié en 1960
Chapeau bas, nouvelles, 1963: Chapeau bas, Bouc émissaire, La hotte, M. le conseiller du cœur, Souvenirs d'un amnésique, Mansarde à louer, La Clope
Plumons l'oiseau, essai, 1966
Le Matrimoine (Съпружески живот), roman écrit en 1966, publié en 1967
Les Bienheureux de La Désolation, récit / enquête, 1970
Le Cri de la chouette, (автобиографичен роман, продължение на Vipère au poing и La Mort du petit cheval, написано през 1971; адаптирано за телевизията в 1986 г.), 1972
Madame Ex, roman, écrit en 1974, publié en 1975
Бившата съпруга, Хумористично-сатиричен роман. София: Народна култура, 1978, 242 с.
Traits, 1976
Ce que je crois, 1977
Un feu dévore un autre feu, 1978
Огънят поглъща огъня. Превод от френски език Ерма Гечева и Стефан Гечев. София: Народна култура, 1980, 216 с.
L'Église verte, roman, 1981
Зеленият храм. София: Народна култура, 1984, 206 с.
Qui est le prince ?, 1981
Abécédaire, 1984
Le Démon de minuit, 1988
L'École des pères, roman, 1991
Le Grand Méchant Doux, 1992
Œuvre poétique, 1992
Le Neuvième jour, 1994

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б 120425035 // Посетен на 12 октомври 2023 г.
↑ Boisdeffre P., Hervé Bazin ou le retour de l'enfant prodigue, Une Histoire vivante de la littérature d'aujourd'hui, Paris: Le livre contemporain, 1965, p. 310-2
↑ Терзиева А., Проблеми на съвременния френски роман, София: Народна просвета, 1985, с.69.
↑ Общо преводно издание на двата автобиографични романа Vipère au poing и La Mort du petit cheval; трета част излиза на френски език в 1972 (Le Cri de la chouette).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[wikidata-780a8725b8ad92d572e1c3d8e1f7b91653a132f2-v6-1] а ^б 120425035 // Посетен на 12 октомври 2023 г.

[2] Boisdeffre P., Hervé Bazin ou le retour de l'enfant prodigue, Une Histoire vivante de la littérature d'aujourd'hui, Paris: Le livre contemporain, 1965, p. 310-2

[3] Терзиева А., Проблеми на съвременния френски роман, София: Народна просвета, 1985, с.69.

[4] Общо преводно издание на двата автобиографични романа Vipère au poing и La Mort du petit cheval; трета част излиза на френски език в 1972 (Le Cri de la chouette).

[1]

[2]

[3]

[4]