Зигфрид Вагнер
| Зигфрид Вагнер Siegfried Wagner | |
| германски композитор | |
.jpg) | |
| Роден |
Трибшен, Швейцария |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Байройт, Федерална република Германия |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера |
| Семейство | |
| Баща | Рихард Вагнер |
| Деца | 5 |
| Зигфрид Вагнер в Общомедия | |
Зигфрид Вагнер (на немски: Siegfried Helferich Richard Wagner; 6 юни 1869 - 4 август 1930) е германски диригент и композитор, син на Рихард Вагнер.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Зигфрид Вагнер е третото дете на Рихард Вагнер и Косима, дъщерята на Франц Лист. Първоначално той планира да стане архитект, но впоследствие се ориентира към музиката. Един от неговите учители е Енгелберт Хъмпърдинк. Дебютът на Зигфрид Вагнер като диригент е през 1893 г.
През 1906 г. Косима Вагнер предава на сина си ръководството на Байротския фестивал (официално заема поста през 1908 г.). Зигфрид Вагнер се проявява като талантлив администратор, диригент и композитор.
През 1923 г. Зигфрид предприема концертно турне в Америка с цел събиране на средства за първия след войната фестивал през 1924 г.
През 1930 г. Зигфрид Вагнер умира на 61 години от инфаркт, по време на репетиция в града Байройт.
Вагнер е бисексуален, но никога не се разкрива през живота си. През 1915 г., под натиск от семейството си, той се жени за 18-годишната англичанка Уинифред Клиндуърт. Семейството има 4 деца, но Вагнер продължава да има връзки с мъже.[1]
Неговите синове Виланд Вагнер (1917-1966) и Волфганг Вагнер (1919-2010) са ръководили Байротския фестивал след Втората световна война. Дъщеря му Фриделинд Вагнер (1918-1991) е режисьорка на оперни спектакли. Най-младата му дъщеря Верена Вагнер умира на 98 години на 19 април 2019 г.[2]
Композиции[редактиране | редактиране на кода]
Зигфрид Вагнер е автор на 17 опери и на няколко инструментални произведения. Неговата опера „Безделник“ жъне голям успех, като дори бива поставена във Виенската придворна опера (под ръководството на Густав Малер).
Избрани произведения[редактиране | редактиране на кода]
- Симфоничната поема „Тоска“ (Sehnsucht), 1894
Опери[редактиране | редактиране на кода]
- Безделник (Der Bärenhäuter), 1898
- Коболд (Der Kobold), 1903
- Царството на черните лебеди (Schwarzschwanenreich), 1910
- Крал езичник (Der Heidenkönig), 1913
- Ангел на мира (Der Friedensengel), 1914
- Свещената липа (Die heilige Linde), 1927
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Peter P. Pachl, Siegfried Wagner. Genie im Schatten, München 1988 (1994), ISBN 3-7844-2497-X
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Winifred Wagner: A Life at the Heart of Hitler's Bayreuth, Brigitte Hamann, Harcourt, Orlando, Florida, 2005
- ↑ www.nytimes.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
