Изенгард фон Фалкенщайн-Мюнценберг

Изенгард фон Фалкенщайн-Мюнценберг
	Изенгард фон Фалкенщайн-Мюнценберг
господарка на Изенбург-Бюдинген-Гренцау и Филмар
Родена	XIV век
Герб
Семейство
Братя/сестри	Куно II фон Фалкенщайн-Мюнценберг

Изенгард фон Фалкенщайн-Мюнценберг (на немски: Isengard von Falkenstein-Münzenberg; * ок. 1300/пр. 1318; † сл. 1326) е благородничка от фамилията Фалкенщайн-Мюнценберг (линията Лих) и чрез женитба господарка на Изенбург-Бюдинген-Гренцау и Филмар.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е дъщеря на Филип III фон Фалкенщайн-Мюнценберг († 1322) и първата му съпруга Мехтилд фон Епенщайн († 1303), дъщеря на Готфрид III (IV) фон Епенщайн († 1293/1294) и Мехтилд фон Изенбург-Браунсберг († ок. 1280), дъщеря на граф Бруно II фон Изенбург-Браунсберг († 1255). Баща ѝ се жени втори път сл. 1303 г. за Лукарда фон Изенбург-Бюдинген († 1309) и трети път за Матилда фон Хесен († сл. 1332).

Изенгард фон Фалкенщайн се омъжва пр. 24 февруари 1318 г. за Лотар фон Изенбург-Бюдинген († 1340/1341), най-малкият син на Лудвиг фон Изенбург-Клееберг бургграф фон Гелнхаузен († 1304) и графиня Хайлвиг фон Тюбинген-Гисен († 1294).^[1] Те имат децата:^[2]^[3]

Хайнрих II фон Изенбург-Бюдинген († между 3 ноември 1378 и 26 ноември 1379), бургграф на Гелнхаузен, женен на 29 юли 1332 г. за Аделхайд фон Ханау († сл. 24 ноември 1372), дъщеря на Улрих II фон Ханау († 1346) и Агнес фон Хоенлое († 1342/1344)
Филип I фон Изенбург-Гренцау († 22 март 1370), господар на Изенбург в Гренцау и Филмар, женен пр. 11 ноември 1338 г. за графиня Маргарета фон Катценелнбоген († 1370)
Хайлвиг (* ок. 1320; † 1367), омъжена пр. 23 юли 1344 г. за граф Йохан фон Ринек († 1365)
Вилибург († сл. 1352), омъжена пр. 1346 г. за Хартмуд VI фон Кронберг († 1372), син на Хартмут V фон Кронберг († 1334), бургграф на Щаркенбург, и Маргарета фон Щаркенбург († 1332)
Лукарда († сл. 1335), монахиня в Цела (Шифенберг) между 1326 и 1331. мистрес на Цела (Шифенберг) през 1335 г.

Anette Löffler: Die Herren und Grafen von Falkenstein (Taunus). Studien zur Territorial-und Besitzgeschichte, zur reichspolitischen Stellung und zur Genealogie eines führenden Ministerialengeschlechts 1255 – 1418. Band 99. Selbstverlag der Hessischen Historischen Kommission Darmstadt und der Historischen Kommission für Hessen, 1994.
Dagmar Reimers:Isenburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 192 – 194.
Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 60.
Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XVII, Tafel 27.
~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1968 252
~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). XVII 60