Направо към съдържанието

Изомераза

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Изомеразите са клас ензими, предизвикващи структурни изменения в рамките на една молекула. При това може да се промени както химичната природа на съединението, така и пространствената ориентация на съставящите го атоми. Крайно схематично, реакцията може да се представи във вида:

А ↔ Б

Конкретен пример за реакция, катализирана от ензим от групата на изомеразите, е процесът на превръщането на D-глицералдехид-3-фосфат в дихидроксиацетонфосфат. Ензимът е триозофосфатизомераза (EC 5.3.1.1):

D-глицералдехид-3-фосфат ↔ дихидроксиацетонфосфат

По този начин алдехидната група може да се трансформира в оксогрупа.

Няма възприето систематично име. Често се прибавя окончанието „изомераза“ към името на субстрата, но то не носи подробна информация за характеристиките на процеса. Затова се използват по-конкретни окончания – „рацемаза“, „епимераза“, „цис-трансизомераза“, „тавтомераза“, „мутаза“ или „циклоизомераза“.

Изомеразите са обединени в клас EC 5 според ензимната номенклатура на IUBMB. Подразделят се на 6 подкласа в зависимост от типа на изомеризацията:

  • EC 5.1: Рацемази и епимерази
  • EC 5.2: Цис-транс изомерази
  • EC 5.3: Вътрешномолекулни изомерази
  • EC 5.4: Вътрешномолекулни трансферази (мутази)
  • EC 5.5: Вътрешномолекулни лиази
  • EC 5.99: Други изомерази