Направо към съдържанието

Клаус Слутер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Клаус Слутер
Роден
1340 г.
Починал
1406 г. (66 г.)
Стилмеждународна готика
ПериодXIV-XV век
Направлениемеждународна готика
Известни творби„Кладенецът на Мойсей“, „Оплаквачите“
Клаус Слутер в Общомедия

Клаус Слутер (Claus Sluter, * ок. 1340, † 1406, Дижон) е холандски скулптор от Северна Европа ot XIV—XV век, представител на Mеждународната готика. Той е водещият скулптор в Херцогство Бургундия и използва стила за създаване на силен монументален ефект.

Създател е на известния „Кладенец на Мойсей“, където статуята на Мойсей по пластична сила и експресия е достойна за сравнение с „Мойсей“ на Микеланджело.

Произведението е изпълнено за Филип Смели[1] в стил, съчетаващ елегантността на Международната готика със северен реализъм, но с монументално качество, необичайно и за двете. Скулптурата е изсечена от камък, добит в Аниер близо до Дижон, и се състои от голяма сцена на разпятието или „Голгота“, с висок тънък кръст над шестоъгълна основа, която е заобиколена от фигурите на шестте пророци, които предвиждат смъртта на Христос на кръста – Мойсей, Давид, Йеремия, Захария, Даниил и Исая. На тънки колонки по ъглите между тези пророци стоят шест плачещи ангела.

Всички фигури, включително изгубената група на Голгота, са изрисувани и позлатени от Жан Малуел и част от тази боя е останала. Благодарение на оцеляването на херцогските сметки комисионната и текущата работа са необичайно добре документирани.[2] Традиционно се приема, че сцената на Голгота включва Дева Мария, Мария Магдалена и Свети Йоан, въпреки че скорошни изследвания (базирани на внимателен прочит на архивите и изследване на точките за фиксиране на върха на основата) предполагат, че е имало само една фигура – Магдалена, прегръщаща подножието на Кръста.[3]

Първоначално конструкцията се състои от четири елемента: самият кладенец е около 4 m дълбок и е захранван от вода, канализирана от близката река Уш, шестоъгълният кей, потънал в центъра на кладенеца (украсен с пророците и ангелите), тераса с размери 2,8 m в диаметър, поставен на върха на стълба, и кръстът, който се издигал от центъра.[4]

Порталът на картезиански манастир Шаммол е поръчан от Филип Смели близо до Дижон. Мария с Младенеца (1391 г.) е представена пред централната колона, оградена от двойката основателите, Филип и Маргарет III Фландърска – в пространството на подпорите с високо украсени корнизи и балдахини. В групата се появяват и фигурите на Свети Йоан и Света Екатерина, представящи дарителите. Всички скулптури в групата са изобразени с рокли и мантии, със сложни гънки, които им придават аристократичен вид. Прави впечатление присъствието на дарителите в пространство, запазено дотогава само за свещени фигури.

Порталът е започнат от Жан дьо Марвил през 1388 г., след което е разширен от Клаус Слутер, който прави петте статуи, завършени през 1393 г. Тези статуи представляват Дева с Младенеца в динамичен контрапост и отделени по своя размер и форма от архитектурата на вратата. Тя е заобиколена от всяка страна от дарителите: Филип Смели и съпругата му Маргарита Фландърска,[5] в реалистични молитвени пози в реален размер, с техните светци покровители: Света Екатерина Александрийска и Свети Йоан Кръстител. Цялата композиция създава чиста перспектива, освободена от вертикалността на вратата.

Статуите на покровителите Филип Смели и Маргарита Фландрска са очевидно автентични портрети, тъй като показват физическите дефекти на херцога и херцогинята (известната двойна брадичка на херцогинята).[6] Драпериите и дрехите са изработени с динамизъм, енергия и движение, а израженията на героите са с голям реализъм.

„Оплаквачите“

Клаус Слутер създава цяло направление в бургундската пластика.[7] Заедно с учениците си той създава фигурите на „Оплаквачите“ за гробницата на Филип Смели – цялата история на изкуството рядко може да се срещне толкова съвършено пластично изражение на мъжествена мълчалива скръб, както в тези монолитни фигури, загърнати в дълги наметала с качулки, смъкнати ниско над очите.[8]

  1. Nash, Susie. „The Lord’s Crucifix of Costly Workmanship: Colour, Collaboration and the Making of Meaning on the Well of Moses“ in Circumlitio. The Polychromy of Antique and Late Medieval Sculpture, ed. V. Brinkmann, O. Primavesi and M. Hollein (Frankfurt am Main, 2010),p. 801
  2. Frish, Teresa Grace. Gothic Art 1140-c. 1450: Sources and Documents. University of Toronto Press, 1987. ISBN 0-8020-6679-8
  3. Nash, Susie. „The Lord’s Crucifix of Costly Workmanship: Colour, Collaboration and the Making of Meaning on the Well of Moses“ in Circumlitio. The Polychromy of Antique and Late Medieval Sculpture, ed. V. Brinkmann, O. Primavesi and M. Hollein (Frankfurt am Main, 2010),pp. 798 – 809
  4. Nash, Susie. „Claus Sluter's 'Well of Moses' for the Chartreuse de Champmol Reconsidered: Part I“. The Burlington Magazine, Dec 2005. pp. 798 – 799
  5. Lindquist, Sherry C.M.; „Women in the Charterhouse“ in Architecture and the Politics of Gender in Early Modern Europe, Ed. Helen Hills, Ashgate Publishing, Ltd., 2003, ISBN 0-7546-0309-1
  6. Lindquist, Sherry C.M.; „Women in the Charterhouse“ in Architecture and the Politics of Gender in Early Modern Europe, Ed. Helen Hills, Ashgate Publishing, Ltd., 2003, ISBN 0-7546-0309-1
  7. Фамилна енциклопедия Larousse. Том 6: Живопис, архитектура, скулптура, София,2001 г.
  8. Дмитриева, Н.А. Кратка история на изкуствата, Наука и изкуство, София,1971 г.,стр.112