Направо към съдържанието

Константин Вагинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Вагинов
Портрет на Вагинов около 1920 година
Портрет на Вагинов около 1920 година
Роден21 септември 1899 г. (стар стил)
Починал26 април 1934 г. (34 г.)
Професияписател, поет
Националност СССР
Активен период1926-1933
Направлениемодернизъм
Константин Вагинов в Общомедия

Константин Константинович Вагинов (до 1915 г. Вагенгейм) е руски писател – поет и прозаик.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 септември 1899 г. в Петербург, в семейството на полковника от жандармерията от немски произход Константин Вагенгейм.

Участва в някои от най-известните петербургски литературни обединения през 20-те години на ХХ век като „Звучащата раковина“ и „Цеха на поетите“ на Николай Гумильов и „Островитяни“, близък е до ОБЕРИУ и Михаил Кузмин.

Умира на 24 април 1934 г., като оставя самобитна следа в руската поезия и проза от 20-те и 30-те години на ХХ век. Творчеството му, което не се преиздава след смъртта му по време на СССР, е преоткрито по време на „Перестройката“, като получава най-висока оценка от страна на критици и историци на руската литература и предизвиква повишен интерес сред руските читатели.

Кооперацията, в която Константин Вагинов живее през 1920—1934 г.
  • „Путешествие в хаос“. Пб., 1921
  • „Опыты соединения слов посредством ритма“. Л., Изд. писателей, 1931.
  • „Козлиная песнь“, роман. Л., Прибой, 1928.
  • „Труды и дни Свистонова“, роман. Л., Изд. писателей, 1929.
  • „Бамбочада“, роман. Л., Изд. писателей, 1931.
  • „Гарпагониада“, роман (1933, издаден за първи път през 1983)