Къщата на плажа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Къщата на плажа
La casa en la playa
ЖанрТеленовела
Създател(и)Енрике Гомес Вадийо
СценарийФернанда Вийели
Марсела Фуентес-Берайн (адаптация)
Рикардо Техеда (литературна редакция)
РежисураЕнрике Гомес Вадийо
Моника Мигел
КамераМануел Барахас
Борис Бреня
Хосе Морис Чавес
АктьориСинтия Клитбо
Серхио Гойри
Бланка Гера
Марга Лопес
Игнасио Лопес Тарсо
Начална мелодияDonde está la vida (в изпълнение на Франсиско Сеспедес)
Страна Мексико
ЕзикИспански
Епизоди65
Продукция
Изпълнителни продуцентиЮри Бреня
Пинки Морис
Времетраене41-44 минути
Разпространение
ТВ каналCanal de las Estrellas
Излъчване10 април 2000 -
7 юли 2000
Страница в IMDb

„Къщата на плажа“ (на испански: La casa en la playa) е мексиканска теленовела, създадена от Енрике Гомес Вадийо, режисирана от Енрике Гомес Вадийо и Моника Мигел и продуцирана от Юри Бреня и Пинки Морис за Телевиса през 2000 г.[1]

В главните роли са Синтия Клитбо и Серхио Гойри, а в отрицателните - Бланка Гера и Хосе Карлос Руис. Специално участие вземат Мариана Леви, Себастиан Лигарде, Марио Симаро, Давид Остроски, Ядира Карийо и първите актьори Игнасио Лопес Тарсо и Марга Лопес.[1]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В завещанието си Анхел Виляреал изразява последната си воля, която може да не се хареса на някои членове на семейството му – четирите му деца трябва да живеят една година в къщата, която имат в Акапулко, за да наследят огромното богатство. Целта на дон Анхел е да постигне това, което не е могъл приживе – да събере семейството си.

Всички са шокирани от решението на Анхел, тъй като живеят и работят отделно. Освен това Анхел Виляреал оставя Паулина, единствената си дъщеря, начело на семейната строителна компания, на която винаги начело е бил най-големият му син Сесар. В допълнение, дон Анхел поставя Хуан Карлос Кабрера, племенника на Серена Ривас, жената, която се е грижела за децата на семейството, на една от най-важните позиции в същата компания.

Хуан Карлос е бил дългогодишен сътрудник на Анхел в строителството, факт, който предизвиква неистова завист в Сесар. Паулина и Хуан Карлос не само ще бъдат обединени от последната воля на баща ѝ, но и от необузданата страст, която се появява между тях.

От своя страна Паулина е живяла години наред в град Мексико заедно със сина си Паоло, бягайки от Акапулко, за да попречи на сина си да узнае ужасна тайна, отнасяща се до Висенте Рохо, бившия съпруг на Паулина, който умира при катастрофа. След инцидента всички обвиняват Паулина. Оттогава я наричат „черна вдовица“.

Обратно в Акапулко, Паулина се събира отново с тримата си братя, които винаги са били непознати за нея. Сасар се е превърнал в марионетка на съпругата си Марина, алчна и завистлива жена; Роберто е безотговорен, чиято единствена цел е да се забавлява. От своя страна Салвадор е алкохолик, който е живял измъчван, защото баща му го е отделил от любовта на живота си Елиса Уайт, млада жена, която се омъжва за дон Ангел малко преди смъртта му, която също се присъединява към тази малка група.

Животът на всички тези герои се преплита всеки ден между стените на къщата на плажа.

Актьори[редактиране | редактиране на кода]

Част от актьорския състав:

  • Синтия КлитбоПаулина Виляреал Таламонти вдовица де Рохо
  • Серхио ГойриХуан Карлос Кабрера / Хуан Карлос Ринкон Ривас
  • Марга ЛопесСерена Ривас Молина де Ринкон
  • Бланка Гера – Марина Адурис де Виляреал
  • Хосе Карлос Руис – Северо Ринкон
  • Мариана Леви – Елиса Уайт вдовица де Виляреал
  • Давид Остроски – Сесар Виляреал Таламонти
  • Марио СимароРоберто Виляреал Таламонти
  • Ядира Карийо – Хеорхина Салас
  • Себастиан Лигарде – Салвадор Виляреал Таламонти
  • Игнасио Лопес Тарсодон Анхел Виляреал Кето
  • Поло Ортин – лейт. Самора
  • Лорена Веласкес – Елена вдовица де Уайт
  • Естебан Франко – Теофило
  • Херардо Албаран – Марко Антонио Виясаня
  • Валентино Ланус – Мигел Анхел Виляреал Таламонти
  • Паула Санчес – Пия Виляреал Таламонти де Естрада
  • Ернесто Ривас – Уго Естрада
  • Карлос Спейцер – Паоло Рохо
  • Марисол дел ОлмоМирея Родригес
  • Антони Алварес – Демян Гарса
  • Кати Барбери – Флоренсия Урибе
  • Салвадор СанчесНиколас Рей
  • Моника МигелМария Естрада
  • Рафаел Амадор – Панчо Рубио
  • Маурисио Аспе – Джино Морали
  • Мару Дуеняс – Нина Лопес
  • Паулина де Лабра – Лус
  • Алберто Диас – Рамиро
  • Артуро Лорка – Бермудес
  • Маргарита Маганя – София Висконти
  • Ивон Монтеро – Катя
  • Марлене ФавелаМалена Нуниес
  • Ракел Панковски – Асистентка на Хеорхина
  • Бенхамин Ислас
  • Артуро Гарсия Тенорио

Премиера[редактиране | редактиране на кода]

Премиерата на Къщата на плажа е на 10 април 2000 г. по Canal de las Estrellas. Последният 65. епизод е излъчен на 7 юли 2000 г.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Награди TVyNovelas (2001)

Категория Номиниран Резултат
Най-добра първа актриса Марга Лопес Номинирана
Най-добър пръв актьор Игнасио Лопес Тарсо Номиниран
Най-добър актьор в отрицателна роля Хосе Карлос Руис Номиниран

Версии[редактиране | редактиране на кода]

  • През 2004 г. португалският телевизионен канал TVI създава адаптацията Baía das Mulheres, с участието на Ана Брито и Куня и Александе де Соуса.
  • В един от епизодите на еквадорската поредицата Ecuador Historias Personales е представена история, много подобна на тази, с изключение на детайлите около къщата на плажа, но със същите персонажи.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Esmas. La casa en la playa // Televisa. Архивиран от оригинала на 2012-06-19. Посетен на 26 ноември 2014. (на испански)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата La casa en la playa в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​