Лев Дуров
| Лев Дуров Лев Дуров | |
| руски актьор, театрален режисьор, педагог и публицист | |
 | |
| Роден |
23 декември 1931 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Новодевическо гробище, Хамовники, Русия |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1954—2015 |
| Значими роли | Тибалт в „Ромео и Жулиета“ Чебутикин в „Три сестри“ Яго в „Отело“ |
| Семейство | |
| Съпруга | Ирина Кириченко |
| Деца | Екатерина Дурова |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.levdurov.ru |
| Лев Дуров в Общомедия | |
Лев Константи́нович Ду́ров е руски актьор, театрален режисьор, педагог и публицист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Лев Дуров е роден на 23 декември 1931 г. в Москва. Израства в един от най-старите столични квартали Лефортово, в комунална квартира, заедно с родителите си и двете си сестри. Лев принадлежи към най-старата династия на циркови клоуни и дресьори на братя Дурови. Дуров завършва образованието си през 1954 г. в класа на Блиников. Десет години работи в Централния детски театър в Москва. Една от първите му значими роли е Фьодор в постановката Борис Годунов. Едни от най-значимите му роли са на Тибалт в „Ромео и Жулиета“, Чебутикин в „Три сестри“ и Яго в „Отело“.[1] Дуров сключва брак с Ирина Кириченко. Дъщеря им Екатерина се ражда през 1959 г. От нея Лев и Ирина имат двама внука.
След завършване на Висшите режисьорски курсове Лев Дуров работи и като режисьор. В театъра на Малая Бронная той поставя редица представления, които са изключително популярни сред публиката. Най-значимите от тях са „Жестоки намерения“ на Арбузов, „Пепеляшка“ по творчеството на Шварц, „Обвинително заключение“ на Нодар Думбадзе, „Завеси“ на Михаил Варфоломеев и много други.[2]. През 1991 г. той печели наградата „Народен артист“ на СССР.
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- „Байки на бис“, 2008[3]
- „Грешные записки“, 1999
- „Странные мы люди“, Эксмо-Пресс, 2002, 320 с.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
