Преглед на кода на Лек крайцер

{{твърде дълга}}
'''Лек крайцер''' е [[военен кораб|военен]] [[надводен кораб]], [[класификация на корабите|подклас]] [[крайцер]]и, от началото на [[XX век]], продукт на еволюцията на [[Бронепалубен крайцер|бронепалубните крайцери]] под влияние на опита на [[Руско-японска война|руско-японската война]]. Леките крайцери са относително големи (в сравнение с [[разрушител|есминците]], [[минен крайцер|минните крайцери]] и [[канонерска лодка|канонерските лодки]]) специализирани [[корабна артилерия|артилерийски]] кораби с развита [[корабна броня|бронева защита]], въоръжени предимно с артилерия [[корабна артилерия#класификация|среден калибър]]. Имат активно участие в морските сражения на [[Първа световна война|Първата]] и [[Втора световна война|Втората световна войни]]. Военноморският теоретик [[Алфред Махеан]] отвежда на леките крайцери ролята на [[разузнаване|разузнавачи]] и [[изтребител]]и на неприятелската търговия<ref>{{cite web
 |author          = Федоров Н. В.
 |url             = http://www.history.pu.ru/biblioth/novhist/stud-konfer/2003/items/item13.htm
 |title           = Взгляды адмирала Алфреда Мэхэна на военное кораблестроение
 |publisher       = Библиотека исторического факультета СПбГУ
 |datepublished   = 2003
 |accessdate      = 17 ноември 2008
 |archiveurl      = http://www.webcitation.org/67SdeBS48
 |archivedate     = 6 май 2012
 |архив_дата      = 2022-06-25
 |архив_уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20220625022627/http://www.history.spbu.ru/index.php?chpu=biblioth%2Fnovhist%2Fstud-konfer%2F2003%2Fitems%2Fitem13.htm
}}</ref>.

Развитието на подкласа става в рамките на националните доктрини на [[Военноморски сили|ВМС]] и води до големи разлики в предназначението и [[тактико-технически характеристики|характеристиките]] на корабите. [[Лондонски морски договор (1930)|Лондонските морски договори от 1930]] и [[Лондонски морски договор (1936)|и 1936 година]] въвеждат определен международен стандарт, но някои разлики все пак се съхраняват. В годините на Втората световна война леките крайцери се използват за решаване на най-разнообразни задачи и постигат висока степен на съвършенство.

Строителството на леки крайцери е прекратено към края на 50-те години. Прекратяването на развитието на леките крайцери е свързано с измененията настъпили в средствата и методите на въоръжената борба по море.

[[Файл:Hms belfast.jpg|мини|300px|Британският лек крайцер [[Белфаст (лек крайцер, 1938)|„Белфаст“]] на вечната си стоянка в [[Лондон]], 2004 г.]]
[[Файл:Mikhail Kutuzov (cruiser).jpg|мини|300px|… и лекия крайцер [[Михаил Кутузов (лек крайцер, 1952)|„Михаил Кутузов“]] на вечната му стоянка в [[Новоросийск]], 2005 г.]]

== Възникване на класа лек крайцер ==
Към началото на XX век във [[флот]]ите на основните морски държави има, на пръв поглед, стройна [[класификация на корабите]]. Крайцерите се делят на [[Броненосен крайцер|броненосни]] и [[Бронепалубен крайцер|бронепалубни]], а в отделни флоти на класове или [[ранг на кораб|рангове]]. Така например, в [[Кралски военноморски сили на Великобритания|британския флот]] съществуват три класа бронепалубни крайцери: 1-ви клас – с [[водоизместимост]] над 6 хил. [[тон]]а, въоръжени с [[морска артилерия|оръдия]] до 234 [[милиметър|mm]], предназначени за действия по комуникациите и водене на широко разузнаване; бронепалубни крайцери 2-ри клас – с водоизместимост 3 – 6 хил. тона със 152 mm оръдия на [[корабна артилерия#класификация|главния калибър]], строени за дозор, малки [[Рекогносцировка (военно дело)|рекогносцировки]] и унищожаване на [[търговски кораб|търговските съдове]] на противника; 3-ти клас – крайцери с водоизместимост 1,5 – 3 хил. тона с оръдия 102 – 119 mm, използвани за куриерска и стационарна служба<ref>{{cite web
 | author        = Г.Смирнов В.Смирнов
 | datepublished = Моделист Конструктор 05'1979
 | url           = http://commi.narod.ru/bmc/mk1cr/cr17.htm
 | title         = Армада упустившая время
 | publisher     = commi.narod.ru
 | accessdate    = 16 ноября 2008
 | archiveurl    = http://www.webcitation.org/67SdfQnXD
 | archivedate   = 6 май 2012
}}</ref>. В [[военноморски флот на Русия|Русия]] всички крайцери се делят на два ранга, като 1-ви ранг включва и броненосни и големи бронепалубни крайцери<ref>{{cite
|автор         = Платонов А. В.
|заглавие      = Крайцеры советского флота
|място         = СПб.
|издател  = Галея Принт
|дата           = 1999
|страница       = 6
|isbn          = 58172-0010-4
}}</ref>. Заедно с това бронепалубните крайцери, особено големите, се подлагат на много рязка критика, като част от експертите въобще отричат тяхното право на съществуване.
{{цитат|
Що се касае до големите бронепалубни крайцери, то тяхната безполезност е извън всякакво съмнение очевидна, което дори не заслужава да коментираме…
|Кладо Н. Л. Очерк военных действий на море во время русско-японской войны<ref>{{cite
|автор = Кладо Н. Л.
|заглавие = Очерк военных действий на море во время русско-японской войны
|серия = Русско-японская война
|място = М.
|издател = АСТ
|дата = 2004
|страница  = 594
|isbn          = 5-17-025036-3
}}</ref>}}

[[Файл:Protected cruiser.svg|мини|ляво|Схема на защитата на бронепалубния крайцер.]]

Действително бронепалубните крайцери се отличават с много слабо [[корабна броня|брониране]], което се свежда до [[бронирана палуба]] със скосове, защитаваща [[съдова енергетична установка|силовата установка]] и [[снаряд]]ните [[погреб за боеприпаси|погреби]]. При това [[бор]]ът на такъв кораб е практически незащитен, ако не се брои разположените там [[въглища|въглищни]] бункери.<ref group=~>Смятало се, че 1 [[фут]] въглища е равноценен на 1 [[дюйм]] броня.</ref>

Недостатъците на бронепалубните крайцери са напълно ясни за военноморските кръгове, но поставянето на бордова броня на тези кораби е невъзможно поради няколко причини: поради големите размери и ниските [[мощност|характеристики]] на [[Парна машина|парните машини]], които са единствените достъпни [[двигател]]и; поради слабата здравина на бронята до началото на XX век (до разпространението на [[корабна броня#Цементирана броня на Круп|цементираната Круповска броня]] и [[хром]]-[[никел]]-[[молибден]]овото [[Легирана стомана|легиране]]); поради малките бойни дистанции и популярност на [[бронебоен снаряд|бронебойните снаряди]]. Освен това, докато на въоръжение има [[скорострелност|нескорострелни]] оръдия, стрелящи със [[снаряд]]и, напълнени с димен [[барут]], потенциалната бойна [[живучест]] на бронепалубните крайцери се оценява като приемлива.

Към упадъка и последващото изчезване на класа на бронепалубните крайцери водят две обстоятелства от началото на XX век. На първо място, това е опитът от [[Руско-японска война|руско-японската война]] – първото за дълго време стълкновение на две първокласни морски държави, което внимателно се изучава от всички военноморски специалисти<ref group=~>До руско-японската война има морски сражения в хода на [[Китайско-японска война (1894 – 1895)|японо-китайската]] и [[Испано-американска война|испано-американската]] войни, но явното неравенство между противоборстващите в тях страни не дава възможност за сериозни изводи.</ref>. В хода на войната по море широко се използва [[корабна артилерия|скорострелна]] артилерия среден [[калибър]], стреляща с [[Бризантност|бризантни]] снаряди, снаряжени със „[[Тринитрофенол|шимоза]]“.
{{цитат|
В резултат корабите, неприкрити в достатъчна степен от броня, стават много уязвими. „Защитените“, т.е. бронепалубните военни съдове, обладаващи само разположена на нивото на [[водолиния]]та бронева палуба, могат да загубят цялата си артилерия, да изгорят или просто да потънат, макар и съхранили при това вече безполезните си машини и погреби.
|Кофман В. „Бронированный ёж“ и его потомки<ref>{{cite
|автор = Кофман В.
|заглавие = „Бронированный ёж“ и его потомки
|издание = Моделист-конструктор
|дата = 2007
|номер = 4
|страница  = 36
}}</ref>}}
Така, бойната устойчивост на бронепалубния крайцер се оказва неудовлетворителна, а областта за използването им – ограничена.

Второ, именно в началото на XX век в разпореждане на корабостроителите идват първите пригодни за поставяне на кораб [[Парна турбина|парни турбини]], радикално превъзхождащи парните машини по пределна и агрегатна [[мощност]]. Определена роля има и започналия преход към течно [[гориво]], позволяващ постигане на икономии в [[тегло]] и [[обем]].

В съответствие с английската класификационна терминология, класическият лек крайцер възниква в резултат на сливането на [[крайцер скаут|крайцера скаут]] и [[бронепалубен крайцер|бронепалубния крайцер]] 2-ри клас.<ref>{{cite|автор=Смирнов Г., Смирнов В., Иванов И. А.|заглавие=Последние представители класса крейсеров|издание=[[Моделист-конструктор]]|номер=5|дата=1981}}</ref>

Въпреки това преходът от бронепалубни крайцери към леки става постепенно и поражда редица междинни типове. Първият британски турбинен крайцер става „[[Аметист (бронепалубен крайцер, 1903)|Аметист]]“ ({{lang|en|Amethyst}}), принадлежащ на типа „[[Бронепалубни крайцери тип „Топаз“|Топаз]]“ ({{lang|en|Topaze}}). Значително по-добрите характеристики на турбинната установка карат [[Британско Адмиралтейство|британското Адмиралтейство]] да построи две големи серии турбинни крайцери с малка [[водоизместимост]], класифицирани като [[Крайцер скаут|скаути]] ({{lang|en|Scout cruiser}}). Това са крайцерите от типове „[[Крайцери скаути тип „Форуърд“|Форуърд]]“ ({{lang|en|Forward}}) и „[[Крайцери скаути тип „Бодицея“|Боадицея]]“ ({{lang|en|Boadicea}})<ref name="MK-1995-04-06">{{cite
|автор=С. А. Балакин.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1995_04/06.htm |заглавие-част =Лёгкие крейсера
|заглавие=ВМС Великобритании 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
|серия=Морская коллекция № 4/1995
}}</ref>, всичко 15 единици. Впрочем броневата им защита както и преди, се свежда до бронирана палуба със скосове.
[[Файл:HMS Aurora (1913).jpg|мини|250px|Лекият крайцер „Аурора“, тип „Аретуза“, 1913 г.]]
За първите „истински“ леки крайцери е прието да се смятат [[Кралски военноморски сили (Великобритания)|британските]] кораби от типа „[[Леки крайцери тип „Аретуза“|Аретуза]]“ ({{lang|en|Arethusa}}), създадени като продължение на развитието на типа [[Крайцер скаут|крайцери скаути]], и отличаващи се с много новости, главното от които е [[брониран пояс]] по [[водолиния]]та. Фактически тази чест повече заслужават крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Магдебург“|Магдебург]]“ ({{lang|de|Magdeburg}})<ref name="Тип „Магдебург“">{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWI/08.htm |заглавие-част =Тип „Магдебург“
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>, също с броневи пояс и турбинна установка, първите от които са заложени и влизат в строй две години преди „Аретузите“ и половин година преди „Саутхемптън“ – първият крайцер на типа „[[Леки крайцери тип „Чатъм“|Чатъм]]“, но понятието „лек крайцер“ първоначално се употребява по отношение на турбинните скаути<ref name="MK-1995-04-06"/> и във Великобритания, а не в Германия.

Именно с крайцерите от типа „Аретуза“ и свързан произходът на странния термин „лек крайцер“. При проектирането им те са класифицирани като скаути или крайцери III ранг{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=7}}.
{{цитат|
описвайки достойнствата на строящите се крайцери в парламента, [[Уинстън Чърчил|Чърчил]] във връзка с това даже ги представя като „леки броненосни крайцери“ („''light armored cruisers''“), като единствените сред малките кораби на флота, защитени от вертикална броня по цялата дължина на корпуса.
|А. Донец. Прямые потомки „скаутов“: Крейсера типа C<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/C_Class/02.htm |заглавие-част =Введение
|заглавие=Прямые потомки „скаутов“: Крейсера типа C
|серия=Крейсера Британии № 5
}}</ref>}}
Под термина „броненосен крайцер“ британците обикновено имат предвид много голям кораб, за това и прилагателното ''armored'' скоро отпада и новите крайцери започват да се наричат леки (''light cruisers''). Впрочем в другите страни има свои национални класификации и терминът става общоприет едва след [[Лондонски морски договор (1930)|Лондонската конференция от 1930 г.]]

Леките крайцери съхраняват многофункционалността на бронепалубните крайцери: разузнавач при [[ескадра]]та, носене на дозорна служба, охрана на ескадрата от атаките на [[миноносец|миноносци]] ([[разрушител]]и), набези на [[пристанище|портовете]] на противника, до определена степен – нарушаване на морските комуникации на противника (с оглед тенденцията тази задача да премине към [[подводница|подводниците]]). Освен това те са адаптирани за изпълняване на задачи в условията на ескадрен бой във взаимодействие с [[линеен крайцер|линейните крайцери]] (ЛКР) и [[линеен кораб|линкорите]] [[дреднаут]]тен тип поради тяхното основно тактическо преимущество – прекрасната маневреност, наследство от бронепалубните им предшественици. Следва да се отбележи, че руските леки крайцери имат и допълнителни функции: поставянето на [[морска мина|минни]] заграждения.

Тъй като от тези крайцери се изисква много, остро стои въпроса за тяхната стойност. В резултат толкова ценната за британския флот [[далечина на плаване]] вече се отчита като второстепенна характеристика – новите кораби трябва да действат в ограничената [[акватория]] на [[Северно море]]. Малките размери благотворно влияят на цената и в навечерието на [[Първата световна война]] [[Великобритания]] започва масовото строителство на леки крайцери от този тип.<ref group=~>Преди [[Първата световна война]] в „леки“ са прекласифицирани всички бронепалубни крайцери с турбинна установка.</ref>

Заедно с това, разтегнатите комуникации на [[Британска империя|Британската империя]] изискват и друг тип крайцер – по-голям, с голяма далечина на плаване и относително добри условия за живот на [[екипаж]]а и, разбира се, силно въоръжен. В края на първото десетилетие на XX век британският флот започва да получава бронепалубните крайцери от типа „[[Бронепалубни крайцери тип „Бристъл“|Бристъл]]“ ({{lang|en|Bristol}}) и „[[Бронепалубни крайцери тип „Уеймът“|Уеймът]]“ ({{lang|en|Weymouth}}), с турбинни установки, които стават родоначалници на „защитниците на търговията“ ({{lang|en|Trade protection cruisers}})<ref name="MK-1995-04-06"/>.

Тяхното логическо развитие са леките крайцери с броневи пояс от типа „[[Леки крайцери тип „Чатъм“|Чатъм]]“ ({{lang|en|Chatham}})<ref group=~>В литературата понягога се водят тип „Бирмингам“ (''Birmingham''). Също се наричат и тип Town, тъй като носят имената на [[великобритания|британски]] [[град]]ове.</ref>. За съжаление на [[Военноморски сили на Великобритания|британския флот]] тези високоефективни кораби, много необходими за борба с [[рейдер]]и, струват значително повече от „Аретузите“ и нейните наследници: средната стойност на крайцера тип „Аретуз“ съставлява {{число|285000|}} [[Британска лира|фунта стерлинги]], а на типа „Чатъм“ – {{число|356000|}} фунта стерлинги.{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=7}}

[[Файл:SMS Breslau 2.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „[[Бреслау (лек крайцер, 1911)|Бреслау]]“ от типа „[[Леки крайцери тип „Магдебург“|Магдебург]]“]]

Развитието на леки крайцери в [[Кайзерлихе Марине|германския флот]] тръгва по друг път. [[Германска империя (1871 – 1918)|Германската империя]] няма икономическите възможности да създаде два типа специализирани леки крайцери, и в тактически план проектът „Аретуза“ е оценен като прекалено слаб. Оценявайки строящият се в Германия за руския флот крайцер „[[Новик (бронепалубен крайцер, 1900)|Новик]]“, до известна степен прародител на скаутите, немските офицери смятат, че даже рекордната [[скорост на кораб|скорост]] не компенсира слабото въоръжение.<ref name="Germ_Cr_WWI">{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWI/01.htm |заглавие-част =Развитие немецких лёгких крейсеров периода Первой мировой войны
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref> В резултат германският флот се съсредоточава върху създаването на универсален крайцер, еднакво годен и за служба при [[ескадра]]та, и за действия по комуникациите. Не е удивително, че по своите размери новите немски крайцери представляват нещо средно между „Аретузите“ и „Чатъмите“. Впрочем немците също не успяват да избягат от преходните типове. Първата турбина в поставена на бронепалубния крайцер „[[Бронепалубни крайцери тип „Бремен“|Любек]]“ ({{lang|de|Lübeck}})<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWI/04.htm |заглавие-част =Тип „Бремен“
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>, а след това са въведени в бойния състав още 6 турбинни крайцера от този подклас, принадлежащи към типа „[[Бронепалубни крайцери тип „Кьонигсберг“|Кьонигсберг]]“ ({{lang|de|Königsberg}})<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWI/05.htm |заглавие-част =Тип „Кенигсберг“
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>, „[[Бронепалубни крайцери тип „Дрезден“|Дрезден]]“ ({{lang|de|Dresden}})<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWI/06.htm |заглавие-част =Тип „Дрезден“
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>, „[[Бронепалубни крайцери тип „Колберг“|Колберг]]“ ({{lang|de|Kolberg}})<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWI/07.htm |заглавие-част =Тип „Кольберг“
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>.

Първите пълноценни германски леки крайцери стават корабите от типа „[[Леки крайцери тип „Магдебург“|Магдебург]]“ ({{lang|de|Magdeburg}})<ref name="Тип „Магдебург“"/>. Те се отличават с добро брониране, надеждна система за подводна защита, превъзходна [[Мореходни качества|мореходни]] качества и маневреност. Само сравнително слабата артилерия разваля добрия проект. Това се обяснява с предвоенното мнение на германските експерти, които смятат, че доброто обучение на [[комендор]]ите в съчетание с високата [[скорострелност]] на 105 [[милиметър|mm]] оръдия ще даде повече попадения<ref name="Germ_Cr_WWI"/>. Последващо развитие на „Магдебург“ са леките крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Карлсруе“|Карлсруе]]“ ({{lang|de|Karlsruhe}}).<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWI/09.htm |заглавие-част =Тип „Карлсруэ“
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>

Интерес към новия клас крайцери проявяват и в други страни, но сложното финансово положение на техните военноморски сили, предизвикано от „линкорната“ треска, не им позволява да отделят на строителството на леки крайцери достатъчно внимание.

[[Реджия Марина|Италианският флот]] получава преди войната 3 леки крайцера – единичният проект „[[Куарто (крайцер скаут, 1911)|Куарто]]“ (''Quarto'') и два от типа „[[Крайцери скаути тип „Нино Биксио“|Нино Биксио]]“ (''Nino Bixio''). В италианския флот те се числят като скаути ({{lang|it|esploratori}}), принадлежността на тези крайцери към леките се оспорва, тъй като те нямат [[борд]]ова броня.<ref name="MK-1997-04-04">{{cite
|автор=С. А. Балакин.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1997_04/04.htm |заглавие-част =Итальянский флот. Лёгкие и бронепалубные крейсера
|заглавие=ВМС Италии и Австро-Венгрии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
|серия=Морская коллекция № 4/1997
}}</ref>

[[Файл:Admiral Spaun.jpg|мини|250px|Лекият крайцер „[[Адмирал Шпаун (крайцер скаут, 1909)|Адмирал Шпаун]]“]]

Традиционният противник на италианците – [[Австро-Унгария]] попълва [[Военноморски сили на Австро-Унгария|своя флот]] с лекия крайцер „[[Адмирал Шпаун (крайцер скаут, 1909)|Адмирал Шпаун]]“ (''Admiral Spaun''), който би бил напълно удачен кораб, ако не е слабото му въоръжение, състоящо се от седем 100 mm оръдия.<ref name="MK-1997-04-16">{{cite
|автор=С. А. Балакин.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1997_04/16.htm |заглавие-част =Австро-Венгерский флот. Лёгкие и бронепалубные крейсера
|заглавие=ВМС Италии и Австро-Венгрии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
|серия=Морская коллекция № 4/1997
}}</ref> След получаването на първия опит, корабостроителите на двуединната империя построяват 3 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Новара“|Новара]]“ (''Novara''), представляващи варианта на „Шпаун“ с усилено въоръжение и по-съвършена енергетична установка.<ref name="MK-1997-04-16"/>

Интерес към леките крайцери проявяват също френския и [[Императорски военноморски сили на Русия|руския флот]]. Във Франция е разработен проект на крайцер – ескадрен разузнавач ({{lang|fr|Éclaireur d’escadre}}){{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=8}}, а в Русия залагат 8 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Светлана“|Светлана]]“/„Адмирал Нахимов“.<ref>{{cite
|автор=И. Ф. Цветков.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/KrKav/chap04.html |заглавие-част =Глава 2. Проектирование крейсера „Адмирал Лазарев“ („Красный Кавказ“)
|заглавие=Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“
|место=Л.|издател=Судостроение
|год=1989
|страница =264
|серия=Замечательные корабли
|isbn=5-7355-0121-6 ББК 68.66 Ц27 УДК 623.823.1
}}</ref> Големи и добре защитени, те освен това трябва да имат висока скорост и мореходност и да носят солидно въоръжение (15 – 130 mm руските и 8 138 mm френските). Обаче тези кораби се оказват още и достатъчно скъпи. В резултат с началото на Първата световна война френските крайцери даже не са заложени, а в [[Руска империя|Русия]] така и не успяват да достроят новите крайцери до края на войната.

[[Файл:USSCharlestonC22.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Чарлстън“ от типа „Сейнт Луис“]]

Политическото ръководство на [[САЩ]] счита за свой основен военноморски приоритет строителството на [[Линеен корад#Линкорите на Първата световна война|дредноути]] – след като линкорите са главната сила във флота, то те следва да бъдат строени приоритетно. В резултат [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американският флот]] се отличава като крайно небалансиран. Към 1914 г. САЩ имат в строй 6 леки крайцера – 3 от типа „[[Леки крайцери тип „Честър“|Честър]]“ ({{lang|en|Chester}}) и толкова от типа „[[Крайцери тип „Сейнт Луис“|Сейнт Луис]]“ ({{lang|en|St. Louis}}), но нито един от тях не може да бъде определен като съвременен по мерките от началото на Първата световна. Снабдени с парни машини, те са прекалено бавни, а „Честър“ е са и много слабо въоръжени.<ref name="MK-1996-05-05">{{cite
|автор=В. Л. Кофман.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1996_05/05.htm |заглавие-част =США. Лёгкие и бронепалубные крейсера
|заглавие=ВМС США и стран Латинской Америки 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
|серия=Морская коллекция № 5/1996
}}</ref>

[[Япония|Японската империя]], внимателно следяща за всички военноморски новости, не забавя започването на строителство на новите крайцери. Към 1912 г. в състава на [[Морски сили за самоотбрана на Япония|японския флот]] влизат 3 крайцера тип „[[Леки крайцери тип „Чикума“|Чикума]]“ (''Chikuma'') – напълно удачни кораби, близки по характеристики с британските „Чатъми“.<ref name="MK-1999-05-05">{{cite
|автор=С. А. Балакин.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1999_05/05.htm |заглавие-част =Япония. Лёгкие и бронепалубные крейсера
|заглавие=ВМС Японии, Турции и других стран Азии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
|серия=Морская коллекция № 5/1999
}}</ref>

[[Файл:IJN Chikuma in 1912 during commissioning.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Чикума“]]

Освен това строителството или поръчката на чужди, преди всичко английска постройка, на леки крайцери планират [[Испания]], [[Гърция]], [[Китай]] и даже [[Турция]], чиито финанси се намират под външно управление. Испанската корабостроителна програма от 1913 г. предвижда постройката на два турбинни крайцера, но влизането им в строй става възможни едва през 20-те години.<ref>{{cite
|автор=С. А. Балакин.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1999_03/05.htm |заглавие-част =Испания
|заглавие=ВМС малых стран Европы 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
|серия=Морская коллекция № 3/1999
}}</ref> За Гърция във Великобритания са поръчани два 5200-тонни крайцера – „Кацонис“ и „Кондуриотис“. С началото на войната те са реквизирани от Британското адмиралтейство.<ref>{{cite
|автор=С. А. Балакин.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1999_03/07.htm |заглавие-част =Греция
|заглавие=ВМС малых стран Европы 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
|серия=Морская коллекция № 3/1999
}}</ref> За ВМС на Турция са поръчани два турбинни леки крайцера с водоизместимост 3550 тона.<ref>{{cite
|автор=С. А. Балакин.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1999_05/10.htm |заглавие-част =Турция
|заглавие=ВМС Японии, Турции и других стран Азии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
|серия=Морская коллекция № 5/1999
}}</ref> [[Военноморски сили на Китайската народна република|ВМС на Китай]] на свой ред решават да се възползват от услугите на австро-унгарските корабостроители, поръчвайки им съвременен лек крайцер с водоизместимост 4900 тона.<ref>{{cite
|автор=С. А. Балакин.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1999_05/11.htm |заглавие-част =Китай
|заглавие=ВМС Японии, Турции и других стран Азии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
|серия=Морская коллекция № 5/1999
}}</ref> Август 1914 г. изпраща тези планове в сферата на фантастиката. Само неутралната [[Бразилия]] успява да получи два относително съвременни, но слабо въоръжени крайцера от типа „[[Бронепалубни крайцери тип „Баия“|Баия]]“, макар и към момента на построяването им това да са най-бързоходните крайцери в света.<ref>{{cite
|автор=В. Л. Кофман.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1996_05/17.htm |заглавие-част =Флоты стран Латинской Америки. Бразилия
|заглавие=ВМС США и стран Латинской Америки 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
|серия=Морская коллекция № 5/1996
}}</ref>

== Леките крайцери в Първата световна война ==
[[Файл:Dresdenc.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Дрезден II“, 1918 г.]]
Предвоенната „линкорна треска“ води до това, че болшинството флотове влизат във войната със съвършено небалансиран състав. Особено що се отнася до леките крайцери. С най-голям брой кораби от този клас разполага [[Британска империя|Британската империя]] – 36 единици.<ref name="MK-1995-04-06"/> [[Кайзерлихе Марине|Германския флот]] има 6 леки крайцера<ref name="MK-1996-03-06">{{cite
|автор=Ю. В. Апальков.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1996_03/06.htm |заглавие-част =Лёгкие и бронепалубные крейсера
|заглавие=ВМС Германии 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
|серия=Морская коллекция № 3/1996
}}</ref>, [[Военноморски сили на САЩ|ВМС на САЩ]] имат също шест крайцера<ref name="MK-1996-05-05"/>, но доста по-неудачни. По 3 единици кораби от този тип имат [[Австро-Унгария]]<ref name="MK-1997-04-16"/>, [[Италия]]<ref name="MK-1997-04-04"/> и [[Япония|Японската империя]]<ref name="MK-1999-05-05"/>. Всички останали воюващи държави нямат леки крайцери до края на войната.

През годините на войната леките крайцери на [[Великобритания]] и [[Германска империя|Германия]] се използват много активно в операциите на двата флота и сред тях има значителни загуби.<ref>{{cite
|автор = Вильсон Х.
|заглавие = Линкоры в бою
|място = М.
|издател = ЭКСМО
|дата = 2002
|страница  = 38 – 40
|isbn     = 5-946610-16-3
}}</ref> Съществен урон на леките крайцери нанася и участието в повседневната боева дейност, към която те са привличани много интензивно.

Германия през 1914 г. опитва да насочи войната към британските комуникации с помощта, преди всчико, на крайцери. В частност, 5 кораба от този клас влизат в състава на [[Германска Източно-Азиатска крайцерска ескадра|ескадрата]] на [[адмирал]] [[Максимилиан фон Шпее|Шпее]] и още 3 действат самостоятелно – „[[Емден (бронепалубен крайцер, 1908)|Емден]]“, „Карлсруе“ и „[[Кьонигсберг (бронепалубен крайцер)|Кьонигсберг]]“. Независимо от надеждите на германското командване, вече към края на 1914 г. британците успяват да ги неутрализират, макар и с привлечането на огромни сили.<ref name="Больных-ГК">{{cite
|автор=А. Больных.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/HistoryBook/OceanSpace/Cruisers.htm |заглавие-част =Грозные крейсера
|заглавие=На океанских просторах
|серия=Морские битвы Первой мировой
}}</ref>. Най-съвременен сред немските [[рейдер]]и е „[[Карлсруе (лек крайцер, 1912)|Карлсруе]]“. Благодарение на високата си скорост той успешно се изплъзва на противника, но става жертва на вътрешен [[взрив]]<ref name="Больных-ГК"/>.

Опитът на военните действия показва, че крайцерите, въоръжени с оръдия калибър като на [[разрушител|ескадрените миноносци]], по сравнение с тях, са много по-ефективни артилерийски платформи. Заедно с това се изяснява грешката на германските адмирали, уповаващи се на скорострелността на 105 mm оръдия. Характерен пример за това е боят между немския „[[Емден (бронепалубен крайцер, 1908)|Емден]]“<ref group=~>Крайцерът „[[Емден (бронепалубен крайцер, 1908)|Емден]]“ се относя към бронепалубните, но е въоръжен аналогично на леките крайцери от първата година на войната.</ref> и британският „[[Сидни (лек крайцер, 1912)|Сидни]]“. Германските комендори първи постигат попадение и като цяло стрелят по-добре, но явното превъзходство на 152 mm артилерия на британците (бордовия [[залп]] на „Сидни“ е 295 [[kg]], а на „Емден“ – 72 kg) им осигурява решителна победа.<ref name="Germ_Cr_WWI"/> Впоследствие всички оцелели крайцери на немците са превъоръжени на 150 mm калибър.

Със строителство на леки крайцери през годините на [[Първата световна война]] се занимават основно Великобритания и Германия. Останалите воюващи страни, са принудени да се съсредоточат върху сухопътната война. Само [[Япония]] въвежда в годините на войната 2 единици от типа „[[Леки крайцери тип „Тенрю“|Тенрю]]“ – бързоходни, но много слабо въоръжени<ref name="MK-1999-05-05"/>. Впрочем, те са предназначени за използване като [[Лидер на ескадрени миноносци|лидери на есминците]].

Британците, без да чакат влизането в строй на крайцерите от типа „Аретуза“, залагат първата серия кораби от серия ''„C“'' – 6 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Карълайн“|Карълайн]]“ ({{lang|en|Caroline}})<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/C_Class/04.htm |заглавие-част =Крейсера серии Caroline
|заглавие=Прямые потомки „скаутов“: Крейсера типа C
|серия=Крейсера Британии № 5
}}</ref> – малко по-големи и по-добре въоръжени. Първият от тях влиза в строй през декември 1914 г. Впоследствие еволюцията на британските крайцери се свежда към постепенно увеличаване на [[главни размери на плавателен съд|размерите]], увеличаване на скоростта, а също и усилване на въоръженията и броневата защита.
[[Файл:HMS Caledon.jpg|мини|250px|Лекият крайцер „Каледон“]]
В периода 1915 – 1916 г. [[Кралски военноморски сили|британският флот]] се попълва с 8 крайцера на типа „[[Леки крайцери тип „Калиопа“|Калиопа]]“ ({{lang|en|Calliope}})<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/C_Class/05.htm |заглавие-част =Крейсера серии Calliope
|заглавие=Прямые потомки „скаутов“: Крейсера типа C
|серия=Крейсера Британии № 5
}}</ref> като в последните крайцери от серията разнокалибреното въоръжение е сменено с единен калибър – 152 mm. Най-многобройната серия леки крайцери се оказва типа „[[Леки крайцери тип „Каледон“|Каледон]]“ ({{lang|en|Caledon}})<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/C_Class/09.htm |заглавие-част =Крейсера серии Caledon
|заглавие=Прямые потомки „скаутов“: Крейсера типа C
|серия=Крейсера Британии № 5
}}</ref> – 14 единици, влезли в строй в 1917 – 1919 г. На тях за първи път започва внедряването на линейно-терасовидното разположение на оръдията.
[[Файл:HMS Danae (D44).jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „[[Даная (лек крайцер, 1918)|Даная]]“]]
Най-съвършените леки крайцери военна постройка стават корабите от типа „[[Леки крайцери тип „Даная“|Даная]]“ ({{lang|en|Danae}}) – серията ''„D“''<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/D_E_Class/03.htm |заглавие-част =Проектирование крейсеров типа „improved Ceres“
|заглавие=Завершение линии „скаутов“: Крейсера типов D и E
|серия=Крейсера Британии № 6
}}</ref>. Първите 3 единици успяват да влязат в състава на флота по време на войната, още 5 са достроени след нея, 4 крайцера са свалени от строителство<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/D_E_Class/04.htm |заглавие-част =Постройка крейсеров типа D
|заглавие=Завершение линии „скаутов“: Крейсера типов D и E
|серия=Крейсера Британии № 6
}}</ref>. Повтаряйки по въоръжение „Каледон“, те са по-големи и [[Мореходни качества|мореходни]]. По размери те вече са близки до „защитниците на търговията“, строителството на които по време на войната е прекратено. И, накрая, на самия финал на войната са заложени 2 единици от типа ''„E“'' – „[[Леки крайцери тип „Емералд“|Емералд]]“ ({{lang|en|Emerald}}) и „Ентърпрайз“ (''Enterprise'')<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/D_E_Class/06.htm |заглавие-част =Проектирование и постройка крейсеров типа E
|заглавие=Завершение линии „скаутов“: Крейсера типов D и E
|серия=Крейсера Британии № 6
}}</ref> – крайцери, в които всички усилия на конструкторите са хвърлени за увеличаване на скоростта, благодарение на удвоение на мощността на турбините, достигнала 33 [[възел (скорост)|възела]], но достроени едва през 1926 г.

[[Файл:HMS Courageous WWI.jpg|мини|250px|Лекият линеен крайцер ''„[[Корейджъс (линеен крайцер, 1916)|Корейджъс]]“'' ([[HMS]] ''Courageous'') около 1916 г.]]
Освен това [[Британско Адмиралтейство|Британското Адмиралтейство]] си прави доста своеобразен експеримент, построявайки три леки линейни крайцера – ''„[[Корейджъс (линеен крайцер, 1916)|Корейджъс]]“'', ''„[[Глориъс (линеен крайцер, 1916)|Глориъс]]“'' и ''„[[Фюриъс (линеен крайцер, 1916)|Фюриъс]]“''. По конструкция те са увеличени по размер леки крайцери, и силовата им установка е аналогична на крайцера ''„Чемпиън“'', но разчитана за 4 [[вал (машинен детайл)|вала]] и с по-голям брой [[парен котел|котли]] – 18 вместо 8. по-късно тези екстравагантни кораби, получили прякора „белите слонове на [[адмирал]] Фишър“, са преустроени в [[самолетоносач]]и<ref>Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921. – London, UK: Conway Maritime Press. 1980. С. 39.</ref>.

Германският флот от времето на войната получава доста по-малък брой леки крайцери<ref name="MK-1996-03-06"/>. Първите кораби този клас са влезлите в строй през военното време 2 единици от типа „[[Леки крайцери тип „Грауденц“|Грауденц]]“ ({{lang|de|Graudenz}})<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWI/10.htm |заглавие-част =Тип „Грауденц“
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref> – увеличени „Магдебург“, но с малко по-ниска скорост. Тяхно развитие става двойката тип „[[Леки крайцери тип „Висбаден“|Висбаден]]“ ({{lang|de|Wiesbaden}})<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWI/13.htm |заглавие-част =Тип „Висбаден“
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии
|серия=Боевые корабли мира}}</ref> – първите германски леки крайцери с турбини снабдени с [[хидравлика|хидродинамичен]] [[механичен редуктор|редуктор]] и изначално въоръжени със 150 mm оръдия. Накрая, през 1914 – 1916 г. в Германия са заложени 14 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Кьонигсберг“|Кьонигсберг II]]“ ({{lang|de|Königsberg II}}) и „[[Леки крайцери тип „Кьолн“|Кьолн II]]“ ({{lang|de|Cöln II}}) – големи кораби със силно въоръжение, но неговото позициониране остава, спрямо британските кораби от същия клас, остаряло. Бойните качества на тези кораби са явно по-добри от чисто крайцерски<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWI/14.htm |заглавие-част =Тип „Кенигсберг“
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>. До края на войната немците успяват въведат в строй едва 6 крайцера от този тип.

Освен тези кораби Германия построява също 2 крайцера-[[Минен заградител|минни заградителя]] от типа „[[Крайцери-минни заградители тип „Брумер“|Брумер]]“ ({{lang|de|Brummer}}), слабо въоръжени, но доста бързоходни.<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWI/12.htm |заглавие-част =Тип „Бруммер“
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref> Това са първите кораби от този клас, който получава определено развитие през следвоенните години.

== Леките крайцери на 20-те години на XX век ==
=== Леките крайцери на САЩ ===
[[Файл:USS Omaha (CL-4).jpg|мини|250px|Лекият крайцер „Омаха“]]
Към началото на [[Първата световна война]] [[Военноморски сили на Съединените американски щати|американския флот]] няма нито един съвременен лек крайцер. Запълването на тази празнина става с амбициозната корабостроителна програма от 1916 г., включваща, освен всичко останало, строителството на крайцери – [[океан]]ски разузнавачи. Ключево изискване към разузнавачите става максималната възможна скорост. В резултат крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Омаха“|Омаха]]“ ({{lang|en|Omaha}})<ref>{{cite
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/02.htm |заглавие-част =Лёгкие крейсера типа Omaha
|заглавие=Американские крейсера Второй мировой войны
|серия=Корабли крупным планом-2
}}</ref> се получават неудачни. Прекалено тесните [[корпус на кораб#Теоретичен чертеж на корпуса|обводи]] на [[корпус на кораб|корпуса]] и неговото прекалено олекотяване водят до снижаване на мореходността; краищата са, обратно, претоварени, а разположението на артилерията е неудовлетворително. Въпреки това, бързането в условията на военните години, а след това започналата отново надпревара в морските въоръжения водят до постройката на 13 единици от този тип. Всички те са завършени в периода между 1923 и 1925 г. и фактически са остарели при влизането им в строй.

=== Леките крайцери на Германия ===
[[Файл:Kreuzer Karlsruhe 1934.JPG|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „[[Карлсруе (лек крайцер, 1927)|Карлсруе]]“ тип „[[Леки крайцери тип „Кьонигсберг“ (1927)|К]]“]]
След края на Първата световна война германския флот е сериозно скован с условията на [[Версайски договор|Версайския договор]]. По отношение на крайцерите той забранява на немците строителството на кораби с водоизместимост над 6000 тона и с въоръжение над 150 mm. Благодарение на това, че в състава на германския флот почти всички кораби вече са прослужили установеният от договора 20-годишен срок, немците могат да пристъпят към обновление на своя флот вече в началото на 20-те години на XX век. Първенец на новото немско корабостроене става крайцера „[[Емден (лек крайцер, 1925)|Емден]]“ ({{lang|de|Emden}}), почти точно копие на корабите военна постройка<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWII_1/02.htm |заглавие-част =Крейсер „Эмден“
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.)
|том=I: „Эмден“, „Кенигсберг“, „Карлсруэ“ и „Кельн“
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>. Независимо че „Емден“, строен с големи трудности, е остарял вече при влизането му в строй, фактически той се явява единственият реално боеспособен кораб от този клас във [[кригсмарине|ВМС]] на [[Германска империя (1933 – 1945)|Хитлерова Германия]].

Бързото развитие на морските въоръжения и стремежът на германските власти да получат макар и неголям, но съвременен флот води до разработката на принципиално нов проект, влязъл в историята като крайцери тип „[[Леки крайцери тип „Кьонигсберг“ (1927)|К]]“ (леки крайцери тип „К“). Основните задача на новите кораби е разузнаване при ескадрата и самостоятелни [[Рейдер|рейдерски действия]], а основните им черти – мощно въоръжение и висока скорост. За първи път в немския флот крайцери получават [[оръдеен купол|куполна]] артилерия, а тяхната силова установка за първи път в света става комбинирана [[дизелов двигател|дизел]]-паротурбинен тип. Трите крайцера от този тип влизат в строй през 1929 – 1930 г., но се оказват неудачни.<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWII_1/03.htm |заглавие-част =Крейсера типа „К“
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.)
|том=I: „Эмден“, „Кенигсберг“, „Карлсруэ“ и „Кельн“
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref> Ограничениято във водоизместимостта не позволява да имат адекватна защита, дизелите за [[крайцерска скорост|крейсерски ход]] са маломощни, но главният им недостатък е друг. Прекалено тесният и лек корпус прави корабите маломореходни, което означава невъзможно ефективно използване на крайцерите в северни морета.

Още преди достройката на крайцерите тип „К“ е заложен крайцерът „[[Лайпциг (лек крайцер, 1929)|Лайпциг]]“ ({{lang|de|Leipzig}}), който става развитие на проекта „К“. При „Лайпциг“ е усилено бронирането и значително подобрена силовата установка за сметка поставянето на по-мощни дизели. Впрочем, обводите на корпуса не се изменят, и мореходността на „Лайпциг“ се оказва не по-добра, отколкото при неговите предшественици<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWII_2/01.htm |заглавие-част =Лёгкий крейсер „Лейпциг“. Проектирование и модернизации
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.)
|том=II: „Лейпциг“ и „Нюрнберг“
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>.

=== Леките крайцери на Франция ===
[[Файл:Dugay-Trouin-1.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Дюге Труен“]]
След края на [[Първата световна война]] крайцерските сили на френския флота са в лошо положение. Достатъчно е да се каже, че най-новите крайцери в неговия състав са броненосните от типа „[[Броненосни крайцери тип „Едгар Кюне“|Валдек-Русо]]“ (''Waldeck-Rousseau'')<ref>{{cite
|автор=С. А. Балакин.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2000_03/04.htm |заглавие-част =Броненосные крейсера
|заглавие=ВМС Франции 1914 – 1918 гг. Справочник по корабельному составу
|серия=Морская коллекция № 3/2000
}}</ref> от 1911 г., остарели още при постройката им. Но и представеният през 1920 г. проект за нов лек крайцер не блести с високи характеристики. Излизането от положение е само благодарение на запознаването с получените по [[Репарация|репарациите]] немски крайцери и документацията на американския крайцер „Омаха“.

В периода 1922 – 1923 г. са заложени три крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Дюге Труен“|Дюге Труен]]“ (''Duguay Trouin''), влезли в строй през 1926 г. Тези кораби стават първите в света леки крайцери с линейно-терасовидно разположение на оръдейните [[оръдеен купол|кули]], и се отличават с прекрасна мореходност. На с това списъка от техните достойнства завършва. Бронирането им се явява чисто символично, а [[155 mm/50 Model 1920|155 mm]] оръдия се характеризарат с много ниска [[скорострелност]]<ref>{{cite
|автор=Сергей Патянин.
|заглавие=Французские крейсера Второй мировой войны. Заглавие-част 1: Лёгкие крейсера типа „Дюге-Труэн“
|url=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MKA/2007_01/04.htm
|издание=Морская кампания
|год=2007
|номер=1
}}</ref>.

Впоследствие французите се увличат към създаването на крайцери-образци. Отначало в строй влиза „[[Плутон (крайцер, 1929)|Плутон]]“ (''Pluton''), много слабо въоръжен и бавен{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=270 – 271}}, а след това френския флот получава специализирания [[учебен кораб|учебен]] крайцер „[[Жана д’Арк (лек крайцер, 1930)|Жана д’Арк]]“ (''Jeanne d’Arc'') с нищожна бойна ценност{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=272, 273}}.

=== Леките крайцери на Италия ===
Първите четири леки крайцера в Италия са заложени през 1928 г. в отговор на появата у френския флот на големи и добре въоръжени [[Лидер на ескадрени миноносци|лидери]]. В течение на 1931 г. цялата четворка влиза в строй. Във военноморската литература този тип се класифицира като „[[Леки крайцери тип „Алберто да Джусано“|Алберто да Джусано]]“, известни също и като ''Condottieri A''<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|заглавие-част =[http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Ital_LKr_1/02.htm «Кондотьери» типа „А“. Тактико-технические данные]
|заглавие=Лёгкие крейсера Италии (1932 – 1945 гг.)
|том=1: Крейсера типа „Бартоломео Коллеони“ и „Луиджи Кадорна“
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>. В конструкцията на крайцерите са отразени характерните черти на италианската корабостроителна школа. Основно се залага на скоростта, достигаща на [[корабни изпитания|изпитанията]] 39 [[възел (скорост)|възела]] и повече, но в изключително благоприятни условия. Цената за това е ниската [[мореходни качества|мореходност]], чупливост на корпуса, крайно слаба бронева защита и съвършено неудовлетворителна [[корабна артилерия]], даваща огромен [[Групиране на попаденията|разброс]] на снаряди. Последващата еволюция на италианските леки крайцери от първо поколение преминава в увеличаване на размерите и незначително усилване на защитата, но да се преборят с недостатъците във въоръжението италианските корабостроители така и не успяват.

=== Леките крайцери на СССР ===
[[Файл:Krasny Kavkaz.jpg|мини|250px|[[Красний Кавказ (лек крайцер, 1916)|„Красний Кавказ“]]]]
Икономическото положение на [[Съветска Русия]] в началото на 20-те години на XX век не позволява водене на сериозни работи в областта на корабостроенето. Поради това въпроса за строителство на големи бойни единици даже не се поставя на обсъждане сред ръководството на флота. Обаче има 8 недостроени крайцера от „[[Леки крайцери тип „Светлана“|типа „Светлана“]]“, останали от императорския флота, и с подобряване на финансовата ситуация успяват да достроят два от тях по проект, близък до първоначалния<ref>{{cite
|автор=И. Ф. Цветков.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/KrKav/chap07.html#chap7_2 |заглавие-част =Глава 5. Под флагом Страны Советов. 5.2. Окончание достройки крейсеров „Червона Украина“ („Адмирал Нахимов“) и „Профинтерн“ („Светлана“)
|заглавие=Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“
|място=Л.|издател=Судостроение
|дата=1989
|страници =264
|серия=Замечательные корабли
|isbn=5-7355-0121-6 ББК 68.66 Ц27 УДК 623.823.1
}}</ref>. В резултат в течение на 1927 – 1928 г. флотът получава крайцерите „[[Червона Украйна (лек крайцер, 1915)|Червона Украйна]]“ (бивш „Адмирал Нахимов“) и „[[Красний Крим (лек крайцер, 1915)|Профинтерн]]“ (бивш „Светлана“, от 1939 г. – „Красний Крим“). Обаче проектът, разработен през 1912 г., към края на 20-те успява да остарее. Най-сериозните недостатъци са ниската скорост, слабото [[корабна броня|брониране]] и неудачното поместената [[артилерия]], която има неголям [[калибър]].
{{цитат|
„Профинтерн“ и „Червона Украйна“ като крайцери в условията на [[Черно море]] нямат никаква ценност и, по същество, са много големи мореходни [[Канонерска лодка|канонерски лодки]].
|Платонов А. В. Крейсеры советского флота<ref>{{cite
|автор=Платонов А. В.
|заглавие=Крейсеры советского флота. Указ. соч
|страница =34}}</ref>}}
[[Файл:Chervona Ukraina.jpg|мини|ляво|250px|„[[Червона Украйна (лек крайцер, 1915)|Червона Украйна]]“]]
Третият крайцер от типа „Светлана“, „Адмирал Лазарев“, влязъл в строй през 1932 г. под името „[[Красний Кавказ (лек крайцер, 1916)|Красний Кавказ]]“<ref>{{cite
|автор=И. Ф. Цветков.
|заглавие-част =[http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/KrKav/chap07.html#chap7_4 Глава 5. Под флагом Страны Советов]. 5.4. Устройство и вооружение крейсера „Красный Кавказ“
|заглавие=Гвардейский крейсер „Красный Кавказ“
|място=Л.|издател=Судостроение
|дата =1989
|страници =264
|серия=Замечательные корабли
|isbn=5-7355-0121-6 ББК 68.66 Ц27 УДК 623.823.1
}}</ref>, е основно променен. Главното изменение от тях е пълната замяна на артилерията на главния калибър на [[180 mm морско оръдие Б-1-К|180 mm оръдия]], разработени вече в съветско време. По [[далечина на стрелба]]та те нямат равни сред крайцерите по света, но уникалните [[Балистика|балистически характеристики]] са с цената на крайно ниска [[живучест]] на [[цев|стволовете]]. При стрелба с боен [[метателен заряд|заряд]] – 55 [[изстрел]]а, усилено-боен – 30 изстрела.{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страница =191}}. Като цяло трите достроени крайцера, попълващи Черноморският флот, съществено отстъпват на най-новите чуждестранни кораби от този клас, но разработката на нов проект в онези години е непосилна задача за съветските конструктори.

[[Файл:Japanese cruiser Naka.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Нака“ тип „Сендай“]]

=== Леките крайцери на Япония ===
Още в хода на [[Първата световна война]] командването на японския флот приема решение да развива в класа на леките крайцери проекта „Тенрю“. Но, след получаване на първите сведения за характеристиките на залаганите в [[САЩ]] крайцери от типа „Омаха“, тези планове са преразгледани. Типът „Тенрю“, който по-скоро е лидер на есминци, изглежда на фоне на американския проект прекалено слаб. В резултат японският флот се попълва с чувствително по-големи бойни единици.

Първи в този ред са 5 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Кума“|Кума]]“<ref>{{cite
|автор=А. А. Михайлов.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Jap_LCr/02.htm |заглавие-част =Тип „Кума“. 5 ед.
|заглавие=Лёгкие крейсера Японии (1917 – 1945)
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref> заложени в периода 1918 – 1919 г. и способни, по мнението на японските адмирали, да изпълняват както функциите на лидер, така и задачите на ескадренно разузнаване. Така, е създаден специфичния японски тип универсален лек крайцер. След петицата на „Кума“ през 1920 – 1921 г. са заложени 6 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Нагара“|Нагара]]“<ref>{{cite
|автор=А. А. Михайлов.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Jap_LCr/04.htm |заглавие-част =Тип „Нагара“. 6 ед.
|заглавие=Лёгкие крейсера Японии (1917 – 1945)
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>. Фактически те са леко усъвершенствани „Кума“ с нови 610 mm [[торпеден апарат|ТА]] и бордови [[Хидроплан|хидросамолет]]. Почти веднага започват и нова версия на същия проект – „[[Леки крайцери тип „Сендай“|Сендай]]“<ref>{{cite
|автор=А. А. Михайлов.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Jap_LCr/05.htm |заглавие-част =Тип „Сендай“. 3 ед.
|заглавие=Лёгкие крейсера Японии (1917 – 1945)
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>, който трябва да бъде от 7 единици, но Вашингтонския договор от 1922 г. го ограничава до три. От конструктивна гледна точка те се отличават от предшественниците им само по типа на силовата установка. Всички тези кораби се отличават със слабо и неудачно разположено артилерийско въоръжение и са остарели вече към момента на влизането им в строй.

Освен това японският флот е попълнен и с единичния крайцер „[[Юбари (лек крайцер, 1923)|Юбари]]“<ref>{{cite
|автор=А. А. Михайлов.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Jap_LCr/03.htm |заглавие-част =Тип „Юбари“. 1 ед.
|заглавие=Лёгкие крейсера Японии (1917 – 1945)
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>. Построен като експериментален, той служи за концептуална основа на японските [[тежък крайцер|тежки крайцери]].

=== Леките крайцери в други страни ===
[[Файл:Hr. Ms. Java.jpg|мини|250px|Лекият крайцер „Ява“]]
Кораби от новия клас искат да получат и редица държави, които не участват в Първата световна война. През 1915 г. [[парламент]]ът на [[Нидерландия]] приема [[закон]] за флота, съгласно който се предполага построяването и на два леки крайцера за защита на холандските Източноиндийски [[Колония|колонии]]. Проектът, подготвен от фирмата „Круп“, се свежда към възпроизвеждането на германските крайцери в увеличен вид. Двете единици на типа „[[Леки крайцери тип „Ява“|Ява]]“<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/Hol_Cr/02.htm |заглавие-част =Первенцы нового флота
|заглавие=Голландские крейсера Второй мировой войны
}}</ref> са заложени още през 1916 г. За нещастие на холанците техните [[корабостроителница|корабостроителници]] строят качествено, но и много бавно, и към 1925 – 1926 г., когато техните крайцери влизат в строй, някога напредналия проект вече е остарял.

Освен [[Нидерландия]], в този период само една второстепенна морска държава пожелава да получи леки крайцери. Още в годините на [[Първата световна война]] испанците залагат единичния крайцер „[[Рейна Виктория Еугения (лек крайцер)|Рейна Виктория Еугения]]“<ref>{{cite
|автор=А. Анка Аламильо, Н. В. Митюков.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2003_09/10.htm |заглавие-част =История службы. „Рейна Виктория Эугения“
|заглавие=„Мендес Нуньес“ и другие крайцера-скауты испанского флота
|серия=Морская коллекция № 9/2003
}}</ref>, в конструктивен план повтарящ британските кораби от типа „Бирмингам“. Строителството се проточва, и крайцерът влиза в строй едва след 8 години. Въпреки това, развитието на класа на леките крайцери в [[Испания]] продължава, и към 1925 г. ВМС на тази страна получават двата крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Блас де Лесо“|Блас де Лесо]]“<ref>{{cite
|автор=А. Анка Аламильо, Н. В. Митюков.
|заглавие=„Мендес Нуньес“ и другие крейсера-скауты испанского флота
|url=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2003_09/index.htm
|серия=Морская коллекция № 9/2003
}}</ref> – местно копие на британските крайцери тип „Каледон“. И, накрая, към 1930 г. флота се попълва с трите единици от типа „[[Леки крайцери тип „Алмиранте Сервера“|Алмиранте Сервера]]“, станали развитие на британските крайцери от типа „E“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници =139}}. Всички тези кораби успяват да остареят вече към момента на влизането си в строй, но имат активно участие в [[Гражданска война в Испания|Гражданската война]].

Военноморските ръководители на [[Полша]] също мечтаят за голям флот, включващ и крайцери. Първоначално [[Военноморски сили на Полша|полския флот]] желае да получи 6 крайцера, а след това намалява своите претенции до два крайцера и, накрая, се удовлетворява с 4 [[разрушител]]я.<ref>{{cite
|автор=А. В. Дашьян.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2005_03/01.htm |заглавие-част =ВМС Польши
|заглавие=Корабли Второй мировой войны. ВМС Польши и стран Скандинавии (Дании, Норвегии, Швеции и Финляндии)
|серия=Морская коллекция № 3/2005
}}</ref>

== Стандартизация на леките крайцери ==
Решенията на [[Вашингтонско морско съглашение (1922)|Вашингтонската морска конференция от 1922 г.]] води до масово строителство на [[Тежък крайцер|тежки крайцери]] в основните морски държави. Но опитите са се вместят във водоизместимост, ограничена до {{число|10000|}} тона, максимално количество въоръжение в съчетание с висока скорост и далечина на плаване води до създаването на небалансирани кораби, чиято огнева мощ съвършено не съответства на тяхната защитеност{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=15}}. Освен това строителството на „вашингтонските“ крайцери се оказва много скъпо.

Отчитайки сложната икономическа ситуация на водещите държави в края на 20-те години, във военноморските кръгове възниква стремежа за създаване на по-малък и значително по-евтин „универсален“ крайцер. Особена активност в това проявява [[Великобритания]], нуждаеща се от много значителни крайцерски сили за защита на своето [[корабоплаване]]. Освен това съществува мнение, че в рамките на лимита от водоизместимост може да се създаде по-балансиран кораб с артилерия не повече от 6 – 6,1 [[дюйм]]а (152 – 155 mm).

След дълги и трудни преговори страните се съгласяват да въведат нова класификация на крайцерите. Глава XV от [[Лондонски морски договор (1930)|Лондонския договор от 1930 г.]] определя крайцера като надводен кораб, различен от самолетоносачите и линкорите, имащ водоизместимост над 1850 тона или въоръжен с артилерия по-голяма от 5,1 дюйма (130 mm). На свой ред, крайцерите се подразделят на клас „A“ с артилерия над 155 mm и клас „B“ с артилерия, не превишаваща 155 mm{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=12}}. При това е въведено ограничение по сумарния [[тонаж (морски термин)|тонаж]] на крайцерите от типа „B“ и съставляващо 143500 [[тон#маса|английски тона]] (145796 [[тон|метрични тона]]) за САЩ, 192200 английски тона (195275 метрични тона) за Британското Съдружество и 100450 английски тона (102057 метрични тона) за Япония.

Договорът е подписан от [[САЩ]], [[Британска империя|Великобритания с доминионите ѝ]] и [[Япония|Японската империя]]. [[Франция]] и [[Италия]] не подписват Лондонския договор, но впоследствие са постигнати двустранни съглашения за ограничение на морските въоръжения. В резултат всички по-рано построени крайцери с артилерия не повече от 155 mm започват да се числят в международните съглашения като леки, макар да има и национални класификации.

Следващата страница в нелеката схватка на военноморските дипломати става [[Лондонски морски договор (1936)|Лондонския морски договор от 1936 г.]]. Той е подписан само от САЩ, Великобритания и Франция. Италия и Япония се отказват от участие в него. Съгласно този документ, всички крайцери се подразделят на два класа. Клас „A“ включва в себе си крайцерите с артилерия над 6,1 дюйма (155 mm), по-известни като тежки крайцери. Договора забранява строителството и покупката на такива кораби до 1942 г.

Клас „B“ съставят крайцерите с водоизместимост над 3000 тона, но не повече от 8000 тона, с артилерия, не превишаваща 6,1 дюйма (155 mm){{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=14}}. Ограничението във водоизместимостта е предложено от Великобритания, нуждаеща се от много голям брой крайцери, които поради това не трябва и да са прекалено скъпи, тъй като тогава Великобритания оценява своите минимални потребности от броя 70 крайцери{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=9}}.

== Леките крайцери на 30-те години на XX век ==
=== Леките крайцери на Великобритания и Британското Съдружество ===
[[Файл:HMS Ajax.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „[[Аякс (лек крайцер, 1934)|Аякс]]“ тип „[[Леки крайцери тип „Леандър“|Леандър]]“]]
Дълго време британският флот не се нуждае от корабите на този клас – след Първата световна в строя остават 48 напълно съвременни по мерките на 20-те години леки крайцера. Към строителството на такива крайцери Великобритания се връща след 12-годишно прекъсване през 1930 г. 8-[[дюйм]]овите „защитници на търговията“ се оказват прекалено скъпи, а империята се нуждае от огромно количество крайцери за защита на своите морски комуникации. С изваждането от строй на крайцерите военна постройка проблемът става още по-актуален.

Първият проект за лек крайцер става „[[Леки крайцери тип „Леандър“|Леандър]]“ ({{lang|en|Leander}})<ref>{{cite
|автор=С. В. Патянин.
|заглавие=Крейсера типа „Линдер“ и „Сидней“
|url=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2005_06/index.htm
|серия=Морская коллекция № 6/2005
}}</ref>, всичко построени 5 единици. Негово развитие са крайцерите на [[Кралски военноморски сили на Австралия|австралийския флот]], с име тип „[[Леки крайцери тип „Сидни“|Сидни]]“ ({{lang|en|Sydney}}) – 3 единици. Основни изисквания към новите крайцери стават далечината на плаване и мореходност при умерена водоизместимост. Наученото от горчивия опит с „[[Тежки крайцери тип „Хокинс“|Хокинсите]]“, [[Британско Адмиралтейство]] не иска да провокира другите страни към строителство на големи кораби. Бронирането и въоръжението се разглеждат като второстепенни характеристики, тъй като задачата на тези крайцери е борба с рейдерите от търговски тип.

Едновременно британците продължават и линията на [[Крайцер скаут|скаутите]], залагайки 4 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Аретуза“ (1935)|Аретуза]]“ ({{lang|en|Arethusa}})<ref>{{cite
|автор=С. В. Патянин.
|заглавие=Крейсера типа „Аретьюза“
|url=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2002_06/index.htm
|серия=Морская коллекция № 6/2002
}}</ref> за ескадрена служба. Корабите се оказват малки и евтини, но техните бойни възможности – скромни. По това време от Япония започват да постъпват тревожни съобщения за нови леки крайцери.

[[Файл:HMS Argonaut.png|мини|ляво|250px|Крайцерът „[[Аргонаут (лек крайцер, 1941)|Аргонаут]]“ тип „[[Леки крайцери тип „Дидо“|Дидо]]“]]
Когато се получават сведенията за строителството в Япония на [[Тежки крайцери тип „Могами“|леките крайцери от типа „Могами“]] (''Mogami''), британските специалисти нямат представа за замисленото мошеничество на японците. Тези кораби изначално са проектирани с планове за замяна на 155 mm оръдия на 203 mm, което е направено преди началото на войната. {{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=313}}, и стигат до извода колко слаби са техните леки крайцери. Резултата от това е залагането на пет крайцера ново поколение от типа „[[Леки крайцери тип „Саутхемптън“|Саутхемптън]]“ ({{lang|en|Southampton}}), а малко по-късно и трите единици на тяхната подобрена версия – „[[Леки крайцери тип „Глостър“|Глостър]]“ ({{lang|en|Gloucester}}). Корабите си приличат един на друг и се различават само по своето брониране. В резултат в периода 1937 – 1938 г. Кралският флот получава 8 отлично въоръжени и бронирани крайцера. Развитието на типа на тези удачни кораби стават двата крайцера тип „[[Леки крайцери тип „Белфаст“|Белфаст]]“ ({{lang|en|Belfast}})<ref>{{cite
|автор=С. А. Балакин.
|заглавие=Крейсер „Белфаст“
|url=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1997_01/index.htm
|серия=Морская коллекция № 1/1997
}}</ref>, които стават най-силно бронираните леки крайцери в света, но и прекалено скъпи<ref group=~>Строителството на „Белфаст“ струва 2,141 млн. [[Британска лира|фунта стерлинги]] – примерно с 300 хил. фунта по-скъпо, отколкото на тежките крайцери от типа „Каунти“. Леките крайцери тип „Аретуза“ струват 1,21 – 1,29 млн.; типът „Леандър“ – 1,48 – 1,6 млн.; „Пърт“ – около 1,5 млн. [[британска лира|фунта]]// {{cite
|автор=С. А. Балакин.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1997_01/15.htm |заглавие-част =Общая оценка проекта
|заглавие=Крейсер „Белфаст“
|серия=Морская коллекция № 1/1997
}}</ref>.

Паралелно с развитието на мощни крайцери със 152 mm артилерия британския флот започва строителство на малки бойни единици за поддръжка и противодействие на разрушителите и [[ПВО]] защита на главните сили на флота. Поради тези изисквания е прието решение за поставянето на новите кораби на 133 mm [[универсална артилерия|универсални]] оръдия. От 1937 г. са заложени 9 крайцера на типа „[[Леки крайцери тип „Дидо“|Дидо]]“ ({{lang|en|Dido}}), въоръжени с 8 – 10 оръдия, а също и със [[зенитно оръдие|зенитни]] [[автоматично оръдие|автомати]]. Но новите кораби се оказват несъстоятелни и в двете си роли. За крайцери са прекалено слабо въоръжени, а като кораби за ПВО защита са непотребни поради ниската скорострелност на универсалните оръдия и недостатъчната скорост на тяхната наводка{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=86}}.

Освен това в развитието на британските леки крайцери има и паралелна линия – [[Минен заградител|минните заградители]] от типа „[[Крайцери-минни заградители тип „Ебдиел“|Ебдиел]]“ ({{lang|en|Abdiel}}). Всички четири кораба от нея се отличават с нехарактерния за британската корабостроителна школа акцент върху максимално възможната скорост, което се оказва много полезно в годините на Втората световна, без да има общо с поставянето на минни заграждения{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=107 – 108}}.

=== Леките крайцери на САЩ ===
[[Файл:H97779.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „[[Нуеве де Хулио (лек крайцер, 1936)|Бойзи]]“ CL-47, тип „[[Леки крайцери тип „Бруклин“|Бруклин]]“]]
След построяването в началото на 20-те години на серията леки крайцери „Омаха“ [[САЩ]] не залагат повече кораби от този клас вече 14 години. Американските адмирали смятат за безсмислено да се строи нещо по-малко, отколкото „вашингтонски“ крайцер. Връщането към леките крайцери е наложено от Лондонския договор от 1930 г., ограничаващ броя на крайцерите с 203 mm артилерия. След проточило се три години проектиране е създаден проекта на добре бронирания крайцер тип „[[Леки крайцери тип „Бруклин“|Бруклин]]“ ({{lang|en|Brooklyn}})<ref>{{cite
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/07.htm |заглавие-част =Лёгкие крейсера типа Brooklyn
|заглавие=Американские крейсера Второй мировой войны
|серия=Корабли крупным планом-2
}}</ref>. Състава на въоръженията е формиран под влиянието на известията за залагане на японските крайцери от типа „Могами“, и в резултат „Бруклините“ получават по 15 152 mm оръдия в пет кули<ref group=~>Със [[скорострелност]] 10 [[изстрел]]а/[[минута]] на ствол. Рекордът за кораб като цяло е 138 и/м (крайцерът „Савана“). [http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/07.htm Крайцера типа „Бруклин“. Морская кампания 2007, № 9. С. 9.]</ref>. В течение на периода 1937 – 1939 г. ВМС на САЩ попълват 9 кораба от този тип.

Разработката на крайцерите „[[Леки крайцери тип „Атланта“|Атланта]]“ ({{lang|en|Atlanta}})<ref>{{cite
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/09.htm |заглавие-част =Лёгкие крейсера типа Atlanta
|заглавие=Американские крейсера Второй мировой войны
|серия=Корабли крупным планом-2
}}</ref> е принудителна, тъй като във Втория Лондонски договор от 1936 г. е ограничена водоизместимостта на новите крайцери до 8000 тона. Първоначалните планове за строителство на намалени „Бруклини“ са отхвърлени, и американския флот избира проекта за неголям крайцер, предназначен за съвместни действия с разрушителите. Въоръжението е съставено от 16 [[5"/38 Mark 12|127 mm]] [[Универсална артилерия|универсални оръдия]], на по-късните крайцери техният брой е намален за сметка на зенитните автомати. Този проект се получава не много удачен – като крайцери „Атлантите“ нямат достатъчно огнева мощ и брониране, а като кораби за [[ПВО]] – системи за управление на зенитния огън.<ref name="USA_WW2-17">{{cite
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/17.htm |заглавие-част =Заключение
|заглавие=Американские крейсера Второй мировой войны
|серия=Корабли крупным планом-2
}}</ref> До влизането на САЩ във [[Втората световна война]] флота успява да получи 4 крайцера от този тип.

=== Леките крайцери на Франция ===
[[Файл:LaGalissonniere-1.jpg|мини|ляво|250px|„Ла Галисионер“]]
В началото на 30-те години на XX век френската политика за строителство на крайцери-образци е изоставена. Нейното последно проявление става още един уникален кораб – крайцерът-минен заградител „[[Емил Бертин (крайцер, 1933)|Емил Бертин]]“ ({{lang|fr|Émile Bertin}}) имащ добро въоръжение, скорост до 39 [[възел (скорост)|възела]], но почти незащитен{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=274 – 275}}.

След строителството на оригинални, но малобоеспособни крайцери-образци френският флот накрая преминава към създаването на серии крайцери. Първи сред тях са 6 кораби от типа „[[Леки крайцери тип „Ла Галисионер“|Ла Галисионер]]“ (''La Galissonniere'') влезли в строй през 1936 – 1937 г. По сумарна оценка на бойните качества, и особено по критерия стойност/ефективност, този проект се счита за почти идеалния лек крайцер на 30-те години{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=277}}. Напълно прилично въоръжение съчетано с добро брониране, защитаващо кораба от 150 – 155 mm снаряди на всички очаквани дистанции. Скоростта е висока, мореходността – достойна, а размерите умерени. Само отсъствието на зенитни автомати влошава добрия проект.

Развитие на удачния проект французите опитват през 1939 г., залагайки крайцера „[[Леки крайцери тип „Де Грас“|Де Грас]]“ (''De Grasse''){{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=281}}, главен в серия от три единици, но дострояването му става едва след [[Втора световна война|войната]] по радикално изменен проект.

=== Леките крайцер на Италия ===
Независимо от недостатъците на първите леки крайцери, италианците продължават развиването на този проект. В течение на 1933 – 1935 г. са построени още 4 крайцера от типовете „[[Леки крайцери тип „Луиджи Кадорна“|Луиджи Кадорна]]“ (''Condottieri B'')<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|заглавие-част =[http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Ital_LKr_1/05.htm «Кондотьери» типа „Б“. Тактико-технические данные]
|заглавие=Лёгкие крейсера Италии (1932 – 1945 гг.)
|том=1: Крейсера типа „Бартоломео Коллеони“ и „Луиджи Кадорна“
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref> и „[[Леки крайцери тип „Раймондо Монтекуколи“|Раймондо Монтекуколи]]“ (''Condottieri C''){{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=158}}, но реалните бойни възможности се повишават незначително.

Получивайки през 20-те години на XX век 8 слабозащитени крайцера, италианското командване стига до извода за недостатъчната боеспособност на тези кораби. Следващата двойка „[[Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“|Дука д’Аоста]]“ (''Condottieri D'') се увеличава по размери и получава усилено бордово [[корабна броня|брониране]]. Но палубната броня остава слаба, и защитеността на крайцерите нараства малко. За сметка на това чувствително се подобрява мореходността{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=160}}.

В резултат на това, през 1933 г. са заложени двата крайцера тип „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Дука дели Абруци]]“ (''Condottieri E''), които стават най-съвършените леки крайцери в италианския флот{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=163}}. Рязко усиленото брониране позволява да се защитят крайцерите от 152 mm снаряди, а на определени дистанции и от 203 mm снаряди. Увеличен е броят на оръдията на главния калибър и едновременно с това е подобрено разположението им в кулите. [[Мореходни качества|Мореходността]] също се изменя в положителна посока. По бойни качества новите крайцери почти не отстъпват на аналозите в другите страни, ако не бяха недостатъците на италианските боеприпаси, даващи твърде голяма разсейване на снарядите. Италианските производствени норми имат много големи допуски по тегло и заряд на снарядите, което води до огромна разсейка на снарядите в [[залп]]а – по сравнение с немските [[боеприпаси]] в пъти. <ref>Тяжёлые крайцера „Тренто“, „Триесте“, „Больцано“. Морская кампания 2007, № 4. С. 12.</ref>. Доволни от успеха италианското морско ръководство поръчва още 6 усъвършенствани крайцера от този тип, но поради влизането на [[Италия]] във войната нито един от тях не е заложен.

Освен планомерното строителство на серията „[[Кондотиер]]и“, италианските адмирали реанимират идеята за крайцер скаут. В периода 1939 – 1940 г. е заложена серията от 12 единици тип „[[Леки крайцери тип „Капитани Романи“|Капитани Романи]]“ (''Capitani Romani'')<ref>{{cite
|заглавие=Лёгкие крейсера типа „Capitani Romani“
|url=http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/CptRomani/index.htm
}}</ref>, представляващи завръщане към идеите на ранните „Кондотиери“ – минимални размери и висока скорост при символична защита. Строителството става в условията на война, за това и в строй влизат само 3 крайцера от този тип.

=== Леките крайцери на СССР ===
Проектирането на нови крайцери започва през 1932 г. с активното участие на италианската фирма „Ансалдо“ (Ansaldo). Италианците, в частности, предоставят теоретичния чертеж на „Кондотиери D“ и изготвят силовата установка за главния кораб. Съгласно първоначалния [[Крайцери проект 26|проект 26]] са построени два крайцера – „[[Киров (лек крайцер, 1936)|Киров]]“ и „[[Ворошилов (лек крайцер, 1937)|Ворошилов]]“<ref>{{cite
|автор=А. А. Чернышев.
|заглавие=Крейсера типа „Киров“
|url=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2003_01/index.htm
|серия=Морская коллекция № 1/2003
}}</ref>, останалите 4 се дострояват по откоригираният „[[Крайцери проект 26-бис|проект 26-бис]]“<ref>{{cite
|автор=А. А. Чернышев.
|заглавие=Крейсера типа „Максим Горький“
|url=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2003_02/index.htm
|серия=Морская коллекция № 2/2003
}}</ref>. Към тях се числят „[[Максим Горки (лек крайцер, 1938)|Максим Горки]]“, „[[Молотов (лек крайцер, 1939)|Слава]]“, „[[Калинин (лек крайцер, 1942)|Калинин]]“, „[[Каганович (лек крайцер, 1944)|Петропавловск]]“.
[[Файл:MaksimGor'kiy1941.jpg|мини|250px|Крайцерът „[[Максим Горки (лек крайцер, 1938)|Максим Горки]]“, [[Крайцери проект 26-бис|проект 26-бис]]]]

По съветската класификация те се отнасят към леките крайцери, Британия по време на двустранни преговори ги признава за леки, макар по класификацията на втория Лондонски договор, те да се считат за тежки поради 180 mm на главния калибър. В конкретния случай значително влияние оказвал личната привързаност на [[Йосиф Сталин|Й. В. Сталин]] към перспективните довоенни разработки на [[линеен крайцер|линейни крайцери]] за ВМС на СССР. Наистина, уникалните характеристики на артилерията са с цената на намалена [[живучест]] на оръдията. Стремежът да се осигури висока скорост води до ограничаване на бронирането, далечината на плаване се оценява като недостатъчна за [[тих океан|тихоокеанския]] [[Театър (военно дело)|театър]], а от мореходността остава да се желае много повече. Зенитното въоръжение се оказва недостатъчно, впрочем, както и на всички без изключение големи кораби довоенна постройка, но е съществено усилено в хода на Втората световна война.

Небалансиранността на „Киров“/„Максим Горки“ води до разработката на крайцерите от проекта 68. Определено влияние на новите крайцери оказва също [[Англо-съветско морско съглашение (1937)|англо-съветското съглашение от 1937 г. за ограничаване на морските въоръжения]]. Крайцерите от проекта 68 носят [[152 mm морско оръдие Б-38|152 mm]] артилерия, имат подобрено зенитно въоръжение и брониране, а също голяма далечина на плаване, но от 7 кораби от този тип до войната не е достроен нито един. В строй 5 от тях влизат едва през 1950 г. по изменения [[Крайцери проект 68-К|проект 68К]].

=== Леките крайцери на Германия ===
[[Файл:Nurenberg-1.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „[[Нюрнберг (лек крайцер, 1934)|Нюрнберг]]“]]
След поръчката на „Лайпциг“ германския флот не строи леки крайцери в течение на 5 години. Към момента на идването на власти на А. Хитлер конструкторите са заети с разработката на престижните тежки крайцери – бъдещите кораби от типа „[[Тежки крайцери тип „Адмирал Хипер“|Адмирал Хипер]]“, и на създаването на нов проект за лек крайцер не се отделя достатъчно внимание. В резултат флотът поръчва шести лек крайцер във вида леко подобрен вариант на „Лайпциг“. Резултатът от тези усилия е плачевен – фактически „[[Нюрнберг (лек крайцер, 1934)|Нюрнберг]]“ ({{lang|de|Nürnberg}}) се оказва влошен крайцер, тъй като поради претоварването има най-слабата мореходност от всички големи кораби на [[кригсмарине]]<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWII_2/04.htm |заглавие-част =Лёгкий крейсер „Нюрнберг“. Проектирование и модернизации
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.)
|том=II: „Лейпциг“ и „Нюрнберг“
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>.

Последващите усилия в това направление се концентрират към разработката на проекта ''„[[Леки крайцери тип „M“|M]]“''. В него проектантите опитват да отстранят основните недостатъци на предшестващите крайцери, но никакими сериозни преимущества пред потенциалните противници той на обладава<ref>{{cite
|автор=С. Б. Трубицын.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Germ_Cr_WWII_2/07.htm |заглавие-част =Неосуществлённые проекты
|заглавие=Лёгкие крейсера Германии (1921 – 1945 гг.)
|том=II: „Лейпциг“ и „Нюрнберг“
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>. Започналата война слага край на плановете за ново строителство, и кригсмарине влиза в бой със съвършено неудовлетворителни леки крайцери.

=== Леките крайцери на Япония ===
Строителство на леки крайцери от ново поколение японците започват едва преди началото на [[Втора световна война|Втората световна]]. През 1940 г. започва строителството на серията крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Агано“|Агано]]“<ref>{{cite
|автор=А. А. Михайлов.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Jap_LCr/07.htm |заглавие-част =Тип „Агано“. 4 ед.
|заглавие=Лёгкие крейсера Японии (1917 – 1945)
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>, предназначени за разузнаване и лидиране на разрушители. В съответствие с тези задачи крайцерите получават относително слабо артилерийско въоръжение и ограничено брониране, но развиват висока скорост. В периода 1942 – 1944 г. японският флот получава 4 кораба от този тип.
[[Файл:Japanese cruiser Noshiro in 1943.jpg|мини|250px|Лекият крайцер „[[Ноширо (лек крайцер, 1942)|Ноширо]]“ тип „[[Леки крайцери тип „Агано“|Агано]]“]]
Освен това японският флот се опитва да развива и два тясноспециализирани типа крайцери. Така, крайцерите от типа „[[Ойодо (лек крайцер, 1942)|Ойодо]]“<ref>{{cite
|автор=А. А. Михайлов.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Jap_LCr/08.htm |заглавие-част =Тип „Ойода“. 1 ед.
|заглавие=Лёгкие крейсера Японии (1917 – 1945)
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref> трябва да играят ролята на [[флагман]]и на съединенията от разузнавателни подводници. Артилерийското им въоръжение е съсредоточено в носовата част, а на кърмата е поместено авиационното, включващо 6 хидросамолета. Планира се построяването на 2 крайцера от типа „Ойодо“, но фактически е заложен само главният кораб, влязъл в строй през 1943 г.

Също са заложени 4 учебни крайцера от типа „[[Крайцери тип „Катори“|Катори]]“, три из които са получени от флота в периода 1940 – 1941 г. Четвъртият кораб не се достроява поради началото на войната. Имащи повече от скромни характеристики, тези кораби са само ограничено боеспособни<ref>{{cite
|автор=А. А. Михайлов.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/BKM/Jap_LCr/06.htm |заглавие-част =Тип „Катори“. 3 ед.
|заглавие=Лёгкие крейсера Японии (1917 – 1945)
|серия=Боевые корабли мира
}}</ref>.

=== Леките крайцери в други страни ===
[[Файл:Hr. Ms. De Ruyter (1936).jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „[[Де Ройтер (лек крайцер, 1935)|Де Ройтер]]“]]
30-те години на XX век са характерни със снижаване на интереса на морските държави от третия ешелон към строителството на крайцери. Само 3 страни си позволяват единични кораби от този клас. Най-голям интерес към крайцерите от числото на тези държави има [[Нидерландия]], която трябва да се подготвя към възможно нападение от страна на [[Япония]] върху холандските владения в [[Югоизточна Азия]]. Заедно с това, корабостроителните програми са спирани от стремежа на правителството на страната към максимални икономии.

След продължителни дебати, през 1933 г. е заложен „икономичният“ крайцер „[[Де Ройтер (лек крайцер, 1935)|Де Ройтер]]“ (''De Ruyter''), съществено отстъпващ на чуждестранните аналози<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/Hol_Cr/03.htm |заглавие-част =Третий крейсер для Ост-Индских колоний
|заглавие=Голландские крейсера Второй мировой войны
}}</ref>. Малко замазват положението ефективните [[Bofors L60|зенитни автомати „Бофорс-Хаземайер“]]<ref group=~>Представляват [[Bofors L60|40 mm зенитни автомати]] на шведската фирма „Бофорс“ със системата за управление на огъня на холандската фирма „Хаземайер“. // {{cite
|автор=А. Донец.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/Hol_Cr/03.htm |заглавие-част =Третий крейсер для Ост-Индских колоний
|заглавие=Голландские крейсера Второй мировой войны
}}</ref> (''Bofors-Hazemeyer''), впрочем, неудачно разположени. Впоследствие холандците се увличат в създаването на леки крайцери с минимална водоизместимост, предназначени за ликвидиране на разрушители, залагайки два кораба от типа „[[Леки крайцери тип „Тромп“|Тромп]]“ (''Tromp'')<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/Hol_Cr/04.htm |заглавие-част =Пигмеи класса крейсеров
|заглавие=Голландские крейсера Второй мировой войны
}}</ref>, но до началото на военните действия пускат в строй само един от тях.
[[Файл:HMS Gotland (cruiser), 1936.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „[[Готланд (лек крайцер, 1933)|Готланд]]“]]
След неудачните евтини кораби, холандците се връщат към идеята за пълноценни крайцери и през 1939 г. залагат двете единици от типа „[[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|Ендрахт]]“ (''Eendracht'')<ref>Първоначално се казва ''Kijkduin'', след войната е преименуван още един път, на ''De Zeven Provincien''. // {{cite
|автор=А. Донец.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/Hol_Cr/05.htm |заглавие-част =Дальнейшее развитие класса лёгких крейсеров в Голландии
|заглавие=Голландские крейсера Второй мировой войны
}}</ref>. Увеличената водоизместимост позволява поставянето на пълноценно въоръжение от 10 152 mm оръдия<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/Hol_Cr/05.htm |заглавие-част =Дальнейшее развитие класса леких крейсеров в Голландии
|заглавие=Голландские крейсера Второй мировой войны
}}</ref>. Нахлуването на немските войски през май 1940 г. заварва двата кораба на [[стапел]]ите.

[[Военноморски сили на Швеция|Шведския флот]] получава през 1934 г. съвършено оригинален крайцер-авиотранспорт „[[Готланд (лек крайцер, 1933)|Готланд]]“ (''Gotland''). Скромно въоръженият кораб носи 8 хидросамолета. Идеята се оказва малоудачна – самолетите бързо остаряват, и към 40-те години корабът вече е без авиационното си въоръжение{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=286 – 287}}.

Накрая, през 1939 г. [[Военноморски сили на Аржентина|аржентинският флот]] получава крайцера „[[Ла Архентина (лек крайцер, 1937)|Ла Архентина]]“ (''La Argentina''), построен във [[Великобритания]] и съвмещаващ функциите на боен и [[учебен кораб]]. Характеристиките на единствения лек крайцер на [[Аржентина]] са много скромни, но, както обикновено се случва в [[Латинска Америка]], корабът има дълъг живот и е отписан от флота едва през 1974 г.{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=20}}.

[[Китай]] през 30-те години получава два леки крайцера с минималната за този клас кораби водоизместимост (2500 t) – [[Леки крайцери тип „Нин Хай“|„Нин Хай“ и „Пин Хай“]], – създандени по японски проект (единият кораб е строен в Япония, другия – в Китай под наблюдението на японски специалисти). Корабите носят достаттчно мощно артилерийско въоръжение – шест 140-милиметрови оръдия в двуоръдейни кули, а „Нин Хай“ има и хидросамолет. В същото време специфичната черта на тези крайцери е тяхната архаична двигателна установка – [[парна машина]] вместо турбини, още повече част от [[парен котел|котлите]] се захранват с [[въглища]]. Скоростта на „Нин Хай“ и „Пин Хай“ не превишава 23 възела. Фактически, китайските крайцери са по-близо до големите [[канонерска лодка|канонерки]] или [[шлюп (моторен боен кораб)|шлюповете]]. Те са потопени от японската палубна авиация през септември 1937 г., в самото начало на [[Китайско-японска война (1937 – 1945)|японо-китайската война]]. Впоследствие са извадени от японците, превъоръжени като ескортни кораби и отново потопени есента на 1944 г. вече от американците<ref>[http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2004_06/06.htm Дашьян В. Корабли Второй мировой войны: ВМС Японии]</ref>. През 30-те години Китай също води преговори с Германия за покупката на лекия крайцер „Емден“, които не се увенчават с успех.

Опит да има собствени крайцери предприема даже [[Тайланд]] (до 24 юни 1939 г. – Сиам). През 1938 г. сиамският флот поръчва два крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Етна“|Таксин]]“. Поради отсъствие на съответната индустрия, проектиране и строителство тези кораби са поръчани на италианската компания CRDA, което води до неприятен за възложителя финал. През август 1942 г. недостроените крайцери са конфискувани от италианското правителство. От конструктивна гледна точки тайландските крайцери трябва да съответстват на намалено подобие на италианските леки крайцери{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=255}}.

== Леките крайцери във Втората световна война ==
=== Леките крайцери в бой ===
Пред влизането във войната на основните държави – участници на конфликта – имат в състава на своите флотове следното количество леки крайцери: Великобритания – 47<ref>{{cite
|автор=А. В. Дашьян.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2003_04/05.htm |заглавие-част =Крейсера
|заглавие=Корабли Второй мировой войны. ВМС Великобритании. Заглавие-част 1
|серия=Морская коллекция № 4/2003
}}</ref>, САЩ – 19<ref>{{cite
|автор=А. В. Дашьян.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2004_01/04.htm |заглавие-част =Крейсера
|заглавие=Корабли Второй мировой войны. ВМС США. Заглавие-част 1
|серия=Морская коллекция № 1/2004
}}</ref>, Франция – 12<ref>{{cite
|автор=В. В. Иванов.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2004_11/04.htm |заглавие-част =Крейсера
|заглавие=Корабли Второй мировой войны. ВМС Франции
|серия=Морская коллекция № 11/2004
}}</ref>, Германия – 6<ref>{{cite
|автор=С. В. Патянин.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2005_08/05.htm |заглавие-част =Крейсера
|заглавие=Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. Заглавие-част 1
|серия=Морская коллекция № 8/2005
}}</ref>, Италия – 13<ref>{{cite
|автор=А. В. Дашьян.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2003_08/04.htm |заглавие-част =Крейсера
|заглавие=Корабли Второй мировой войны. ВМС Италии
|серия=Морская коллекция № 8/2003
}}</ref>, Япония – 20<ref>{{cite
|автор=А. В. Дашьян.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2004_06/06.htm |заглавие-част =Крейсера
|заглавие=Корабли Второй мировой войны. ВМС Японии. Заглавие-част 1
|серия=Морская коллекция № 6/2004
}}</ref>, Нидерландия – 4<ref>{{cite
|автор=А. Донец.
|заглавие=Голландские крейсера Второй мировой войны
|url=http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/Hol_Cr/index.htm
}}</ref> и СССР – 7 леки крайцера{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници =185 – 200}}.

Бидейки в болшинството от флотите сравнително многочислени и евтини бойни единици, леките крайцери имат много активно участие в борбата по море. Практически нито една операция на водещите флоти не преминава без участието на леки крайцери. Ведно с това, в използването на корабите от този клас има и национални особености.

; Леките крайцери в страните от [[Тристранен пакт|Оста]]

Леките крайцери на страните от Оста не нямат значителна роля в бойните действия. Особено неудачно се представят немските кораби. Още първите операции показват крайно ниската мореходност на леките крайцери на [[Кригсмарине]] (с изключение на „Емден“) и командването е принудено да ги преведе в [[балтийско море|Балтика]], където те без особени успехи действат до края на войната<ref>{{cite
|автор=Владимир Кофман.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/Nem_LKr/10.htm |заглавие-част =Деятельность германских лёгких крейсеров
|заглавие=Германские лёгкие крейсера Второй мировой войны
}}</ref>.
[[Файл:Yahagi 02.jpg|мини|250px|Последният бой на крайцера „[[Яхаги (лек крайцер, 1942)|Яхаги]]“ тип „Агано“, 7 април 1945 г.]]
Италианските леки крайцери също не радват своите създатели. Почти веднага се изяснява погрешното залагане на италианците на високата скорост. Фактически италианските рекордьори нито веднъж не успяват да избягат от формално по-бавния противник. В бойно отношение италианските кораби също се показват слаби – броневата им защита е явно недостатъчна, а артилерията – несъвършена. В разултат, след първите поражения италианските крайцери действат крайно внимателно, но даже при това търпят загуби, дори опасни за тях се оказват и британските разрушители (есминци){{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=154}}.

Японските леки крайцери действат по-успешно. Те добре изпълняват своята основна функция – лидиране на ескадрите есминци, участвайки в редиця сражения в тази си роля. В същото време, общата остарялост на болшинството японски леки крайцери не им позволява да разчитат на успех в открит бой с еднотипните американски кораби. Но, действайки в състава на съединения с по-големи кораби, японските леки крайцери могат да разчитат на успех – така например, в хода на боя при остров Саво лекият крайцер „[[Тенрю (лек крайцер, 1918)|Тенрю]]“ предположително успява да уцели с едно или две торпеда американският тежък крайцер „Куинси“, а крайцерът „[[Юбари (лек крайцер, 1923)|Юбари]]“ поразява с [[торпедо]] тежкият крайцер „Винсънс“ и с артилерийски огън – разрушителя „Ралф Талбот“<ref>{{cite|автор=Сулига С. В.|заглавие=Лёгкие крейсера „Тенрю“, „Тацута“ и „Юбари“|серия=Морская коллекция № 9/2005|страница =28}}</ref>. Често японските леки крайцери се използват за ескортиране на отрядите десантни кораби и транспорти. Основните загуби японските кораби от този клас понясят от атаките на [[Подводница|подводни лодки]] и [[авиация]]та<ref>{{cite
|заглавие=Лёгкие крейсера Японии
|url=http://wunderwaffe.narod.ru/Magazine/SeaWar/25
|серия=Война на море
}}</ref>.

; Леките крайцери на съюзниците
[[Файл:HMS Kenya under attack.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „[[Кения (лек крайцер, 1939)|Кения]]“ тип „[[Леки крайцери тип „Фиджи“|Фиджи]]“ атакуван от немската авиация в хода на [[Операция „Пиедестал“|операцията „Пиедестал“]]. 12 август 1942 г.]]
Леките крайцери на Великобритания, по принцип, се представят добре. Действайки на всички театри, те, като правило, успешно се сражават даже с по-силни противници. Още повече, тези кораби доказват, че при определени обстоятелства могат да бъдат опасни даже за кораби от формално по-висок клас. По мнение на редица автори, британските кораби от типа „Фиджи“ могат да се смятат за идеалния лек крайцер на Втората световна война по критерия „стойност/ефективност“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=15}}. Основните загуби в хода на войната британските кораби от този клас понасят от действията на авиацията.

Леките крайцери на [[Военноморски сили на Съединените американски щати|САЩ]] също се представят достойно.
{{цитат|
Дневни артилерийски сражения отстъпващият по сили противник не желае да води. Яванско море и Командорските острови ясно показват, че лекият крайцер през деня не е в състояние да даде отпор на тежкия. Англичаните в Средиземно море разбират това доста по-рано и такива битки просто не се приемат. За сметка на това нощем ситуацията се оказва диаметрално противоположна. На първи план излиза не мощта на оръдията или тяхната [[далекобойност]], а огневата производителност. И тук новият лек крайцер с 12 – 15 оръдия 152 mm се оказва явно по-силен от тежкия. [[Битка при нос Есперанс|Боя при нос Есперанс]], [[Битка в залива Императрица Аугуста|сражението в залива Императрица Аугуста]], [[Битка в Баренцево море|Новогодишният бой]] са много показателни в този смисъл.
|А. Больных. Американские крейсера Второй мировой войны. Заключение<ref name="USA_WW2-17"/>.}}
Особено се отличават в сраженията за остров [[Морска битка при Гуадалканал|Гуадалканал]]. Крайцерите на САЩ военна постройка влизат в строй в момент, когато големите сражения между артилерийски кораби на [[Тих океан|тихоокеанския]] театър почти няма, но за сметка на това добре се представят като крайцери за [[ПВО]], особено корабите тип „[[Леки крайцери тип „Кливланд“|Кливланд]]“.

Съветските леки крайцери в хода на войната се никак не се използват за това, за което се предполага при тяхното строителство. Крайцерите на [[Балтийски флот (Русия)|Балтийският флот]] практически през цялата война действат като плаващи [[батарея|батареи]], поддържащи защитниците на [[Ленинград]]. Черноморските крайцери активно се използват за решаване на най-разнообразни задачи, включва даже непосредствено стоварване на [[десант]]и. Основна заплаха за тях е немската авиация, и от 1943 г. големите кораби на Черноморския флот не участват в бойните операции, опасявайки се от загуби. Въпреки това, от наличните във флота 9 крайцера потъва само един, макар другите да получават сериозни повреди{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=185 – 200}}. Така,
{{цитат|
…истински универсални се оказват крайцерите с многобройни 152 mm оръдия, но епохата на артилерийските крайцери наближавала своя завършек.
|Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники.}}

=== Леките крайцери в корабостроителните програми през Втората световна война ===
Масовото строителство на крайцери в годините на Втората световна война е по силите само на [[САЩ]] и [[Великобритания]]. Незначително количество кораби от този клас са построени в [[Италия]], [[СССР]] и [[Япония]].

Още преди влизането на САЩ във войната на американските стапели са поръчани 30 леки крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Кливланд“|Кливланд]]“ ({{lang|en|Cleveland}})<ref>{{cite
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/10.htm |заглавие-част =Лёгкие крейсера типа Cleveland
|заглавие=Американские крейсера Второй мировой войны
|серия=Корабли крупным планом-2
}}</ref>. След 7 декември 1941 г. поръчките са увеличени. Като краен резултат се предполага построяването на 52 такива кораба, явлащи се модифицирана версия на крайцерите тип „Бруклин“. Макар реално да са построени само 29 крайцера, „Кливландите“ стават най-многобройната крайцерска серия в историята. Още 9 кораба са достроени като леки [[самолетоносач]]и от тип „[[Леки самолетоносачи тип „Индепендънс“|Индепендънс]]“{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=243}}.

Последващото развитие на този проект са леките крайцери от типа „[[Леки крайцери тип „Фарго“|Фарго]]“ ({{lang|en|Fargo}})<ref>{{cite
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/13.htm |заглавие-част =Лёгкие крейсера типа Fargo
|заглавие=Американские крейсера Второй мировой войны
|серия=Корабли крупным планом-2
}}</ref>, представляващи вариация на „Кливланд“ с един [[комин]] и променени [[надстройка (морски термин)|надстройки]] – това е направено за подобряване обстрела на зенитната артилерия. В периода 1943 – 1944 г. са поръчни 9 крайцера от проекта, но във връзка с края на войната са достроени само 2.
[[Файл:USS Worcester (CL-144) underway in the Mediterranean Sea in June 1950 (NH 91832).jpg|мини|250px|Лекият крайцер „Устър“]]
Продължава постройката на леките крайцери от типа „Атланта“. В периода 1942 – 1946 г. американският флот получава 7 такива кораба, разделени на 2-ра и 3-та серия, като последните имат значителни отличия от прототипа.{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=239}}

И накрая, през 1945 г. са поръчани 4 крайцера на типа „[[Леки крайцери тип „Устър“|Устър]]“ ({{lang|en|Worcester}})<ref>{{cite
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/USA_WW2/15.htm |заглавие-част =Лёгкие крейсера типа Worcester
|заглавие=Американские крейсера Второй мировой войны
|серия=Корабли крупным планом-2
}}</ref>, но успяват да заложат само 2, влезли в строй след войната. Черешката на тортата при тези оригинални кораби е батареята универсални 152 mm оръдия на главния калибър, предназначени за борба с високолетящи бомбардировачи. [[Артилерия]]та се получава неудачна и проектът няма продължение.

Великобритания продължава строителството на крайцерските серии, заложени още преди войната. От 1940 г. започват да влизат в строй крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Фиджи“|Фиджи]]“ ({{lang|en|Fiji}} – ''Colony'' 1-ва серия), представляващи намален вариант на [[Леки крайцери тип „Глостър“|крайцерите тип „Глостър“]].{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=91}} В периода 1940 – 1942 г. Кралският флот получава 8 крайцера от този тип. Въпреки това големите загуби през първите години на войната изискват попълването с крайцери, за това са заложени още 3 крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Цейлон“|Цейлон]]“ ({{lang|en|Ceylon}} – ''Colony'' 2-ра серия). Артилерията на главния им калибър е съкратена, и за сметка на това е увеличен броя на зенитните автомати.{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=98}}
[[Файл:HMS Uganda underway.jpg|мини|250px|Лекият крайцер „[[Уганда (лек крайцер, 1941)|Уганда]]“]]
Освен това продължава развитието на крайцерите от типа „[[Леки крайцери тип „Белона“|Белона]]“ – в усъвършенстван вариант. В периода 1942 – 1944 г. в строй влизат 5 крайцера от този тип. Количеството на универсалните оръдия при тях е намалено, а измененията в системите за управление на зенитния огън позволява да се повиши неговата ефективност.{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=95}}

СССР поради обстоятелствата не може да си позволи мащабно строителство на големи кораби. С началото на войната е замразена постройката на леките крайцери от проекта 68. Само на Далечния Изток успяват да достроят заложените още преди войната 2 леки крайцера от проекта 26-бис.<ref>{{cite
|автор=А. А. Чернышев.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2003_02/03.htm |заглавие-част =Строительство и испытания крейсеров
|заглавие=Крейсера типа „Максим Горький“
|серия=Морская коллекция № 2/2003
}}</ref>

Италианците в хода на войната успяват да достроят едва 3 от 12 заложени крайцера тип „Капитани Романи“ и правят неуспешен опит да преустроят конфискуваните на стапела тайландски кораби в крайцери ПВО тип „[[Леки крайцери тип „Етна“|Етна]]“ (''Etna'').{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=169}} Немските корабостроители се ограничават само с разработката на няколко проекта на кораби от този клас, като до залагане не се стига изобщо. Японците дострояват 4 леки крайцера, заложени още преди войната.

От неутралните страни строителство на крайцери през този период води само [[Швеция]]. По задание на шведите италианската фирма ''CDRA'' проектира крайцер на основа на своя проект за сиамски флот. Двете единици на типа „[[Леки крайцери тип „Тре Крунур“|Тре Крунур]]“ (''Tre Cronor'') са заложени през 1943 г., но строителството се води бавно и е завършено едва след войната.{{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=288}}

== Леките крайцери в следвоенния период ==
=== Следвоенни програми за строителство на леки крайцери ===
В следвоенния период строителството на нови леки крайцери в западните страни е много ограничено. [[САЩ]] и [[Великобритания]] и без това притежават огромни флотове, в пъти превъзхождащи всеки потенциален противник. В частност американските ВМС наброяват 59<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страница = 560}}</ref> леки крайцера, британските – 50<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страница = 487 – 489}}</ref>. Освен това голямо влияние върху развитието на флотовете оказва неопределеността, свързана с появата на новите средства за борба – [[Ядрено оръжие|ядреното оръжие]] и управляемите ракети.

САЩ в следвоенния период се ограничават до достройката на крайцерите, намиращи се във висока степен на бойна готовност. Влизат в строй 3 леки крайцера тип „Атланта“ (през 1949 г. прекласифицирани на крайцери за [[ПВО]]), 1 от типа „Кливланд“, 2 от типа „Фарго“ и 2 от типа „Устър“. Едновременно е прекратен строежът на 23 крайцера, а значителна част от останалите е извадена в резерв. 6 крайцера от типа „Бруклин“ са продадени на латиноамерикански страни.

[[Файл:Engl.Kreuzer Lion.jpg|мини|250px|Лекият крайцер „Лайън“ тип „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“]]
Великобритания, намираща се в сложно икономическо положение, започва мащабно съкращаване на флота. В периода 1945 – 1955 г. са отписани 32 крайцера, предадени са на [[Индия]] 2 крайцера, а на гоминдановски [[Китай]] – 1. Дострояват само два крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Минотавър“|Суифтшър]]“ ({{lang|en|Swiftsure}}) – усъвършенствана версия на „Колониите“.<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страница = 487 – 489, 576}}</ref> Още 3 кораба от серията стоят недостроени до 1954 г., когато е прието решение да се доправят като крайцери тип „[[Леки крайцери тип „Тайгър“|Тайгър]]“ ({{lang|en|Tiger}}), които имат съдбата да са последните чисто артилерийски крайцери в света.<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страница =504, 560}}</ref>

Френският флот наброява след войната 9 крайцера, 2 от тях са отписани от флота в периода 1945 – 1955 г. Строителството на крайцерите „[[Леки крайцери тип „Де Грас“|Де Грас]]“, заложени още през 1939 г., е продължено по изменен проект и завършено през 1956 г.<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страница = 560, 108}}</ref>

Холандският флот има към края на 1945 г. 2 крайцера в бойния си състав и още два са достроени в периода 1950 – 1953 г. по изменения проект „[[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“|Де Зевен Провинсен]]“.<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страница =272}}</ref>

[[Италия]] разполага към 1946 г. с 9 крайцера. От тях остават в строй 4, 1 е предаден за скрап и 4 са предадени като [[репарация]] (на [[Франция]] – 2, на [[Гърция]] и [[СССР]] по 1).

СССР разполага към края на 1945 г. с 8 крайцера и още два крайцера получени по репарации от [[Германия]] и Италия. Двата крайцера („[[Красний Кавказ (лек крайцер, 1916)|Красний Кавказ]]“, „[[Красний Крим (лек крайцер, 1915)|Красний Крим]]“) са списани през 1953 г. Но именно крайцерите заедно с [[подводница|подводниците]] заемат в съветските корабостроителни програми от 40 – 50-те години на XX век най-важното място.

[[Файл:AdmiralUshakov1981.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „[[Адмирал Ушаков (лек крайцер, 1952)|Адмирал Ушаков]]“ проект 68-А]]
Предварителният вариант на първата следвоенна корабостроителна програма на СССР предвижда в частност постройката на 102 крайцера от различни типове, включително 30 със 180-mm артилерия и 60 със 152-mm.<ref>
{{cite
|автор         = Дроговоз И. Г
|заглавие      = Большой флот страны Советов
|място         = Минск
|издател  = Харвест
|дата           = 2003
|страници       = 686
|страница       = 148
|isbn          = 985-13-1366-1
}}</ref> Поради явната неадекватност на подобни планове в програмата за строителство на флота за периода 1945 – 1955 г. е планирано строителството на 34 крайцера, в т.ч. 30 леки.<ref>
{{cite
|автор         = Дроговоз И. Г
|заглавие      = Большой флот страны Советов
|място         = Минск
|издател  = Харвест
|дата           = 2003
|страници       = 686
|страница       = 154
|isbn          = 985-13-1366-1
}}</ref> Към 1950 г. са достроени по коригиран проект заложените преди войната крайцери на проекта „[[Крайцери проект 68-К|68К]]“. В периода 1953 – 1957 г. влизат в строй 15 крайцера от проекта „[[Крайцери проект 68-бис|68-бис]]“, още 6 крайцера от този тип са дадени на скрап във висока степен на готовност. По своите основни характеристики те превъзхождат своите английски събратя, още намиращи се в строй в средата на 50-те години, и съответстват на американските кораби от 40-те години.<ref>{{cite
|автор=А. Б. Широкорад.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1998_02/09.htm |заглавие-част =Общая оценка проекта
|заглавие=Крейсера типа „Свердлов“
|серия=Морская коллекция № 2/1998
}}</ref>

=== История на експлоатацията в следвоенния период ===
В бойните действия след Втората световна война леките крайцери се използват ограничено. Крайцерите на [[САЩ]] се използват за обстрел на брегови цели по време на [[Корейска война|военните действия в Корея]] и [[Виетнамска война|Виетнам]], британските крайцери се използват за същите цели по време на [[Суецка криза|Суецката криза]].

Последният американски лек крайцер „Оклахома“ е изключен от състава на флота през 1979 г.<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страница =577}}</ref>, през 1986 г. отива за скрап и последният британски лек крайцер „Тайгър“<ref>{{cite|заглавие=Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Указ. соч|страница =504}}</ref>.

Към 1965 г. в състава на съветския ВМФ остават 9 чисто артилерийски крайцера от проекта 68-бис, от тях 4 на консервация. Но с началото на [[Бойна служба на флота на СССР|Бойната служба на флота]] за корабите от този тип се появява работа, при това толкова интензивна, че трябва да се разконсервират всички крайцери от проекта. Те са активно използвани за съпровождане на американските авионосни съединения.
{{цитат|
…става ясно, че най-ефективен и гарантиран способ за унищожаване на самолетоносача е неговия разстрел в упор с артилерия…. Счита се, че даже в случай на получаване на повреди, даже използвайки артилерията си на самоуправление, крайцерът може да извади от строй [[палуба#видове палуби|полетната]] [[палуба]] на самолетоносача. Но фактически, залага се на внезапен изпреварващ удар…
|Платонов А. В. Крейсеры советского флота<ref>{{cite
|автор=Платонов А. В.
|заглавие=Крейсеры советского флота. Указ. соч
|страница =60}}</ref>}}
Освен това се води и интензивна разработка на нови проекти артилерийски крайцери. Така например се предполага залагането на 5 крайцера от проекта 84, имащи 180 mm универсални оръдия като главен калибър.<ref>
{{cite
|автор         = Широкорад А. Б.
|заглавие      = Флот, который уничтожил Хрущёв
|място         = М.
|издател  = АСТ
|дата           = 2004
|страници       = 444
|страница       = 311
|isbn          = 5-17-021113-9
}}</ref> Също е разработен проект за малък лек крайцер (МЛК), снабден със 130 mm универсален калибър.<ref>
{{cite
|автор         = Широкорад А. Б.
|заглавие      = Флот, который уничтожил Хрущёв
|място         = М.
|издател  = АСТ
|дата           = 2004
|страници       = 444
|страница       = 314 – 315
|isbn          = 5-17-021113-9
}}</ref> Дейността на [[Никита Хрушчов|Н. С. Хрушчов]] слага край на тези планове. Въпреки това съветските крайцери на проекта 68-бис се числят в състава на флота до края на 80-те години.<ref>{{cite
|автор=С. С. Бережной.
|url-част = http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/1995_01/03.htm |заглавие-част =Лёгкие крейсера типа „Свердлов“ (проект 68-бис) – 14+7 единиц
|заглавие=Советский ВМФ 1945 – 1995. Крейсера, большие противолодочные корабли, эсминцы
|серия=Морская коллекция № 1/1995
}}</ref>

Последният случай за използване на лек крайцер в бойни действия е през 1982 г., когато аржентинският „[[Генерал Белграно (лек крайцер, 1938)|Генерал Белграно]]“ става първият кораб, потопен от [[атомна подводница]] в хода на [[Фолклендска война|англо-аржентинския конфликт]].

Към началото на 2008 г. в състава на флотовете по света има само един лек крайцер – перуанският „[[Леки крайцери тип „Де Зевен Провинсен“#„Алмиранте_Грау“|Алмиранте Грау]]“, бивш холандски „Де Зевен Провинсен“.<ref>
{{cite
|автор         = Кит Фолкнер.
|заглавие      = Jane’s. Боевые корабли мира
|място         = М.
|издател  = АСТ, Астрель
|дата           = 2002
|страници       = 512
|страница       = 56
|isbn          = 5-17-011256-4
}}</ref>

=== Модернизация и преоборудване ===
В хода на стремителното следвоенно развитие на реактивната палубна авиация, ракетната техника и ядреното оръжие, леките артилерийски крайцери стават по-уязвими, в резултат на което тяхната бойна ценност значително намалява. Поради това, както в [[СССР]], така и в [[САЩ]] са разработени програми за модернизация на леките крайцери, чрез снабдяването им с комплекси за ПВО със зенитни управляеми ракети.

В рамките на тези програми за модернизация в края на 50-те години 6 американски крайцера тип „Кливланд“ са преустроени на [[Ракетен крайцер|ракетни крайцери]] известни като типа „[[Ракетни крайцери тип „Галвистън“|Галвистън]]“ (''Galveston'').<ref>
{{cite
|автор         = Кит Фолкнер.
|заглавие      = Jane’s. Боевые корабли мира
|място         = М.
|издател  = АСТ, Астрель
|дата           = 2002
|страници       = 577
|страница       = 56
|isbn          = 5-17-011256-4
}}</ref>

В СССР към модернизация на леките крайцери в ракетни пристъпват в края на април 1955 г., когато на корабостроителния завод № 444 в [[Николаев]] (бъдещ [[Черноморски корабостроителен завод]]) започва преоборудването на лекия крайцер от проекта 68-бис „[[Адмирал Нахимов (лек крайцер, 1951)|Адмирал Нахимов]]“ по проекта 67ЕП. В хода на модернизацията крайцерите в [[нос (корабоплаване)|носовата]] част на кораба получават открита [[Ракетна пускова установка|пускова установка]] на неподвижна основа, предназначена за [[Крилата ракета|крилати]] [[противокорабна ракета|противокорабни ракети]] [[КСС (ПКР)|КСС]] с максимална далечина на пуск 43 km<ref>{{cite
|автор=Владимир Асанин.
|заглавие=Ракеты отечественного флота. Заглавие-част 2. На океанских просторах
|издание=Техника и Вооружение. Вчера, сегодня, завтра
|дата=2007
|номер=6
|страница =4}}</ref>. Изпитанията на ракетите на крайцера са от октомври 1955 до 26 април 1956 г. и повторно от 3 юни до 22 декември 1956 г., в хода на които на 22 януари 1956 г. е произведен първият в света пуск на корабна крилата ракета.<ref>{{cite
|автор=Владимир Асанин.
|заглавие=Ракеты отечественного флота. Заглавие-част 2. На океанских просторах
|издание=Техника и Вооружение. Вчера, сегодня, завтра
|дата=2007
|номер=6
|страница =5 – 6}}</ref>

В края на 50-те един от крайцерите на проекта „[[Крайцери проект 68-бис|68К]]“, „[[Дзержинский (лек крайцер, 1950)|Дзержинский]]“ е преоборудван по проекта 70-Е с установка на [[Зенитно-ракетен комплекс|ЗРК]] [[С-75 Двина|М-2 „Волхов-М“]], но опита се оказва неуспешен и се отказват от преустройството на останалите крайцери.<ref name="KSF">{{cite
|автор=Платонов А. В.
|заглавие=Крейсеры советского флота. Указ. соч
|страница =58}}</ref>

== Заключение ==
Замислени като тясноспециализирани кораби, леките крайцери непрекъснато еволюират в течение на четири десетилетия. На прехода 40 – 50-те години те достигат доста голяма степен на съвършенство, превръщайки се в почти универсални бойни единици, способни да изпълняват едва ли не всички задачи на флота, с изключение, може би, на противолодъчната борба. Но както често се случва в историята, артилерийските крайцери, в т.ч. и леките, стават жертва на военнотехническия прогрес. Бурното развитие на авиацията и ракетното оръжие достатъчно бързо превръща леките крайцери в остарели кораби, пригодни главно за огнева поддръжка на десантните операции. Именно в такава роля те се използват редица локални конфликта, изпълнявайки ролята на големи [[Канонерска лодка|канонерски лодки]]. Но даже и в това си качество те изостават пред своите по-големи събратя – [[линеен кораб|линкорите]] и [[Тежък крайцер|тежките крайцери]]<ref name="USA_WW2-17"/>.

Едновременно се изменя и военно-стратегическата обстановка на океанските театри на предполагаемата Трета световна война. Съветският надводен флот е прекалено слаб за морски сражения в класически стил, а в борбата с многочислените съветски [[подводница|подводни лодки]] артилерийските крайцери не могат да помогнат с нищо, което и предопределя достатъчно бързото отписване на леките крайцери от действащия състав на водещите флотове в света. Що се касае масовото строителство на леки крайцери в СССР през 50-те години на XX век, то то се обуславя с желанието на Сталин да създаде океански флот, а също необходимостта да има относително мощни, макар и остарели кораби в реда на отслабения и неспособен напълно да контролира даже Черно и Балтийско море съветски флот, макар към момента на залагането на тези кораби те да са по право едни от най-добрите в своя тип, а по-късно са годни да оперират като оръжие за сдържане на самолетоносачите на САЩ до появата на мощните ракетни крайцери.<ref name="KSF"/>

== Вижте също ==
* [[Крайцер ПВО]]
* [[Крайцер скаут]]
* [[Лидер на ескадрени миноносци]]

== Коментари ==
{{references|group="~"}}

== Източници ==
<references />

== Литература ==
* {{cite
|автор         = Ненахов Ю. Ю
|заглавие      = Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005
|място         = Минск
|издател  = Харвест
|дата           = 2007
|isbn          = 5-17-030194-4
}}
* Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – 362 с. – (Арсенал коллекция). – ISBN 5-699-19130-5.
* {{cite
|заглавие      = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1906 – 1921
|място         = London
|издател  = Conway Maritime Press
|дата           = 1986
|isbn          = 0-85177-245-5
}}
* {{cite
|заглавие      = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946
|място         = London
|издател  = Conway Maritime Press
|дата           = 1980
|isbn          = 0-85177-146-7
}}
* {{cite
|заглавие      = Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995
|място         = Annapolis, Maryland, U.S.A.
|издател  = Naval Institute Press
|дата           = 1996
|isbn          = 1557501327
}}
* {{cite
|автор         = Smithn P. C., Dominy J. R
|заглавие      = Cruisers in Action 1939 – 1945
|място         = London
|издател  = William Kimber
|дата           = 1981
|страници      = 320
|isbn          = 0718302184
}}
* {{cite
|автор         = M. J. Whitley
|заглавие      = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia
|място         = London
|издател  = Arms & Armour
|дата           = 1995
|isbn          = 1-85409-225-1
}}
* {{cite
|автор = M. J. Whitley.
|заглавие = Cruisers of World War Two. An international encyclopedia
|място = London
|издател = Arms & Armour
|дата = 1995
|isbn = 1-85409-225-1
}}
* {{cite|автор =Чернышев А., Кулагин К.|заглавие =Советские крейсера Великой Отечественной. От „Кирова“ до „Кагановича“|място=М.|издател =Коллекция, Яуза, Эксмо|дата =2007|серия =Арсенал Коллекция|страници =128|isbn= 978-5-699-19623-4|тираж =3000 |ref =От Кирова до Кагановича}}
* {{cite
|автор=С. В. Сулига
|заглавие=Лёгкие крейсера „Тенрю“, „Тацута“, „Юбари“
|url =http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MK/2005_09/index.htm
|серия=Морская коллекция № 9/2005
}}
* {{cite
|автор=С. И. Титушкин
|заглавие=Итальянские крейсера 1940 – 1943 гг
|url =http://www.wunderwaffe.narod.ru/WeaponBook/Ital_Cr/index.htm
}}
* {{cite| автор = Norman Freidman | заглавие = British Cruisers in Two World Wars & After | издател = Seaforth | дата= 2010| allpages = 432|isbn=1848320787|ref =Freidman, British Cruisers}}

== Външни препратки ==
* {{commonscat-inline|Light cruisers}}

{{превод от|ru|Лёгкий крейсер|79319973}}

[[Категория:Леки крайцери]]