Преглед на кода на Леки крайцери тип „Чикума“

{{Плавателен съд
 |име = Леки крайцери тип „Чикума“
 |име-оригинал = 筑摩型防護巡洋艦
 |снимка = IJN_Chikuma_in_1912_during_commissioning.jpg
 |заглавие = Лекият крайцер „Чикума“
 |емблема = 
 |флаг = {{знаме|Япония|naval}}
 |тип = [[Лек крайцер|Леки крайцери]] от [[Леки крайцери тип „Чикума“ |типа „Чикума“]]
 |производител = Арсенал на флота в [[Сасебо]] и др., [[Япония]].
 |планирани = 3
 |построени = 3
 |в строеж = [[1910]] г. – [[1912]] г.
 |в строй = [[1912]] г. – [[1931]] г.
 |в консервация =
 |отменени = 
 |утилизирани = 3
 |загуби = 
 |следващ тип = [[Леки крайцери тип „Тенрю“]]
 |предшестващ тип = Няма
 |състояние = извън експлоатация
 |дължина = 144,78 [[метър|m]]{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}
 |между перпендикулярите  =<br>134,1 m
 |ширина = 14,2 m{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}
 |газене = 5,10 m{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}
 |задвижване = 2 [[парна турбина|парни турбини]] ''Kawasaki-Curtis''{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}<br>(4 ''[[Mitsubishi]]-Parsons'' на „Яхаги“){{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}};<br>16 [[Водотръбен котел|водотръбни котли]] ''Kampon''{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}
 |мощност = 22 500 [[конска сила|к.с.]]{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}<br>(16,8 М[[Ват|Вт]])
 |движител = 2 [[гребен винт|гребни винта]]{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}<br>(4 на „Яхаги“){{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}
 |скорост = 26 [[възел (скорост)|възела]]<br />(48 [[километър в час|km/h]]){{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}
 |водоизместимост = 5080 [[тон|t]] (стандартна);<br />5121 t (пълна){{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}
 |броня  = [[бронирана палуба|палуба]]: 22,2 mm<br>(35 по скосовете);<br>[[торпедо|торпеден]] [[отсек (корабоплаване)|отсек]]: 89 и 12,7 mm;<br>[[бойна рубка]]: 102 mm{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}
 |екипаж = 433 души{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}
 |автономност дистанция = 10 000 [[морска миля|морски мили]] при 10 възела ход;<br>Запас гориво: 1128 t [[въглища]], 300 t [[нефт]]{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}
 |други име 1 = Кръстени в чест на:
 |други 1 = [[река]] [[Чикума (река)|Чикума]] в [[префектура]] [[Нагано]]
 |оръдия = 8x1 152 mm;<br />4x1 76 mm;<br />2x1 6,5 mm [[картечница#История|картечници Максим]]
 |торпеда = 3x1 450 mm [[торпеден апарат|ТА]];<br />6 [[торпедо|торпеда]] Тип 44{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788}}
 |други = 
 |самолети = 
 |източник = 
}}
'''Чикума''' ({{lang|ja|筑摩型防護巡洋艦}}) са серия [[лек крайцер|леки крайцери]] на [[Императорски военноморски сили на Япония|Императорските ВМС на Япония]] от времето на [[Първата световна война]]. [[Главен кораб|Главният кораб]] и типа носят името си в чест на [[Чикума (река)|реката Чикума]] в [[Нагано|префектура Нагано]]. Всичко за флота са построени 3 единици: '''„Чикума“''', '''„Яхаги“''' и '''„Хирадо“'''. Разработват се под влиянието на конструкцията на [[кралски военноморски сили (Великобритания)|британските]] крайцери от типа „[[Бронепалубни крайцери тип „Уеймът“|Уеймът]]“, но са [[главни размери на плавателен съд#ширина|по-тесни]], [[главни размери на плавателен съд#дължина|по-дълги]] и носят [[брониран пояс|бордова броня]] в района на [[торпедо|торпедния]] [[отсек (корабоплаване)|отсек]]. [[Главен кораб|Главният кораб]] е заложен [[година]] и половина по-рано от британските крайцери тип [[Леки крайцери тип „Чатъм“|„Чатъм“]]. Първите [[скорост на кораб|бързоходни]] [[парна турбина|турбинни]] крайцери на Япония.

== Конструкция ==
=== Корпус и компоновка ===
Разпределението на теглото на елементите на крайцерите изглежда по следния начин:
{| class= wikitable „standard“
|-
!
! [[Маса]], t
! В [[процент]]и
|-
| [[Корпус на кораб|Корпус]] и снаряжение
| 2278,0
| 45,20 %
|-
| [[Корабна броня|Бронева защита]]
| 439,0
| 8,71 %
|-
| [[Корабна артилерия|Въоръжение]]
| 363,0
| 7,20 %
|-
| [[Съдова енергетична установка|Енергетична установка]]
| 1175,0
| 23,31 %
|-
| [[Гориво]] ([[въглища]])
| 500
| 9,92 %
|-
| Оборудване
| 285,0
| 5,65 %
|-
| [[Водоизместимост]], нормална
| 5040,0
| 100 %{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=789}}
|}

=== Въоръжение ===
Основното [[корабна артилерия|въоръжение]] на крайцерите се състои от осем 152 mm [[морска артилерия|оръдия]] тип 41 с [[дължина]] на [[цев|ствола]] 45 [[калибър|калибра]] (по едно на [[Бак|полубака]] и [[ют]]а, четири в [[спонсон]]и по [[борд]]овете от [[фокмачта]] и [[гротмачта]]та и две по бордовете от втория [[комин]]). Всички оръдия са разположени на въртящи се установки и имат бронирани [[щит (оръжие)#оръдеен щит|щитове]], максималната им [[далечина на стрелба]]та е 14 800 [[метър|m]] при [[ъгъл]] на възвишение 18[[Градус (ъгъл)|°]]. По [[борд]] стрелба могат да водят 5 оръдия от осемте, по [[нос (корабоплаване)|носа]] и [[кърма (корабоплаване)|кърмата]] теоретично до 3. По схема на поместване на основните оръдия типа „Чикума“ е сходен с болшинството [[бронепалубен крайцер|бронепалубни крайцери]], но се отличава от тях (в т.ч. и „Тоне“) единният им калибър – 152 mm. Към момента на залагане на крайцерите от типа „Чикума“ такава особеност от строящите се кораби имат само британските крайцери от типа „[[Бронепалубни крайцери тип „Уеймът“|Уеймът]]“ (заложени през същата 1910 г., но за сметка на по-бързото им построяване встъпили в строй по-рано){{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=8 – 9}}.

Допълнително има четири 76 mm оръдия тип 41 с дължина на ствола 40 калибра (на [[палуба#видове палуби|горната]] [[палуба]] пред и отзад първия комин), две 6,5 mm [[Картечница#Картечницата_на_Максим|картечници Максим]] и шест 90 cm [[прожектор]]а [[Siemens-Schuckertwerke|Сименс-Шукерт]] (по два на предния и задния [[мостик]], по един на прожекторните площадки на фокмачтата и гротмачтата). Торпедното въоръжение, както и при „Тоне“, включва в себе си три 450 mm неподвижни еднотръбни [[торпеден апарат|торпедни апарата]] на средната палуба (един в [[ахтерхщевен]]а, два по бордовете под кърмовия мостик) с общ [[боекомплект]] от 6 [[торпедо|торпеда]] тип 44{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=8 – 9, 788}}.

=== Бронева защита ===
Както и при „[[Тоне (бронепалубен крайцер, 1907)|Тоне]]“, основната [[корабна броня|защита]] на крайцерите е [[бронирана палуба|броневата палуба]], прикриваща [[съдова енергетична установка|енергетичната установка]]. Тя е сглобена от 22,2 mm листа [[Корабна_броня#Никелова_броня|никелова]] [[стомана]], бордовите скосове (под ъгъл 35°, с ширина – 2,75 m) допълнително са усилени с 35 mm плочи от същия материал – сумарната им дебелина е 57,2 mm. Пространството между броневата палуба и разположената над нея средна [[палуба]] е заето от въглищни бункери, както и между борда и [[отсек (корабоплаване)|отсеците]] на енергетичната установка{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=7 – 8}}.

Разположеният на средната палуба в кърмата торпеден [[отсек (корабоплаване)|отсек]] има стени от 89 mm (срещу 25,4 mm на „Тоне“) плочи [[Корабна_броня#Цементирана_броня_на_Круп|крупова броня]] и таван от 12,7 mm стомана НТ. [[Бойна рубка|Бойната рубка]] се защитава от 102 mm плочи крупова броня{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=7 – 8}}.

=== Енергетична установка ===
На крайцерите е поставена [[Парна турбина|паротурбинна установка]] (с работещи направо на [[вал (машинен детайл)|вал]]овете парни турбини) с [[мощност]] 22 500 [[конска сила|к.с.]] (16,549 М[[Ват|W]]). При 150[[процент|%]] ръст на мощността в сравнение с носещия [[парна машина|бутални машини]] „Тоне“ тя е само малко по-тежка, енерговъоръжеността нараства от 14,2 до 19,2 к.с. на [[тон]] ЕУ. Проектната [[скорост на кораб|скорост]] на хода на крайцерите е 26 [[възел (скорост)|възела]], или с 3 възела повече, отколкото при предшественика. Така, „Чикума“, „Хирато“ и „Яхаги“ стават първите японски бързоходни турбинни крайцери{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=9 – 10}}.

На „Чикума“ и „Хирато“ има по две турбини „Браун-Къртис“ по 11 250 к.с. всяка, произведени по лиценз от [[фирма]]та „Кавазаки“. Всяка от тях включва петнадесет степени за преден ход и два ротора за заден, въртящи вала с максимална честота на оборотите 340 [[оборот в минута|rpm]]. Турбините са близки аналози на поставените на линкорите тип „[[Линейни кораби тип „Кавачи“|Кавачи]]“, само че при крайцерите [[диаметър]]ът на началната окръжност е намален от 3,66 до 2,74 m. На „Яхаги“ са поставени четири турбини „Мицубиши-Парсънс“, произведени от завода на „Мицубиши“ в [[Нагазаки]]. Две от тях са високо [[налягане]] (ТВН) и работят за външните валове, две – за ниско (ТНН) и работят на вътрешните, максималната честота на оборотите и в двата случая е 470 об./мин. Допълнително има крайцерски турбини, съединени последователно с ТНН и при преход на [[крайцерска скорост|икономичен ход]] работещи на вътрешните валове (крайцерската турбина високо налягане върти левия вал, ниското налягане – десния). Двете турбини за задния ход са поместени в корпусите на ТНН{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=9}}.

[[Пара]] турбините получават от шестнадесет [[Водотръбен котел|водотръбни котли]] с тръбички с малък диаметър типа „Кампон“ (през 1914 г. с появата на по-съвършените котли „Ро Го“ те получават обозначението „И Го“). Котлите са разположени в четири [[котелно отделение|котелни отделения]] (четири малхи – в първото и по четири големи – в останалите), продуктите на [[горене]]то от тях се извеждат в четири [[комин]]а (един за всяко отделение). Работното [[налягане]] на наситената пара е {{s|19,35 [[Килограм-сила|kgf]]/cm²}}, в дванадесет от големите котела на „Чикумите“ при това се използва прегрята пара ([[температура]]та е с {{s|31 [[Градус Целзий|°C]]}} по-голяма от температурата на наситената пара при същото налягане). По време на проектирането е планирано да се поставят по-старите водотръбни котли с тръбички голям диаметър конструкция на „Миябара“, но котлите от типа „Кампон“ поставени в процеса на строежа{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=9 – 10}}. Всички котли имат смесено отопление, максималният проектен запас [[гориво]] по проект е 300 [[тон|дълги тона]] [[мазут]] и 1000 д.т. [[въглища]]{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=9 – 10}} (фактически: 300+1128 тона за „Чикума“, 311+1198 тона за „Хирато“, 378+1122 тона за „Яхаги“). Максималната [[далечина на плаване]] съставлява по проект 10 000 [[морска миля|морски мили]] на 10 [[възел (скорост)|възлов]] ход, 5000 мили при 16 възела ход и 2650 мили 22 възела ход{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=788 – 789}}.

{| class=wikitable „standard“ style="text-align:center"
|-
!colspan="6"|Резултати от [[корабни изпитания|ходовите изпитания]] на крайцерите{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=789}}
|-
!
! Дата || Място на провеждане || [[Водоизместимост]], [[регистров тон|тона]] || [[Мощност]] на силовата установка, [[конска сила|к.с.]] || [[скорост на кораб|Скорост]], [[възел (скорост)|възела]]
|-
!align="left"|„Чикума“
| Март 1912 г. || Район Мие || ? || 27 400 || 26,830
|-
!align="left"|„Хирато“
| 25 май 1912 г. || Район Мие || 4998 || 29 536 || 27,140
|-
!align="left"|„Яхаги“
| Май 1912 г. || остров Аваджишима || 4970 || 26 149 || 26,786
|}

== Строителство ==
Крайцерите от типа „Чикума“ са строени според програмата за 1907 г., временните обозначения по нея са: крайцери 2-ри [[ранг на кораб|ранг]] „И“, „Ро“ и „Ха“. Поръчките за тях са дадени през ноември 1908 г., на 23 декември 1909 г. те получават имената „Чикума“, „Яхаги“ и „Хирато“<ref group=~>[[Канджи]] 平戸, с което се пише името и на залива, и на крайцера, понастоящем се чете като Хирадо. Но в периода на службата на кораба произношението се различава от съвременното и съответства при четене на Хирато. Виж книгата на Лакруа и Уелс, стр. 8.</ref> – в чест на две [[река|реки]] и [[залив]]{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=4}}. Корабите са официално заложени в периода май до август 1910 г. (макар фактически работите на „Чикума“ и „Яхаги“ да започват на 1 април и 2 октомври 1909 г.), а в строй влизат в периода май-юли 1912 г{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=787}}. Главният крайцер „Чикума“ се строи от [[арсенал]]а на флота в [[Сасебо]], непосредствено преди това построил и крайцера „Тоне“. „Яхаги“ и „Хирато“ са поръчани на частните корабостроителници на „[[Мицубиши]]“ и „[[Кавазаки]]“, ставайки първите построени от тях големи бойни кораби (преди това те строят само 381-тонни [[разрушител]]и и куриерския съд „Могами“{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=7}}).
{| class="wikitable" style="text-align:center" width="75%
|-
! Име
! Място на построяване
! Заложен
! [[спускане на вода на плавателен съд|Спуснат на вода]]
! Въведен в експлоатация
! width="38%"| Съдба
|-
| '''„Чикума“''' (筑摩)
| Арсенал на флота, [[Сасебо]]
| 23 май 1910 г.{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=787}}
| 1 април 1911 г. {{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=787}}
| 17 май 1912 г.{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=787}}
| Потопен като [[кораб-мишена|цел]] през 1935 г.
|-
| '''„Яхаги“''' (矢矧)
| [[Mitsubishi Heavy Industries|Корабостроителница на „Мицубиши“]], [[Нагазаки]]
| 20 юни 1910 г.{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=787}}
| 3 октомври 1911 г.{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=787}}
| 27 юли 1912 г.{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=787}}
| Разкомплектован за метал през 1947 г.
|-
| '''„Хирато“''' (平戸)
| [[Kawasaki Heavy Industries|Корабостроителница на „Кавазаки“]], [[Кобе]]
| 10 август 1910 г.{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=787}}
| 29 юни 1911 г.{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=787}}
| 17 юни 1912 г.{{sfn|Лакруа и Уэллс|1997|p=787}}
| Разкомплектован за [[метал]] през 1947 г.
|-
|}

== Коментари ==
{{references|group="~"}}

== Източници ==
<references />

== Литература ==
* {{cite|автор=Eric Lacroix, Linton Wells II|заглавие=Japanese cruisers of the Pacific war|място=Annapolis, MD|издател=Naval Institute Press|дата=1997|страници=882|isbn=1-86176-058-2|ref=Лакруа и Уэллс}}
* Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
* Gröner, Erich. Die deutschen Kriegsschiffe 1815 – 1945. Band 1: Panzerschiffe, Linienschiffe, Schlachschiffe, Flugzeugträger, Kreuzer, Kanonenboote (нем.). – Bernard & Graefe Verlag, 1982. – 180 p. – ISBN 978-3763748006.

== Външни препратки ==
* [http://navypedia.org/ships/japan/jap_cr_chikuma.htm CHIKUMA light cruisers (1912)] {{икона|en}}
* [http://www.navweaps.com/Weapons/WNJAP_6-45_EOC.htm Nav Weapons] {{икона|en}}
* {{commonscat-inline|Chikuma class protected cruisers}}
{{Крайцери на Япония/леки}}
{{Превод от|ru|Крейсера типа „Тикума“|86819353}}

[[Категория:Леки крайцери тип „Чикума“| ]]