Лингвистична типология

Лингвистична типология
Морфологична
Аналитични езици Изолиращи езици Синтетични езици Полисинтетични езици Флективни езици Аглутинативни езици
Морфосинтактична
Строй Акузатив Ергатив Номинативо-абсолютив Ергативо-акузатив
Словоред
Езици с ГО Подлог–глагол–допълнение Глагол–подлог–допълнение Глагол–допълнение–подлог Езици с ДГ Подлог–допълнение–глагол Допълнение–подлог–глагол Допълнение–глагол–подлог Време–начин–място Място–начин–време

Лингвистичната типология е подполе на лингвистиката, което изучава и класифицира езиците в зависимост от техните структурни и функционални характеристики. Целта ѝ е да опише и обясни общите свойства и структурното разнообразие на световните езици. Тя включва три поддисциплини: качествена типология, която се занимава с въпроса за сравняване на езиците и вариациите в тях, количествена типология, която се занимава с разпределението на структурните модели в световните езици и теоретична типология, която обяснява тези разпределения.

Качествена типология

Качествената типология развива напречно езиково жизнеспособни понятия или видове, които предвиждат рамка за описание и сравнение на отделните езици. Няколко примера са дадени по-долу.

Типологични системи

Подлог-глагол-допълнение

Един набор от видове отразява основния ред на подлог, глагол, и пряко допълнение в изречения:

• Подлог–глагол–допълнение
• Подлог–допълнение–глагол
• Глагол–подлог–допълнение
• Глагол–допълнение–подлог
• Допълнение–подлог–глагол
• Допълнение–глагол–подлог

Тези етикети обикновено се появяват съкратено "SVO" („ПГД“) и така нататък, и могат да бъдат наречени „типологии“ на езиците, за които се отнасят.

Количествена типология

Количествената типология се занимава с разпределението и съвместното наличие на структурни модели на езиците в света.