Литература за израстването

Дефиниция

Като възпитателна литература се класифицират литературни произведения, чиито герои с течението на сюжета израстват като личности, придобиват полезни социални умения и/или се отървават от често срещани в реалния свят недостатъци. По този начин те дават пример и/или стимул на читатели, които имат нужда от подобно израстване, или подобни недостатъци, да подобрят личността си.

Най-често възпитателните произведения описват израстването в прехода от детството към зрелостта. Към тази група обаче често биват причислявани и произведения, които описват по-ранни или по-късни етапи от съзряването на човешката личност.

За пръв път концепцията за „възпитателна“ литература като отделен тип или жанр се появява в немските литературни среди. Терминът представлява превод на немската дума Bildungsroman. Явлението обаче далеч предхожда дефинирането си.

Подстилове

Някои автори разграничават следните подстилове:

Entwicklungroman (литература на израстването) – обсъжда повече физическото израстване, отколкото личностното
Erziehungsroman (литература за обучението) – обсъжда предимно възпитанието и формалното обучение
Kunstlerroman (литература за твореца на изкуство) – обсъжда предимно израстването на човека като творец на изкуството – писател, художник, музикант...

Обща схема

В класическия си вид възпитателната литература обикновено следва в някаква степен следната схема:

загуба, принуда или несъгласие подтиква главния герой или героиня да напусне семейството си, и да предприеме пътешествие;
процесът на съзряването е дълъг, труден и постепенен, и се състои от повтарящи се сблъсквания между нуждите и желанията на протагониста, и правилата и изискванията, налагани от непоклатим социален ред;
в крайна сметка протагонистът приема духа и ценностите на социалния ред, и се интегрира добре в обществото;
произведението приключва с преценка на протагониста за своята еволюция и израстване.

История

Вероятно най-ранните „възпитателни произведения“ са устно предаваните приказки, които целят да научат децата на необходимата им в живота мъдрост. По-късно се появяват книги, писани със същата цел. Още по-късна е появата на книги, ориентирани не толкова към децата, колкото към възрастните, към изкореняването на типични за възрастните недостатъци, а не към адаптирането към социалния порядък. Също по-късен феномен е създаването на „възпитателни филми“ – отначало по успешни възпитателни книги, а след това и пряко.

Типични представители

Списъкът произведения и автори от тази група е огромен. Някои от най-популярните са:

Хорейшо Алджър (ориентация предимно към възрастта 8-15 години)
Лий Харпър (ориентация към възрастта 10-15 г.)
Джоан Роулинг (ориентация предимно към възрастта 10-17 години)
Стивън Кинг (ориентация предимно към пълнолетни, в някои по-ранни произведения към ученици)

Някои филми, които могат да бъдат причислени към този тип произведения, са: